Какво мотивира българите?

Всички знаят пирамидата на Маслоу за мотивацията. Но както много други неща в България и мотивацията ни не е както трябва.

Съвпадат само първите две нива в прословутата пирамида: физически потребности и безопасност. Единствената ни мотивация е да съзерцаваме разголени чалга певици, докато пируваме в някоя кръчма. Затова нашите дъщери искат да приличат на тях, а синовете ни желаят да са борци и да демонстрират богатство.

Третото ниво на мотивацията по Маслоу е потребност от принадлежност и любов, а при нас по-скоро е въпрос на взаимоотношения и връзки. Ние не искаме само любов, а и полза. От тук произлиза „шуробаджанащината” в България. Приятелят (връзката) се счита за задължен да услужи, дори в разрез със служебните му задължения.

Четвърто ниво на човешката мотивация е необходимостта от уважение и признание, а при нас би трябвало да се нарича поддържане на статуквото. Ние не смеем да рискуваме, а без риск няма печалба и признание. Защото нашата култура е обърната назад в историята и всички очакват да забогатеят от наследство или някакво отдавна заровено имане. Време е да спрем да вярваме в Дядо Коледа и да си направим подаръците сами.

Пето ниво е самоактуализацията на личността, а при нас е просто стремежът към признание и репутация. Българинът, като отделен индивид се интересува от това „Какво ще кажат хората?”, а не от собствената преценка.

Социалния статус в България се определя от собствеността и парите. Затова този, който демонстрира богатство печели престиж. Затова всички правят пищни банкети и дават компетентни мнения по телевизията. Затова всички мислят, че не е важно как си успял, а е важно да имаш малко скрупули и много пари.
Вижте новата народопсихология на българите.