В момента всички граждани на България се питат кога страната ни ще се върне към нормалният си живот? Официално периодът на самоизолация е валиден до средата на май, но дали няма да бъде удължен? Колко време можем да продължим така? Кога ще свърши опасността от COVID-19 и ще свърши ли изобщо? Как можем да го предотвратим следващият път?
Досега има повече въпроси, отколкото отговори, а отговорите са чисто теоретични, въпреки че по тях работят редица научни екипи. Повечето от тях мислят, че вирусът ще вилнее до средата на месец юни, след което намаляването на болестта обикновено трае толкова дълго, колкото е било и повишението.
В основата на противодействието на подобни вируси винаги стои самоизолация на гражданите, изходната точка на която се определя от инкубационният период на съответният вирус. Проблемът при Covid-19 е, че е непознат вирус в който още не са изследвани всички тенденции.
По данни на руският учен Кутереев основните характеристики в протичането на коронавируса са:
- 80% от заболяването е леко;
- 15% протича тежко;
- 5% в критично състояние.
Съдейки по отговорите на експертите, не трябва да се очакват промени в тактиката за борба с коронавирусната инфекция в следващите дни и е твърде рано да се говори за каквото и да е олекотяване на мерките. В тази ситуация е необходимо да се обърнем към световната история и да помним, че COVID-19 не е първата пандемия, която преживяваме.
Първата известна пандемия в човешката история е „Юстиниановата чума“
Човечеството се е сблъсквало с различни масови болести и е натрупало опит с цената на много жертви. Разбира се, нивото на медицината в тези далечни времена е било много по-ниско и са използвани примитивни методи в борбата срещу невидимия враг. Най-успешното средство от тези битки се е оказала изолацията на огнищата на вируси. Понякога това са били цели градове и държави.
Първата описана голяма пандемия в историята на човешката цивилизация започва 541 г. във Византийската империя. Болестта продължава 10 години и е сломила почти две трети от населението на Византийската империя, в последствие засяга повече от 65 милиона души в Европа и Близкият изток. Източникът на инфекцията са гризачи, живеещи на търговски кораби, които идват от Египет или Етиопия. Реалната степен на бедствието сега е невъзможно да се определи, но според оцелелите данни, хората са вярвали, че идва „краят на света“.
Според някои експерти „Юстинианова чума“ продължава почти 200 години с периоди на изригване и постепенно затихване затривайки цели градове. Разбира се, не трябва да забравяме, че инфекцията в онези дни не се е разпространявала толкова бързо, колкото в съвременния свят, защото не е имало автомобили, самолети и високоскоростни влакове. Днес глобализацията носи своите минуси, също както и плюсовете си.
Въпреки факта, че такива болести в далечните векове са се възприемали като Божие наказание за човешки престъпления и никой не е имал представа за бактериите и вирусите, човечество все пак се е противопоставяло.
За превенция са се използвали мускали с ароматни билки, амулети, дори са открили изгарящите огньове. Малко хора са искали да стават лекари и да се борят с вирусите, затова тази професия е била добре платена. Лекарите се заразяват по-често от техните пациенти, защото индивидуалните предпазните облекла не бяха перфектни. В наши дни тези предпазни средства изглеждат смешно, но тогава човешките птици са ужасявали с появата си, олицетворявайки страданието и смъртта. Дългият дъждобран, намазан с мазнина или восък, скрива колкото е възможно повече от повърхността на тялото на лекаря, предпазвайки го от въздушно-капково заразяване и от бълхи (основни носители на чума). Маската, под формата на птичи клюн е била примитивен противогаз. Човката е била пълна с миризливи билки и ароматни вещества, които да отблъснат миризмата на трупове и да не позволят на разваления въздух да причини инфекция. Червените стъкла, вмъкнати в очните гнезда на маската, също са предназначени да изплашат болестта. В ръцете прикрити с кожени ръкавици на лекарят е имало дълъг бастун, който е трябвало да докосва пациентите и понякога да ги отблъсне. Шапката с широки полета служи за идентифициране на лекаря и е негов присъщ атрибут. Чесънът се счита за универсално средство за всички болести и затова постоянно се е дъвчел или е висял на колана.
Въпреки примитивността на лекарствата и средствата за защита, човечеството е успяло да оцелее дори по време на най-страшните световни пандемии от чума, едра шарка, холера, придобивайки еволюционна устойчивост към подобни заболявания. Дори и сега е невъзможно да се каже със сигурност, че рискът от епидемия от такива заболявания е напълно изчезнал, въпреки че развитието на медицината и вековният опит го приближават до нула.
Странно, но през последните векове основните методи за борба с епидемиите почти не са се променили. Все още най-ефективни остават: изолацията (не само на отделни хора, но и на цели градове), затваряне на по-голямата част от масовите заведения, лична хигиена на гражданите, което предполага цялостно измиване на ръцете и лицето.
Черна чума, холера, шарка, грип – повторения през вековете
Някои учени твърдят, че историята се повтаря в началото на всеки век: чума през 1720 г., холера през 1820 г.и испански грип през 1918-1920 г.
- В началото на 13 век в Монголия възниква бубонната чума или наричана още „черна“. След като се пренася чрез бълхите в Европа, Азия и Африка от нея загиват повече от 100 милиона души.
- Едра шарка- 15 век. Това заболяване е определящ фактор за испанската победа срещу Теночтитлан, защото отнема живота на 3,5 милиона местни жители. Много ацтеки се заразяват с едрата шарка, която пристигна латентна с европейците на Кортес.
- 17 век чума в Марсилия донесена от кораб с памук.
- Холера в началото на 18 век. тази болест се появява в Ява и Борнео, след което пристига в Китай през 1821 г., от там в Персия, Арабия, Сирия и Руската империя в следствие на което загиват десетки хиляди мъже в армията.
Последната глобална пандемия е „Испанският грип“ през 1918 г.
Този грип е отнел живота на поне 50 милиона души или 3% от населението на света. Различни здравни организации, като Световната здравна организация (СЗО), се появиха в борбата с него. Грипът е бил на три вълни. Първата вълна идва през пролетта с нисък брой смъртни случай, втората вълна през есента обаче нанася сериозни щети, като жертвите умират в рамките на часове или дни в следствие на усложнения и пневмония. Третият умерен удар е отново през пролетта.
Разпространява се в Европа, Америка и части от Азия. Огнищата се разпространяват по основните транспортни маршрути в продължение на година. Жертвите са били предимно млади хора на възраст между 15 и 40 години, което въздейства отрицателно върху икономиката. Затварят се ресторанти, градове, недостига работна ръка, натоварват се социалните системи, като последиците от Първата световна война все още продължават да тежат.
Не е известно откъде идва особения щам на първата пандемия, включваща грипен вирус H1N1. Има някои доказателства, които предполагат, че вирусът е дошъл от птица или животно в американския среден изток, пренесено от американските войници. Името на Испанският грип идва от това, че Испания е силно засегната, като се заразява дори крал Алфонсо XIII. Мерките за справяне с него са същите: носене на маски, прекратяване на събития, ръкостискания и т.н. Лекарите се заразяват в значителна степен.
Три поуки от практиката с минали епидемии
- Уроците, научени през вековете са сурови. Една от основните причини за многото жертви е, че в началото на избухването държавните глави са гледали небрежно на болестта. Техните действия са допринесли за по-широкото разпространение на вируса. Днес ние знаем, че карантината и изолацията на градовете, държавите и хората е най-доброто решение. Например, факт е, че градовете които са положили усилия за намаляване на човешкия контакт в началото на епидемията от 1918 г., са имали значително по-ниски нива на смъртност от тези, които по-късно предприемат неприятните мерки.
- Вторият урок е, че обществената осведоменост е ключът към контролирането на пандемията. Дори и днес ние виждаме ужасните последици от цензурата на информация. Не трябва да забравяме, че истината винаги излиза на яве. Голяма част от държавите и днес изопачават статистиката от жертвите на CoVID-19. Напомняме, че обявената смъртност в Китай от коронаваируса е 3 %, а в Италия около 5 %, докато според учените от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина обикновената смъртност от инфекции варира от 0,5% до 0,94% което значи, че CoVID-19 е около 10-20 пъти по-смъртоносна от сезонния грип. Смъртността при CoVID-19 се изчислява, като се използват официално доказаните с тест за коронавирус.
- Третият урок показва, че трябва да сме подготвени за всички последици от CoVID-19. Пандемията е едновременно шок за икономиката на цели региони и държави, несъмнено ще предизвика рецесия – забавяне на икономическия растеж и финансова криза. В началото на март, Brookings Washington Research Institute представи модел на сценарии, които отчитат всички сътресения за световната икономика.
Какво да правим сега? Като цяло, според СЗО най-доброто нещо, което трябва да направим по време на епидемията, е да останем у дома.
ИЗТОЧНИЦИ
Centers for Disease Control and Prevention https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3291398/
https://ohranatruda.ru/news/898/587495/