Author: Петко Димов
Ислямска държава е съвременно чудовище с майка „Ал-Кайда“, родено от инвазията в Ирак, чието ДНК съдържа най-лошите черти от полицейската държава на Садам Хюсеин.
От момента на инвазията през 2003 г. до днес то се преобрази от малка банда екстремисти в напълно развита, ръководена от терористи държава, ламтяща да господства над целия свят със сектантската си апокалиптична идея. Как може да се победи това ново чудовище? Какво може да направи демократичния свят, което вече да не е направено? Как би могло да се води по-смислена борба с неприятеля, така че да не раздроби на още по-малки парчета Близкия изток, които да са още по-уязвими спрямо ИДИЛ?
Едно подходящо словосъчетание крие възможния отговор: всеобхватна стратегия за отпор на асиметричните бойни действия. За съжаление на Запада, засега само ИДИЛ се възползва от подобен вид бойни действия. Те не искат да имат голяма армия със задушаваща национална инфраструктура. Нуждаят се само от Корана, пушка и боеприпаси, за да удрят големите държави отново и отново, когато са атакувани от тежки военни части – това се нарича асиметрична партизанска война.
Самият Лорънс Арабски веднъж заявява, че бедуините не са пригодени за участие в големи армии, а за водене на партизанска война – бързи и скоростни атаки с пушка и камила. Често намираме за абсурден образа на самотния терорист, възседнал кон и препасал меч, който предвожда мъже с черни знамена, летящи в битка срещу хеликоптери „Апачи“ и танкове М1А1.
САЩ подценяваха подобен вид бойни действия в Индианските войни, Филипинско-американската война, Виетнам, Афганистан и Ирак. С помощта на високите технологии и разузнаването успяха да открият и ликвидират различни терористи в Ирак, но онова, което те притежават, а липсва на Западната армия, е търпение и ревностното идеологическо убеждение, че се сражават в Божието име. Те са камикадзетата на ислямското сектантство, които страстно се вживяват в своята роля.
Западът подхожда към заплахата ИДИЛ с политика на сдържаност, която проработи спрямо бившия Съветски съюз – рационална национална държава с чувство за самосъхранение, съставена от стотици милиони, притежаваща професионална армия.
„Глобалната война срещу тероризма“ също се оказва недобра стратегия за справяне с ИДИЛ. Тя въздига терористите до статута на национални защитници и подхранва набирането на бойци до момента, в който 19 мъже избиват 3000 души, а в знак на отмъщение американската армия напада грешна страна. От тази грешка се роди ИДИЛ.
Асиметричен подход
Според М. Нанс единствената останала надежда е да се играе играта по начина, по който я играят терористите – т.е. да използваме асиметричния военен подход в наша полза. Поради особените разногласия на САЩ и Русия големите сили бяха прекалено предпазливи в борба с ИДИЛ, което позволи на екстремистите да поемат и поддържат инициативата, поне що се отнася до новинарските медии и в медийната война. От септември 2014 г. насам ИДИЛ са предприели само една мащабна наземна офанзива – в Сирия. В следствие имат възможността да се установят, но тъй като са активни бойци, предпочитат да атакуват. Протодържавата им е под постоянен натиск и те периодично се нахвърлят на Либия, Йемен, Египет и Афганистан.
Според Белият дом асиметричната борба се състои в следното: Ако ИДИЛ иска мащабно национално военно присъствие, да им се откаже на всяка цена. Ако искат наземна война, да им се даде въздушна. Ако мразят кюрдите и язидите, да се въоръжават точно те и да се подкрепят всички наземни сили, които са срещу ИДИЛ. След намесата на Русия обаче, нещата стават много по-сложни, тъй като гледат да не подкрепят техните поддръжници. Поради тази причина започна тайно въоръжаване на различи противостоящи групи.
Със сигурност борбата срещу ИДИЛ с малки асиметрични формирования, проектирани така, че да възцарят ужас в тила на редиците им, не е така вълнуваща и привлекателна, както нападението над Сирия или повторната инвазия в Ирак със 150-хилядна армия, но подходът „малко присъствие – огромен удар“ работи. При това може да бъде далеч по-ефективен и да произведе по-благоприятни резултати.
От юни 2014 г. Пентагонът оценява броя на убитите в битка членове на ИДИЛ на най-малко 23 хиляди. Това е скромна цифра, тъй като отчита приблизително по един убит боец на всичките 20 хиляди въздушни удара по цели към днешна дата, както и известните жертви, които са дали в наземни битки. Броят със сигурност е по-голям и вероятно съставя половината от бойната им сила. Дори с прилив от около 10 -15 хиляди нови чуждестранни бойци и хиляди „лъвчета“ на халифата ИДИЛ губи военна сила и за момента най-изявените им бойци изпълняват досадни банални задължения, като охрана на мостове и магистрални контролно-пропускателни пунктове. Губят също така и инициативността си.
През 2015 г. ИДИЛ се лишава от 25% от териториите, завзети през 2014 г. с изключение на офанзивите, предприети към сирийския град Палмира, терористите са поставени в отбранителна позиция. Подобно на притиснато в ъгъла животно, те ще стават по-опасни, освен ако целият мит за „Ислямска държава“ не бъде преобърнат с главата надолу.
Освен военните операции трябва да се води и виртуална война срещу мита, създаден от ИДИЛ, както в реалността, така и в киберпространството. Всяка бойна операция, която не е придружена от глобална кампания за дискредитирането на екстремистите, би била напразна. В продължение на повече от десетилетие бойното пространство им бе преотстъпено. Да се победи ИДИЛ, означава да насърчим действия на високо равнище в мюсюлманския свят за отхвърлянето на тяхната порочна интерпретация на ислямската религия.
На ИДИЛ е показвано, че асиметрията на силите действа и по двата начина. Опитът им за пробив в кюрдската отбранителна линия през декември 2015 г. чрез бързите им и хаотични конвои от коли-бомби и пикапи „Тойота“ се оказва смазан от мощта на много по-пъргав гигант. Офанзивата е изцяло сразена в тринайсетчасова битка, в която 187 бойци на ИДИЛ са убити само от въздушни удари на дронове „Рийпър“, изтребители и бойни вертолети АС-130. През същия месец ИДИЛ губи над 200 атентатори самоубийци, за да претърпи окончателно поражение в Рамади и при кюрдската отбранителна линия.
Ако Западът иска напълно да въвлече ИДИЛ в истински асиметрични сражения, трябва да възобнови усилията си за оползотворяване на партизанските заложби на разузнавателните служби и спец частите. Мащабът на действие трябва да се разшири, така че да обхване всички компоненти на управлението от защитата, през дипломацията, та до комуникациите. Тази стратегия е широкоспектърна, всеобхватна борба срещу ИДИЛ.
Всеобхватен подход
За непрофесионалистите вероятно изглежда, че се води въоръжена, политическа и разузнавателна война срещу ИДИЛ, но няма нищо по-измамно от тази представа. В момента се използва много малка част от военновъздушната сила и дори още по-малка част от дипломатическата, разузнавателната и комуникативна мощ на НАТО. Докато ограничен контингент от военнослужещи са на мисия и летят с бомбардировачи, а политиците се карат по между си, то медиите и обществото стоят настрана и наблюдават случващото се, сякаш става дума за телевизионно реалити шоу.
САЩ и техните западни съюзниците са ограничени в използването на асиметричните възможности както от спазване на правилата за военна намеса и страха от цивилни жертви, но и от безразличието и некомпетентността на управляващите. Половината свят предпочита нищо да не се предприема, преди техният политически кандидат да спечели. С тези рестрикции и липсата на разрешение за използване на военна сила може само да се задържа експанзията на Ислямска държава от въздуха и да се ограничават наземните и сили.
По-смъртоносен за американските интереси е фактът, че терористите помнят историческите поуки от миналите хиляда и четиристотин години и ги прилагат ефективно на бойното поле и в киберпространството. За разлика от тях, нито американското общество, нито новинарските медии имат спомен за водената от тях осемгодишна война срещу командирите и старши лейтенантите на групировка, наречена „Ал-Кайда в Ирак“, която сега е начело на ИДИЛ.
Това, което трябва да се случи – при това бързо, – е да се отприщи силата за противодействие на Западната цивилизация, като се формира всеобхватна, дългогодишна стратегия за изработване на разнообразни оръжия срещу чудовището. Американците днес използват именно такива неконвенционални наземни части целящи с всички средства да си възвърнат инициативата в региона.
Способността на ИДИЛ да възкръсва изисква масирана дипломатическа, финансова и културна промяна във всяка област, за да се възстановят сигурността, властта и средствата за препитание. Посредством „Всеобхватната стратегия“ трябва не просто да се водят въздушни бомбардировки над терористите, но трябва натиск с дипломатическа мощ, съюзи и съглашения. Най-вече трябват добри идеи за контраидеологическо противодействие и разузнаване, които да се явяват основна част от всеобхватната стратегия на шестте правила на борбата: разкрий отричащия, унижи, разруши, победи, заблуди и дискредитирай врага.
Мюсюлманският свят се състои от 1,8 милиарда души, които искат икономически проспиритет, прилични домове, семейство и бъдеще за децата си. Те вярват в своя бог и във всяко правителство, което може да им осигури стабилност, уважение и благосклонен прием. Живели са в продължение на четиринадесет века в относителен мир и в собствения си свят, достигнали са впечатляващи интелектуални постижения, благоприятствали са за създаването на великолепна култура, поставили са основите на науката много преди Европа и Азия.
+ Именно ислямът – религия, родена от племенните пустинни борби, която установява мирно съжителство със света – е в риск.
ИДИЛ поставя на карта всичките им постижения, изкуство, култура и толерантност. Във фалшивата си религиозна опаковка ИДИЛ представлява раково образование, което е дало метастази в региона. За мнозина в Америка и Европа болният пациент, ислямът, сам е виновен за появилия се тумор, който се налага да бъде изрязан. Мнението на някои западни политици за борбата срещу ИДИЛ напомня за спор между хирург и дървар за достойнствата на скалпела и тези на резачката. Нека си го кажем направо – да използваме скалпела, при това бързо.
ИДИЛ са решили, че продължилата векове „Велика игра“ – комплексните явления, начертали граници, създали империи и изградили административни устройства – ще загине в пламъци и ще бъде кърваво разсечена с меч. Но в западния свят хората не дават нито средства, нито позволението да се води кървава борба, правителствата отказват да плаща за бомбите, горивото и разноските по допълнителното разгръщане на операцията.
Борбата срещу ИДИЛ трябва да се води като високоинтензивна, всеобхватна, въоръжена, дипломатическа, контраидеологическа и кибер война. Не срещу национална държава, а срещу фанатични, направлявани от човешка ръка смъртоносни инструменти, отдадени на сектантска вяра. Нещо подобно на
борбата срещу подивелите камикадзета, без Японската империя, народ и армия зад гърба им.
Западът трябва да се обедини в коалиция, която също е всеобхватна и същевременно асиметрична за да действа едновременно на всички фронтове, посредством оптимизирано военно присъствие и масирани координирани удари с нарастващ интензитет. Трябва да се проведе незабавно настъпление с всички останали сили. Наложително е най-накрая да се накара ИДИЛ да разбере какво означава да са потърпевши от собствената си стратегия за светкавично нападение.
Военно прегрупиране
Тук основната роля трябва да се пада на специалните части, а не на ВВС. Подобно на предшествениците си от Втората световна война, специалните части трябва да прегърнат принципа на ИДИЛ за „високоскоростна атака“. Тези мисии се провеждат и сега, но са в малък мащаб и извънредно ограничени на брой. Поддържането на тренировъчните и разузнавателните мисии, както и операциите за отвличане и спасяване на заложници на специалните сили в Ирак, едно по-засилено военно присъствие и подновяване на някои от старите кампании могат да придадат на войната изцяло нова динамика. Докато масивните въздушни удари трябва да оказват подкрепа на мисията за изваждане на частите на ИДИЛ на открито навсякъде из халифата, а сблъсъкът с тях да се проведе с помощта на местните съюзнически сили.
Социалнопсихологическо прегрупиране
Социалните медии, публичната дипломация, информационната, психологическата и контраидеологическата война трябва да бъдат впрегнати и фокусирани като лазер срещу целия мит на ИДИЛ: „Ние говорим от името на исляма. Ние променяме исляма. Идваме за вас“. Контраидеологическите усилия, информационната война и пропагандата трябва да отнемат легитимността на дейността им и да мобилизират енергията на глобалното информационно пространство, за да бъдат заглушени гласовете на екстремистите и терористите да бъдат показани в истинския им образ на секта. Трябва да се посеят духовни съмнения и съжаление у онези, които са били принудени да се присъединят към ИДИЛ.
Дипломатическо прегрупиране
Глобалната коалиция на всички нации и всички вероизповедания трябва да се вдигне срещу ИДИЛ и заплахата, която тя представлява за глобалната стабилност и за една от най-големите световни религии. Вече сме длъжни да чертаем планове за Нигерия, Сирия, Ирак, Либия, Синай и Йемен за бъдещето след ликвидирането на ИДИЛ.
Преди време американският политолог Джордж Кенън е разработвал план за борба с комунизма, наречен от него „Организирано политическо военно дело“. Той го определя като „…логическо продължение на теорията на Фон Клаузевиц в мирно време“. Предлага да се използват всички аспекти на откритото и секретното действие, политическия натиск, политическото финансиране и пропагандата, за да се конфронтира политическата система на врага. По негово време врагът е комунизмът, днес това е сектантството на ИДИЛ. Възраждането на политиките на Кенън не трябва да бъде разглеждано като радикално, а като рационално предложение.
Това включва силната му вяра в политиката на диалог с неприятелите на САЩ – в случая не с лидерите на ИДИЛ, а с Иран. „Хизбула“ и „Хамас“. Преговорите с политическите опоненти от тези организации може да се окажат съществени, като се има предвид, че те са набелязани от ИДИЛ за унищожаване („Хизбула“) или узурпиране, особено „Хамас“ и „Фатах“ в Палестина.
Заплахата за видоизменяне на региона с потенциални опустошителни последици е сериозна и съответно трябва да се възприеме в дълбочина от света и Израел. След намесата на Русия положението става още по-сложно и за постигането на успех в дипломацията се вкарва условието за признаването и като велика сила.
Финансово прегрупиране
Днес харчим милиарди за доставка на оръжие и разузнавателни системи посредством договорни процедури, които са толкова тромави, че войната ще свърши докато се доставят. Врагът вече изцяло е сменил стратегията си, което анулира първоначалния замисъл. Стратегията би трябвало да обхване всички аспекти на управлението и да бъде изцяло финансирана, с националната отдаденост на всички коалиционни партньори.
Стратегия за военна операция срещу ИДИЛ
Много от политическите мерки, предприети досега за ограничаването на влиянието на терористичната мрежа на ИДИЛ, се оказаха неефективни. Политическите разпри и критика по адрес на стратегията за ограничаване на влиянието само повишиха авторитета и престижа на ИДИЛ, независимо от броя на загиналите терористи на бойното поле.
Не можем да се водят бойни действия с ИДИЛ както по времето на бунтовническите движения в Ирак и Афганистан. Днес трябва да се променим стратегията, за да се приложат същите асиметрични техники, ползвани от ИДИЛ, но при диктувани условия на коалицията – трябва да се бием по-бързо, по-ефективно и с тактики от старата школа, в съчетание с пълно въздушно господство.
Запада разполага с технологията, но прилагането наслуки на вече съществуващи властови системи в съзвучие със спрелия развитието си политико-дипломатически процес осуетяват желания успех на бойното поле и в киберпространството. Разбира се, трябва да се нанесе удар на ИДИЛ по земя, но не според техните условия. Трябва да се борим срещу тях в киберпространството, но да приспособим играта в наша изгода, така че да впрегнем световната социална и финансова енергия против тях. Трябва непрестанно да атакуваме физическото, духовното и идеологическото им съществуване, докато не се изчерпят последователите им и всяко нещо, свързано с ИДИЛ не бъде заличено.
Вероятно това звучи налудничаво, но ние може да насърчим ИДИЛ да използват единствения си ефективен инструмент: светкавичната самоубийствена атака. Подобно на бик, който атакува само като развеят пред него наметалото, ИДИЛ не може да устои на наземен бой, в който участват американци. Трябва да им се дава този шанс, но при наши условия. ИДИЛ притежава два ясно различими недостатъка: те нямат капацитет да спрат въздушните удари и ненавиждат боя в отбрана, освен ако не разполагат с масивни количества импровизирани взривни устройства и коли-бомби. Без тези средства, с които да забавят напредването на неприятеля си, те по никакъв начин не могат да удържат компетентни военни сили, комбинирани с военновъздушна мощ.
Когато са обкръжени, бойците им се сражават до смърт – тези бойци никога повече не влизат в битка. Членовете на ИДИЛ трябва да бъдат предизвиквани да излязат в сражение и да развеят знамената си, като по този начин бъдат унищожени от неизчерпаема въздушна и морска ударна сила.
Всекидневно и на всяка крачка бойното поле трябва да бъде оформяно по наше усмотрение. Както видяхме през декември 2015 г. по време на битката за кюрдската отбранителна линия, трябва да оставяме ИДИЛ да излезе напред и след това да я сразим. Ако се адаптира и остане на място, отново може да бъде победена. Това е предрешен въпрос. Предвид природата на идеологията им, те не могат да стоят бездейни и затова желанието им да умрат трябва да се задоволява непрестанно. Стратегията на Съединените щати и съюзниците им трябва да бъде планирана по такъв начин, че всяка пусната бомба, всеки извършен щурм да подлудява екстремистите от желание да продължат офанзивата си.
Сили за специални операции – „Тъмна материя“
През първите дни на войната в Афганистан през 2001 г. ЦРУ и спецчастите изпращат в Афганистан малки, фокусирани върху отделните мисии отряди, които да привлекат, придумат и координират местните сили, притежаващи базов капацитет да изместят талибаните и „Ал-Кайда“. Първият отряд носи името „Джоубрейкър“. Бързоподвижната му природа въплъщава идеята на отрядите на предшественика на ЦРУ през Втората световна война, носещи името „Джедбърг“, и техния английски еквивалент Командване на специалните операции (КСО). Историята на подобни мисии е богата, но непозната за широката публика. Във Военния театър в Бирма 101-ви отряд на УСС поставя задача на качинските бойци да саботират
японците зад отбранителната им линия. Американско-канадският Първи отряд на специалните части („Дяволската бригада“) на практика създава концепцията за специални части в Европа.
Във Виетнам специалните части създават Командването на мобилните сили. Това са малки отряди от местни формирования, въоръжени и обучени да атакуват „Виетконг“ и северновиетнамците, като прилагат тактиките им срещу тях. Всяко от тези исторически подразделения извежда изключително малки отряди на на пръв поглед невъзможни мисии дълбоко зад вражеските линии и оставя у нацистите горчивия привкус на собственото им лекарство.
В този случай „Джоубрейкър“ и отрядите на специалните части използват малобройността си и голямата си стрелкова мощ, за да сразят талибаните. Въпросната мисия „малък отряд – голяма стрелкова мощ“ трябва да бъде възкресена и дадена като модел за всички бъдещи нападения срещу ИДИЛ.
За последното десетилетие силите за специални операции наставляват, тренират и водят местни части, съюзнически специални части, както и антитерористични звена за изпълнението на нетрадиционни мисии. Профилите на много от тях дори не са обсъждани в Пентагона, тъй като са твърде опасни, трябва да се проведат дълбоко в тила на адаптивен и опитен неприятел и могат да причинят политически смущения в случай на неуспех.
Въпреки горното именно това е причината да разполагаме със Сили за специални операции – за да изпълняват мисии, за които врага не е подготвен или не вярва, че може да ги осъществим. Когато експертите от специалните сили са водени от хора, на които липсва въображение и които игнорират механизмите на местните машинации, стават големи грешки. Не можем да се крият от ИДИЛ само защото не разполагат с тежки бригади, които да въвлекат в мобилна война.
За да се подходи правилно към ИДИЛ, трябва да се преосмисли употребата на спецчастите. За целта трябва да се приведат в изпълнение агресивни и дълбоко проникващи на вражеска територия мисии с множество специални отряди, подобни на невидимите сили, които свързват Вселената. Те може да бъдат наречен отряди „Тъмна материя“. При правилно предприети ходове тези сили могат да разбият целия мит за хомогенния халифат.
Настоящата конфигурация на специалните части е адекватна на сегашната мисия за обучение и изпълнение на краткосрочни задачи. Едни допълнителни 1000 войници, най-вече нов батальон рейнджъри на армията, ще увеличи американското присъствие в Ирак на 4500 души. Батальоните рейнджъри са необходими, защото стратегическата мисия срещу ИДИЛ ще се промени от съветване и подпомагане в подпомагане на съюзническите сили да извършват непрестанни набези в тила на ИДИЛ.
Мисията ще е подобна на настоящите операции, които се състоят в присъединяване на отрядите на специалните части на САЩ и съюзниците със специалните иракски и кюрдски части и контратерористичните звена. Разликата се състои в това, че сега се предвижда американските отряди да се присъединят към иракски и кюрдски командоси и да се сражават рамо до рамо с тях, като американците държат контрола върху въздушното пространство, а местните части се сражават за възвръщането на земите си.
За кратко време тези подразделения трябва да извършат интензивен преглед на основните положения в бягането и стрелбата, за да се приготвят за неконвенционална, дръзка, продължителна, дългосрочна мисия на територията на ИДИЛ.
Целта на „Тъмна материя“ е да внедри 100-150 бойци с бързи, леки автомобили с множество противотанкови оръжия за овладяване и задържане на позиции, които ще отрежат животоподдържащите канали на ИДИЛ между големите градове. Обединените спецчасти или отрядите рейнджъри може да бъдат въведени на бойното поле по хиляди начини, така че да внесат объркване у ИДИЛ – да бъдат спуснати с парашут, приземени на импровизирани летища от транспортни самолети С-17 или С-130 „Херкулес“ или да бъдат докарани с хеликоптери.
Ще овладеят дадена цел, било то авиобаза, петролно поле или магистрала, след което ще унищожат всички сили на ИДИЛ, които им се изпречат. Практиката за установяване на временни зони за контрол по протежение на големи пътища между завзетите от ИДИЛ градове за кратко време ще фрагментира образа на консолидираната национална държава със собствени граници и ще разкрие какво представлява тя всъщност – поредица градове и сила, окупирани от главорези.
Всяка мисия на „Тъмна материя“ има една и съща крайна цел – да се внедрят войници зад вражеските линии, да се ликвидира всеки появил се на пътя им член на ИДИЛ, да се демонстрира, че ние сме тези, които ще определят движението към и от халифата, да се освободят временно градовете и да се съберат разузнавателни данни.
Така например внедряването на масивни нападателни отряди по магистралите между Мосул и Тел Афар, Ракка и Дейр ез-Зор, Рауа и Ал-Каим, Дейр ез-Зор и Ал-Каим в една и съща нощ ще предизвика хаос сред членовете на ИДИЛ. Всички маневри ще бъдат сведени до минимум, тъй като от ИДИЛ няма да успеят да осигурят безопасен нощен транспорт. Дневният транспорт и извънредните мерки за сигурност на ИДИЛ ще бъдат изложени на масирани въздушни удари. В рамките на една нощ Съединените щати и съюзниците им ще се озоват в настъпление благодарение на използването на правилните стратегии и прекъсването на жизнено необходимите икономически връзки на ИДИЛ.
Защо трябва да се изпратят иракчани и кюрди в Сирия, а не в Ирак? В момента Сирия е последното сигурно убежище за ИДИЛ. Всеки човек и всеки камион в долината на Ефрат заплашва Ирак индиректно. ИДИЛ смята, че Западът ще зачита границите – нека ги извадим от заблуждението по този въпрос. Те представляват законен обект на нападение където и да бъдат сварени. Както обичат да се хвалят, че са заличили границите от договора „Сайкс-Пико“, така и запада трябва да уважи тяхното дело и да помогнем ИДИЛ да бъдат изличени в рамките на новообразувана им „държава“.
Съюзниците трябва да притискат ИДИЛ достатъчно дълго, за да ги накарат да излязат от градовете и извън тунелите си и да ги предизвикат на бой. В този момент обединените Военновъздушни сили ще атакуват с цялата си мощ всичко, което посмее да им се изпречи.
Ако от ИДИЛ успеят да организират съкрушителна контраатака, която да принуди отрядите да се изтеглят, просто трябва да ги преместим към нощна точка на евакуация, да приземим самолети С-17 и да действаме. Разбира се, всяка крачка на ИДИЛ трябва да бъде възпрепятствана от безпилотни самолети и бомбардировачи.
Целта на тези мисии е нападение и претърсване, извличане на врага на открито и принуждаването му да подгони хиляди призраци из целия халифат. Тогава можем да оставим ИДИЛ да се наслади на плодовете на един-ственото асиметрично предимство, което имаме в световен мащаб – прецизното бомбардиране.
Методите на заблуждение на противника и фалшиво разполагане на силите също трябва да се използват повсеместно. Измамното включване на хеликоптери може да бъде придружено от многоцелеви безпилотни апарати „Файър Скаут“, които да заблуждават ИДИЛ, че се стоварват военни части. Всъщност американската армия изтегли от употреба цялата флотилия по-стари модели вертолети ОН-58 „Киова“. Един ескадрон от тях може бързо да бъде превърнат в безпилотни въоръжени дронове, които да служат като фалшиви хеликоптери или зенитна примамка, привличащи противохеликоптерната отбрана на ИДИЛ, докато същевременно истинските мисии се изпълняват на съвсем друго място.
Ако прибавим експлозивен товар, тези дронове-хеликоптери ще се ползват и като самоделни летящи взривни устройства – СЛВУ. Въпросните дронове могат да бъдат изстрелвани от турската граница или от тайни пустинни бази и да изпълняват въоръжени мисии директно над най-интензивните отбранителни зони на ИДИЛ, какъвто е например центърът на Ракка, за да се види колко издръжливи са наистина. Ако дефанзивната среда на неприятеля е твърде неблагоприятна за оцеляването на нашите дронове, при следващи полети биха могли да приемат профила на камикадзе и да излетят директно към най-близките позиции или оръжейна система на ИДИЛ. Ако хеликоптерът е обстрелян или свален и след това е разследван от ИДИЛ, смъртоносният му товар може да бъде детониран, като самоделно взривно устройство. Естествено, даден дрон в подкрепа на позициите на ИДИЛ, който се приближава или напада тези СЛВУ мисии, може също да бъде нападнат.
През Втората световна война специалните сили използват парашути- примамки „Бийч Джъмпър“ и в деня на десанта в Нормандия псевдопарашутистите „Рупърт-Долс“ масово симулират скок с парашути за примамване на противника да атакува фалшиви места за кацане. Днес можем да направим същото и да използваме дронове или ударни самолети в очакване на отговора от ИДИЛ. Фалшиви скокове с парашут може да се симулират и чрез спускане на празни дървени палети с парашути. Ако ИДИЛ се хване, може да последват и спускане с шамандура на парашут касетъчни бомби, атаки с безпилотни самолети и засади, устроени от наземните части. Ракка и Мосул може да се поставят натясно, чрез редовни нощни въздушни полети-примамки, които следва да се примесени с истински нападения на малки отряди. Това ще накара ИДИЛ да се страхува от мрака!
Отрядите трябва да се приземяват, да ликвидират патрулите, да нареждат телата отстрани на пътя, да им взимат оръжието и да споделят резултатите в „Туитър“. Истинските мисии, фалшивите мисии и психологическата война трябва да продължат от деня на първата атака до победния ден. За ИДИЛ не трябва да има миг спокойствие – патрулирането нощем, наблюдението на крайпътните пропускателни пунктове и дори излизането от тунелите ще ги застави да са нащрек.
+ Убедените терористи ще се хвърлят в битката и ще посрещнат с радост смъртта, а ние просто трябва да ги улесним.
Силите с местно финансиране трябва да провеждат борбата, но транспортът, насочването към целите и поддръжката в реално време ще идват от Америка и съюзниците от НАТО. Тези отряди „Джоубрейкър“ идеално биха включвали местни сили в съотношение 10:1, като отрядът трябва да бъде прикачен към всеки сто иракски и кюрдски командоси „Пешмерга“. Трябва да изглежда така, сякаш мисията може да се появи изневиделица. Като се има предвид контролът над въздушните сили и подкрепата на въздушния транспорт, те могат да пристигат буквално навсякъде на територията между два големи града. Нека поставим тези тежковъоръжени взводове по комуникационните линии на ИДИЛ, натоварени с противотанкови управляеми ракети и дронове-камикадзета „Суичблейд“ с минохвъргачки, така че да могат да осигурят защита срещу коли-бомби и пикапи, превозващи противовъздушни оръдия.
Високопроходимите превозни средства на спецчастите ще се движат през пустинята или по пътищата, като същевременно им е осигурено съпътстващо наблюдение от въоръжени дронове и огнева сила на мястото на операциите. Това ще гарантира, че всеки, дръзнал да се изправи срещу тях, няма да се завърне, за да докладва за успеха.
Целта на отряда „Тъмна материя“ не е просто да се ръководят и направляват съюзническите атаки, но да се води битка редом с тях и да се осигури близка въздушна подкрепа, бомбардировачи, артилерия и удари с безпилотни самолети по всичко, което се приближи към тях. Тези отряди трябва да атакуват магистралите и комуникационните линии на ИДИЛ за периоди от 12 до 72 часа с намерението да се създаде мост към други бързи и лековъоръжени части, ако им се удаде сгоден случай. Отрядите би трябвало да се внедрят, да установят контрол и да унищожат всяка логистика, която е жизненоважна за инфраструктурата, обслужваща градовете на ИДИЛ.
Всяко предимство на бойното поле трябва да се оползотворява с цел подкрепа на тези мисии – създаване на ударни коридори за дронове, докарване на бронирани бойни машини, на които са монтирани тежки противотанкови оръжия, и приоритетно извикване на огън с помощта на тактически ракетен комплекс MGM-140B -тактическата ракетна система на американската армия, която може да изстрелва 275 бойни елемента на близо 130 километра дължина. В момента, в който ИДИЛ бъдат въвлечени в бой, трябва да бъдат смазани с масиран обстрел.
Врагът трябва да бъде предизвикан да излезе от скривалищата си, да се качи на пътищата. Всяка провинция на ИДИЛ трябва да бъде подлагана на атака всяка нощ до степен, че да не могат да прехвърлят бойци от една провинция в друга. ИДИЛ са адаптивни и съобразителни, така че ще пуснат в ход разузнаването си или ще опитат да заложат примамка за засада. Отговорът е лесен – ние избираме къде да се приземят мисиите. Ако ИДИЛ се опита да ни вкара в очевиден капан с техните преносими зенитно-ракетни комплекси, тогава въздушното пространство трябва да се проверява с хеликоптерни дронове, които да са придружени от нискокръжащи миниатюрни въздушни примамки. Когато капанът „щракне“, дрон или удар от бомбардировач ще накара терористите да разберат как асиметрията на силите работи обратна посока!
Ако координираме тези мисии в широк мащаб, отрядите „Тойота“ със специално предназначение на ИДИЛ ще понесат масирани загуби, а митът за неуязвимостта на халифата ще се сведе до купчина горящи автомобили. Трябва да ги убедим, че са обградени и че са уязвими за наземните атаки на неизвестни сили, които се нахвърлят върху им нощем от пустинята. Щом настъпи мрак, може да са сигурни, че войските им ще бъдат ликвидирани някъде. Мисиите „Тъмна материя“ могат да променят цялостната политическа, военна и дипломатическа картина, начертана от ИДИЛ. На терористите повече няма да бъде гледано като на недосегаеми, което ще разклати за отрицателно време глобалния мит за тяхната неудържима експедиционна армия.
Подобни мисии може да се извършват на практика от всяка сила, в различни райони на Либия, Египет и Йемен. Подобно на действията през Втората световна война, на тези малки подразделения трябва да бъде позволено да достигнат, атакуват, унищожат и заличат всякаква военна сила, която посмее да се изправи на пътя им, и да превърнат нощното шофиране в последното, на което би се осмелил който и да било в Ирак и Сирия. Ако чувстват, че могат да устоят и да продължат мисията си след определеното им за завръщане време, трябва да бъдат насърчени, превъоръжени и дистанционно заредени с гориво чрез парашутен десант или таен пункт.
Демонстрацията на иракски, сирийски и кюрдски сили, действащи из цялата територия на ИДИЛ, ще окаже съществено психологическо влияние върху поддръжниците им и плененото население. ИДИЛ няма да може да предвиди кой ще ги атакува или от коя посока ще дойде нападението. Видеото на кюрдските Отряди за народна самоотбрана в иракския град Ал-Каим, преграждането на пътища между сирийския град Дейр ез-Зор и столицата на ИДИЛ Ракка от страна на „Пешмерга“ или обединените сили в Палмира, които елиминират цели подразделения на ИДИЛ – всичко това трябва да се превърне в политически/военен удар, на който е трудно да се противостои.
Ценността на паниката, която ще последва, и масираното напускане на Ракка и други градове от цивилното население сами по себе си ще са факторът, който ще промени играта.
Да не се заблуждаваме, че ще минем без жертви, но малобройното присъствие на американските сили означава, че и загубите ще са ограничени. За разлика от инвазията в Ирак, несъразмерни загуби ще понесе единствено ИДИЛ.
Първа фаза на операция „Изгасени светлини“
В съзвучие с масираните нападения над халифата трябва да се приложи и стратегията за отрязване на всички животоподдържащи механизми в крепостите на ИДИЛ. Цялото съществуващо в момента водоснабдяване и електроснабдяване в градовете Ракка, Мосул и Дейр ез-Зор трябва да бъде прекъснато. Подобно на нападенията, при които не се цели разрушаването на инфраструктурата, на каквито бе подложена сръбската столица Белград през 1999 г., може да се пуснат графитни бомби върху електропреносната мрежа, електрическите подстанции и дори над малките местни електрически генератори точно в момента, когато мощностите им се включват – не повече от два часа на ден. Там, където се изискват постоянни резултати, може да се използват управляеми бомби от програмата JDAM за трайно прекъсване на електричеството в даден град.
+ Ако има град, който заслужава да бъде превърнат в ужасяваща адска дупка, това е Ракка, гравитационният политически център на ИДИЛ.
Тъй като въпросната инфраструктура е жизненоважна за цивилното население, липсата й вероятно ще го накара да се пръсне по други места в Сирия. Така от ИДИЛ ще има отлив на съществена човешка и финансова маса, което още веднъж ще разобличи уязвимостта на терористите. Намерението на ИДИЛ е да останат в Ракка в продължение на години. Няма причина да им позволяваме да се радват на електричеството, питейната вода или канализацията. Редно е поддръжниците им сред населението да бъдат подложени на огромен стрес. В някакъв момент дори семействата на членовете на ИДИЛ ще поискат да се махнат, което ще предостави важна разузнавателна информация на службите. Ако от ИДИЛ не успеят бързо да възстановят комуналните услуги, то тогава ще докажат, че са прости беззъби терористи, откраднали ключовете на електроцентралата.
Втора фаза – контраидеологическа операция „Прекъсвач“
В книгата си за Ислямска държава и „Ал-Кайда“ М. Нанс казва, че в момента се води психологическа война за душата и ума на мюсюлманския свят в Близкия изток. Той атакува легитимността на сектантската религиозна система на ИДИЛ. За изминалото време обаче се видя, че това не е просто секта, а те вече печелят битката за владеене на въображението и киберпространството. В момента те притежават информационно надмощие над мюсюлманите, а не трябва да бъде така. Те безсрамно експлоатират апокалиптичната религиозната система на „Ал-Кайда“, чрез използване на западните технологии, за да разпространяват страх в суров, лесно смилаем формат, който се оказва изключително популярен. Както казват в психологията:
+ Страха е страхотно чувство, което може да променя хората!
През това време американските и западните правителства провеждат стерилни кампании от рода на „Помисли отново и обърни гръб“ от различни центрове, които просто харчат едни пари. Информацията, която бе разпространена чрез „Туитър“ (любимата мрежа на ИДИЛ), а впоследствие и чрез американските посолства е добро начало. Накрая обаче се оказва засенчена от добре подкованите медии на ИДИЛ, а преди това и на „Ал-Кайда“.
Западните центрове за пропаганда са ограничени от политическата коректност и липсата на фокус върху мита, разпространяван от ИДИЛ. Докато Коалицията разполагаме с едно – две прилични видеа, които целят одобрението на съюзниците в Близкия изток, то ИДИЛ разпространява хиляди видеозаписи , чрез които вербуват нови членове, хвалят се с подвизите си и заплашват Западната цивилизация. Кой не е гледал техен клип днес?
Проблемът не е в това, че Запада не може да произведа находчиви съобщения или да се противопоставя на мита на ИДИЛ – проблемът е, че трябва да действат с вързани ръце преди битката. Те не познават противника. Провалът в контраидеологическата политика се състои в това, че при нея не се обсъжда изопачаването на исляма, не се разискват никакви аспекти на исляма изобщо – от страх да не се отчуждят мюсюлманите. А за да се направи това и да се смекчи удара съюзниците трябва да създават масово собствени туитър канали. Обединените арабски емирства са първите включили се с изграждането на Център „Хедая“ за развитие на стратегии за борба с насилническия екстремизъм. Година след като ИДИЛ създава своя халифат, ОАЕ откриват Центъра „Сауаб“ за контра послания на арабски език. Тези усилия са добре премислени, но бюрокрацията е толкова поразителна, че ИДИЛ успява да завладее цели държави, преди някое послание на тези организации да достигне Интернет.
През януари 2016 г. САЩ създадоха „Център за глобално сътрудничество“ с бюджет от 5 милиона долара.. Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ има за задача да създаде вътрешна контраекстремистка програма за идентифициране на радикализацията в Съединените щати. Всички тези усилия са добронамерени, но в цялостен план – безсмислени, защото ИДИЛ предлага централизирана медийна кампания, която разбира аудиторията си, наясно е с посланието си и използва най-новите технологии за разпространението му.
+ Контраекстремистките усилия на САЩ приличат на слон, който се мъчи да се задържи върху триколка.
Борбата е на първо място да се предотврати радикализацията, вербуването и подтикването към насилие и в следствие идеологията на ИДИЛ. Подобно на стратегията за наземни военни действия е необходимо да се разруши мита за „Ислямска държава“. Няма съмнение, че най-доброто средство за промяна на въпросната митология е да продължим да рушим халифата им и да ги лишаваме от територии. От друга страна, трябва да помогнем на мюсюлманския свят да посее религиозни съмнения относно оправдаването на действията на ИДИЛ и да накара тях и бъдещите им последователи да се боят за светостта на душите си.
Необходима е напълно интегрирана контраидеологическа кампания срещу ИДИЛ на международно ниво, в която САЩ трябва да усилват посланието на света, за да заглушат словото на ИДИЛ, а не просто да откриват нови мудни представителства в чужди държави. За да има успех следва да се провежда комбинирана военно-дипломатическо-разузнавателна война срещу религиозната система на ИДИЛ, както в реалния живот, така и в киберпространството, като се премахнат бюрократичните препятствия спрямо излъчването на послания. Всичко това трябва да се координира от един международен координационен център, които отстоява наратива, че ИДИЛ е нелегитимна и че международната общност ще се вдигне в защита на мюсюлманския свят. Този център трябва да има достъп до всички телевизии, разузнавателна информация, да изработва контрапослания в реално време и скоростно да ги разпространява.
Западните медии се критикуват за това, че използват ужасните клипове на ИДИЛ с убийства. Вместо да погледнат открито фактите, те прекратяват използването на подобни фотографии и видеозаписи. Това е невероятна грешка. Представете си какво би станало, ако бяха премахнали всички образи и позовавания на зверствата на нацистите от пропагандната атака през Втората световна война?
Така информационното бойно поле се предава в ръцете на ИДИЛ заради политическа целесъобразност. Това е същината на проблема. В отговор на видеозаписите и посланията на ИДИЛ на всяка цена трябва да се използват снимки и видеозаписи, изобличаващи зверствата им, за да ги накарат да съжаляват за тях. Дори Осама бин Ладен е бил наясно, че колкото повече се популяризират убийствата им, толкова по-трудно ще им бъде да убедят света в правотата на мисията си.
Пламтящата енергия на идеологията на ИДИЛ се явява ускорител на силите за техните терористи. Това е посвещаване на убийството и любов към самоубийствената смърт от времената на японските камикадзета през Втората световна война. Вярата в успеха е единственото, което има значение за тях. Подобно на камикадзетата, налага се да бъдат пречупени военно и след това дискредитирани идеологически.
Изразено с думите на водача на „Ал-Кайда“ Айман ал-Зауахири, те трябва да се боят да не бъдат „смазани в мрака“ от вълната на мюсюлманското обществено отхвърляне.
Самата идея да се говори за исляма или да се обърнат към мюсюлманите, обаче е перспектива, която ужасява политиците, а единственият начин да бъдат поразени е ако сериозно се заемем с религиозната им система. Вместо това през последните години стане ли дума за за мюсюлмани и всички млъкват дискретно без изобщо да коментират. От това мълчание печелят само ИДИЛ и съюзниците й. От друга страна, много политици се стараят всячески да се противопоставят на мюсюлманския свят и да сложат мюсюлманите в едни кюп с терористите. Това доставя безкрайно удоволствие на ИДИЛ.
+ Дискутирането на исляма не е просто дело на самите мюсюлмани.
Дълг на всички добронамерени хора е да помогнат на сънародниците си мюсюлмани и поддръжниците им да се преборят с разрушаването на вярата им. Правителствени служители и учени, които се крият от страх да не бъдат сметнати за ислямофоби или прекалено натрапващи се, също са причина да не можем да се сравняваме с ИДИЛ в областта на социалните медии.
От ИДИЛ използват твърде гласовитите си убеждения асиметрично срещу нашето желание да бъдем рационални и умерени както в медиите, така и в политиката. Така техният наратив срива всяка логика. Не е нужно да променяме начина, по който говорим за терористите, нито да отхвърляме религиозната им природа – трябва само да започнем международен диалог за покварата в религиозната система на терористите, без да бичуваме погрешно целия мюсюлмански свят, нито да очерняме исляма сам по себе си.
Мюсюлманската общност трябва да се изправи и да изтъкне най-добрите принципи на своята вяра, като по този начин се превърне в сериозно предизвикателство срещу тази еретична и лицемерна идеология. Самият акт на провеждане на добронамерена дискусия с мюсюлманите и останалите вероизповедания относно истинското значение на исляма ще се превърне в голяма спънка пред ИДИЛ и при достатъчно добро медийно покритие, би могъл да тласне екстремистите по невъзвратимата спирала на смъртта.
ИДИЛ никога не обсъжда правдивостта на възгледите си – те казват „подчини се или умри“. Вероятно ще се прицелят във всяко събиране на религиозни водачи за обсъждане на тяхната поквара, заради което ежемесечното провеждане на глобални конференции, посветени на извращението ИДИЛ и начина, по който изгубените им души да се помирят с бог, би уронило легитимността им дори повече от която и да е бомба.
Сравнително лесно ще е да се установят показателите за успех – те ще започнат да атакуват вербално въпросните конференции в списанията си и да заплашват участниците в тях. Тогава за първи път ще им се наложи да защитят извратените си идеи пред лицето на исляма. Необходимостта да обясняват абсолютизма си е в разрез с техните разбирая – те говорят от името на бог с меч. Внасянето на каквото и да било съмнение ще ги съсипе. Наша задача е да посеем тези семена на колебанието дълбоко и навсякъде.
Редките привърженици на ИДИЛ в ислямския свят не виждат в техните лица терористи. Те съзират на пръв поглед доброчестиви воини, които искат да помогнат на потиснатите мюсюлмани! Учат децата си да убиват, защото няма алтернативно послание, което да надвие тяхната сектантска доктрина. В действителност посланието им е в пряк конфликт с учението на пророка Мохамед и написаното в Корана.
Един от начините за стартиране на диалога е спонсорирането на международно излъчвани дебати на високо равнище. Тъкмо въпросът за това как греховните потъпквания на религията ще бъдат наказвани в отвъдното трябва да се дискутира открито. Бягството от религиозни дискусии, при положение че всяко тяхно действие е обвито в религиозно оправдание, е лудост. Тези дебати на тема традиционния ислям срещу сектантството на ИДИЛ е нужно да се провеждат по целия свят на множество езици, защото това не е само мюсюлмански проблем, нито само американски, немски или български проблем. Става дума за проблем от световен мащаб и следователно трябва да се чуе мнението на хора от всички вероизповедания, но у нас най-отчетливо трябва да се чуват думите на главното мюфтийство.
Всичко това може да изглежда като интелектуално вторачване, но в мюсюлманския свят подобни дебати се ценят високо, а участниците често са млади и изпълнени с нови идеи и визии. Близкият изток е място, къде- то средностатистическият човек е интелигентен студент по политология, който познава американската история по-добре от самите американци. По- възрастните държавници и учени са на световно ниво, а задълбочеността на познанията им е невероятна. Излъчете тези дебати по телевизията и спуснете мост на познание и толерантност към народите на Европа и Америка. На онези, които представят най-последователна аргументация, би следвало да се предложат постове, които да им позволят да пътуват и говорят пред света, като истинския глас на исляма срещу потисничеството и извращенията на сектантството на ИДИЛ.
В социалните медии трябва да подбираме аргументи и да въвлечем в дебата феновете на терористите, апологетите им и, от друга страна, юридически представители на традиционния ислям и учени, които да дискутират еретичните промени, които ИДИЛ иска да наложи на исляма и нелегитимността на масовите убийства и самоубийства в рамките на тази религия. Целта на дискусиите и публичната дипломация е да се осъди и опозори подкрепата за ИДИЛ на улично ниво из целия свят. Трябва никой да не поиска да продава вода на ИДИЛ, още по-малко „Нутела“ и „Ред Бул“. Заобикалящият ги свят трябва да гледа на идеологията на ИДИЛ като на радиоактивна.
Що се отнася до всички приказки за използването на остър език и обиди за накърняване престижа на ИДИЛ, изглежда съществува определен техен имидж, който искат да запазят. Има някои думи, които те действително ненавиждат. Арабският акроним ДАЕШ всъщност не ги притеснява особено, но опитайте да ги наречете с името на първата арабска секта, против която проповядвал пророкът Мохамед, и те ще се разстроят. В аудиозапис на Рамадан от началото на 2015 г. терористите демонстрират учудваща чувствителност относно твърдения, че са не ислямски и са подобни на хариджитите. Говорителят на ИДИЛ Ал-Аднани отделя от времето на проповедта си, посветена на избиването на всичките им врагове, за да направи удивително признание. Той се обръща директно към Бог, за да се оплаче за лошата дума, с която са наречени: „О, Аллах, справи се с всеки, който твърди, че кръвта на муджахидун, които се бият в твоето име, е халал, и който е повел война срещу тях, под претекста че били хариджити“. Очевидно тези обиди ги засягат.
Трябва да си зададем следния въпрос: дали имаме повече сърце, отколкото омраза? Дали сме на правилната страна, дали САЩ наистина са авангард на свободата, въплащение на независимостта и справедливостта в развиващия се свят? Успехът на ИДИЛ е резултат от добре пресметнатото усилие за рушене на това, което представлява САЩ в очите на мюсюлманите по света.
+ Да спечелиш сърцата и умовете на хората по време на война, е доказано по-трудно от спечелването на която и да било военна битка.
Ръководството на ИДИЛ не само разбира нашите правила, но изучава политическите ни системи, ограниченията им, процесите и поведението. Те ревностно следят западните новинарски медии и наблюдават вътрешните противоречия, след което се възползват от тях. В книгата си „Управление на варварството“ Абу Бакр Наджи парафразира думите на един политолог:
+ “Една-единствена политическа грешка води до резултат, който е по-лош от сто военни грешки“.
От ИДИЛ също са уязвими към политически грешки и именно поведението им спрямо тези дейности трябва да бъде мерилото за успеха. Не обръщайте внимание на световните социологически проучвания и интервютата с членове на ИДИЛ, просто наблюдавайте как се държат те в киберпространството. Ако са принудени да дават обяснения, да нападат враговете си с още повече хули, да назовават индивиди по име, тогава явно са претърпели отрицателно въздействие.
Една полицейска държава никога няма да свали гарда си, що се отнася до контрола на информация, но подобно на Хитлер в бункера, когато се чува трясъкът на бомбите, тирадите започват да стават все по-неуравновесени.
Допълнителен метод за спиране разпространението на заразата е предоставен от самата „Ал-Кайда“. Те се боят да не им излезе име на отговорни за „неоправдани“ зверства. Това може би не изглежда толкова отблъскващо в очите на ИДИЛ, които се наслаждават на извънредни начини на умъртвяване, но като организация също отхвърлят негативната публичност. През 2006 г. един от водачите на „Ал-Кайда“ предупреждава, че публичното порицаване на лидерите и обикновените войници, както и публикуването на отрицателни свидетелства от членове, които са напуснали организацията, са оказали опустошителен ефект върху привържениците й. Страхуват се също така от определянето им за вероотстъпници и опозоряването им за убийство на деца.
По същия начин, по който фенове на ИДИЛ проследяват вражески войници или дипломати и публикуват адресите им, за да бъдат нападнати, т.нар. доксинг, ние също можем да създадем глобална кампания, за публично разобличаване на хора, които са се присъединили към сектата и са заминали за халифата. Без значение от коя страна са, общностите, от които идват, трябва да знаят кой се сражава срещу тях и да имат възможност да споделят отвращението си в международна платформа.
Нова Сирия – ключът на успеха
Най-болезнените уроци, научени от войната в Ирак, произтичат от факта, че ръководството на САЩ никога не направи план за следвоенно стабилизиране. Разрушаването на инфраструктурата, разпускането на армията, изгарянето на целия исторически архив на Баасистката партия, отказът да се признае бунтовническото движение и отхвърлянето на всеки, който говори арабски или е експерт – всичко това трябва да се запечата в съзнанието ни и никога повече да не се повтаря. Което ще рече, че трябва да има политически и дипломатически ангажимент спрямо Близкия изток. Въпреки че Съединените щати подкрепят Временното сирийско правителство, създадено през 2013 г., а Русия подкрепят правителството на Башар Асад, то всеки сириец по света – както бежанците, така и тези в страната – трябва да бъде помолен да бъде помолен да помогне за създаването на задълбочен подробен политически и хуманитарен план за вътрешна стабилност, сигурност и връщане на бежанците по домовете им.
В момента сирийският народ страда притиснат в менгемето на терористичните организации и Великите сили. Преди войната населението възлиза на 22 милиона души, от над 300 хиляди загиват в гражданската война. По данни на ООН само в Близкия изток има регистрирани 5 милиона бежанци, като 53% от всички бежанци в Европа са сирийци. В Турция живеят почти 3 милиона бежанци, а 8 милиона са претърпели вътрешни изселвания заради военните действия. Под контрола на ИДИЛ са приблизително 8 милиона души.
Гражданите понасят големи страдания по време на войната през последните пет години. Те са напълно наясно какво се е случило, какво е разрушено, какво е останало и какво може да бъде бъдещето. Вместо да бъдат третирани като чума, нападнала Европа и Америка, ние трябва да ги приветстваме като бъдещето на Сирия. Трябва да насърчим бъдещите лидери, които ще се образоват в Европа и на Запад, а защо не и в България.
+ Представяте ли си потенциалния бонус, след войната да се окаже, че новия Асад е завършил Софийския университет?!
Най-големият страх и на терористичните групировки е този от демократично управление въз основа на информиран електорат. Новия ред в Сирия трябва да подкрепя върховенството на закона, образованието, стабилността и здравеопазването и да се съсредоточи върху възстановяването на електрозахранването, водоснабдяването, канализацията и търговията. Сирия трябва да започне да пази правата на малцинствата и осигури справедливо управление. Трябва да бъде изработен и гарантиран специален защитен статут да кюрдите, друзите, туркмените и алауитите, което може би ще стане чрез частични автономии. Ако настоящото правителство не овладее страната вероятно ще се отиде към създаване на конфедерация.
За да бъде победен ИДИЛ в тази територия трябва да има ред и силни въоръжени сили. Сирийските въоръжени сили трябва да бъдат силни, но точно тук е един от основните неразрешими проблеми на страната. Русия въоръжава и обучава армията на Асад, а САЩ и Саудитска Арабия въоръжават армия анти Асад. По средата се намесва ИДИЛ, която освен, че има армия и плаща с 500 долара повече от колкото на която и да е бунтовническа армия.
Същата грешка беше допусната в Либия. Когато гражданската война свърши, единствената възможна работа беше във въоръжените групи – нацията така и не сформира обединена армия заради ниското заплащане там. Чието и да е бъдещото Сирийско правителство, то трябва да има финансиране с възможност за заплати на световно равнище, за да се свърши мръсната работа, с която американската армия няма да се заеме. Семействата на тези войници трябва да са подсигурени и да получат обезщетения, на които да завиждат в Близкия изток.
Както видяхме в Либия, Ирак и Йемен, въпреки най- добрите намерения, военните подразделения не успяват да се сплотят, тъй като заплатите са орязани и не се подсигурява лидерство, жизнена подкрепа, семейна подкрепа или здравеопазване. Въпросната армия трябва да отговаря на две изисквания – воините й не трябва да дезертират и трябва да са абсолютно посветени на идеята за възстановяване на държавата. Трябва да разполагат с най-доброто оръжие, подготовка и отдаденост да победят всеки, който се изправи на пътя им.
През 2011 всичко това е било предложено на Либия и въпреки обещаните 160 милиарда долара те отказват, защото не искат да имат фаворити от нито една групировка или племе. В резултат въоръжените групи завладяват военните бази и ги превръщат в рай за пирати, трафиканти на хора и полеви командири.
Освен Сирия трябва да се възстановят също Либия и Йемен. Колкото по-проспериращи са тези страни, толкова по-добре ще бъде за Арабския полуостров. Това е една от основните предпоставки за премахване на радикализма. Ако богатите арабски държави пропуснат този шанс, то тогава те са следващите, които ще минат под ножа на радикализацията, и парите им няма да ги спасят!
Хуманитарните и медицинските нужди в Сирия далеч ще засенчат всички възможни военни мисии. Обединените нации, международният Червен полумесец и другите хуманитарни организации следва да се подготвят да поемат смазващата отговорност по оказване подкрепа на сирийския Червен полумесец за предотвратяването на следвоенна хуманитарна катастрофа. Затова от сега десетки хиляди сирийци трябва бъдат обучени за извършване на хуманитарни и медицински услуги, които да помагат на милионите пръснати по света хора в домовете им.
Служителите и работници отговарящи за поддръжката на националната инфраструктура, армията, държавната администрация, образователната система, работниците с незаменими умения трябва да бъдат подготвени, като част от сирийската национална възстановителна група в очакване да се завърнат и да започнат работа, щом политическата ситуация го позволява.
Четвърта фаза – Хуманитарна помощ
От горните фази се разбра, че няма как да се мине без сухоземна операция в Сирия, Ирак и Либия. Със сигурност там ще има сили, които да проведат мисията с мандата на ООН, след като ИДИЛ започне да се разпада. Ако сухоземната операция се изпълнява от подразделения на останалите арабски страни с подкрепата на западната авиация, то ИДИЛ ще се раздели с мита за пристигналата „Армията от Рим“ и няма да може да изпълни пророчеството. Така ще се види, че митът издиша. Поради тази причина коалицията на САЩ и западните страни следва да се обединят с Йордания, Египет и Саудитска Арабия, Турция и да се подготвят за хуманитарна интервенция в Сирия и Ирак. Идеята е тази армия да навлезе в Сирия през Йорданската пустиня и Западен Ирак за да не си противоречи с Асад. Именно по тази причина започна военната операция в Мосул, която обаче се проточва много дълго време под упорития отпор на Ислямска държава.
Все пак това ще доведе до временното разделяне на Сирия на три зони. Западна и Южно-централна Сирия ще бъдат зона за защита на малцинствата. Югозападът под йордански контрол ще защитава друзите и ще осигурява охраната на Голанските възвишения. Централните и източната зона ще отрежат ИДИЛ от останалата част на Централна Сирия и ще запълнят празнините при оттеглянето на ИДИЛ. В този момент ИДИЛ ще трябва да се изправи срещу извънредно тежки сили, както и срещу кюрдските, иракските и подкрепяните от САЩ военни части. Те не разполагат с достатъчно човешки потенциал и бойно оборудване, за да се справят и следователно ще бъдат унищожени.
Мисията несъмнено ще е кървава, а и както видяхме в Мосул, тероризмът ще изобилства на тактическо ниво. Алтернативата е „Ислямска държава“, да се организира, да успее да нахлуе в Дамаск и да изтика Асад в държавица, състояща се от Латакия и Тартус. Освен ако Русия не реши да се намеси с няколко въздушно преносими дивизии и да завладее сама Ислямска държава, Ракка, Дейр ез-Зор и петролните полета на ИДИЛ.
В крайна сметка прочистването на ИДИЛ от тези области ще отнеме най-малко 2 години. Щом ИДИЛ отслабне и се разцепи ще настъпи моментът воюващите да се разпределят в три ъгъла. Северозападна Сирия, крайбрежието с Дамаск и Югът трябва да бъдат разделени от буферна военна зона, за да бъдат гарантирани стабилността и безопасността на друзите, алауитите и християнските общности, както и за да се запази инфраструктурата на управлението, със или без Асад начело.
Една от първите задачи ще бъде страната и населението да се разоръжат от оръжия и взривни военни остатъци. Един от начините да се сведе притежанието на оръжие до минимум е прилагането на реалистични програми по изкупуване на оръжие, при които се заплаща най-висока цена дори за най-обикновена пушка, пистолет или боеприпаси, независимо от количеството им и без задаване на въпроси.
Трябва да се сключат договори с компании за утилизация и обезвреждане на неексплодирали артилерийски снаряд. Само за тази работа може да бъдат наети десетки хиляди сирийци. Трябва да се възстановява петролната индустрия. Всички бежанци следва да получат правото да се завърнат по домовете си в мир и стабилност. Ще има достатъчно работа. Глобалната сирийска диаспора трябва да получи шанс за създаване на нова държава върху пепелта на ИДИЛ.
Заплаха за световния мир
Все пак ако ИДИЛ завземе Дамаск, тогава ще се намеси и Израел, което е предпоставка за всеобхватна война в региона. От една страна ще се намеси и Иран, а срещу него Саудитска арабия и т.н. Това би довело до вкарване на американски и коалиционни сили за защита на Израел и Йордания, при това много повече от колкото през първата и втората война със Садам Хюсеин.
При наличието на ИДИЛ, Израел сякаш стои по средата на поле, минирано с бъдещи проблеми, които сякаш игнорира. Сляпата им фикс идея относно „Хамас“ и Иран/„Хизбула“ напълно ги спира да осъзнаят, че ще се натъкнат на реална екзистенциална заплаха, в случай че вирусът на сектантството на ИДИЛ зарази палестинското население. Най-голямата заплаха за държавата Израел е не иранската атомна бомба, а милионите палестинци, ако решат, че сектантската идеология на ИДИЛ изисква от тях да извършат самоубийствени атентати със импровизирани взривни устройства. На Израел скоро може да му се наложи да размисли над онова, което днес се смята за немислимо – да преговаря с „Хизбула“, „Хамас“ и „Фатах“, като партньори срещу ИДИЛ.
Ако вирусът на ИДИЛ засегне Палестина, ще си имаме работа със заплаха, спрямо която настоящите израелски интифади ще ни напомнят за доброто старо време. Подобен сценарий може да коства живота на десетки хиляди души, да заличи десетилетията труд в посока решението „две държави за два народа“ и да подготви почвата за ново поколение терористи, които ще са способни да зачеркнат всеки опит на Израел да се защити.
Ако е необходимо да се свика международна конференция по решаване на Палестинския въпрос и изправяне срещу общата заплаха с участието на всички страни, то нека действаме. Скорошните палестински нападения с ножове срещу израелци от 2015 г. може да се разглеждат като разузнавателен знак за въпросната инфекция. Непрестанното сочене с пръст на съществуващите палестински структури от страна на министър-председателя на Израел, както и масовите убийства на лидерите на „Хамас“, ще създадат вакуум, който осигурява условията, необходими на ИДИЛ да се разпростре на тези територии. Ако Израел постигне разбирателство с палестинците, отвори търговията, подобри начина на живот на гражданите и осигури възстановяване на инфраструктурата от първа необходимост, ще имат шанс за успех да спрат надвисналата заплаха от пускане на метастази точно под носа им.
Може би приключването на Сирийската гражданска война, предоставянето на Израел на действително защитени Голански възвишения и ограничаването на иранското влияние в Ливан и Сирия ще намали напрежението и ще направи възможно помиряването с Палестина.
Залог за Исляма
Очевидно всеки по-нататъшен академичен дебат, дали терористичните групировки „Ал-Кайда“ и ИДИЛ да бъдат наричани ислямски или неислямски, е безсмислен. Макар обвита в ислямска опаковка, истината относно сектантската идеология на Осама бин Ладен е, че тя представлява екзистенциална заплаха за исляма такъв, какъвто го познаваме.
Самите мюсюлмани, разбират това. През септември 2014 г. бившият главен мюфтия на Саудитска Арабия, критикува сурово безочието на групировката спрямо исляма: „Екстремистки и войнствени идеи и тероризъм, които разпространяват развала по земята, разрушавайки човешки цивилизации, не само не са част от исляма, но са враг номер едно на исляма, а мюсюлманите са техните първи жертви…“.
На практика всички важни ислямски религиозни лидери са отрекли действията на сектата като не ислямски, но западните медии все още не обръщат внимание на усилията, които полага мюсюлманският свят в тази посока. Въпросната сектантска идеология няма да си отиде по собствено желание. Сектантите не се притесняват, че призракът на мюсюлманския свят ще се възправи и ще ги смачка в тъмното, както се опасява Айман ал-Зауахири. Терористите са убедени, че ще станат по-силни и по-многобройни, тъй като все повече излизат от маргиналната си позиция и стават част от популярната култура.
Когато правителствата се опитват да ги приспособят към себе си, те набират увереност и сила, че онова, което вършат, е правилно и справедливо. Приемането на ограничения само забавя шансовете им да срещнат Бог в рая. Така те ще станат само по-брутални и нехуманни.
Мюсюлманският свят не трябва да губи най-добрите си ислямски традиции, за да се бори с тази секта. Много страни полагат огромни усилия да „препрограмират“ джихадистите, да ги върнат към исляма посредством духовно напътстване и да идентифицират празнините в сектантската идеология. Да накараш сектанта да се бои за светостта на душата си, е най-доброто оръжие, с което разполагаме. Въпреки това, докато мюсюлманският свят не произнесе ултиматум: под формата на фатва, култът към джихад не е особено застрашен.
Висшето мюсюлманско духовенство трябва да обяви членовете на сектата ИДИЛ за заплаха за исляма, на които не бива да се оказва никаква помощ нито подкрепа, докато не се предадат. Само при положение че ислямът открито ги обяви за врагове на вярващите, само тогава има минимален шанс членовете им да изпитат духовен страх и търсене на душите си. Мюсюлманите се колебаят да заявят, че става дума за вероотстъпничество, за да се избегне опасността „действие в името на Бог“, но могат да се съгласят, че поведението на ИДИЛ е нехуманно – и може би без божията воля то е сектантство на злото.
Ислямските секти в миналото са разгромени от мюсюлманския свят. Целият експеримент на ИДИЛ може да се изпари за миг, ако мюсюлманският свят започне да приема, че това извращение е достатъчна обида за исляма. Дори включването на думата „секта“ в дебата ще бъде радикално начало. Мюсюлманите вече знаят, че тези хора директно оспорват думите на Бог и на пророка Мохамед. В Индия 70 хиляди имами и учени подписаха фатва, която казва, че ИДИЛ, „Ал-Кайда“ и талибаните са врагове на исляма. Това послание трябва да се повтори по целия свят и да се извика с мегафон по улиците.
На терористите трябва да се даде шанс да се покаят или в противен случай 1,8 милиарда истински вярващи ще са принудени да се изправят срещу 70 хиляди религиозни психопати в световен джихад. Като сектанти, те са организационно имунизирани срещу външни влияния, но ако устоят на зова да се върнат към исляма, ще са получили своя шанс и може би действително ще бъдат наречени „вероотстъпници“. Защо не?
ИДИЛ определя с тази дума на практика всеки мюсюлманин по света, може би е дошло време и те да започнат да страдат от значението й. Не можем да позволим култът към джихад на ИДИЛ да се разпространи и крачка по-нататък. Той трябва да бъде смазан и напълно дискредитиран. Големият пожар лумва от въгленче – да си спомним как само деветима хариджити разцепват исляма на две. Утайбистите, оцелели от обсадата на Голямата джамия, успяват да предадат апокалиптичното си послание до членовете на „Ал-Кайда“, а ИДИЛ го превърна в реалност.
През септември 2015 г. ИДИЛ убива 30-годишна жена от Ракка. Името й е Руки Хасан. Наказателен отряд я застрелва в главата. От ИДИЛ я обвиняват в шпионаж, защото дръзва да напише истината за живота във „фантастичния“ халифат. Преди да умре, тя споделя отчаянието си в „Туитър“: „В Ракка съм, получих смъртни заплахи и когато ИДИЛ ме арестуват и убият, всичко ще е наред, защото ще ми отрежат главата, а аз имам достойнство. По-добре, отколкото да живея в унижение с ИДИЛ“.
Последните й думи показват дълбините на силата и отдадеността й към хората, които са дали живота си в съпротивата срещу „Ислямска държава“.
+ „Онези, които могат да те накарат да вярваш в абсурдни неща, могат и да те накарат да извършиш зверства“. – Волтер
Библиография
- 1. Dimov, P. (2016). Rise and History of the Islamic State. International Journal of Advanced Research (IJAR), Int-J.
- Текста е редактирана извадка от книгата на Нанс, М. ИДИЛ Кой са те, как се сражават, в какво вярват, Милениум, София, 2016;
- Димов, П. История и зараждане на Ислямска държава https://postvai.com/voenni-analizi/ислямска-държава.html