Мрежовият аспект на киберсигурността във военните операции е подробно изследван в специализираната литература, но инструментите за манипулация на съдържанието и институционалните уебсайтове, като основен инструмент за влияние в националното интернет пространство остават някак слабо засегнати в повечето регламентиращи документи.
Поради тази причина се наложи провеждането на емпиричен експеримент с реален уебсайт – Postvai.com, с който в продължение на 7 години бяха изпитани всички по-горе описани технологии за манипулация на съдържанието, бяха изучавани и анализирани влияещите фактори за повишаване на неговата видимост в търсещите машини.
По-долу е показана снимка от резултатите на експеримента Postvai.com измерени с помощта на световно признат инструмент – Google Analytics от която се вижда, че той е обхванал извадка от 411 217 души, като 9,5 % от тях са постоянни посетители на сайта[1].
Фиг. 7. Снимка на Google Analytics с общ преглед на аудиторията на Postvai.com към 1.02.2018 г.
От измерването се разбира, че всеки един посетител е разгледал средно по 2 страници от сайта със средна продължителност на сесията по 1,46 минути.
Oт данните измерени за календарната 2017 г. също така се вижда, че органичното търсене (естествено търсене) все още представлява около 54 % от трафика в Българския интернет.
Фиг. 8. Източници на трафик в Postvai.COM през 2017 (Снимка от Google Analytics)
Методология на изследването
Методологията на изследването включва прилагане на сравнителен анализ и емпиричните методи за изследване: наблюдение, сравнение, измерване, провеждане на реални тестове и практически експеримент. Експериментът включва разработване на реален сайт и тестване на промените в него, измерване на резултатите със световно признати инструменти като Google Analytics и последващ уеб анализ на данните в четири основни етапа.
Уеб анализът е начин за научаване как потребителите взаимодействат с интернет приложенията, чрез автоматично записване на аспекти от техните действия с последващо комбиниране и трансформиране на поведението в данни, които могат да бъдат анализирани[2].“
Фиг. 9. Стъпки за уеб анализ
- Определяне на целите е първия етап от анализа. Съществуването на даден институционален сайт не е самоцел, всяка организация се бори да постигне някаква предварително зададена цел спрямо точно определена аудитория. Например, целта на уебсайта на Военна Академия „Г. С. Раковски“ е да предоставя информация на настоящи и бъдещи студенти, партньорски организации и да популяризира бранда на Академията в класирането по определени ключови думи, влияещи на избраната аудитория.
Според определението на Кеймбриджкия университет целева аудитория е „конкретна група от хора, към която е насочена реклама, продукт, уебсайт, телевизионна или радио програма[3].” В информационните операции уебсайтът е инструмент, оръжие с което да достигнем до избрани таргет групи от хора, затова трябва правилно да определим, кого се стремим да достигнем и как психологически да му повлияем за нуждите на операцията? По-доброто разбиране на психологията и поведението на потребителите ще направи много по-лесно създаването на подходящо съдържание и прилагането на SEO практиките в информационните операции, а то трябва да се оптимизира с подходящи за тях ключови думи[4].
- Измерване на основните SEO метрики. Това са числови стойности по различни измерими показатели, които се изчисляват за сравняване на резултатите от органично търсене. Такива основни SEO показатели са позицията на класирането по ключови думи, броя на индексираните ключови думи, органичният трафик на целевите страници, нарастването на входящите хипервръзки, споменаването на марката, трафика от търсене и др. За да се анализират резултатите от дадена SEO техника е необходимо редовно да се измерват и следят горните параметри с помощта на специализирани уеб инструменти.
- Събиране и анализ на данните. Точното и навременно събиране на данни ще направи процеса по техния анализ много по-лесен. Анализът на получените данни дава резултатът от изпълняваните SEO дейности, както и нови идеи за подобрения. С помощта на Google Analytics може да се анализират данни като: брой показвания на страници, уникални посетители, средно време за престой на страница, степен на отпадане на посетителите, поведението на посетителите, скорост на сайта, източници на трафик към уебсайта и т.н[5]. За нуждите на настоящото изследване следва да се анализират предимно резултатите от органичното търсене.
- Прилагане на промените. След като се анализират получените данни се прилагат различни подходящи промени и отново се измерват резултатите. Ако са положителни се продължават започнатите дейностите, а ако са с обратен ефект се прекратяват. В проведения практически експеримент с postvai.com бяха прилагани и измервани различни промени, като резултатите от тях бяха обобщени в две основни категории: външни за сайта фактори и вътрешни фактори влияещи на класирането.
След което на тяхна база да се направи сравнителен анализ на основните параметри влияещи на видимостта на институционалните сайтове в областта на сигурността и отбраната и да се предложи как да се използват за създаване на информационно превъзходство в националното интернет пространство.
Изследваните вътрешните фактори включват различни параметри свързани с кода (валидност и тежест на HTML и CSS файловете, включване на мета тагове), структурата на сайта и наличие на robots.txt файл, карта на сайта (sitemap.xml), SEO приятелски URL адреси, параметри на текста (дължина, плътност, уникалност, наситеност) и т.н. В резултат от проведените практически експерименти в postvai.com се констатира, че най-силно влияние над уебстраниците има наличието на семантично съдържание с правилно избрани за целевата аудитория ключови думи, което е обвързано с подходящ домейн, хостинг и кратки URL адреси. За да се повиши видимостта на даден сайт, освен да бъде създадено това съдържание, то трябва да бъде достъпно за потребителите, т.е. да е разрешено в robots.txt. Уебсайта трябва да може бързо и лесно да се отваря от различни браузъри и устройства и да притежава необходимото ниво на сигурност. Поради тази причина за сравнителния анализ на институционалните сайтове, като определящи параметри за анализ и оценка на институционалните уебсайтове в областта на отбраната се предлагат следните параметрите: скорост, мобилност, сигурност и достъпност.
Външните фактори се определят като основни за изграждане на онлайн авторитет и репутация на уебсайта, но се намират извън неговите страници. Дейността по тяхното подобряване е известна под името Off-page SEO (външна оптимизация) и включва комплекс от мероприятия, които се прилагат извън страниците на уебсайта с цел увеличаване на ранга или трафика и в крайна сметка повишаване на неговата видимост. От проведения експеримент се вижда, че най-голямо значение за повишаване на видимост на уебсайтовете има броя на входящите връзки от други качествени ресурси и употребата на социални мрежи. Поради което се налага да бъдат оценени нивото на получения трафик, ранг, линк картината и употребата на социални мрежи от институционалните сайтове в областта на отбраната.
Като посочените параметри бяха сравнявани спрямо приетия общ показател за популярност на сайта на независимата класация „Alexa Traffic Rankings“, предоставена от Alexa Internet Inc дъщерно дружество на Amazon.com[6]. Тя класира сайтовете в т.н. Global Rank (GR), който се изчисляват на база средно дневните посещения от потребители на домейна за последните три месеца в глобален план и за съответната държава. Сайта с най-висока посещаемост се класира първи, затова колкото по-малко е число на Global Rank толкова по-добре. За нуждите на изследването са използвани данни от „Alexa“ събрани през месец декември 2017 г.
Недостатък на класацията е, че тя не отчита данните за отделните поддомейн и отделните заявки на даден потребител в един и същи ден. Поради това се наложи информацията за уебсайтовете с поддомейни да бъде допълнена с предполагаемия среден дневен брой на уникалните посетители (P) изчислени с инструмента StatChest.com, като този параметър бе приет за основен критерий за сравняване и е показан във втората колона на таблицата[7].
В представителната извадка влизат 20 броя уебсайтове на най-големите организационни структури в сферата на отбраната на българското интернет пространство, като за сравнение бяха взети два частни сайта, публикуващи съдържание по темите на отбраната и експерименталния уебсайт https://postvai.com/, който беше приет за сравнителен еталон.
Измерване и анализ на вътрешните фактори влияещи на уебсайтовете в сферата на отбраната
За определяне скоростта на зареждане се направиха измервания на началните страници на уебсайтовете от настолен компютър и при отваряне с мобилно устройство, чрез инструментите “Pingdom Speed Test[8]” и „PageSpeed Insights“ на Google, които освен това показват и редица предложения за подобряване бързодействието на сайта. PageSpeed резултатите варират от 0 до 100 точки. По-високият резултат е по-добър и стойност от 85 нагоре показва, че страницата се представя добре[9]. В таблицата по-долу е посочена скоростта на зареждане (V) на началната страница в секунди.
За оценка на мобилността (М) бе използван „Test My Website“ на Google, който показва дали дадения сайт предлага удобно мобилно решение, а в таблицата се отчита дали изследвания сайт има отзивчив дизайн или не.
Бяха прегледани функциите за сигурност на сайтовете (S) със „SSL Server Test“ на Qualys SSL Labs, който проверява обществените SSL уеб сървъри на базата на четири критерия: наличие на сертификат, поддръжка на протоколи, ключ и сила на шифриране, като в настоящата таблица е посочено наличието на сертификатите за SSL (Secure Sockets Layer) на изследваните уебсайтове[10].
За измерване на достъпността (D) бе приет критерия за наличие на правилно конфигуриран файл robots.txt, който бе измерен с „Web Accessibility Checker“[11]. Резултатите са предоставени в таблица:
| № | Сайт | GR | P
(бр./д.) |
V
(s)
|
М
|
S
(SSL) |
D
(robots.txt) |
| 1 | Mod.bg | 836 471 | 699 | 7,21 | Не | В процес | Да |
| 2 | navy.mod.bg | – | 78 | 6,03 | Не | Не | Да |
| 3 | airforce.mod.bg | – | 118 | 2,56 | Не | Не | Не |
| 4 | rnda.armf.bg | – | 154 | 11,21 | Да | Не | Да |
| 5 | jfc.armf.bg | – | 24 | 5,23 | Не | Не | Не |
| 6 | landforce.armf.bg | – | 34 | 7,37 | Не | Не | Не |
| 7 | scis.armf.bg | – | 10 | 3,63 | Не | Да | Не |
| 8 | naval-acad.bg | 917 714 | 633 | 3,95 | Да | Не | Да |
| 9 | nvu.bg | 1 604943 | 404 | 5,29 | Не | Не | Да |
| 10 | comd.bg | 4 702133 | 183 | 2,47 | Не | Не | Да |
| 11 | militaryclubs.bg | 2 193754 | 317 | 2,44 | Не | Не | Да |
| 12 | guards-bg.com | 4 209 567 | 2 | 4,11 | Не | Да | Да |
| 13 | vma.bg | 1 340 976 | 492 | 2,92 | Не | Не | Да |
| 14 | armymedia.bg | 1 234 466 | 525 | 8,48 | Не | Не | Да |
| 15 | militarymuseum.bg | 5 540 472 | 158 | 4,8 | Не | Не | Не |
| 16 | cmdrcoe.org | 1 517 962 | 446 | 3,21 | Да | Да | Да |
| 17 | 24ab.bg | – | 2 | 6,33 | Да | Не | Да |
| 18 | Otbrana.com | 2 912 728 | 271 | 1,8 | Не | Не | Да |
| 19 | pan.bg | 121 616 | 3403 | 11,48 | Не | Не | Да |
| 20 | Postvai.com | 1 582 062 | 441 | 1,5 | Да | Да | Да |
Табл. 3. Резултати от изследване на вътрешните фактори, декември 2017 г. (GR– Global Rank според Alexa, P– среден дневен брой потребители, V – скорост на зареждане в секунди, M – мобилност, S– сигурност, D – разрешен ли е robots.txt за индексиране).
Прави впечатление, че повечето структури нямат собствен домейн, а използват поддомейн на уебсайта на „Министерство на отбраната“, като някои от тях дори нямат поддомейн, а обикновени страници. Такъв е случая с „Комендантството на МО“ (www.mod.bg/bg/EXT/Komendantstvo/index.html) и „Института по отбрана“ (www.mod.bg/bg/EXT/InstitutOtbrana/index.htm) – поради което същите не бяха проучвани. Почти всички с малки изключения предпочитат държавното разширение от първо ниво – BG.
Фиг. 10. Уникални посетители на ден (декември 2017)
От графиката се вижда, че най-популярен в Българското интернет пространство е Pan.BG и чак след него са институционалните уебсайтове Mod.BG, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, ВМА и „Информационния център“ на МО. Абсолютно недопустимо е частен сайт със скромен ресурс да изпреварва държавни институции с налични отдели за връзки с обществеността и специално отделен медиен ресурс. Още повече че данните за уебсайта на Министерство на отбраната включват трафика на всичките им поддомейни, като при проучването му бяха открити 17 броя.
Най-големите военни институции са обединени в една обща група с разширение Armf.BG включваща 6 поддомейна, която остава едва на девето място след експерименталния сайт Postvai.COM, като повече от половината трафик на Armf.BG идва от сайта на Военна академия „Г. С. Раковски“. Това се дължи до голяма степен на ниските резултати и дори пълната липса на някои от изследваните по-долу параметри.
Скоростта на зареждане на страница е много важен параметър за класирането на уебсайтовете, защото доказано влияе върху количеството на трафика и повишаване видимостта на сайта. Една секунда забавяне на времето за зареждане намалява с 11 % посещенията и води до чувствителен спад на реализациите[12]. С оглед на този факт може да се предложи следната класификация на средното време за зареждане:
- отлично под 2 секунди;
- приемливо до 4 секунди;
- неблагоприятно над 5 секунди.
При така приетото време класацията се води от експерименталния сайт Postvai.com, който единствен от представителната извадка преминава успешно теста и е доказателство, че изброените по-горе мерки водят до успех в класирането.
От анализа на данните в таблицата се вижда, че само 40 % от сайтовете са преминали приемливото ниво от 4 секунди и само 10 % от тях са с отлична скорост под 2 секунди.
Изключително неблагоприятно е времето за зареждане на уебсайта на Военна академия, което води до отлив на голямо количество посетители. Съдейки от експерименталния сайт при евентуалното подобряване на скоростта на сайта на Военна академия до приемливо ниво, неговият трафик може да се увеличи двойно, а от там видимостта и влиянието му над аудиторията.
Въпреки, че някои от сайтовете преминаха теста за скорост на настолен компютър, те не могат да преминат теста за мобилни устройства, защото не са с отзивчив дизайн, например Otbrana.com. Повечето уебсайтове в отбраната не успяват да направят това, защото не прилагат общите техники за оптимизация.
Експериментът с Postvai.COM показва, че най-добрите практики включват активиране на компресирането на файлове, приоритизиране зареждане на видимата част от уебсайта, намаляване броя на вградените компоненти на уеб страница, намаляване на пренасочванията, използване на кеширането на браузъра, оптимизиране на изображения, намаляване общия размер на кода и др.
По критерия мобилност почти всички институционални уебсайтове не се справят добре и значително отстъпват на частния сектор. Само 20% от прегледаните сайтове в извадката са подходящи за мобилни устройства и използват отзивчив дизайн. В началото на 2017 г. от Google обявиха, че 60% от търсенията им идват от мобилни устройства, затова днес е задължително да се използва тази технология при създаването на който и да е уебсайт[13]. Чрез нея се създава адаптивен дизайн, който преформатира уеб страниците да се отварят по подходящ начин в различните устройства, включително и в мобилните телефони.
Най-често срещаните проблеми в изследваните сайтове са неправилно конфигуриране за мобилни устройства, нечетливи размери на шрифтовете, бутони и връзки. Близкото разполагане на допирните елементи в сайта, затруднява мобилните потребители и те не могат лесно да докоснат желания бутон без да засегнат съседните елементи. На второ място се констатира, че прозорецът за изглед на уебсайта не е правилно оразмерен за мобилни устройства и не се побира в екрана, което води до лошо потребителско изживяване. На следващо място се използват остарели приставки, които не се поддържат от повечето мобилни устройства. В голяма част от сайтовете текстът на страницата не е достатъчно голям за да се прочете удобно. С оглед на това, че мобилността става все по-важна за потребителите, които използват мобилни устройства за намирането на важна информация в интернет и може да се отчете, че при нейното подобрение видимостта на институционалните сайтове ще се увеличи значително.
Сигурността на проучваните институционални уебсайтове не генерира нужното ниво в областта на отбраната. Според националната стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“ сигурността и достъпността на уебсайтовете, уеб-базирани системи, услуги на правителството и държавната администрация се реализира със задължително използване на сървърни сертификати за сигурен комуникационен канал (HTTPS-only, с поддържано съответно стандартизирано ниво на сигурност), национален доверен удостоверител на сървърни сертификати, развитие на системата за удостоверяване на домейн имената за крайни потребители Domain Name System Security (DNSSEC), постоянното им развитие и обновяване съобразно препоръките на международните интернет организации.
В настоящото изследване бяха прегледани функциите за сигурност: Hypertext Transfer Protocol Secure (HTTPS) и Domain Name System Security (DNSSEC) чрез инструмент, който анализира сертификатите за SSL (Secure Sockets Layer) и най-важните уязвимости на уебсайтовете. В резултат на изследването се вижда, че само 20 % от тях използват сертификат за сигурност, като по време на проучването сайта на Министерство на отбраната беше в процес на преминаване към SSL и имаше наличие на смесено съдържание. Това е така, защото се използва безплатен сертификат, който не поддържа съответно стандартизирано ниво на сигурност и не дава защита от някои вече известни атаки. Той валидира само домейна, но не и идентичността на организацията, което означава, че в браузъра няма да се изпише информация за институцията т.е. URL адреса става с HTTPS:// и със зелен катинар, но за разлика от платените сертификати не поддържа зелена адресна лента, докато ако погледнем сайта на “Центъра за управление на кризи” – cmdrcoe.org ще видим, че те използват платен сертификат със зелена лента, който посочва местонахождението на организацията. Освен това дава безплатните сертификат не дават възможност поддомейните също да получат HTTPS (Hypertext Transfer Protocol Secure).
Ниската посещаемост на институционалните уебсайтове се дължи до голяма степен и на това, че съвременни браузъри показват сайтовете без SSL сертификат като несигурни. В следствие някои от посетителите се отказват да следват подобни връзки и трафикът към сайта ще намалее. Поради тази причина търсещите машини приоритизиране хипервръзките с HTTPS и понякога им приписват такава версия без да има валиден такъв сертификат. Такъв беше случая със сайта на Военна академия преди да премине към новия дизайн. На първо място при търсене на ключова дума „военна академия“ излизаше връзка с https без сайта да има инсталиран SSL. Когато посетителя кликне на нея му дава грешка, че няма такава страница и съответно се получава огромен отлив на трафик. За да проверим до каква степен е възможно да се повиши видимостта на институционалните сайтове в настоящия експеримент се наложи postvai.com да премине към SSL и използване на протокол HTTP/2.0.
Фиг. 11. Снимка на Google Analytics от преминаване към SSL и HTTP/2 през юли 2016 г.
Достъпност. Достъпните сайтове са тези, които нямат бариери, пречещи на хората да ги използват. Такъв момент е забраната за индексиране на съдържанието от основните ботове на търсачките във файла robots.txt. Неговото наличие и правилно конфигуриране е необходимо условие за да се намира сайта от търсещите машини.
Цели 30 % от сайтовете във сферата на отбраната остават извън индекса на търсещите машини! А какъв е смисъла тогава от тяхното съществуване, след като уебсайтовете са инструмент за комуникация в интернет?
Повечето грешки идват от честото приемане на разработчиците, че потребителите могат да виждат съдържанието и да навигират с клавиатура или мишка, както тях самите, което води до различни проблеми в достъпността. Достъпният дизайн се постига, чрез използването на текст с висок контраст, предоставяне на алтернативен текст за всички изображения и използването на етикети за бутони, така че хората, които използват четец на екрана, да могат да навигират лесно в сайта. След като се има в предвид, че информационните операции целят да повлияят на общественото мнение по чувствителни за обществото въпроси, то следва публикуваното текстово съдържание да се насочи именно към тези теми. Освен това за да могат уебсайтовете да излизат при търсене по съответните ключови думи, те трябва да се съдържат в техните мета тагове и текстове. Поради тази причина съдържанието на уебсайтовете беше изследвано с инструментите serpstat.com и seomastering.com за определяне на най-често използваните думи в тях.
| № | Име / URL | Ключова дума | Ключова фраза |
| 1 | mod.bg | Армия | Министерство на отбраната |
| 2 | navy.mod.bg | Сили | Военноморски сили |
| 3 | airforce.mod.bg | Архив | Архив новините |
| 4 | rnda.armf.bg | Военна | Военна академия |
| 5 | jfc.armf.bg | Командване | Съвместно командване на силите |
| 6 | landforce.armf.bg | Войски | Сухопътни войски |
| 7 | scis.armf.bg | стационарна | Стационарна КИС |
| 8 | naval-acad.bg | Николов | Георги Николов |
| 9 | nvu.bg | Дейност | Велико Търново |
| 10 | www.comd.bg | Служба | Чети по-нататък |
| 11 | militaryclubs.bg | Мероприятия | Военно почивно дело |
| 12 | guards-bg.com | гвардейска част | Представителния ансамбъл |
| 13 | Vma.bg | Мбал | военномедицинска академия |
| 14 | armymedia.bg | Година | Декември, ноември |
| 15 | cmdrcoe.org | cmdr coe | information click here |
| 16 | otbrana.com | чеган чешма | Отхвърлена жалба |
| 17 | Pan.bg | Русия | Прочети още |
| 18 | Postvai.com | интернет | Информационна война |
| 19 | militarymuseum.bg | Музей | Военноисторически музей |
| 20 | 24ab.bg | База | 24-та авиобаза |
Табл. 4. Резултати от изследване на ключовите думи
От резултатите се вижда, че мета данните и съдържанието на повечето уебсайтове не са синхронизирани с целта и предназначението им, поради което няма как те да излизат на челните места по желаните теми на националната сигурност и отбрана.
Публикуваното в тях уеб съдържание не е ориентирано към подходящата аудитория, а е предназначено за вътрешноведомствени нужди. Най-общо то може да бъде разделено на следните основни теми:
- информация за обществени поръчки;
- нормативни документи;
- новини от проведени срещи на ръководството и изминали събития.
Основният визуален материал се състои от снимки и видеоклипове с интервюта на ръководителите на съответните структури. От което се съди, че съдържанието е насочено предимно към вътрешната аудитория, а не към предоставяне на информация за гражданите.
Почти всички институционални уебсайтове не използват блогове и не са поставили връзки към свързани социални мрежи, поради което се наложи да се издирят съществуващи за тях страници и да се проверят споменаванията им в социалните медии със специален инструмент – soc.c3h.ru.
Той показва общия броя на споделянията и харесванията от потребителите на даден URL адрес.
|
№ |
Сайт |
Официални страници | Споменавания на бранда | |||||
| YouTube | Др. | YouTube | Др. | Всичко | ||||
| 1 | Pan.bg | Да | Не | Не | 514 | 0 | 0 | 514 |
| 2 | Mod.bg | Да | Да | Да | 191 | 1240 | 0 | 1431 |
| 3 | Naval-acad.bg | Да | Да | Да | 423 | 238 | 0 | 661 |
| 4 | Armymedia.bg | Да | Да | Да | 516 | 3040 | 0 | 3556 |
| 5 | Vma.bg | Да | Да | Не | 819 | 171 | 0 | 990 |
| 6 | Cmdrcoe.org | Да | Не | Не | 12 | 0 | 0 | 12 |
| 7 | Postvai.com | Да | Да | Да | 839 | 251 | 29 | 1090 |
| 8 | Nvu.bg | Да | Не | Не | 544 | 462 | 0 | 1006 |
| 9 | Militaryclubs.bg | Да | Не | Не | 26 | 206 | 0 | 232 |
| 10 | Otbrana.com | Да | Не | Не | 188 | 0 | 0 | 188 |
| 11 | www.Comd.bg | Да | Да | Не | 76 | 6 | 0 | 82 |
| 12 | militarymuseum.bg | Да | Да | Да | 352 | 306 | 0 | 658 |
| 13 | Rnda.armf.bg | Да | Не | Не | 638 | 1970 | 0 | 2608 |
| 14 | аirforce.mod.bg | Да | Да | Не | 0 | 968 | 0 | 968 |
| 15 | navy.mod.bg | Да | Не | Не | 294 | 1130 | 0 | 1424 |
| 16 | landforce.armf.bg | Не | Не | Не | 0 | 1160 | 0 | 1160 |
| 17 | Jfc.armf.bg | Не | Не | Не | 0 | 83 | 0 | 83 |
| 18 | Scis.armf.bg | Не | Не | Не | 0 | 0 | 0 | 1 |
| 19 | Guards-bg.com | Да | Да | Да | 674 | 776 | 0 | 1450 |
| 20 | 24ab.bg | Не | Не | Не | 575 | 0 | 0 | 575 |
Табл. 5. Употреба на социални мрежи и споменавания на бранда в тях
Прави впечатление, че основно се използва Facebook и няма почти никакво присъствие в останалите социални медии. С изключение на уебсайта на Министерство на отбраната и Armymedia.bg, останалите структури не са поставили връзка към страниците, посветени на тях в социалните медии, което ги прави някак недостоверни и неефективни. С по-тъмен цвят в таблицата са маркирани местата където не са открити социални медии. Вижда се, че по-малко от половината структури са създали официален YouTube канал, в който някои са сложили по един, два клипа, а цели 20 % от изследваните структури не използват никакви социални медии. При това тук се намират големи структури, като Съвместно командване на силите и Сухопътни войски, които са оставили социалните сигнали извън контрол. Това не значи, че те няма да присъстват въобще в YouTube, защото за тях се публикуват видеоклипове от външни източници.
Има цели шест големи организации, които не контролират YouTube канали, но за техните структури има намерени резултати с видеоклипове. Като се има в предвид, че според изследването 30 % от трафика идва от публикуване на хипервръзки в социалните мрежи, може да се твърди, че сайтове които към момента не ги използват, могат да повишат значително трафика си при тяхното разрешаване. В последната колона е посочен общия сбор на споделянията, харесванията във Facebook и броя на намерените клипове за съответния бранд в YouTube.
Фиг. 12. Споделяния в социалните медии. (На преден план е посочен сбора на харесванията и споделянията в Facebook, a с по-тъмен градиент броя на резултатите от търсене на бранда в Youtube)
От графиката се наблюдават две групи сайтове, такива които се представят добре в социалните мрежи и такива, които публикуват повече видеоклипове. Можем да забележим, че има зависимост между класираните на по-предни позиции и употребата на социални мрежи.
В общия сбор на споделянията по последната колона от таблицата, на първо място е Информационния център на МО, което се дължи на качените видеоклипа в YouТube, много от които са за останалите институции. Следва се от военна академия „Г. С. Раковски“, гвардейската част, министерство на отбраната и военноморските сили. Съдържанието на клиповете също се състои предимно от интервюта с ръководния състав за отминали събития или на завърнали се от мисия.
Измерване и анализ на външните фактори, влияещи на уебсайтовете в сферата на отбраната
В публичното пространство се използват следните основни показатели за измерването на ранга и линк картината на уебсайтовете:
- Броя на входящите линкове (BL) от отделни домейни, за тази цел в настоящото изследване бе използван инструмента MonitorBacklinks.com.
- Trust Rank (TR) за измерване на цялостното доверие на потребителите към сайта, измерен с инструмента на Seomastering.com.
- Domain Authority (DA) и Page Authority (PA) за потвърждаване на авторитета на домейна и авторитета на ниво страница, бяха измерени с помощта на онлайн инструмента на Webdir.bg;
- Citation Flow (CF) за измерване цитиранията на съответния бранд (домейн) в интернет пространството;
- Тrust Flow (TF) за оценяване на доверителния поток със стойности от 0 до 100.
Последните два показателя са изключително полезна метрика предложена от компанията Majestic SEO, която оценява качеството на връзките, чрез предварително подбрани списъци на добри и лоши сайтове[14].
Алгоритъмът измерва качеството на входящи връзки въз основа на качеството на линковете на донорския сайт и близостта им до добрата или лошата извадка от предварително направените списъци.
С други думи обхваща хипервръзките с няколко стъпки назад. Ако всички те идват от сайтове с висок доверителен поток, тогава домейна ще има висок Trust Flow и колкото по-близо е до първоначалната извадка, толкова по-добре.
Съдейки от практическия опит силата на Trust Flow, измерена с инструмента на Majestic SEO може да се класифицира така:
- стойност на TF под 10 – лошо качество,
- TF от 10 до 15 – добро,
- TF от 16-20 – много добро
- TF над 20 – отличен показател за сайта.
Освен това практиката показва, че в никакъв случай Citation Flow не трябва да бъде по-голям от два пъти Trust Flow. В противен случай сайта може да се класифицира като спам от търсещите машини.
Идеалният вариант е двата параметъра да бъдат равни CF = TF.
| № | Сайт | GR | P | BL | TR | DA | PA | TF | CF |
| 1 | Pan.bg | 121 616 | 3403 | 155 | 5,45 | 29 | 39 | 15 | 43 |
| 2 | Mod.bg | 836 471 | 699 | 251 | 3,82 | 50 | 35 | 38 | 33 |
| 3 | Naval-acad.bg | 917 714 | 633 | 190 | 3,22 | 43 | 52 | 43 | 34 |
| 4 | Armymedia.bg | 1 234 466 | 525 | 74 | 3,15 | 27 | 36 | 21 | 16 |
| 5 | Vma.bg | 1 340 976 | 492 | 108 | 2,04 | 41 | 37 | 37 | 29 |
| 6 | Cmdrcoe.org | 1 517 962 | 446 | 12 | 1,64 | 25 | 29 | 17 | 21 |
| 7 | Postvai.com | 1 582 062 | 441 | 61 | 2,41 | 27 | 38 | 18 | 33 |
| 8 | Nvu.bg | 1 604943 | 404 | 133 | 2,74 | 41 | 40 | 28 | 24 |
| 9 | Militaryclubs.bg | 2 193754 | 317 | 26 | 1,91 | 25 | 37 | 14 | 26 |
| 10 | Otbrana.com | 2 912 728 | 271 | 27 | 1,97 | 21 | 32 | 11 | 16 |
| 11 | Comd.bg | 4 702133 | 183 | 27 | 1,44 | 30 | 42 | 18 | 25 |
| 12 | militarymuseum.bg | 5 540 472 | 158 | 69 | 2,0 | 38 | 35 | 42 | 34 |
| 13 | Rnda.armf.bg | 5 750 100 | 154 | 31 | 2,51 | 37 | 45 | 24 | 38 |
| 14 | аirforce.mod.bg | – | 118 | 20 | 2,28 | 37 | 30 | 15 | 19 |
| 15 | navy.mod.bg | – | 78 | 9 | 1,52 | 50 | 43 | 13 | 23 |
| 16 | landforce.armf.bg | – | 34 | 2 | 0 | 37 | 38 | 2 | 14 |
| 17 | Jfc.armf.bg | – | 24 | 2 | 0 | 37 | 37 | 18 | 20 |
| 18 | Scis.armf.bg | – | 10 | 2 | 0 | 37 | 1 | 0 | 15 |
| 19 | Guards-bg.com | 4 209 567 | 2 | 5 | 0,23 | 21 | 33 | 13 | 15 |
| 20 | 24ab.bg | – | 2 | 2 | 0,2 | 13 | 26 | 15 | 23 |
Табл. 6. Резултати от изследване на параметрите влияещи на външните фактори, декември 2017г. (GR– Global Rank според Alexa, P– среден дневен брой потребители, BL – брой на входящите линкове от отделни домейни, TR – Trust Rank, DA– Domain Authority, PA – Page Authority , TF– Trust Flow, CF– Citation Flow).
В таблица 6 уебсайтовете са подредени по низходящ ред според тяхното класиране в „Alexa Traffic Rankings“, чрез измерване на техния Global Rank и техния трафик от броя на средно месечните уникални посетители (P).
Както се вижда от таблицата с най-голям брой посетители (следователно с най-голяма видимост) е Pan.Bg, следван от сайта на Министерство на отбраната, но за да се оцени външната оптимизация, освен трафика на посетителите трябва да се види как влияе броя на входящите хипервръзки на тяхното класиране.
Фиг. 13. Корелация на входящите връзки спрямо ранга на класиране
От фигурата се вижда, че броя на връзките спрямо мястото на класиране според Alexa Traffic Rank образува експоненциална линия на тенденциите. С други думи броя на входящите връзки е изключително важен фактор за високото класиране на сайтовете, макар че в изследваната извадка има някои изключения. Най-много входящи връзки има сайта на Министерство на отбраната, който въпреки това отстъпва първото място в класирането на Pan.bg, поради почти 9 пъти по-малкия трафик на посетители. Друго изключение е сайта на “Националния военен университет”, който е класиран на 8-мо място, въпреки че има два пъти повече входящи връзки от Postvai.Com, което също се дължи на лошата вътрешна оптимизация. А сайта на „Центъра на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия“ се класира на 6-то място в ранг листата при намерени само 12 броя входящи връзки, защото вероятно те са от много качествени и силни сайтове, като nato.int, освен това всички параметри на вътрешната му оптимизация отговарят на съвременните норми.
При изследването на качеството на линк картината се вижда, че цели 15 % от сайтовете имат лоша линк картина (TF > 2CF) и може да се считат за спам, тъй като броят на цитиранията им е значително по-голям от броят на качествените им връзки. Това говори, че информацията в тях е цитирана абсолютно безконтролно или целенасочено са „бомбардирани“ от противостоящи сили с лоши линкове. Особено неблагоприятна е ситуацията в сайтовете на Сухопътни войски, на Стационарната КИС и на Pan.Bg показани с червено в таблицата. Само 35 % от изследваните сайтове имат отличен показател на доверие TF > 20 с входящи връзки от качествени уебсайтове.
Измерените данни за Trusr Rank показват най-силна корелация спрямо трафика на посетителите и са показани на фигурата по-долу.
Фиг. 14. Корелация на Trust Rank спрямо Alexa Traffic Rank
Графиката потвърждава заключението, че броя на връзките, тяхното качество и трафика на уникални посетители са едни от най-силните фактори в класирането.
Изводи и предложения
Уебсайтът може да бъде основното средство за комуникация и мощно оръжие за масово поразяване на общественото съзнание. Внедряването на най-новите SEO технологии може да увеличи неговия обхват, а от там и ефективността на информационните операции. Един от най-важните начини, по които Въоръжените сили предоставят на българските граждани достъп до информация, е чрез няколкото институционални уебсайта. За съжаление тяхната бройка е твърде малка, като същевременно тези уебсайтове не са достатъчно бързи, мобилни, сигурни и в крайна сметка достъпни за широката аудитория. Това изследване показва, че тези уебсайтове не отговарят на изискванията на търсачките и основните стандарти за уеб програмиране в следствие на което не могат да се използват за защита на националната сигурност в интернет. Вижда се, че уебсайтовете в държавния сектор значително изостават от тези в частния сектор, където може да се видят редица добри практики. С оглед на направеното проучване можем да се дадат следните предложения за повишаване на тяхната ефективност:
Крайно наложително е да се предприемат поредица от дейности за решаване на някои технически проблеми и повишаване видимостта на институционалните уебсайтове в сферата на сигурността и отбраната за достигане до стандартите на НАТО и съвременните тенденции в уеб програмирането. Това може да се постигне, чрез въвеждане на общ стандарт за проектиране и контрол над военните уебсайтове, така че те да отговарят на изискванията за скорост, мобилност, сигурност и достъпност.
Трябва да се стартира инициатива за упълномощаване и насърчаване на военните формирования да създават собствени сайтове, които включват най-добрите практики от частния сектор и работят по едни и същи ключови думи. Те могат да се поддържат от нещатни сътрудници, които да преминат предварително обучение. При изграждането на една допълнителна „информационно обвързана“ мрежа от блогове и социални медии с полезно съдържание за подрастващото поколение, би могло да се създаде една превантивна бариера срещу потенциалните заплахи за националната сигурност.
Въз основа на принципите на работа на търсещите машини и при предварително подготвен ресурс от мирно време по горните препоръки е възможно да се формира едно защитно информационно пространство, което ще обхване над 95 % от българската аудитория. Съответно потребителите ще получават достоверна информация от официалните източници, а не от популистични сайтове с неясни издатели.
Успехът в информационното противопоставяне е свързан със спечелването на доверието на хората, чрез обвързване на реалните действия с информационните усилия в интернет пространството. Това изисква последователен институционален подход между всички заинтересовани участници, което може да се постигне, чрез създаване на национален документ със стандарти за изграждане на уебсайтове, правила за употреба социални медии в интернет и обучение.
Статията е извадка от книгата:Приложение на уеб технологиите за защита на националната сигурност, София, 2018;
Използвана литература и инструменти:
[1] Интернет списание с ISSN 2535-0838 [1.02.2018] https://postvai.com/
[2] Beasely, М. Practical Web Analytics for User Experience. Morgan Kaufmann, 2013
[3] Cambridge Dictionary [20.12.2017] https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/target-audience
[4] Anderson, S. SEO Tutorials For Beginners in 2017. [17.02.2018] http://www.hobo-web.co.uk/seo-tutorial/
[5] Google Analytics [20.02.218] https://www.google.com/analytics/
[6] Alexa Traffic Rankings [20.02.2018] https://www.alexa.com/siteinfo
[7] StatChest [20.02.2018] https://www.statchest.com/
[8] Pingdom Website Speed Test [20.02.2018] https://tools.pingdom.com/
[9] Google page speed test insights [20.02.2018] https://developers.google.com/speed/pagespeed/insights/
[10] Global SSL Certificate Provider [20.02.2018] https://www.trustico.com/
[11] Web Accessibility Checker [20.02.2018] https://achecker.ca/checker/index.php
[12] Dean, B. The Definitive Guide To SEO In 2018 [26.02.2018] https://backlinko.com/seo-this-year
[13] https://webmasters.googleblog.com/2017/11/make-your-sites-complete-jobs.html [посетено на 25.02.2018]
[14] Majestic SEO https://majestic.com/ [посетено на 20.02.2018]