В 5:30 часа на 24 февруари 2022 г. местно време, руският президентът Владимир Путин произнесе обръщение в което обяви „специална военна операция за демилитаризира и денацификация на Украйна“[1]. От тогава измина повече от месец и половина и вече започнаха да се открояват някои от основните характеристики, форми и методи за водене на военните действия между двете страни. Целта на тази публикация е безпристрастно да обобщи техните специфики и да даде възможност в бъдеще да се извлекат определени поуки за начините на водене на съвременните бойни действия.
Какви са целите на специалната военна операция?
Руснаците наричат войната в Украйна „специална военна операция“, защото според тях целта на операцията не е вземане на територия, а изпреварващо предотвратяване на украинско настъпление в Донбас и премахване на враждебния политически режим, освен това методите и също са специални. Руската Федерация поставя четири условия за прекратяване на бойните действия:
- Демилитаризация на Украйна, която да заяви неутрален и неядрен статут.
- Денацификация на Украйна, би трябва да значи премахване на „нацисткият“ според Русия режим, което си е вътрешна работа на Украйна и обявяване на руският език като втори официален.
- Признаване на руския статут на Крим.
- Признаване на суверенитета на ДНР и ЛНР в административните граници на регионите Донецк и Луганск.
Естествено, целта на Украйна е обратното, да защитят териториалната си цялост от руския агресор и да запазят правото си на самоопределяне и членоство в ЕС и НАТО.
Подготовката на операцията започна с постепенно нарастване на силите под формата на съвместни военни учения на въоръжените сили на Руската Федерация и Беларус. След провал на дипломатическите усилия на 21.02.2022 г. Путин призна Донецката Народна Република (ДНР) и Луганската Народна Република (ЛНР) и започна евакуация на тяхното население към Русия, а Украйна обяви извънредно положение в цялата страна на 23.02.2022 г.[2]
От своя страна Украйна получи изпреварваща информация от разузнаването на САЩ за подготвеното настъпление, поне месец по-рано, а подготовката за такова действие върви от години.
Групировки на противостоящите страни?
В резултат на ученията Руската Федерация успя да сформира групировка състояща се от сухопътен компонент с 12 дивизии и 17 бригади с обща численост около двеста хиляди души. В Западният военен окръг бяха дислоцирани формирования от 35-та, 29-та, 36-та, 5-та и 41-ва общовойскови армии, в Централният военен окръг от 20-та и 6-та общовойскови армии и 1-ва танкова армия, в Южният военен окръг 58-ма, 49-та и 8-ма армия в чийто състав са 1 и 2 армейски корпус на ДНР и ЛНР, както и 22-ри отделен армейски корпус на Крим.
Формираната войскова групировка е съобразена със състава на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), които включва 209 хиляди редовна армия и структурите на териториалната отбрана, разположени на територията на цяла Украйна. Най-големите групировки са около Киев, Харков, Одеса и Донбас. Последната е най-силната основна групировка, разположена срещу ДНР и ЛНР. Там е изградена силно укрепена в продължение на седем години 600-километрова отбранителна полоса с няколко позиции и дълбочина над 50 км., включваща дълговременни огневи съоръжения, запасни позиции за бронетанковата техника и артилерията и т.н. Групировката е разделена на две оперативни групи „Север” и „Изток”.
- ОТГ „Север“ е разположена срещу Луганск и включва две механизирани бригади, една мотопехотна бригада, две въздушно-щурмови бригади, поддържани от 26-та артилерийска бригада. В нейния резерв е 8-ми полк на украинските сили за специални операции, 17-та бронетанкова бригада и 40 артилерийска бригада. Общо, около 17 БТГ, 160 танка, 320 оръдия и 90 реактивни установки.
- ОТГ „Изток“, разположена в посока Донецк-Мариупол, включва две механизирани и една мотопехотна бригади, бригада на морската пехота и въздушно-десантна бригада, поддържани от 55 артилерийска бригада. Общо около 19 БТГ, до 160 танка, 250 полеви артилерийски оръдия и 90 реактивни установки.
- На пряко подчинение на Съвместното оперативно командване на двете групи има отделна танкова бригада, аеромобилна бригада, отделна артилерийска бригада с 72 далекобойни оръдия, две ракетни артилерийски бригади с реактивни установки Ураган и Смерч, Ракетна бригада с 12 пускови установки Точка-У.
Общо в групировката на ВСУ в Донбас са около 60-70 000 души с класическо разположение от Главни сили с 10 бригади и две артилерийски, Общовойскови резерв от 1 тб и 1 аеромобилна, 3 артелерийски и 1 ракетна, общо около 320 танка, повече от 1000 лекобронирани превозни средства, 642 артилерийски установки, повече от 300 реактивни системи, имали са и значително количество авиация от самолети и хеликоптери, но няма данни колко от нея е оцеляла.
Тези информация е от преди войната, като според руските източници са унищожени 20-30 процента от силите и числеността им е намалена, но от бойни действия в предходните дни остатъци от различни други формирования на ВСУ се изтегляха към Павлоград, които се намира на фронталния път към Днепър и ще има ключово значение. Вероятно тези сили възлизат на още около 2 или 3 пехотни бригади и допълнително организирана териториална отбрана на западния бряг на река Днепър, така че е трудно да се каже каква е точната численост.
Все пак тази групировка беше поставена в оперативна изолация (тъй като и остават свободни един-два фронтални пътя) от действията на ВС РФ в първата фаза на операцията и е възможно да е изразходвала част от боеприпасите си, което значително ще намали нейната ефективност. Въпреки това и липсата на подкрепа от въздуха ВСУ упорито задържат позициите и не допуснаха пробив на ВС РФ.
Какъв беше замисълът в началото на операцията?
Вероятния замисъл на отбраната на ВСУ е с огъня на всички средства да нанесат максимални щети на първия ешелон на настъпващи сили на ВС РФ и да предотвратят организираното въвеждане на втория ешелон. В случай на пробив на тактическата зона да пристъпят към маневрена отбрана, основана на Павлогорадската защитна линия, за да се оттеглят с основните сили до границата на река Днепър и да организират отбрана по западния й бряг. Резерва с танковата бригада би следвало да се използва при опита за пробив по фланговете от ВС РФ.
Замисълът за действие на руските сили е взаимстван от проведени операции от Втората световна война на същото място. В началото на операцията силите се разпределя в три главни стратегически направления. На източното направление, въоръжените сили на Руската Федерация заедно с корпусите на ДНР и ЛНР, което представлява около 30 процента от заделените сили, имат за задача да ангажират най-мощната Украинска групировка разположена срещу Донбас и по възможност да я обкръжат и блокират, докато другите формирования обкръжат Харков и Суми с което им се отварят множество пътища за Днепър.
На южното направление формированията от Крим да неутрализират Мариопол, като се прекъсне достъпа до Азовско море и да настъпят към Миколаев и Одеса за завладява Черноморското крайбрежие и да се отрежат комуникациите за доставка на Украйна, а след това да подпомогнат силите към границата на Донецк и Луганск.
Третата групировка в която са около петдесет процента от силите на ВСРФ настъпва към края на първите десет дни от територията на Беларус към киевското стратегическо направление, предвиждащо обкръжаване на Киев и блокиране на 45-хилядния корпус на ВСУ, дислоциран западно и югозападно от столицата.
Батальонни тактически групи?
За целта са сформирани батальонни тактически групи (БТГ), които изпълняват само близки бойни задачи. Основното предимство на този замисъл е изключителната ударна мощ, гъвкавост и мобилност, но минусите са постоянната нужда от попълване с материални и технически средства, както и от замяна след изпълнение на задачата. Затова всяка бригада сформира по една група с възможност да се ротира по метода на 100% въртене на хората и въоръжение.
Според някои анализатори техният брой достига около 120 БТГ, което е много вероятно, защото през август 2021 г. Министърът на отбраната, армейски генерал С. К. Шойгу съобщи, че Русия има готови 168 БТГ. От друга страна съдейки по театърът на военните действия и конфигурацията на ВСУ се вижда, че някъде се използват батальонни тактически групи, другаде бригади или комбинирано използване. Тактиката на руските въоръжени сили в Украйна се променя, въз основа на оперативното им настоящо положение. Всичко това води до затруднения в координацията и логистичното осигуряване на формированията.
Развитие на бойните действия през първият месец?
Настъплението на Въоръжените сили на Руската Федерация (ВСРФ) започна като по учебник в 5.30 часа на 24.02.2022 г. с подавяне на украинското ПВО и ВМС, чрез нанасяне на ракетни и авиационни удари от територията на Русия и в последствие от Черноморските сили на ВМС за унищожаване на летища, пунктове за управление, командни постове, складове за боеприпаси и друга критична инфраструктура. Успоредно с това сухопътните формирования на ДНР, ЛНР, Крим и ВСРФ настъпиха по целия широк фронт от 3000 километра с цел да разсредоточат ВСУ.
Действията на ВС РФ се организират в съответствие с приетите принципи на руското оперативно изкуство, чиято същност е планиране на всяка отделна операция. Относно бойните действия се вижда, че се търси бърз ефект и обграждане на най-големите украински части за да се постигне ранно предаване. От друга страна се избягва влизането в градове, но широко се използват десанти, специалните сили и групи като Вагнер със специални задачи в градовете, чийто цели са украинските лидери, важни инфраструктурни обекти и създаване на дестабилизация сред населението. При провеждане на отделните операции руската армия насочва усилията си в различни, често несвързани помежду си направления. При наличие на силна съпротива населеното място се блокира с част от войските, а останалата част продължава движението си. Недостатък на тази тактика е, че настъпващите попадат в засади и търпят загуби, затова към края на втората седмица се наблюдава замяната на тази тактика със засилена употреба на високоточно оръжие по цели в укрепените населени места. В началото преди всичко се поразяваха елементи на критичната инфраструктура, а към началото на третата седмица ударите вече са и по бронетанковата техника, реактивната и класическа артилерия, без да се пренебрегват складовете с боеприпаси и ГСМ.
Изключение прави Донбас, където войските използват класическата тактика – разделяне, обкръжаване и унищожаване по части на цялата крупна групировка.
В противодействие на руските части ВСУ правилно са планирали изграждане на мобилна отбрана с опорни пунктове в населените места и организиране на засади в зони за отговорност на формированията и съчетание с дълбоки операции в разширеното бойно поле[3].
В отбранителните боеве украинските части проявяват упоритост, самоотверженост и добра воинска подготовка. Те са разделени на групи, въоръжени с леко стрелково оръжие и модерни гранатомети, които често сменят позицията си и дори излизат в тил на настъпващите. Когато даденото селище се превземе от руснаците и военните колони се придвижват по пътищата, съседните отбраняващи излизат и унищожават руския тил в зоната им за отговорност. Именно поради тази причина руснаците имат толкова много логистични загуби. Освен това украинците са развърнали отлично войсково разузнаване подпомагано от цивилни граждани, които снимат с тефлоните си и изпращат сведения. Предварително са подготвени редица сайтове и чат ботове с указания за доброволци в т.н. „Интернет войски на Украйна“. Усилено се използват невзривни и взривни заграждения, възли от заграждения, унищожават се мостове и дори се подготвят наводнения. Тези задържащи бойни действия в комбинация със санкциите на ЕС им дават надежда за постигане на по-добри условия за преговори и дори стратегическа победа.
Една от важните характеристиките на тези военните действия е, че сизключение на Донбас наблюдаваме липса на ясно очертан фронт и тил, с нанасяне на дистанционни ракетни удари по цялата военна инфраструктура и широко изполване на дронове и умни ракети. Едновременно с това се използват средства за радиоелектронна борба и масирани кибератаки и от двете страни.
Контранастъпление на ВСУ при Киев
Последната седмица на Март украинците постигнаха някои успехи по линията Киев-Чернихов, докато руснаците заговориха за прегрупиране към Донбас и се оттеглиха от Киев по посока на Беларус. Това може би се дължи на неуспехът на руските специални части да задържат летище Антонов в първият ден на войната. Било е планирано веднага след речта на Путин да се завземе ключовото летище на десетина километра северно от Киев. ВС на РФ изпращат 34 ниско летящи хеликопера превозващи малко повече от 300 от най-добрите руски бойци на 11-та и 31-ва въздушни бригади, който завземат летището и организират кръгова отбрана. Над тях летят множество Ka-52 и два СУ-25 за въздушна поддръжка, докато не са унищожени от множество украйнски Миг-29. Освен това ВСУ много бързо реагираха, като изпратиха 4-та бригада за бързо реагиране, намираща се в казарма близо до летището, подкрепена от 3-ти полк със специално предназначение, грузинския легион, който завземат ключови височини за обстрелване на следващите вълни на десанта. Те имат за задача да спрат планираните осемнадесет тежкотоварни транспортни самолети излитащи от Беларус и успяват. Самолетите са принудени да се върнат обратно, тъй като е било компрометирано въздушното поле, а руската сухопътна бронирана колона затъва твърдата съпротива в околностите на летището Хостомел и Буча. Именно твърдата съпротива и невъзможността да направят този десант, който да зашемети света, променя хода на войната и настъплението към Киев.
В псоледствие в битката за Киев украинската 1-ва танкова бригада въоръжена с най-новите местно производство T-64BM, подкрепена с 1 механизиран батальон, 2 артилерийски дивизиона със самоходни гаубици, 1 с БМ-21 и 1 ПВО дивизион, посрещна авангарда на 41 армия при 290 хилядния град Чернихов. Постепенно същата беше обкръжена и откъсната от Киев, но въпреки това тя успя да съхрани силите си и премина към контраатака. Този пример илюстрира успешната тактика на Украйна за икономия на мобилни сили, съсредоточени върху механизирани и артилерийски групи в комбинация с въздушни удари на БЛА за оформяне на разширено бойно поле за дълбоки операции.
Втора фаза на войната
След прегрупирането, Русия заедно с републиките концентрира всичките си сили в Донбас и Южна Украйна, докато броят на въоръжените сили на Украйна в Донбас възлизаше на 60-70 хиляди души преди това, което позволява да се оформи класическо съотношение за настъпление 3:1. Успоредно с това постигнатата победа в Изум ще позволи на руските сили да навлязат дълбоко в тила на най-мощната украинска групировка в Донбас под прикритието на нарастващите операции на ВКС за унищожаване инфраструктура и недопускане на доставки към отбраняващите се. Очаква се силен отпор на ВСУ в градовете Словянск и Краматорск по подобие на Мариопол, тъй като завземането им би позволило на ВСРФ да излязат в тила на групировката на ВСУ в Донбас. Предполагам, че е възможно ВСУ да се опита да предислоцира сили от Киев, които да излязат във фланг на настъпващите в тази посока, но е малко вариатно поставените в оперативно обкръжение да се опитат да отстъпят.
След като се оттегли от Киев и голяма част от Северна Украйна, Русия обяви, че преминава във втора фаза на войната и премести войските си в източната част на страната. Някои ключови моменти вече са ясни. Руските сили възнамеряват да обкръжат украинските войски в региона на Донбас, като настъпват към Словянск и Краматорск от няколко посоки, включително на юг от Изюм и на север от Донецк. Този път действат по-предпазливо, като се извършва мащабна артилерийска подготовка, ракетни удари и действия с малки формирования.
Може да се каже, че в района на Изюм имат малък напредък, докато на юг се очакваше да приключи обсадата на стратегически важния Мариупол за да може руските части заети с това да се пренасочат на този фронт. Днес Русия обяви, че вече има пълен контрол над града след 4 месечна обсада, въпреки че Украйна твърди, че все още има защитници в Азовствал.
Контранастъпление при Харков
В очевиден опит да отклонят руските сили от Изюм, ВСУ провеждат успешни контраатаки източно от Харков с идеята да излезнат във фланг на настъпващите. Тези дни обявиха, че Харков е освободен и руснаците са изтласкани до държавната граница. Това предотвратява възможността руснаците да започнат мащабно сухопътно настъпление от този район на Донбас. В крайна сметка може да се каже, че за сега нито една от страните няма ясно предимство.
Новости в използването на въоръжение?
Поради тази причина преносимите системи за ПВО остават най-честата форма на въздушна защита на ВСУ в Донбас. Украинците силно се нуждаят от системи за въздушна отбрана, като 9K33 Оса, Бук-М1, Tor-M1 и С-300, които биха позволили на защитниците повече свобода, по-ефективна отбрана и дори възможност за контраатака, в противен случай въздушните удари на ВКС ще причинят значителни загуби в региона. За тяхно съжаление страните от НАТО отказват да предоставят такива. Към настоящия момент основните активи, които Украйна е получила в тази област, са изоставени от Русия в различни отстъпления. Освен това Словения им дадоха един компекс C-300, има сведния, че Полша и Чехия им прехвърлят Т72 и БМП-1 и гаубици. и има противоречиви факти от още няколко страни от средна Европа. .
Въпреки превъзходството на Руските ВКС, украинците използват успешно безпилотни летателни апарати. Много ефективно оръжие е лазерната насочвана ракета TRLG-230, която може да удари цели, определени от БЛА Bayraktar TB2 . В допълнение САЩ наскоро предоставиха партида от 100 броя безпилотни летателни апарати Switchblade 300, които са тип камикадзе способни да проследят мишена и след това да я ударят. Този тип оръжие се оказаха много успешни, както сега в Украйна, така и преди това в конфликта между Армения и Азербайджан, в Либия, Сирия и Нагорни Каракбах. Друго ефективно оръжие предоставено от САЩ се оказа преносимата противотанкова ракета Javelin, която се доказа в бойните действия. Макар, че всички останли противотанкови средства също имат много широка употреба в конфликта.
Значителна роля в настоящите бойни действия се възлага на инженерните войски, които решават широк спектър от задачи. По-специално, те са отговорни за създаването и преодоляването на невзривни и миновзривни заграждения. Например, руските войски използват модерните противопехотни мини ПОМ-3 „Медальон“. Тази умна мина предназначена за дистанционно миниране е разработена 2015 г. от научно-изследователски инженерен институт „Техмаш“ за която твърдят, че разпознава военните от цивилните хора и има дистанционно управление и унищожаване.
Украйна също използва минни полета още от началото на конфликта. Известно е, че до Одеса бяха поставени 420 мини ЯМ и ЯРМ, което не попречи на руските военни кораби да плават, но това беше използвано с пропагандна цел, като руснаците съобщиха, че поне 10 от тях са се откъснали при буря и се движат свободно в Черно море.
Трудно е да се каже колко високо прецизни оръжия има Русия за далечни разстояния макар, че се знае за 150 установки на комплекса Искандер, които имат обхват между 500 и 2500 км. Ако всяка има по 10 ракети то общият запас е 1500, те могат да се допълнят с крайбрежните ракетни системи „Бастион“, които са около 500 ракети. Броят на ракетите „Калибър“ е неизвестен, като някои предполагат между 2000 – 10000. Малко вероятно е балистичните ракети „Кинжал“ да са повече от 100 единици. Общата сума на далекобойните ракети възлиза някъде между 4000 и 12000 броя, които са предостатъчни да унищожат по-долу описаните цели.
Ако приемем, че ВСУ са имали около 200 самолета, няколко десетки бойни хеликоптери и стотина дрона, това общо прави максимум 600 въздушни цели. Много по-опасни са оперативно-тактическите ракетни системи „Точка-У“, от които Украйна е имала около 20 машини и около 80 МЛРС „Смерч“, което добавя още 100 цели.
Относно ПВО в началото на конфликта украинските въоръжени сили включват около 30 дивизиона С-300, 10 дивизиона БУК-M1, 12 дивизиона С-200 и до 20 дивизиона С-125 на склад, което добавя още стотина цели. В противовъздушната отбрана на наземните сили на Украйна, вероятно е имало до 113 системи за въздушна отбрана Оса, до 150 системи за въздушна отбрана Стрела-10, до 24 системи за въздушна отбрана Tор, до 90 системи за въздушна отбрана Тунгуска и ЗСУ-23-4 Шилка, към това е необходимо да добавим и преносимите „Стрела-2“, „Стрела-3“ и „Игла“.
Радарните станции, комуникационните центрове, командните постове и складове също биха били определени като приоритетни цели. Като цяло, общо, това е много повече от хиляда цели и то разпръснати на цялата територия на Украйна.
Към 28 март броят на изстреляните ракети Искандер, Калибър, Оникс, Кинжал и други от страна на Руся надвишава 1300. За сравнение изстреляните от САЩ по време на „Пустинна буря“ и в операцията в Югославия са някъде 300-400 ракети на месец.
Руснаците използва и хиперзвуков ракетен комплекс с въздушно базиране „Кинжал”, което беше с цел демонстрация на възможности пред Европа и на американските самолетоносачи в Средиземно море.
САЩ и съюзниците изрично заявяват, че предоставят на Украйна информация от разузнавателни и комуникационни спътници в реално време. Съответно можем да предположим, че съюзниците са давали информация за предстоящи атаки и движение на руските спътници.
Друга особеност на тази войната е нейното интернационализиране. Украйна започна формиране на чуждестранен легион в който по данни на Министерството на отбраната на Руската федерация има над 6000 чуждестранни доброволци.
Във втората фаза на войната бяха изполвани някои модерни оръжия от страна на Русия, като лозаерно оръжие за унищожаване на дронове и др.
Бойни загуби през първия месец
Относно оценката на бойните загуби в края на първият месец руснаците твърдят, че са постигнали целите на първата част на операцията, като са унищожени 70% от всички военни запаси на Украйна, общите загуби в жива сила са около 14 000 убити и 16 000 ранени, което възлиза на 10 %. От 2416 танка и бойни бронирани машини са унищожени 1587 или 65 %, от 152 военни самолета са унищожени 112, от 149 хеликоптера – 75, от 180 С-300 и Бук М1 – 148, от 300 радара – 117, допълнително са унищожени 321 БЛА и 1640 други превозни средства[4]. Самитеукрайнци признаха наскоро, че имат около 3000 загинали, но истината е някъде по средата.
Загубите на руснаците в личен състав според украинския Генерален щаб са 12 000 души, по официални данни на Руското командване са 498 войници, а според американски наблюдатели може да се приеме, че те са някъде по средата между 3000 – 6000 души. Украинците твърдят, че 18 БТГ на РФ са загубили боеспособност, което прави общо около ¼ от настъпващите руски формирования.
С други думи, най-грубо може да смятаме загубите в съотношение 4 към 1, като по голямото число е за Русия.
Може да се каже, че Руската армия все още е оперативно ефективна и запазва достатъчна бойна способност за постигане на непосредствените си цели.
Украинската армия също остава непреклонна и макар, че са загубили способности на море, запазват способностите си по суша и имат ограничени способности във въздушното пространство. Въпреки твърденията не са загубили цялата авиация, а дори от време на време провеждат въздушни удари. Малко преувеличена в Интернет е ролята на дроновете, защото руснаците твърдят, че са унищожили три пъти повече, отколкото украинците са декларирали преди войната.
Войната в информационния и психологическия домейн?
В Информационното пространство има превес на украинската страна. Макар, че тя е активно подпомагана от западните медии украинското ръководство не можа да придобие ключова политическа подкрепа от западния свят с цел да и даде жизненоважните самолети Миг-29 и C-300 от Полша или да предизвика затваряне на въздушното пространство от НАТО над Украйна. Голяма част от информацията в помощ на ВСУ се подготвя от специално създаден „Център за информационна дезинформация, психологични и киберопераци“, дислоциран близо до Киев. Докато руската страна отговаря със специални репортажи от местата на бойните действия и кратки официални съобщения на Генералния щаб. Освен това Русия се опита да въведе цензура на своето интернет пространство, като прие строги наказания за дезинформация, която не е взета от правителствените източници.
От политическа гледна точка странно е, че война не е обявена нито от Русия, нито от Украйна. Все пак Русия я нарече „специална военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна“, а Киев само обяви военно положение. В същото време още със започване на операцията говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че руска делегация ще бъде постоянно „на място“ за преговори с Украйна.
- На 28 февруари в региона Гомел на границата на Беларус се състоя първият кръг преговори между руските и украинските делегации. Страните се споразумяха да проведат нова среща през следващите дни.
- На 3 март се състоя вторият кръг от руско-украински разговори близо до белоруско-полската граница. На разговорите бе постигнато разбиране относно организацията и съвместното предоставяне на хуманитарни коридори.
- На 7 март третият кръг преговори се състоя в Беловежская пушка в Беларус, след което се споразумяха за редовни видео разговори.
- На 29-30 март в Истанбул се проведоха преговори в които Украйна заяви, че е съгласна на неутрален статут, но не отстъпва територии. В крайна сметка все още никоя страна не е постигнала тотална военна победа с което да диктува мира.
Изводи:
- На първо място се прави извода, че очакванията на руското командване за бърза операция не са се получили, защото тяхното командване е подценило бойната способност на Въоръжените сили на Украйна, най-вече в информационното и психологическото поле. Населението на Украйна не е това от 2014 г., то вече е с друга морална и психологическа подготовка. Затова днес наблюдаваме сблъсък между две системи. Едната е йерархична, базирана на силата, а другата мрежова и даваща свобода на всяка клетка. Дори при този огромен дисбаланс на силите и ресурсите мрежовата структура на ВСУ се оказа много устойчива и издръжлива, особенно с подкрепата на дипломация и икономмичски санкции.
- За разлика от първия месец на войната, в която имаше множество нефокусирани настъпления, борбата за Донбас ще бъде интензивна и обезпечена от Русия. Тактическата ситуация, все още благоприятства Русия в Донбас, особено след проведеното прегрупиране на силите. Именно тук ще бъде повратната точка в която ще се използват всички възможни оръжия за победа.
- На трето място може да се направи извода, че до този момент все още няма явен превес, който да доведе до по-добра позиция в преговорите на нито една от страните и не може да се очаква скорошно споразумение. В тази война нищо не се развива така, както руснаците са планирали, но и украйнците макар, че се бият достойно, не могат да изгонят руските войски от територията си. Цената на мира може да е откъсване на Донецк, Луганск, както и коридора, водещ от Крим към Русия. И двете страни няма да бъдат доволни от резултата. Освен това руснаците претърпяха значителни загуби, които няма да могат да компенсират поне още десетина години за да заплашват други страни. А ние сме в НАТО – най-мощният отбранителен пакт в света.
- Тази война е най-голямата криза в областта на сигурността след Втората световна война и има значително хуманитарно въздействие над цяла Европа, към първият месец бежанците в различни страни надхвърлят 6,5 милиона и това безспорно ще доведе до икономически загуби.
- В крайна сметка от този конфликт за пореден път се вижда, че Въоръжени сили на Република България спешно трябва да вземат мерки за попълване на пропуските си в ПВО системата на страната, като в бъдеще нашите формирования трябва да развиват мрежови способности с използване на умни оръжия, преносими системи с насочващи ракети и ударни БЛА работещи в условията на превъзхождащ в небето противник.
Литература
- [1] Обръщение на президента на Руската федерация от 21 февруари 2022 г. http://www.kremlin.ru/events/president/news/67828 (Видяно на 24.02.2022)
- [2] Подписване на документи за признаването на Донецката и Луганската народна република http://www.kremlin.ru/events/president/news/67829 (Видяно на 21.02.2022).
- [3] https://twitter.com/JominiW (Видяно на 30.03.2022)
- [4] Attack On Europe: Documenting Equipment Losses During The 2022 Russian Invasion Of Ukraine https://www.oryxspioenkop.com/2022/02/attack-on-europe-documenting-equipment.html (Видяно на 30.03.2022)
Автор полк. доц. д-р Петко Димов