Съживяването на демокрацията у нас много прилича на съветите на индианците Дакота, които започват с поговорката „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.“ Вместо спазването на този съвет у нас се започва рехабилитация на коня в следните стъпки:
- Снабдяват се с по-як камшик;
- Сменят ездача;
- Казват, че винаги са яздили този кон;
- Създават работна група, за да анализира коня;
- Посещават други места, за да видят как яздят там умрели коне;
- Повишават стандартите за качество за яздене на умрели коне;
- Създават работна група, за да съживи коня;
- Плащат на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне;
- Включват обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре;
- Правят сравнение между различни умрели коне;
- Променят критериите, които определят кога един кон е умрял;
- Впрягат много умрели коне заедно, за да станем по-бързи;
- Обясняват: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим!
- Правят проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне;
- Създаване на концепция, методология и постоянно действащи процедури за яздене на умрял кон.
- Провеждат социологическо проучване, което обяснява, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне;
- Създават група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне;
- Откриват независимо разходно перо за умрели коне;
- Увеличават сферата на отговорност на умрелия кон;
- Развиват мотивационни програми за умрели коне (европрограми);
- Преструктурират щатно длъжностното разписание за да може една друга област да получи умрелия кон.