Интернет е счупен – това са думи на Едуард Сноудън, който ако си спомняте изнесе над 10 000 класифицирани американски документи през 2015 г. Днес вече съществуват една камара програми за следене на гражданите в Интернет и Big Data анализ на огромни бази данни с информация за потребителите. С помощта на подобен софтуер развитите държави или големите корпорации все по-често нарушават неприкосновеността на личния живот за сметка на националната сигурност. Не случайно се появи Европейският регламент за защита на личните данни – GDRP!!!
Защо се случва всичко това, какво се е променило в Интернет и как да може да се поправи?
Исторически погледнато през последните години се случиха много законови промени. Начина по които институциите взимат решения стана различен, промени се начина по които хората гледат на сигурността си в Интернет. Глобалната мрежа, като технологична иновация влезе във всеки дом. Дори и да не я използвате, дори и да не разполагате със смартфон, лаптоп или връзка с интернет или телефонна линия, вашата информация се обработва от данъчните власти, от НОИ, НАП, КАТ, дори започнахме да говорим за формиране на електронен здравен картон и електрони здравни грижи в бъдещото електронно правителство.
Това едновременно е огромна полза за обществото, но и възможност за нови заплахи. Интернет предоставя възможност за злоупотреби от отделни престъпници, организирани групи или цели държави. Дори запечахме да говорим за интернет войни. След падането на двете кули в Световния търговски център се заговори за борба с тероризма и нуждата от по-стабилен контрол над информацията на гражданите. Това е трудна задача, защото преди ако арестуваш някого и намериш бележка в джоба му, би могъл да я прочетеш, но днес всеки носи цялата информация в своя смартфон, като тези устройства вече са част от вашия дигитален отпечатък.
Целият ви живот сега се побира в джоба ви.
Когато някои със сила ви го вземе, вече не просто вижда тайната бележка в джоба, а получава с лекота цялата информация с огромно количество данни за вашия личен живот. В крайна сметка се получава, че нашите комуникации са прекалено крехки и лесно могат да бъдат счупени, ако попаднат в лоши ръце.
Поради това след 2013 г. всички доставчиците на интернет услуги – Gmail, Facebook и по-големите уебсайтове – са криптирани, за да защитят комуникациите дори от самите нас, но няма гаранция, че няма да бъдат използвани точно от тези, които ги криптират. Тези огромни компании вече контролират нашия дигитален живот!!!
Този момент в развитието на глобалната Мрежа е преломен и прилича много на времената, когато ядрените физици наивно са вярвали, че ще открият нови технологични възможности без да подозират, че те ще се използват за оръжие. Същото в момента се случва с дигиталните технологии.
Преди няколко години Китай ограничиха достъпа до редица сайтове, Бразилия спря WhatsApp, Турция прекъсна Wikipedia, Русия имаше проблеми с Telegram, много страни се бориха със сайтовете на Ислямска държава и светът се изпълни с интернет цензура и насилие. Това се налага защото тези услуги за комуникация лесно може да се използват от малки неправителствени опозиционни групи или противникови държави. Органите за национална сигурност на държавите в опит да създадат системи за събиране на информация и дигитална защита на населението са направили оръжия за масово наблюдение и влияние над масите.
Всички тези програми за събиране на информация никога не са били предназначени за борба с тероризма, но те са полезни за много други неща, като шпионаж, дипломатически манипулации и в крайна сметка социален контрол.
Представете си, че имате на бюрото си малка кутия, която ви позволява да търсите имейла на който и да е по света, която да ви показва цялата му уеб история, всичко което някога е написал в търсачката, всичките му постове във Facebook, телефонни разговори и SMS, с помощта на която може да включите уеб камерите във всеки частен дом, можете да намерите местоположението на всеки мобилен телефон по всяко време. Това очевидно ще бъде изключително ценен механизъм за влияние над обществото. Той би ни позволил да бъдем по-силни, по-богати и по-могъщи.
Защита на неприкосновеността на критичната инфраструктура на онлайн комуникациите не е лукс. Тя е обществена необходимост, тя е проблем на сигурността на киберпространството. Колкото и сигурна система да имаме редовно виждаме как след известно време тя е хакната. Единственият начин да се осигури сигурност в този контекст е да се предостави технология за криптиране на всеки. Сигурността в цифровия свят, не е нещо, което може да бъде селективно и тя ще играе все по-голяма роля в нашия дигитален и реален живот.