Стратком

Днес всички граждани на Европейския съюз виждат необходимостта от създаване на механизъм за защита от дезинформацията и фалшивите новини в съюзното интернет пространството. Терористични организации от рода на ИДИЛ, други държавни образования или противостоящи съюзи допринасят за дестабилизацията на Европейската демокрация. Поради това администрацията в Брюксел трябва да реагира в съответствие с общите си ценности и чрез координиран набор от дейности и послания за което се използват т.н. стратегически комуникации.

Подобно на терминът „хибридни заплахи“, „стратегическите комуникации“ също трябва да се използват в множествено число. Най-общо казано, стратегическите комуникации вливат „комуникационните“ дейности в дневния ред на медийното пространство. Полето за „комуникации“ е широко и обхваща хора и организации, които създават и доставят новини или информационни съобщения (фирми за връзки с обществеността, радио и телевизионни оператори, социални мрежи и уебсайтове, отделни журналисти, блогъри, инфлуенсъри).

„Стратегическите комуникации“ комбинират всички тези дейности, благодарение на новите форми на ангажираност и според характера си могат да варират от маркетинг до политика. Всичко това предполага и изисква строга координация и последователност на голям набор от различни действия.

Полезно определение се предлага в доклада на Chatham House от 2011 г., в който стратегическите комуникации са описани като „систематична поредица от постоянни и съгласувани дейности, провеждани на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, които дават възможност за разбиране на целевата аудитория и идентифициране ефективни проводници за насърчаване и поддържане на определени видове поведение„.
На практика за организации, свързани с политиката, това включва елементи на публична дипломация, връзки с медиите, реклама, набиране и обучение и най-вече високи нива на информираност. В оперативен план това включва както защитно, така и настъпателно измерение.

Този доклад, първоначално проучва как външни играчи, като ИДИЛ и Русия влияят на стратегическите комуникации и какво трябва да се предприеме в отговор на техните деструктивни действия. Ще ги преразкажем накратко по-долу.

Стратегически комуникации от Изток

Стратегическите комуникации на Русия са сложни както по отношение на идеите, така и по отношение на институциите. Извършени директно и чрез пълномощници, те формират представите на хората за ЕС – било то вътре в Русия, в страните от Източното партньорство (ИП) или в самия ЕС, както и в страните-кандидатки. Предвид целите, които възнамеряват да постигнат, съобщенията на Русия се оказват доста ефективни, макар и не непременно последователни: често груби и измамни по отношение на съдържанието, доставката им е сложна, насочена и съобразена с различни аудитории и способна да използва слабостите на ЕС.

Основна тема в източния Стратком са т.н. „Цветни революции“ в Грузия и Украйна. В резултат на вътрешния дебат при тези събития Москва стигна до извода, че трябва да изгради своя собствена „мека сила“, отчасти чрез отправяне на по-привлекателни предложения, но и чрез разработване на механизъм за популяризиране в медии, неправителствени организации НПО и други ключови играчи – от бизнес лобита до политически партии. „Пропастта между Русия и ЕС трябва да бъде преодоляна чрез промоциране на „руския свят“ (Руски мир) и чрез дискредитиране на този в ЕС. Стартирането на специалния телевизионен канал Russia Today (RT), само една година след „Оранжевата революция в Украйна“, беше първият осезаем резултат от научените уроци в Русия.

Икономическата криза не даде много възможности на Русия да се похвали с големи открития, затова тя създаде поток от негативни новини за външния свят, особено за ЕС. Фокусът е върху атакуването на другите, а не върху самата реклама, така достига до социални групи, разочаровани от политическата и икономическата ситуация в Европа.

Стратегическите комуникации на Русия съдържат наратив с поредица от основни теми, които последователно се появяват при повечето комуникационни усилия. Тези теми обаче варират (според руския опортюнизъм) и често си противоречат една на друга. Въпреки това има редица

Russia Today (RT) RT се състои от седем клона: три денонощни новинарски канала, излъчващи се от Москва на английски, арабски и испански, RT USA и RT UK, излъчващи се от собствените си офиси във Вашингтон и Лондон, RT документални филми (RTD) и RUPTLY , която продава видео съдържание на канали по целия свят и е базирана в Берлин. RT беше създаден през 2005 г. под името „Русия днес“ като оръжие за мека сила. Целта и е да подобри имиджа на Русия в чужбина, като представи руски новини на чужда публика на техния собствен език. Скоро се разбра, че няма много апетит за новини, възхваляващи Русия, но има много потенциални зрители, които бяха готови да консумират негативни новини за състоянието на Запада. Поради тази причина след руско-грузинската война телевизията се преименува на „RT“ и пренасочи усилията си да разказва историите, за които се предполага, че са пренебрегвани от „англосаксонските“ медийни сили. Дадоха се възможности за изява на личности като Джулиан Асандж, главен редактор на платформата WikiLeaks и насочи вниманието си към YouTube. След избухване на войната в Украйна телевизията насочи вниманието си към разпространяване на конспиративни теории.

Медийния конгломерат Sputnik & co освен RT поддържа множество уебсайтове, медийни партньорства и новинарски агенции по целия свят. Сред тях е Sputnik news, мрежа от сайтове, стартирана през ноември 2014 г. с амбицията да произвежда съдържание от 130 града в 34 страни по света. Той има за цел да излъчва на 30 езика, включително почти всички езици на бившия Съветски съюз. Правителството финансира Sputnik чрез Агенция RT, наследник на РИА Новости. Руските държавни медии също са влезли в партньорство със западните медии.

Основните послания на Русия подхранват антиамерикански настроения и представят ЕС като покорен партньор или марионетка на Вашингтон. Също така насърчава разкази в които западните военни операции в Косово, Афганистан, Ирак и Либия – както и конфликтът в Украйна – са изобразени като низ от нелегитимни, агресивни Западни действия.

Някои от най-разпространените конспиративни теории са сваленият от САЩ самолет на Malaysia Airlines, изнасиленото руско момиче „Лиза“ от мигранти в Берлин;⋅ Западът убива свидетели на сръбските военни престъпници в Хага; Атентатите от 11 септември може да са били планирани от правителството на САЩ; ⋅⋅ Западните политици като Мадлен Олбрайт имат „патологична омраза към славяни“ и „войната в Косово се счита само за първа стъпка за установяване на контрол над Русия“.

Стратегическите комуникации на ЕС

В противовес Европейската комисия финансира с 240 милиона евро многоезичният оператор Euronews на 13 езика (включително руски), който стартира на 1 януари 1993 г. с цел насърчаване на европейското единство, чрез представяне на информация за европейската гледна точка. Нейният начин на действие се основава на задължителното използване на новинарски функции, произвеждани от националните обществени телевизионни канали, с много ограничен обхват за собствено отчитане. На няколко пъти Euronews е обвиняван в предубеденост, особено в руската си езикова служба.

Както се казва войната в медиите е безмилостно жестока. НАред с пускането на проевропейски канали, бяха взимани лицензите на редица руски канали. През август 2014 г. Националният съвет на Украйна за телевизия и радио отне лиценза за излъчване на руски телевизионен канал, а през март 2015 г. отне лиценза на украинския Euronews. Решението дойде малко след като украинският прокремлски олигарх Дмитро Фирташ Inter Media Group пое правата за излъчване на украински езикови програми от канала NTU.

Руските стратегически комуникационни усилия също са насочени (и се опитват да повлияят) на специфични западни политики, особено по отношение на Русия. Това се вижда най-много по въпроса за санкциите. Като цяло и не е изненадващо, че Русия агресивно популяризира идеята, че санкциите не работят и не трябва да се разширяват. Приспособявайки тази тема към бизнес общността, Москва се опитва да създаде впечатлението, че санкциите нараняват ЕС повече, отколкото Русия. Освен загубените приходи, Москва намеква за възможността нейният пазар да бъде трайно загубен за конкурентите, като Китай често е цитиран като заместител. Освен това той адаптира това послание към националните правителства, като подчертава колко работни места са загубили поради налагането на санкции.

Крайната цел на Москва е да убеди европейската публика, че ЕС е фокусиран върху въображаеми заплахи от Русия и пренебрегване на реалните от юг. Русия също редовно се забърква в други спорни въпроси в Европа, било то шотландският референдум, кампанията за Brexit или аферата Асанж. Всяко потенциално разцепване или действително разделяне в рамките на ЕС задължително се усилва в медиите. Бежанската криза е пример: Русия се стреми да разпали проблема, подкрепяйки антибежанската позиция, която се опира на откровен расизъм, като същевременно потиска всяка информация в Русия, която може да навреди на отношенията със собствените му мюсюлмански общности. И докато руските заглавия обвиняват прекомерната толерантност на Европа към терористичните атаки в Париж и Брюксел, новината за джихадистки узбекски мигрант, който уби дете в Москва, дори не беше съобщена в руската държавна телевизия.

Същите тези руски наративи се използват в държавите от Източното партньорство (ИП), макар и с местни различия. Основното послание е, че държавите от ИП избягаха от Съветския съюз, само за да изгубят отново свободата си пред подобно образувание, което сега ги доведе до икономическия крах. В културно отношение Европа се представя като морално упадъчна цивилизация с гей бракове, обръщаща гръб на християнските традиции.

Втора линия на атака е насочена към лидерите на държавите-членки и институциите на ЕС. Логиката зад това е, че колкото по-зле изглеждат европейските лидери, толкова по-слаб ще изглежда ЕС като цяло и следователно по-впечатляващото руско ръководство ще изглежда в сравнение. Съответно съобщенията често съдържат изкривено тълкуване на декларациите, за да представят ЕС като неуважителен, самообслужващ се и до голяма степен незаинтересован от държавите от ИП. Членството в ЕС се счита за недостижимо, докато ръководството на ЕС се смята за контролирано от САЩ. ЕС също често е обвинен в това, че се прикрива за корумпирани правителства или открито се намесва във вътрешните работи.

Руските кампании също се опитват да стимулират клина между страните от ИП и техните непосредствени съседи на ЕС. Москва често насажда истории в местните медии за териториални претенции (например от Румъния или Унгария срещу Украйна) или други възникващи „заплахи за сигурността“ (например „ромски банди“ от Румъния).

Специално България се представя като пропаднала държава, която е икономически депресирана и обезлюдена, като второкласен член на ЕС, и предвещават същата съдба за страните от ИП, ако се присъединят към ЕС.
В Армения, Азербайджан и Беларус Русия поддържа хроничния страх на местните елити от външно оркестрирана промяна на режима. Разказът изобразява ЕС със стремеж да отслаби правителствата за достъп до природни ресурси или индустриални активи при привилегировани условия. В този контекст неговата финансова помощ и условност се описват като умишлени усилия за увеличаване на задлъжнялостта и по този начин зависимост.
За разлика от Грузия, Молдова и Украйна, Русия използва еднакви съобщения за разрушителните последици от дълбоките и всеобхватни споразумения за свободна търговия и безвизови режими.
Тенденциите в Западните Балкани са да се спонсорират медиите в Сърбия, както онлайн, така и в печатни издания, които достигат до аудитории в бивша Югославия. А през 2014 г. Sputnik пусна услуга на сръбски език, включително цифрова радиостанция. Изобщо се финансира и поддържа нарастваща мрежа от организации, вариращи от правителствени агенции до спонсорирани от правителството НПО, граждански сдружения, студентски групи и политически движения или партии.

Скорошен доклад на Центъра за евроатлантически изследвания, базиран в Белград съобщава, че за тези организации наброяват повече от 80. В списъка е представен Ruski dom (Руска къща), институция, която проследява корените си назад до белите руски емигранти, напуснали Русия в междувоенния период и която сега е домакин на местния клон на Российския институт за стратегически исследвания (Руски институт за стратегически изследвания) – организация, присъединена към председателството на Руската федерация. Има и други руски мозъчни тръстове, които работят в Сърбия – например Фондацията за стратегическа култура, която управлява портал на сръбски език, както и множество местни асоциации, които си сътрудничат с тях (например Фондацията за нова политическа мисъл на Сърбия).

Много политически партии имат връзки с Русия, било то Сръбската радикална партия (СРС), ръководена от Воислав Шешел, който бе оправдан от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага или Демократическата партия на Сърбия. Същото се отнася и за политическото движение „Двери“, както и за второстепенни играчи като Третата Сърбия. Нещо повече, партията на Обединена Русия на Путин поддържа връзки с редица политически групи в региона, като например Алиансът на независимите социалдемократи, който управлява Република Сръбска в Босна и Херцеговина и беше изключен от асоциацията на социалистическия интернационал през 2011 г. заради своя националистически политики.

Сръбската православна църква също се застъпва за по-тесни връзки с Русия и вероятно не е случайно, че наскоро Газпром обеща да финансира реставрацията на катедралата „Свети Сава“ в Белград. Патриарх Ириней заяви, че сръбското правителство трябва да благодари на Москва за предотвратяването на приемането на Косово в ЮНЕСКО през ноември 2015 г. и изрази мнението, че Сърбия и Русия са обединени в противопоставяне с Европа и САЩ. Освен това митрополит Амфилохий, глава на църквата в Черна гора (която се изправя пред конкуренцията на автономната черногорска православна църква), лобира за референдум за присъединяване към НАТО.

Стратегическите комуникации на Русия не пропускат и Израел, където имат интереси от 30-те години на миналия век. Когато Израел придоби независимост, социалистическата Yisrael Beiteinu („Израел е нашият дом“), политическата партия, за която се смята, че представлява руския електорат в Израел и която се ръководи от Авигдор Либерман, който е служил като министър на външните работи на Израел между 2009-2015 г. , се твърди, че има силни връзки с администрацията на Путин. Либерман и членовете на неговата партия са гласни привърженици на Русия и нейната външна и антитерористична политика. Най-големият рускоезичен телевизионен канал в Израел е единствената национална телевизионна станция, която излъчва новини, без да бъде наблюдавана от Израелския орган за излъчване.

Вътре в самата Русия Пропагандата, разпространена от Кремъл по време на кризата в Украйна, накара руснаците да възприемат негативно отношение към ЕС. И въпреки че руските граждани станаха по-скептични към европейските ценности и норми, те не промениха мнението си за една нощ. Антиевропейската кампания започна през февруари 2014 г. и достигна своя връх през следващите два месеца, след като президентът Янукович беше свален, Крим анексиран и Донбас дестабилизиран. Докато прокремълските разкази твърдяха, че ЕС предизвика кризата в Украйна, като принуди Янукович да избира между Изтока и Запада, образът на ЕС беше силно повреден. Възприятията на руснаците за отношенията на страната им с ЕС се променят драстично, от категорично положителни в началото на 2013 г. до категорично отрицателни само година и половина по-късно. Всъщност, положението на ЕС падна дори по-бързо от това на САЩ. Когато руснаците мислят за „Европа“, проучванията на общественото мнение показват, че сега мислят не само за „съседи и партньори“ (28%), но и за „потенциални агресори“ (23%) и „охрана на американската политика на евразийския континент“ (23%). Повечето сега са съгласни, че Западът е враждебен на Русия и че тази враждебност се отразява в санкциите (55%) и „информационната война“ срещу Русия (44%). Смята се, че един от основните двигатели на тази враждебност е желанието на Запада „да завземе природните ресурси на Русия“ (41%).

Проучване на Руския център за изследване на общественото мнение от юли 2015 г. показа, че 49% от руснаците смятат , че разпадането на ЕС е в интерес на Русия, а само 24% вярват в обратното. Когато Владимир Путин се върна на власт за трети мандат през 2012 г. (въпреки вълна от протести), администрацията му реши да изгради своята популярност на нови идеологически основи. Тази кампания се прояви в поредица от публични атаки срещу права на личността. Когато през юни 2013 г. беше приет нов закон срещу „гей пропагандата“ сред интензивно отразяване в медиите, две трети от руснаците се опасяваха, че техните деца или внуци могат да станат жертва на подобни съобщения. По същия начин се възползват и бежанците. В едно проучване, проведено по време на разгара на бежанската криза, 56% от анкетираните казаха, че „европейските политически ценности на свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека“ не са важни за тях.

Картината в Западните Балкани е донякъде смесена. Проучване на Gallup от 2014 г. показа, че сръбските граждани смятат, че Русия е водещият инвеститор в страната, много по-напред от ЕС. Въпреки това, взети заедно, ЕС и неговите държави-членки са похарчили 3,5 милиарда евро в региона от 2000 г. насам. Русия донесе едва една десета от тази сума – най-вече чрез заеми, а не безвъзмездни средства – и изостава от САЩ и дори Япония.
Благодарение на своите размери, централното си местоположение в Западните Балкани и наличието на големи сръбски общности в съседни държави (в частност Босна и Херцеговина и Черна гора), Сърбия служи като основен проводник на руското влияние върху медиите, политическите дебати и общественото мнение в по-широкия регион. Следователно способността на Москва да влияе върху вътрешната политика и обществото е значителна. През декември 2015 г. проучване на Ipsos установи, че 72% от гражданите на Сърбия имат позитивна представа за Русия, докато само 25% виждат ЕС в положителна светлина. Владимир Путин е най-довереният чуждестранен лидер в Сърбия, като една анкета го поставя пред премиера Александър Вучич.

През 2015 г. ЕС създаде Изпълнителна група „Изток StratCom“, съсредоточена върху руската дезинформация, базирана в Европейската служба за външни действия (ЕСВД). Състои се от девет специалисти по комуникация на пълен работен ден, повечето от тях с владеене на руски език. Тъй като членовете на екипа са от институциите на ЕС или са командировани от държави-членки, работната група е неутрална по отношение на бюджета.

Планът за действие на ЕС за стратегическа комуникация от юни 2015 г. постави целите за подобряване на капацитета на ЕС за ефективна комуникация и прогнозиране, адресиране и реагиране на дейности по външна дезинформация, както и укрепване на цялостната медийна среда в източния квартал.

В този дух Работната група се стреми да обясни ключовите области на политиката и да създаде положителен разказ на ЕС чрез стратегически комуникационни кампании, фокусирани върху действията на ЕС в региона, разкриване и деконструиране на теории на конспирацията и противодействие на дезинформацията. Тя съсредоточава своите дейности главно върху източните съседи на ЕС, а не върху самите държави-членки.

За да преодолее културните пропуски, Работната група поотделно приспособява планове за действие за всяка целева страна и подпомага делегациите на ЕСВД и ЕС, като оптимизира комуникацията на своята работа в региона. Работната група пуска „Преглед на дезинформацията“ на седмична база. Те предлагат систематичен преглед на случаите на дезинформация и подчертават по-широките тенденции в медиите. Те се популяризират чрез акаунт в Twitter (@EUvsDisinfo) с близо 7000 последователи, генериращи 500 000 туитови впечатления на месец. Освен това ЕСВД наскоро започна да публикува прессъобщения на руски език и стартира уебсайт на руски език, който средно е 190 000 уникални показвания на страници месечно, или 25% от общия трафик към уебсайта на ЕСВД. В бъдеще работната група има за цел да подобри дейностите си от тактическо до стратегическо ниво, за да увеличи сътрудничеството си с делегациите на ЕС и Европейската комисия и да обедини съществуващите ресурси по-ефективно.

През юли 2015 г. Европейският фонд за демокрация (EED) публикува доклад за оценка на възможностите за противодействие на дезинформацията в медийното пространство на руски език. Изправен пред привлекателността и широкото разпространение на руското радиоразпръскване в източния квартал, докладът предлага редица мерки, насочени към повишаване на качеството и разпространението на добре балансирано отчитане на независими медии в региона. Това включва създаването на регионален център за новини, център за медийно съвършенство и фонд за кошници. Центърът за анализ на европейските политики (CEPA) стартира „Инициатива за информационна война“. Водена от регионални експерти, тя се стреми да събира, анализира и опровергава руската дезинформация, разпространена в медиите в Централна и Източна Европа. Той има активно онлайн присъствие, провежда мониторинг на медиите, организира работни срещи и изготвя препоръки за политика.

Уебсайтът Stopfake.org е създаден през март 2014 г. от служители и възпитаници на Киевската школа по журналистика в Могила и се поддържа от мрежа от журналисти, преводачи и експерти. Той е посветен на проверка на фактите и опровергаване на дезинформация в отразяването на международните медии за Украйна.

СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ НА НАТО

Руската окупация на Крим беше описана от върховния главнокомандващ на НАТО Филип Брейдлов като може би „най-невероятният блицкриг, който сме виждали в историята на информационната война“. Притесненията на Алианса за информационни кампании и това, което сега се нарича „стратегически комуникации“ имат дълга история.

Въпреки че тогава не се наричаха стратегически комуникации, заплахата от съветски скрити действия за подриване на влиянието, натиск върху местната публика и подкопаване на управляващите политически структури беше много реална в Западна Европа през цялата Студена война. Комунистическата пропаганда се увеличава след създаването на Коминформа (Информационно бюро на комунистическите и работническите партии) през 1947 г. Създаването му дава възможност на Съветския съюз, неговите сателитни държави в Източна Европа и комунистическите партии в Западна Европа да координират своята информация и пропагандни усилия и да се използват разделенията между държавите на Запад.
Загрижеността за съветската пропаганда и влияние накара няколко държави на Запад да създадат свои собствени информационни и (контра) пропагандни организации. Въпреки това, много западноевропейски страни не бяха склонни да участват в тясно сътрудничество по въпросите на разузнаването – дори и с близки съседи и съюзници – и предпочетоха да държат разузнаването под национален контрол.

Информационната служба на НАТО (NATIS) – която приблизително съответства на днешния отдел за обществена дипломация – е създадена през 1950 г. Основната й работа по време на Студената война е да популяризира НАТО сред обществеността на държавите-членки, но не и да участва пряко в антикомунистическата пропаганда. Подкрепата за НАТО беше особено слаба в страни с големи и добре организирани комунистически партии. Тъй като само малка част от населението знае какво е НАТО и как функционира, се опасяваше, че комунистическата пропаганда може да използва тази широко разпространена липса на знания и да подкопае усилията за отбрана на съюза като цяло. NATIS координира работата, извършена от правителствата на държавите-членки в тази област, както и изготви свой собствен информационен материал (плакати, памфлети, лекции и семинарни сериали, филми и пътуващи изложби). Въпреки това, липсата на ентусиазъм от много правителства членки и липсата на специален бюджет принуди NATIS да разчита на нередовни национални вноски, като по този начин ограничи работата си. В действителност няколко европейски държави от НАТО се съпротивляваха на по-големите усилия за централизация и обмен на информация, вярвайки, че всяка държава трябва да остане свободна да приспособи своите (контра) пропагандни дейности към националните изисквания и нужди.

Докато интернет и социалните медии днес са оръжия за избор в настоящата война на думи и идеологии, радиото беше ключовият инструмент, използван в миналото. Радиопредаванията, подобно на интернет днес, биха могли да адресират директно населението в „контролирани от врага“ територии.
Вярвайки, че студената война е толкова битка за сърцата и умовете на хората, колкото и състезание за твърда сила, САЩ отделят значителни ресурси за контраинформация и пропаганда. Възможни да достигнат отвъд Желязната завеса, радиопредаванията предоставиха алтернативна информация и идеи, достъпни за хората на Изток и помогнаха да се подкопае обществената подкрепа за комунистическите режими. Според академичните проучвания половината от възрастното население в Източна Европа и една трета от възрастните в градските райони на Съветския съюз слушали западни радиопредавания.
Радио Свободна Европа (RFE), Радио Свобода (RL) и Гласът на Америка (VoA) бяха създадени в ранните фази на Студената война от правителството на САЩ и използваха уменията и познанията на руски език в Централна и Източна Европа емигранти. Тези радиостанции предоставиха алтернатива на местните официални медии в Източна Европа за комунистическите и некомунистическите елити, както и за цялостното население – на техния собствен език. Програмите бяха фокусирани върху местните новини, които не са обхванати от контролираните от държавата местни медии, както и религията, науката, спорта, западната музика и литература, забранени от местните режими. RFE и RL също дадоха глас на опозиционните движения, които по-късно ще се превърнат в лидери на новите посткомунистически демокрации.
След края на Студената война RFE / RL постепенно намалява предаванията си, насочени към Източна Европа. Едновременно с това бяха стартирани няколко нови излъчващи услуги като отговор на разпада на Югославия: в босненско-хърватско-сръбски в началото на 1994 г., в албански (излъчване към Косово) през 1999 г., и в македонски и албански (на бившия югославски Република Македония) през 2001г.
Излъчванията към по-големия Близкия изток започват на арабски (в Ирак) и на персийски (в Иран) през 1998 г. През 2002 г. предаванията в Дари и Пащо (в Афганистан) се възобновяват, след като вече са били излъчвани през 80-те години по време на съветската окупация. Също през 2002 г. RL възражда предаванията на местни езици към Северен Кавказ, които бяха прекратени от 60-те години.

Днес в НАТО функционира центърът за върхови постижения на НАТО за стратегически комуникации (StratCom CoE) базиран в Рига. Той оценява стратегическите комуникации като инструмент за постигане на своите политически и военни цели. НАТО StratCom CoE има 23 служители, грубо разделени между административен персонал и експерти. Тези служители се координират с гражданския, военния, частния и академичния сектор, за да подкрепят и подобряват комуникационните процеси на НАТО. В допълнение към публикуването на анализ, включително случайни доклади и двугодишно рецензирано списание, отбранителни стратегически комуникации, НАТО StratCom CoE използва съвременни технологии и виртуални инструменти, за да осигури практическа подкрепа на съюза.

Според уебсайта на StratCom CoE през 2015 г. основните дейности на центъра бяха: ⋅⋅

• Подпомагане на разработването на стратегическа комуникационна политика и доктрина на Военния комитет на НАТО;
• ⋅⋅ Изследване как да се идентифицират ранните индикации за сценарий на хибридна война;
• Разработване на академично списание за стратегически комуникации в областта на отбраната;
• Проучване на информационната кампания на Русия срещу Украйна;
• Проучете как НАТО и неговите членове могат да се предпазят от подривни тактики;
• Изследване на 10-годишните усилия на ISAF за стратегически комуникации с цел извличане на най-добри практики и извлечени поуки;
• ⋅Анализирайте прилагането на стратегическата комуникационна политика на НАТО в цялата командна структура на НАТО;
• ⋅⋅ Проучване на прилагането на стратегическите комуникации в съюзническите държави;
• ⋅⋅ Изследователска информационна кампания на ISIL и нейното влияние върху обществата на страните от НАТО;
• ⋅⋅ Разработване на онлайн въвеждащ курс за стратегически комуникации за висши служители, както и основни и усъвършенствани курсове за международни служители;
• ⋅⋅ Подкрепете обучението и образованието на НАТО StratCom, включително тренировъчното обучение;
• Проучете как социалните медии се използват като оръжие в хибридната война.
• Към днешна дата не е известно, че НАТО е започнало стратегическа комуникационна кампания срещу ISIL.

Стратегическите комуникации на ИДИЛ – поуки от практиката

Един добър пример за съвременно използване на стратегическите комуникации е така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта (ISIL) в своя пик през 2016 г. Тя бързо придоби репутация не само с начина по които комуникира, но и с гладките си списания и видеоклипове, ефективно използване на социалните медии. ИДИЛ предефинира начина, по който политическите послания се предават в конфликт. Стратегическите комуникации са съобразени с няколко аудитории, вариращи от международни противници, които са податливи на идеята за „сблъсък на цивилизациите“, до набиране на активни членове и потенциални новобранци. В крайна сметка всички те са обвързани с дългосрочния политически проект на организацията: осигуряване на собствено оцеляване, в идеалния случай с възможно най-голяма територия.
Целта на техните стратегическите комуникации е четирикратна:

• Да се ​​представя като ефективна организация (както военно, така и по отношение на управлението);
• ⋅Привличане и задържане на новобранци;
• Да обясни своята идеология;
• Да насажда страх и да поляризира обществата.

В този смисъл съобщенията са били едновременно последователни и наистина стратегически. Основният наратив използва няколко източника, за да изработи своите послания, като съчетава творчески ислямските религиозни текстове, теории на конспирацията, в които мюсюлманите са обект на западно потисничество, както и на разкази за младежката култура. Получената марка е наречена „jihadi cool“, или както един симпатизант „Bint Chaos“ го поставя в блога си:
„Джихадистите изглеждат готино – като нинджи, гангстери или воини на видеоигри, те имат готини оръжия. Готино е да се изучава Корана. Джихад черпи от всички раси и етноси, те са гласът на младежката контракултура и революцията. Подобно на гето културата в САЩ – неумолимата еволюция на готините. „
Наративът се опира основно на шест елемента, които се използват приблизително в еднаква степен. Въпреки че елементът на бруталността е този, който най-често се цитира в международните медии, другите му теми за милост, жертва, война, принадлежност и утопия имат също толкова много, ако не и повече приложение.
Обезглавяването и разпъването на войници в Мосул, например, допринесоха значително за обезлюдяването на части от иракската армия. Като страничен ефект той също внушава страх на потенциални противници извън територията му.
Това е отразено от милостта, която ИДИЛ демонстрира в други видеоклипове, където покаянието се възнаграждава. Заедно тези две теми предават посланието, че ИДИЛ е още по-груб и че дали дадено лице е подложено на бруталност или милост, е следствие от неговите действия.
В същото време ИДИЛ използва разказът на жертвата, за да оправдае своята „съпротива“ и „отмъщение“ срещу „ционисткият кръстоносец“, за който твърди, че води глобална война срещу исляма.

Примерите, вариращи от създаването на държави от Близкия Изток от колониални сили до окупациите на Палестина или Ирак, играят тази част от създаването на митове.
Групата контролира голяма част от информацията за своите кампании, тъй като има малко независими журналисти на място, които да предоставят на аудиторията алтернатива или да проверят дали съобщението на ИДИЛ наистина е достоверно.

Всеки от разказите на ISIL, описани по-горе, има определена цел и е съобразен с конкретна аудитория. Целите му са многобройни и варират от обединяване на подкрепа до мобилизиране на бойци, предупреждаване към местните хора за сътрудничество с врагове и провокиране на реакции от местни или международни врагове. Заслужава да се отбележи, че ИДИЛ не разчита на стратегически комуникации за набиране на средства – по-голямата част от финансовите им ресурси идват от дейности в рамките на техните територии. Тези съобщения ги утвърждават като държава със способности и имат утопичен, идеалистичен характер.

Насочени са към четири широки типа аудитории, всяка по различен начин. Първата целева аудитория се състои от хората, живеещи под пряк контрол на ИДИЛ. Те получават по-малко електронни и повече съобщения на живо под формата на публично гледане на филми, плакати, съобщения и листовки. Основните цели на тези съобщения са да насърчат сътрудничеството и да предотвратят появата на опозиция. На териториите, които са под техен контрол се използва политика на моркова и тоягата: подчертава се способността им да управляват, както и публично се наказват предателите. Следователно бруталността се използва главно за този тип публика, заедно с милостта или справедливостта.

Аудиторията извън територията се достигат най-вече чрез електронни средства. Въпреки това, те адаптират своите съобщения в зависимост от целта и целите.

Втората целева аудитория са мюсюлманите в Близкия Изток и Северна Африка. Съобщенията често са на арабски и служат за набиране на бойци и събиране на местна подкрепа, за да се разширят дейностите в трети страни. Но набирането на персонал не е основната цел по отношение на арабската аудитория – нейната комуникационна стратегия е предназначена да изгради подкрепа на хората, а не да привлича хора на своята територия. Това е в съответствие с петгодишен план за разширяване.

Третата аудитория са неарабски мюсюлмани, с акцент върху тези в Европа, както и в бившите съветски републики. Заедно тези два региона съставляват втората по големина група чуждестранни бойци (след арабите). Засега тези групи са насочени главно за набиране на персонал. Основните послания, свързани с тях, се основават на представите за утопия и принадлежност, въпреки че могат да се използват и хуманитарни цели, война и справедливост (особено при индивидуални опити за набиране на персонал). Основната характеристика на европейските съобщения е създаването на алтернативен, утопичен начин на живот, в който индивидът ще намери смисъл, принадлежност и приключения. Повечето съобщения за тази публика се въртят по позитивен, а не отрицателен начин, въпреки че понякога животът в Европа се представя като невъзможен за благочестивите мюсюлмани.
Четвъртата аудитория на ИДИЛ са формалните му врагове – „ционистко-кръстоносците“ – от които се нуждае, за да оправдае съществуването си. Следователно ИДИЛ е насочен към повече от прост набор от потенциални новобранци и функцията на неговото съобщение не е само радикализация. Освен това той разчита на реакции от врагове и разпространява апокалиптичен възглед за неизбежен сблъсък между мюсюлманска и немюсюлманска цивилизации, за да

Комуникационните тактики на ИДИЛ са креативни и използват съвременни технологии, особено когато става дума за публика извън нейната територия. Важно е да се отбележи обаче, че не цялата пропаганда се произвежда от самата организация. Вместо това стратегическите комуникации преминаха от вертикален към хоризонтален подход на съобщенията. Субекти като Медиен център Ал-Хаят остават в основата на усилията му за комуникация, но бойци и симпатизанти също произвеждат съдържание, което едва ли ще бъде изцяло под контрола на централното командване на ИДИЛ. Независимо от това, този стил на комуникация в крайна сметка е в полза, тъй като е по-бърз и гъвкав. По този начин личните и официалните съобщения се замъгляват: видеоклип, създаден от европейски симпатизант, например, ще бъде разпространен сред други симпатизанти, без усилия, изисквани от организацията. Това отговаря особено добре на европейските джихадисти, които действат в по-малко йерархична среда от техните арабски колеги.

Това доведе до нарастващ брой арести и преследвания на заподозрените в тероризъм или изпращането на бойци в Сирия и Ирак. Законодателството за борба с изпирането на пари във всички държави от Западните Балкани сега съдържа разпоредби за предотвратяване на финансирането на терористични организации и с изключение на Сърбия всички тези страни са приели стратегии за борба с тероризма. Въпреки това, борбата с тероризма от страна на страните от Западните Балкани обръща малко или никакво внимание на превенцията. Прилагането на политиките все още е в начален стадий, въпреки че минаха много години от първото й въвеждане. Също така няма проучвания за причините, допринасящите фактори, каналите и мащаба на радикализацията или нейните потенциални последствия. Липсват и механизми за свързване на различни централни институции (например полицейски сили) с местни участници (училища, местни власти, спортни центрове), за да се даде възможност за ранно откриване на радикализация и за предоставяне на помощ на тези, които вече са на път да станат радикализирани

Какво е бъдещето на стратегическите комуникации?

През последните няколко години ЕС беше все по-силно засегнат от дестабилизиращи послания, които под различни форми и в различна степен представляват съгласувани враждебни кампании за „стратегически комуникации“. Тези кампании са насочени към целостта на ЕС и към западни ценности – и в същото време са по-лични, местни и национални, т.е. фокусирани върху конкретни ситуации на отчуждението и маргинализацията.
И в двата случая обаче „политиката за идентичност“ е изиграла ключова роля, отразявайки до известна степен (и евентуално засилвайки) подобни подходи, които са се утвърдили в самия ЕС.

Западът се представя като „упадъчен“, воден от ценности, които подкопават социалното сближаване и в действителност споделена обща идентичност. И в двата случая враждебните и в основата си нелиберални съобщения са силно персонализирани и силно емоционални, често изградени върху реални или възприемани оплаквания и до голяма степен доставени чрез сложни техники.
Не на последно място и двете кампании играха върху собствените слабости на ЕС. Трудно е да се отрече, че „меката сила“ на Съюза е пострадала значително в последно време: вътрешните разделения, неадекватното изпълнение на политиката и нарастващият популизъм допринесоха за създаването на среда (дори вътре в самия ЕС), която е значително по-възприемчива към техните съобщения. Това от своя страна допълнително подкопава „меката сила“ на Европа и по-общо влиянието на ЕС. Русия успешно се е насочила както към елитите, така и към значителните малцинствени групи, разочаровани от масовата политика; основният акцент е върху отрицателните съобщения и подкопаването на собствения разказ на ЕС.
В началото колективният отговор на ЕС беше бавен, но напоследък набра скорост. Съюзът не участва в контрапропаганда и отдавна преобладава предпочитание за (повторно) действие на национално ниво. Напоследък осъзнаването, че координираните действия на равнището на ЕС всъщност могат да допринесат значително, се засили, особено когато предизвикателствата са насочени към Съюза като цяло, не знаят граници и не могат да бъдат решени отделно. В резултат на това бяха стартирани и реализирани няколко ограничени инициативи – също и чрез НАТО – както беше докладвано и анализирано в предишните глави на настоящия доклад.
Това, което следва, е ориентировъчен каталог от точки за действие, които могат да бъдат разгледани от политиците на ЕС, за да се повиши ефективността на собствените стратегически комуникации на ЕС.