Доста голяма част от рекламите в България са изключително неефективни, даже дразнещи.
Не мога да разбера толкова ли е сложно да се образоваш малко преди да започнеш да твориш нещо, от което се очаква да постигне някакъв конкретен и важен резултат. Пoвечето от вас сигурно са благодарни за дистанционното управление, което ви отървава от поредната порция рекламни небивалици.
Каква е например рекламната ефективност на изречението „С близането идва апетитът”? На пръв поглед това е добро хрумване. Но ако един мъж се замисли малко повече над тези думи, изречени на фона на разхождащите се полуголи мадами, и си представи формата на сладоледа…..не искам да продължавам. И това далеч не е най-лошото рекламно послание в родния ефир. На фона на други то е направо супер.
Има някои реклами, които нищо не казват. Само правят някаква абстрактна констатация и това е. Вместо да отправят конкретно предложение, тези реклами ти говорят празни приказки, облечени в натруфени словосъчетания и отвлечени метафори.Ако не внимаваш достатъчно може и да не разбереш какво се рекламира.
В други реклами пък, се използват апели, които привличат вниманието чрез интензивността на усещанията вградени в тях, но без да имат почти никаква връзка с продукта /услугата/ и специфичните му свойства. Тази практика е особено пагубна за рекламното въздействие, когато акцентът е поставен върху много силни сигнали, свързани с фундаментални процеси в човешкия организъм.
В тези случаи човек почти не обръща внимание на рекламирания продукт/услуга/ и неговите свойства. Преди време се въртеше една реклама на някакъв чипс. „Гениалната” рекламна идея бе имитиране на правене на френска любов. В подходящи кадър и ракурс бяха хванати момиче и момче. Момчето видно изпитваше някакво страхотно удоволствие, докато момичето клечеше до него и се поклащаше. След това се показваше сцената от друг ракурс, при което се виждаше, че момичето танцува слушайки музика, а момчето се кефи на чипса, който яде в момента.
Това е доста странно, защото не виждам как ще се свържат в съзнанието на потребителя яденето на чипс и оралната любов. Рекамистите се опират на удоволствието, което се изпитва при двете дейности. Да ама като вид, като степен на удоволствието и най-вече като мотив за поведение те нямат нищо общо. Последното, за което се сещам гледайки подобни неща, най – вече действия, е яденето на чипс. Предполагам с всеки човек е така.
Просто искам да кажа, че за създаването на добро рекламно послание не е достатъчна просто креативността, не са достатъчни /пък и в повечето случаи не са и нужни/ красавиците и силните емоции. Аз лично не помня продуктите рекламирани чрез полуголи знойни красавици. Сега докато пиша статията не успях веднага да се сетя в реклама на какво учасатваше Златка. А, вярно бе на някаква водка май беше. Ама на кого му пука, вижте гърдите на плеймейтката, потопете се в горещия и поглед. А водката…ще си взема някоя маркова от магазина ако толкова ми се припие. Ама надали.
Днес хората все повече намразват рекламите. Това е така защото те/рекламите/, в повечето случаи, им отвличат вниманието от важни за тях дейности /гледането на приятен филм/, а нищо не им предлагат в замяна. Загледах се в билбордовете веднъж докато пътувах извън София.
Смятам, че в такава ситуация може доста добре да се оцени рекламната ефективност. Ако успееш да си концентриран в пътя и в движението около теб и едновременно с това забележиш една реклама, разбереш я и поискаш стоката значи рекламистът си е свършил работата. За мен бе по – лесно да прозра посланията излъчвани от билбордовете, тъй като не аз шофирах. Въпреки това, за да рабера някои от рекламите на преминаваните билбордове, трябваше доста да се съсредоточа и замисля. Абстрактните рекламни слогани по-скoро ме oбъркваха отколкото привличаха.
В тях имаше толкова малко информация, че будеха в мен не интерес, а недоумение. За да резбера смисъла на тези текстове трябваше да вникна в поетичната им стилистика и да проявя голяма доза въображение. Изображенията в тези реклами по никакъв начин не ми помагаха да осмисля текста. Доста случаи още повече ме объркваха. Естествено, че след анализ на съответната реклама разбирах за какво става дума и какво искат да ми внушат. Но аз гледах все пак като специалист и съзнателно се вглеждах в билбордовете. За човек, който не се интересува от реклама това са просто някакви билбордове, които попадат в полезрението за няколко секунди и нищо не казват. Същото се отнася и за рекламите с полуголи мадами.
Мъжете се заглеждат в телата на красавиците до момента, в който вниманието им не бъде привлечено от друг,станал вече актуален, стимул. В описвания от мен случай такъв стимул може да е изпреварващ автомобил или дори любима песен пусната по радиото. В резултат човек може дори да не разбере какво се рекламира. На мен ми трябваха няколко секунди, за да вникна и осмисля посланието. Приятелят ми, който шофираше, въобще не забеляза рекламираните продукти. Аз, понеже съм хетеросексуален, забелязвам и запомням доста трудно продуктите, рекламирани с разголени красавици.
Просто сексуалният стимул е много по – силен от стимула да ядеш сладолед или да си измиеш колата или да я ремонтираш. А когато използването на полугола мацка е съчетано с някаква особена и завъртяна фраза рекламната ефективност пада близо до нулата.
Мацки и трудно разбираеми поетични слова използват хора, които не могат да използват достатъчно знания за рекламната комуникация. Тези хора са се провъзгласили за много надарени творчески личности. И може би е така.
Но създаването на ефективно рекламно послание изисква наличие на задълбочени знания за корпоративната комуникация и вплитането на тези знания в целия творчески процес. Истината е много далеч от красавиците, ефектите и засуканите лъскави фрази.
Рекламата трябва по един ясен, разбираем и прост начин да предава необходимата информация за стоката /услугата/, стимулирайки съзнанието. Може да се кефиш на голите гърди на мацката, или на използваните ефекти, или на наситените цветове, или на изящните фрази, но ако не научиш нещо съществено за рекламирания продукт едва ли ще го купиш, едва ли ще го запомниш, даже едва ли ще го забележиш. А при следващ сблъсък със същата реклама просто ще я подминеш. Но не се заблуждавайте това не е реклама. Това са икономически неоправдани творчески напъни водещи до комуникационно…..до каквото там водят и едни други напъни.
Майсторството в създаването на рекламно послание е в намирането на оригинална идея. Тя трябва да предава по един ясен и логичен начин необходимата за потребителския избор информация. Едновременно с това рекламната идея трябва да е атрактивна, но не просташка или просто стъпила на някакви специални ефекти. Самата тя трябва да носи атрактивността в себе си и да е представена по интригуващ и ясен начин. Всички стилови фигури /метафори, хиперболи, метонимии/ трябва да улеснят позитивното възприемане на рекламната идея и на информацията заложена в нея. Много малко реклами в България се правят по тази логика. Тези реклами не предлагат нищо съществено на хората, не информират и не предизвикват желание за покупка. В тях го няма онзи смислен мотив за употреба на продукта/в най широк смисъл/, който да накара съзнанието на човек да работи. Но всичко това не значи, че рекламата е нещо тъпо, лошо или дразнещо. Тъпи, лоши и дразнещи са идеите на хората, които я създават.
Аз завърших „Маркетинг” и „Връзки с обществеността”. Писал съм новини, статии и рекламни изречения /по различни теми и особено във връзка с кампанията „Якото четене“/ за Teenproblem.net близо 3 години. Работил съм по различни проекти, изискващи знания във връзка с комуникацията. Без да се смятам за голям капацитет /все пак ми трябва още много опит/ смея да твърдя, че в областта на рекламата и PR в България все още не се работи много професионално.
Това е така според мен, защото доста фирми не набират специалисти по комуникация, а по – скоро дизайнери, художници и програмисти. Тези хора може да са добри в техните области, но рекламната комуникация е нещо специфично. Това е професия.
Затова ако не си гений, без задълбочено изучаване на тънкостите и логиката на комуникацията трудно можеш да създаваш ефектвни рекламни послания. Идеята не е да създадеш просто нещо красиво или зрелищно. Може да огорча много хора, но в рекламната комуникация няма място за такива неща. Важното е да има проникновен замисъл, да кажеш и покажеш на хората нещо смислено и важно за тях, което да провокира покупки. А това може да стане само ако следваш определена логика, принципи и техники.
Рекламата е комуникация, която от време на време използва художествени похвати. Рекламата, според великия рекламист Росър Рийвс, е изкувство зa внедряване на изключително предложение за продажба. Нищо повече и нищо по – малко. Всеки, занимаващ се с реклама, трябва да помни и думите на великия рекламист Дейвид Огилви
– Потребителят не е идиот.
Автор Мартин Търпев