В днешния свят, ние сме все по-свързани с комуникационните и информационните технологии от когато и да било. Телекомуникационните системи и компютрите имат глобален обхват, предавайки глас и данни през транснационални граници. Тези системи поддържат икономическата инфраструктура, като например енергийната и транспортна индустрия, както и всички видове търговски и правителствени услуги. Тази глобална информационна инфраструктура е основата за текущата интеграция на икономики, култури и общества, което се случва по целия свят.
В настоящия момент проблемите, визиращи отношението “тероризъм – инфраструктура”, особено внимание отделяме на същността, ролята и мястото на глобалната и национална инфраструктури и техните обекти.
По принцип, понятието „инфраструктура” представлява съвкупност от всички необходими съоръжения и условия, за да има нормално развитие на някаква дейност. Глобалната инфраструктура включва транспортната система /наземен транспорт – пътища и ж.п. линии, в т.ч. подземни, воден и въздушен транспорт/, системата за пренос на енергия и енергоносители /електропроводи, петролопроводи и газопроводи/ и телекомуникациите /фиксирани и мобилни мрежи/. В инфраструктурата се включват и обслужващите структури като летища, пристанища, гари /автогари/, телекомуникационни съоръжения, системи за поддръжка, охрана и наблюдение.
Глобалната инфраструктура е постоянно усъвършенствана високотехнологична система, в която се концентрират съществена част от съвременните иновации и представлява най-мащабното творение на техническия гений на човечеството. В същото време ролята на глобалната инфраструктура е двойнствена. От една страна, тя позволява бързото, масово и свободно движение на капитали, материални ценности, хора и информация, като по този начин стимулира развитието на световната икономика и разпространението на технологични и културни иновации. От друга страна, нейното развитие създава благоприятна среда за развитието на трансграничната организирана престъпност, неконтролирани миграционни вълни и прояви на тероризъм.
В известен смисъл инфраструктурата е средата за съществуване и проявление на тероризма, своеобразен “театър на военните действия”, а нейните обекти – целите за поразяване, мишените на терористичните атаки.
В процеса на своето развитие държавите все повече зависят от високите технологии, включително компютърните, от които в голяма степен зависи управлението на жизнено важни обекти на националната инфраструктура. Поради своята сложност и взаимозависимост, тези системи представляват уникална цел за технологични атаки. Комплексните национални системи представляват обекти на потенциална опасност, тъй като са формирани от жизнено важни възли, а ударите по тях могат да имат разрушителни последствия. Подобни атаки могат да бъдат проведени по компютърен път или чрез взривяване и да предизвикат верига от аварии и срив в системите за управление и контрол, например на тръбопроводи /нефт и газ/ или на системите за самолетоводене.
Мащабните прекъсвания на електроенергия, които парализират значителна част от страната, системните проблеми с контрола на полетите, авариите на газо- и нефтопроводите – всичко това детайлно се обсъжда и анализира в медиите, специалните издания, Интернет. Терористите наблюдават внимателно подобни дискусии и все повече съзнават факта, че обектите на националната инфраструктура представляват важни и уязвими цели.
Особено опасни по отношение на обектите на инфраструктурата са тенденциите в развитието на най-съвременния вид технологичен тероризъм – кибертероризма. Киберсферата се явява като една от най-интересните конфликтни области, както за държавите, така и за терористите.
Ударите на кибертерористите могат да бъдат насочени срещу банковата и търговска системи, електронното обслужване, управляваните с компютърни системи газо- и нефтопроводи, електромрежите, системите за контрол на земния и въздушен транспорт, телефонните системи, сферата на здравеопазването, военните системи за комуникация и логистика. В една или друга степен всички те са уязвими за електронни атаки и подривни действия.
В съвременни условия крупен терористичен акт по обекти на жизнено важна инфраструктура в единия край на света е в състояние да предизвика тежки икономически последствия в другия, което налага глобални усилия за защита на ключовите инфраструктури по целия свят в тясно взаимодействие между националните правителства и частния сектор.
Посочените заплахи предизвикаха и промени в характера и съдържанието на инфраструктурата. Утвърдиха се понятията “критична” и “ключова” инфраструктура. В стремежа към противодействие и елиминиране на заплахите, някои държави създадоха специализирани институции за защита на инфраструктурата от терористични атаки. Още през 1996 г. президентът на САЩ създаде т.н. “Комисия за защита на критичната инфраструктура”. В задачите на тази комисия влизаха определянето на обектите, важни за националната сигурност, оценка на тяхната уязвимост и изработване на предложения за необходимите мерки на ниво държавна политика, а така също разработване на стратегия за организация на защитата на инфраструктурата от нападения с физически и електронни средства.
Важна роля в системата на глобалната инфраструктура играе и включването на балканските страни, което се определя до голяма степен от особеното геостратегическо положение на Балканския полуостров. От десетте паневропейски коридора, шест минават през него. Пет от тях пресичат територията на Република България.
Територията на страната ни включва и други ключови обекти на инфраструктурата с голямо значение за развитието на Балканите и същевременно обекти – предмет на рискове и заплахи от терористична дейност. Такива са електропреносната мрежа, газопроводите и телекомуникациите, а така също проектираните петролопроводи, за пренос на петрол от Каспийския регион (пр. “Бургас-Александрополис”, “Бургас-Дуръс”).
Уникално съчетание на обекти на националната инфраструктура е формирано по долината на река Струма: газопровод (от транзитната мрежа), електропровод, железопътна линия и шосе (част от Европейската пътна мрежа), телекомуникационна линия и голяма река.
Нанасянето на удар само по един от тези обекти, предвид на специфичните условия на терена (дефиле, наличие на тунели и мостове), може да предизвика катастрофални последици от икономически, финансов и екологичен характер.
Важно е да се знае, че обектите не бива да се класират непременно по мащаба и значението им за националното стопанство, тъй като терористите определят целите според ефекта, който би предизвикал тяхното поразяване. А от трагичните примери през последните години и месеци е видно, че това могат да бъдат както икономически, така и спортни, културни и религиозни обекти (САЩ, Русия, Индонезия, Турция и др.).
В недалечно бъдеще, в условията на бум в развитието на високите технологии ще се създадат предпоставки за съществуване на почти виртуален тероризъм, чиито заплахи ще са в реални измерения. Не е изключено някои от терористичните организации с възможности, да съществуват само в пространството, без лични контакти чрез общуване на членовете им чрез Интернет, в хода на подготовката на атаки и терористични операции срещу държави с развити компютърни мрежи или други цели. Всичко това променя характера на заплахите за инфраструктурата за бъдещ период.
Решенията на проблема за повишаване на сигурността на инфраструктурата се усложняват и от факта, че значителна част от фирмите и компаниите са частна собственост, което предполага изработване и приемане на комплекс от мерки от юридически и организационен характер, регулиращи взаимоотношенията на държавните органи за управление с частните компании – нещо, което на практика в България не съществува поне на този етап.