Противодействие и превенция

И така, какво може да се направи срещу хибридни атаки и агресии?

Първо, ние трябва да признаем това като опасна реалност и да интерпретираме отделни събития, които иначе биха могли да се появят като случайни инциденти в по-широкия и преднамерен контекст на хибридна война.

Второ, трябва да се съсредоточим върху ефектите, които тези атаки имат, а не върху начина, по който се извършват атаките.

Трето, корпоративните лидери трябва да гарантират, че организацията им е информирана, така че индикаторите за атака бързо да бъдат разпознати и добре подготвен план за реакция и противодействие.

Противодействието на подобни заплахи също изисква да бъдат разработени по-ефективни механизми за сътрудничество между частни и публични структури, като се установят отношения, които помагат да бъде предвидено, избягване, постигане на крайни цели или възстановяване от хибридни атаки. Трябва да бъдат преодолени често състезателните отношения между бизнеса и правителството, за да бъдат създадени ефективни и взаимно подкрепящи се партньорства.

Глобалната конкурентна рамка се промени значително: хибридната война ще бъде ключова характеристика на стратегическата среда в обозримо бъдеще. Тя е различна, но не по-малко опасна от другите конфликти, които преживяваме. По този начин хибридната война е новото лице на световната конкуренция.

Фалшивите новини са важна част от това противоборство. В началото на месец януари 2019 г. Европейският парламент публикува парламентарно запитване с въпроси касаещи дейността на британската мрежа за дезинформация „Инициатива за интегритет“  („Integrity Initiative“[1]).

На 4 януари 2019 г. хакерската група „Anonymous“ публикува сканирано копие от поверителни документи, потвърждаващи съществуването и дейността на британския проект за данни „Инициативата за интегритет“. Мрежата работи под това име в цяла Европа и разпространява главно дезинформация за Русия.

Общо „Anonymous“ публикува няколко десетки документи за дейността на тайната британска група, а така също и за действия във Великобритания и много други страни.

Според документите „Инициативата за интегритет“ има за цел да саботира „проруски“ мнения и информация, като същевременно започва и насърчава антируските кампании, за да се изолира Русия политически и да се дестабилизира обстановката в страната. Те също така посочват създаването на „антируски клетки“ в цяла Европа и останалия свят, като така наречените клъстери се създават само в девет държави в Европа (Испания, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Литва, Норвегия, Сърбия и Италия).

Програмата Инициатива за интегритет“ стартира през 2015 г. във Великобритания. Финансира се от различни държавни и частни структури.

В тази връзка е направено запитване до парламентаристите от Парламента на Европа и е внесено за разглеждане в Европейската комисия по отношение съществуването и дейността на Инициативата за интегритет[2].

От страна на Европейската комисия, в лицето на г-жа Федерика Могерини[3], върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, е направен отговор, че  „Инициативата за интегритет“ е инициатива предприета от държава-членка, която не е повдигната на равнището на ЕС.

По отношение какви са връзките с работната група на Източния StratCom на ЕС в страните от Централна и Източна Европа и самата Русия е потвърдено, че работната група „Изток Стратком“ не си сътрудничи с Инициативата за интегритет. Мандатът на работната група „East StratCom“, е одобрен от Европейския съвет през декември 2018 г. и се свежда до основната функция а именно да повиши осведомеността за целенасочени кампании за дезинформация, много от които се стремят да дискредитират ЕС и неговите държави-членки.[4]

Работната група работи и за подобряване на комуникацията на политиките на ЕС в източното съседство и за подкрепа на плуралистични медии, включително чрез систематична работа с руски журналисти. Специалната група „East StratCom“ не се ангажира с антируски кампании.

Планът за действие на ЕС срещу дезинформацията, който е одобрен от държавните и правителствените ръководители на Европейския съвет през декември 2018 г., потвърждава категоричните доказателства за руската дезинформация и факта, че представлява най-голямата външна дезинформационна заплаха за ЕС.

Така наречените хакери „Анонимните”  в средата на 2019 г. са пуснали нова партида документи на „Инициативата за интегритет“ – хибридна военна програма, разработена от Обединеното кралство. Това се отнася до предполагаема руска намеса в каталунския референдум, отразяване в медиите на аферата Скрипал и дейността на „руски агенти“ в Гърция. Изтичащите документи са свързани с Германия, Гърция и Испания и включват „неверни доказателства за намеса на Русия в референдума за независимост на Каталония, освободен от испански политици и медии”, медийното отразяване на аферата Скрипал в Гърция, проучвания и данни от агенти за руско влияние в Гърция, целящи да дискредитират лидерите на партията „Сириза” и списък на експерти, „поканени да сътрудничат“ Инициативата за интегритет. Сред тях са известни журналисти и специалисти по връзки с Русия и Източна Европа.

Анонимните твърдят, наред с други неща, че този проект е финансиран от Държавния департамент на САЩ, НАТО и Facebook.

„В началото на ноември публикувахме голяма част от документите, свързани с проекта за инициатива за интегритет. Проектът е потвърдил своята валидност, въпреки че не счита оповестената информация за уместна. Междувременно нито организацията, нито нейните спонсори отговориха на нашите искания и потвърдиха, че тази мрежа от клъстери ще се използва само за противодействие на политиката на руската дезинформация. Не сме получили никаква реакция от европейски лидери и международни организации, въпреки че жителите на много страни са изразили сериозни опасения по въпроса “, се казва в изявление, приложено към изданието.

Предполага се, че хакерите са откраднали лични данни от служители на Пентагона на 5 ноември 2019, като също така „Анонимните“ са пуснали информация, за която твърдят, че са се възстановили от хибридна програма за война Integrity Initiative. Те биха доказали, че целта на проекта е, наред с други неща, е „…да се противопостави на руската пропаганда“ и срещу „хибридната война на Москва“.

Анонимни членове казват, че британските разузнавателни служби са в състояние да провеждат подобни операции в Германия, Франция, Гърция, Италия, Черна гора, Норвегия, Холандия и Сърбия.

В началото на месец октомври 2019 г. секцията за Източна Европа на EURACTIV публикува материал[5] информиращ как войниците в Латвия се заблуждават от ботове. Касае се за преднамерени тренировъчни опити, без знанието на войниците, да бъдат манипулирани, чрез различни устройства. Този експеримент продължил по време на  няколко дневни маневри и учения. Някои от войници, при използване на мобилните си телефони, се натъкват  на добре направен уебсайт, който твърди, че е проектиран от и за войници. Там са разговаряли за армията, времето и живота като цяло. Няколко от тях са поръчали дори тениски с логото на сайта, за което са се съгласили да предоставят домашния си адрес за доставка и лични данни.

На рекламирания сайт Tinder, популярно приложение за запознанства, някои дори са общували с жени, изпращайки свои лични снимки в униформа. Една вечер двама войници си уредили виртуални срещи, като и двамата са допуснали отклонения от служебните задължения.

Уебсайтът и профилът на Tinder се оказват капан – тест, извършен от екип от експерти на НАТО от името на латвийската армия през лятото на 2018 г. за установяване на слабости в собствените им редици. Войниците са били подканени да изпращат своите адреси или място на пребиваване, да разпространяват снимки на маневри и учения, в които участват и дори да оставят постовете си в интернет за последващ отговор, като всичко е било реализирано с много малко усилия.

За кибер експертите от НАТО експериментът означавал, че същото може да се случи навсякъде и при реална обстановка. Кой би могъл да изключи възможността войниците да не предадат дори своите позиции, числен състав, техника или да бъдат изнудвани поради информацията, която разпространяват онлайн?

Уебсайт за профилиране на войници в социалните мрежи е тестван от  Центъра за стратегическа комуникация на НАТО в Рига. С негова помощ, експертите от НАТО са искали да покажат какво е възможно в интернет комуникацията от смартфоните и до каква степен те влияят върху поведението на войниците.

В крайна сметка Центърът за стратегическа комуникация на НАТО в Рига констатира, колко лесно е да бъдат манипулирани войниците онлайн и започват да търсят начини за противодействие на фалшивата информация.

Важно е да се разработят стратегии за печелене на виртуални битки, които често не се разпознават, а така също анализиране на кампании за дезинформация, която сега все по-често се среща под формата на „фалшиви новини“.

Например, в Министерство на отбраната на Канада е създаден специален механизъм от специалсти в различни направления, които много внимателно следят участието на канадски военни в различни международни мисии и по какъв начин те са изложени срещу вражеска пропаганда и как да бъдат обучени и подготвени да реагират срещу тях.

По-серозен широкомащабен сблъсък с проблеми в това направление се отчита при участието им през 2017 г. в състава на мисия на НАТО в Латвия, където са били постоянно изложени на информационна манипулация от фалшиви новини. Това наложило ежедневни мероприятия за борба срещу дезинформацията, която заливала международния контингент под различни форми, използвайки методите на информационното и психологическо въздействие.

Тъй като голяма част от латвийците говорят руски, този вид новини могат да достигнат до широка читателска аудитория. Подкрепата на местното население обаче е важна, когато НАТО води учения на територията на страна-членка, защото те са тези които финансират цялостната финансова и материална дейност на Алианса.

Каква е целта на тези дезинформационни атаки? Отговорът не е сложен – разрушаване на единството между страните членки. А целта на фалшивите новини и кампаниите за дезинформация са много опасни, защото способстват за разширяване на незначими противоречия, а не за тяхното отстраняване.

 Друг пример за фалшиви новини, според канадски военни, е поредица от статии на руски език, публикувани от различни интернет медии, които предполагат, че присъствието на канадски войници в Рига повишава цената на наемите. Според тези текстове мисията на НАТО в Латвия е намалила наличността на квартири за отдаване под наем и за настаняване. „Канадските войници повишиха цените на жилищата в Рига”, заглавна статия на руски език, като е необходимо само да се отчете факта, че се касае само за 5 канадски военнослужещи, които са се възползвали от квартири[6].

Канадската армия присъства и в Украйна, друга страна, граничеща с Русия. На 15 юни 2017 г. три информационни източника са обявили смъртта на 12 канадски войници във въоръжени сблъсъци в района на Донбас в източна Украйна. Отзвуци от тази невярна новина, насочена към канадските военни, стига до Латвия, като основната й цел е да дезорганизира и умаломважи мисията на канадските сили. Това е перфектен пример за дезинформация, защото реално е нямало присъствие на канадски военни сили или техни представители в Донбас. Една от статиите за тези 12 фалшиви смъртни случаи в Украйна е била публикувана от сайта Novorossia Today. Текстът е придружен от три снимки на канадски ковчези, без никакво указание за източника на тези снимки. Обикновеното търсене в Интернет обаче показва, че първата снимка е направена в Ирак през 2015 г.

В миналото използването на пропагандата сред противниковите редици, се свеждаше основно до печатане и разпространяване на листовки, с цел заблуда и създаване на вражески настроения. На по-късен етап тази дейност на заблуждаване се осъществяваше от печатни издания чрез журналисти или изпращане на агенти провокатори или агенти за влияние.

Днес са нужни само няколко минути, за да се създаде специфичен за целева група профил в популярен онлайн форум. Хората често могат да бъдат подведени онлайн, обикновено по парични причини, като измама с кредитни карти или плащания за определен вид услуги или заплахи, включително обещания за провеждане на нерегламентирани действия срещу парично обезщетение.

В съседната на Латвия страна Литва, през 2017 г. са били разпространени слухове чрез социални медии, че германски войници, които са част от НАТО, са изнасилили 17-годишно момиче. Въпреки, че правителството на Литва е дало да се разбере, че няма такъв инцидент, слухът продължил да влияе дълго време след това на населението.

С бързото развитие на съвременните интернет технологии и мобилни средства за комуникации, измамите и лъжите се разпространяват по-бързо от всякога. Вече става въпрос за сенсибилизиране на населението по отношение истинността на представяните информации и събития.

Германският канцлер Ангела Меркел е наясно с рисковете. Германските военни трябва да научат „как да се справят с така наречените фалшиви новини, като част от хибридната война“, каза тя при откриването на новата централа на Федералното разузнавателно управление (БНД – външно разузнаване) в Берлин в началото на месец февруари 2019 г.[7] Според Меркел това ще е от съществено значение за „сигурността и социалното сближаване на Германия в бъдеще“.

Понятието „хибридна война“ е широко. То описва всички форми на открити и скрити, редовни и нередовни, военни и невоенни конфликти, като понякога в тях е дори трудно да се направи ясно разграничение между „война” и „мир”.

Според Меркел най-невярното докладване, често е била държавна пропаганда. Въпреки това, експерти в Брюксел и Хелзинки също подчертаха, че много държави, движения и криминални картели са готови и способни на кампании за дезинформация. Например, ислямистките групировки систематично разпространяват „фалшиви новини“, за да обслужват техните интереси.

Ето защо експертите от НАТО в Рига обръщат голямо внимание на онлайн форумите и дебатите.

Ако едновременно се публикуват множество коментари и връзки, това може да означава, че се използва бот. Ако коментаторите систематично коментират много различни теми, като изборите във Великобритания и Брекзит, а така също хокейната лига в Канада, това може да означава също, че публикуването на тези коментари не са само на един човек.

Честа практика е снимките, които се публикуват в даден профил да не съответстват на този човек за който се представят, а зад него е скрита друга личност. Например в профила на гражданин, който коментира масово онлайн, се оказват снимки на профила на известна канадска актриса.

Съмнителните онлайн актьори обаче не винаги действат в интерес на държавите. Например, често те използват сайтовете за привличане на внимание към някои ресторанти, търговци и дори лекарски практики и лекарствени продукти. Това съвсем не означава, че методите и способите на информационната война не се използват и разпространяват в информационното пространство.

Но когато враждебни участници умишлено разпространяват и пропагандират и тласкат към размирици чрез интернет, тези действия могат да провокират сериозни противоречия, злополуки и дори бунтове, което означава, че засегнатите държави ще трябва да реагират.

Например, Латвия, като държава-членка на НАТО, може да разчита на член 5 от Договора за НАТО в случай на виртуална атака, което означава, че други членове на НАТО ще трябва да окажат помощ.

Въпреки това е трудно да бъде оформен общ подход по въпроса за противодействие в резултат на твърдения, без изяснен и непроверен характер, в качеството на „фалшиви новини”, дори и добре документирани, както между страни-членки на НАТО, така и между държавите-членки на ЕС.

Освен Центъра за върхови постижения за киберотбрана на НАТО, базиран в столицата на Естония Талин и Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации в Рига, Латвия беше изграден и Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи в Хелзинки, Финландия. В него се изучават, анализират и прогнозират освен широкомащабните параметри на съвременната хибридна война, се проучват и какви мерки трябва да се предприемат в случай на пропагандни атаки.

Сложността на съвременните фалшиви нови е свързана с факта, че в по-голямата си част от тях са свързани с реални проблеми от различни сфери на живота. Това налага и спешната необходимост от разработването и прилагането на общ каталог от мерки и начини за реагиране по подходящ адекватен начин и мерки за превенция срещу атаки с хибриден характер. Като най-застрашени от такъв тип атаки са балтийските държави, Латвия и Литва, както и Естония, които бяха от състава на бившия Съветския съюз, като в тях живеят значителен състав от руски семейства.

Подобен беше и случаят с Крим, където основното население е съставено от бивши руски военни и членове на техните семейства с проруски настроения.

Как да се разграничи лъжата и фалшивите новини?

Ядрото на подобни кампании често е изградено на правилни пропуски или нарушения, на базата на манипулирани факти и данни. В този случай фактите биха били преувеличени или извадени от контекста, за да се направи конкретна реална картина или оценка.

В тази връзка, имайки предвид тези факти, възниква въпросът какво може да бъде квалифицирано като легитимен дебат и какво може да се определи като пропаганда. Основните въпроси в това направление са свързани с чувствителни теми, позволяващи активно манипулиране и формиране на обществено мнение, съответстващо на целите на фалшивите новини – екологични проблеми, замърсявания, икономически кризи, липса на стоки на първа необходимост и други.

Сериозен проблем произтича от насажданите твърдения за ограничаване на онлайн свободите, свободата на мнение и свободата на средствата за масово осведомения, чрез ограничаване или налагане на цензура. Регламентацията на социалните медии обаче трябва да се обсъжда, защото всеки, който чете „фалшиви новини“ в социалните медии, автоматично ще получава статии, клипове и коментари, които следват от такива „фалшиви новини“, включително и рекламни материали, нямащи отношение към дискутираната тема. Това се осигурява от алгоритмите, използвани във Facebook, Twitter, Instagram, YouTube и Google, които са програмирани да предоставят на потребителите подобно съдържание. Въпреки че тези компании, стандарти и разпоредбите все още се прилагат за определени браншови сфери, като същите биха могли да се приложат и за тези интернет гиганти.

Дори и при екстремни събития фалшивите новини намират приложение. Показателни примери в това отношение са публикуваните неверни събития и приложени фактологични неверни карти и изображения от горските пожари в Австралия, които с невероятна бързина бяха разпространени в социалните мрежи.

Това драматично събитие беше съпътствано от повсеместно разпространяване на невярна и манипулативна информация – “Австралия гори – с нея и половин милиард животни”, „Пламъците отнеха живота на десетки хора”, „Унищожено имущество за стотици милиони долари”.

В свой материал BBC, цитирана от телевизия БТВ на 08.01.2020 г., обръща внимание на един от елементите, показване карта с районите обхванати от горските пожари, които в последствие се оказало, че са силно подвеждащи и неверни с действителната обстановка.

Особено натрапчива била разликата, показана на картинка, наподобяваща спътникова снимка, която в последствие се оказало, че не е спътникова снимка, а дело на художник с подчертана и засилена цветова компилация.

Подобна е и ситуацията с карта отбелязваща точките на пожарите, като същата е направена от сателит. Проблемът в този случай се свежда до факта, че данните идват от сателит, който засича точките на земята с по-висока температура, без да се отчита факта, че даже нагрят от слънцето покрив може да бъде отчетен като пожар.

Всичко това показва до каква висока степен могат да бъдат манипулирани обществата чрез социалните мрежи.

За да се справи една държава с хибридните заплахи, то тя трябва да положи много усилия за възстановяване на сигурността в политиката, икономиката и обществото.

Първото необходимо и задължително условие е да се създаде структура и организация, чиято дейност ще допринесе за воденето на контра хибридна дейност.

Във Въоръжените сили и службите за сигурност е необходимо да има специални звена, предназначени да реагират и превантивно да провеждат операции в отговор на  дезинформационни и психологически действия на противника, както и разобличаване на фалшивите новини.

За борба с дезинформацията е нужен контрол на медии, разпространяващи в средствата за масова информация фалшиви новини, литература и така нататък, включително в социални мрежи и блогове, целящ филтриране на изкривени факти.

Трябва да се реализират превантивни действия за блокиране на финансови, информационни и организационни канали, които са собственост на чуждестранни, олигархични, радикални и екстремистки опозиционни структури.

Полезно е и осъществяването на международно информационно сътрудничество с приятелски страни по военните въпроси, сигурността,  икономиката, информацията и психологията.

Следва да се оказва систематична подкрепа за неутрализиращи операции, насочени против водени срещу държавата войни. Качеството на  хибридната война зависи не само от развитието на технологиите на атакуващите държавата – сериозен аспект на ефективността на действието е високото ниво на развитие на информационните технологии и опита за работа с тях.


[1] Question for written answer E-000092-19 to the Commission (Vice-President/High Representative)

[2] http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2019-000092_EN.html

[3] Answer given by Vice-President Mogherini on behalf of the European Commission, 09.04.2019

[4] NATO Strategic Communications Centre of Excellenc  https://www.stratcomcoe.org/

[5] https://www.euractiv.com/sections/eastern-europe/, 02.10.2019. EURACTIV е независима общоевропейска медийна мрежа, специализирана в политиките на ЕС, основана през 1999 г. от френския медиен издател Christophe Leclercq. Разполага с разнообразни източници на финансиране, тъй като компанията търси частни и публични приходи, за да управлява бизнеса си. През 2019 г. около една пета от приходите на EURACTIV идват от публични източници, включително от ЕС. През 2019 г. проучване, проведено от POLITICO, класира EURACTIV на второ място в списъка на първите 20 най-влиятелни медии сред членове на Европейския парламент.

[6] Пак там;

[7] https://www.mediapool.bg/merkel-otkri-novata-tsentrala-na-germanskoto-vanshno-razuznavane-news

28964 4.html