Рецензия от проф. д.н. Руси Маринов
В монография е обобщен опита на авторите полк. доц. д-р Петко Димов и бригаден генерал о.р. д-р Елислав Иванов от работата им с информация, влияеща на националната сигурност. Тя е посветена на безспорно актуален научен проблем, а именно изследване на същността на фалшивите новини, като инструмент на хибридните заплахи влияещи на националната сигурност, техните проявления, средства и методи за реализиране и възможности за противодействие. В монографията са налице множество научно-приложни приноси, както по отношение на теоретичното осмисляне на комплексния характер на явлението „фалшиви новини“, така и по предложения модел за ранно идентифициране и противодействие на фалшивите новини в националното, информационно пространство. Използвана е широка класификация на фалшивите новини и са разгледани практически инструменти за разпознаването им в българската интернет среда. Авторите, в изследването са използвали модерни инструменти позволяващи внедряването на резултатите от настоящия труд в работата на различни експерти за прогнозиране, анализ на информацията и оценка на въздействието на фалшивите новини, като част от хибридни заплахи за националната сигурност. В заключението на книгата се твърди, че в информационната епоха се извършва масово манипулиране на общественото съзнание във всяка една област като търговия, общуване, политика и по време на конфликти между държавите. Основния инструмент за влияние върху аудитория е информацията, която е най-ценната и решаваща стока, която може да предопределя съдби. Ето защо проблемът с фалшивите новини, с информацията и дезинформацията, която целенасочено или случайно обръща съдържателния си полюс, е толкова голям. От тази гледна точка е необходима професионален подход и компетенции за противодействие на манипулациите и злонамерените публикации, които изобилстват в информационното пространство.
Информацията се превръща в стратегически ресурс и днес успешните организации търсят начини и подходи за свързване в едно цяло на данни, идеи и хора. Дигиталната трансформация на бизнеса, задвижван от данни изисква и нов вид компетенции, ориентирани към вземане на стратегически решения. Университетът в Станфорд изгражда специална интернет обсерватория за изследване на негативни аспекти на съвременните технологии, както и дезинформация в различни сайтове по важни за хората проблеми. Твърди се, че от една страна съвременният човек има достъп до качествени системи за получаване на информация, а от друга страна е обект на непрекъсната дезинформация. Обсерваторията в реално време проследява всички дезинформационни кампании, водещи до поява на фалшиви новини. Публикуват се актуални анализи за фалшиви сайтове, новини и профили. Може да се филтрират резултатите по дати, страни, региони и теми. Дава се възможност да се избират типове публикации като: новини; коментари; блогове; въпроси и отговори. Сайтовете се класифицират в следните категории: невалидни; дезинформационни; ненадеждни. На платформата могат да се открият и „бели книги“ за организирано провеждане на онлайн, информационни операции в последните месеци или година. Новите, иновативни технологии създават и непознати досега заплахи за бързо разпространение на дезинформация и фалшиви новини. Често пъти историите, базирани на фалшиви новини се превръщат в заглавия на водещи публикации и медии по света, разпространяват се и от политически лидери. Почти всеки ден фалшивите новини се трансформират в реални, медийни новини. Кампанията, обикновено, започва в някоя от множеството „социални“ мрежи, но после става ключова новина в традиционните медии. Голяма част от съвременни, американски журналисти, не са съгласни с терминологията „фалшиви новини“. Те смятат че има реални новини и останалите са под формата на: пропаганда, слухове, сатира, лъжи, клевета, сплетни, разговорно радио, измами, непотвърдени съобщения, мнения, слухове, връзки с обществеността, коментари, риторика и заглавия от таблоиди, супермаркети, където също човек получава много новини. Във фалшивите публикации, с предварителна цел или намерение е закодирана подвеждаща информация. В случая се говори за три типа информационни форми: дезинформация; липса на информация; злонамерена информация. Изследванията показват, че част от едно дезинформационно съобщение ще достигне до 1500 души, шест пъти по-бързо, отколкото една публикация базирана на точна, фактологична информация. Голяма част от фалшивите новини са базирани на „тролове“, от тази гледна точка обучението на хората за критично мислене и възприемане на информацията в мрежата е от изключително значение. По-долу в приложние 2 може да намерите кратки упражнения за критично мислене и разпознаване на дезинформацията.
Информацията е свързана с неопределеността. Колкото е по-голяма неопределеността, толкова по-стойностна е информацията. Когато ситуацията е напълно предсказуема, в действителност липсва информация. Повечето хора обикновено правят асоциации между информация, знание и определеност, което противоречи на информационните теории. Съгласно схващанията на теоретиците по информация понятието няма отношение към съобщението, фактите или значението. Информацията има отношение към квантифициране на стимулите или сигналите в дадена ситуация. Другото разбиране на тази теза е, че информацията– това са необходим брой съобщения, които могат да редуцират неопределеността на дадена ситуация. Информацията се третира като част от контекста. Информацията включва не само съобщения (първично усещане), когнитивни процеси (вторично усещане), но също и контекст – ситуация, задача, проблем и отношения. Използваме информация, която се предава когнитивно, за дадена задача в определен случай. Ще отбележим, че в областта на информационната наука се прави ясно разграничение между информация и знание(MIT). Разликата се наблюдава в три основни посоки: сложност и разнообразие- информацията е частична, фрагментирана и специфична, а знанието е структурирано, кохерентно и универсално; времева рамка- информацията е временна и ефимерна величина, знанието е трайно и се разширява във времето; пространственост- информацията е поток през пространството; знанието е локално и пространствено експанзивно.
Нивата на информация могат да се класифицират по следния начин: статистическа: най-ниско равнище на информация, единственото, което се изисква, е да знаеш да изчисляваш( на това ниво се генерират фалшивите новини); синтактично: информацията е структурирана, базирана е на определени правила; има начина да бъде записана, преди да се запише обаче, е необходимо да се усвоят правилата на синтаксиса; семантична: включва значение на информацията, т.е. този тип е не само структурирана информация, но има значение и е по-комплексна величина; прагматична: ориентирана към изпълнение на действия, които кореспондират със значението на информацията, цялата прагматична; апробатична: има отношение към поставените цели и е ориентирана към постигане на определени резултати. Решаване на проблемите, имащи отношения към дезинформация в мрежата и фалшиви новини е преминаване към нов тип технологии от типа на когнитивни системи. Вместо да се опитват да изградят ограничена форма на изкуствен интелект- иновативните институции се опитват да използват предимствата на когнитивните технологии, с цел автоматизиране на процесите по решаване на широк спектър от проблеми, които изискват някои елементи на познание. Основните аспекти на знанието са свързани с така наречените категории „P“( възприемане /осъзнаване/ разбиране) на заобикалящата ни среда като входните сигнали за подобни системи идват от сензори. От тази гледна точка, възприемането има отношение към когнитивни системи, които, в случая, включват както разпознаване на образи и обекти, така и класификацията им(има се предвид лицево разпознаване), използване на естествен език, генериране на неструктурирани текстове, обработка на информация, сензори имплантирани в роботизирани обекти, разчитане на сигнали, идващи по линията на IoT и други форми на перцептуални изчисления. Нова област на изследване е фокусиране на вниманието върху способности за възприемане на средата, разработване на напреднали форми на невронни мрежи и в частност развиване на дълбочинно обучение. Когнитивни технологии, използвани в планирането се ориентират в посока на развитие на AI, с цел подобряване работата на машините по отношение на интуиция, формиране на чувствителност, емоции и други фактори, които усъвършенстват задачите на планирането и вземането на решение. Въпреки това, в момента, ние се опитваме да разработим интелигентни машини, които могат да решават специфични бизнес проблеми на организационно и индивидуално ниво. Крайната цел, обаче, е изграждане на общ изкуствен интелект, който да е в състояние да решава всеки проблем, да разбира ситуации и изпълнява процеси, характерни за човека.
Може да се твърди, че голяма част от съвременните новини, особено тези които се отнасят към анализ и отразяване на сложни комплексни политически, технологични и военни проблеми са фалшифицирани и изопачени непреднамерено, а в резултат на липса на компетенции на медийните коментатори или „експерти“, водещи до заблуждаване на хората по един или друг актуален въпрос. Подходи за решаване на проблема е изграждане на дигитална, мрежова и комуникативна компетентност на журналисти, активни граждани, политици, блогъри, медийни експерти. Създаване на публични платформи в страната, достъпни до всички граждани, които в реално време могат да класифицират водещите новини като реални или симулирани, тоест измислени както и да предлагат насоки за защита от активни, дезинформационни кампании в публичното пространство.
Смятам, че предложената книга като съдържание и тематика е структурирана много добре и ще представлява интерес за професионалната общност в страната.
Заключение
Днес, в информационната епоха се извършва масово манипулиране на общественото съзнание във всяка една област, в търговията, общуването, политиката и дори във враждуването на държавите. Основния инструмент за влияние над целевата аудитория информацията, която е най-ценната и решаваща стока, която може да предопределя съдби. Ето защо проблемът с фалшивите новини, с информацията и дезинформацията, която целенасочено или случайно обръща съдържателния си полюс, е толкова голям. По тази причина трябва да се води сериозна борба срещу манипулациите или злонамерената информация, която изобилства в информационното пространство.
Високото ниво на сигурност и чистота на информационното пространство от дезинформация и замърсяване с фалшиви новини, лесно може да се достигне с нещо, което не изисква много ресурси – образование и квалификация. Именно това е целта на настоящият труд и той може да бъде използван като наръчник за борба с фалшивите новини в учебната дейност на Военна академия „Г. С. Раковски“, Националния военен университет „В. Левски“, както и в практическа работа на дирекциите в Министерство на отбраната на Република България .
