Разпространение на фалшивите новини в информационното пространство

В декларацията от срещата на върха в Уелс през 2014 г. НАТО призна киберпространството за петото бойно поле и киберсигурността стана основна задача на колективната защита на страните членки на Алианса[1]. Прие се стратегия за отбрана от хибридни атаки, която заявява, че подобни агресивни действия “могат да предизвикат задействане на чл. 5 от договора за колективна отбрана” на Алианса. България подкрепи определянето на киберпространството, като отделен домейн на операциите и с Решение № 583 на Министерския съвет от 18 юли 2016 г. бе приета стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020 г.“^[2]. 

На 9 октомври 2017 г. в Букурещ Парламентарната асамблея на НАТО прие резолюция, в която се констатира “превръщането на информацията в оръжие”. В нея се посочва, че интернет технологиите “могат да доведат до раздробяване и поляризиране на обществото, да предоставят по-голяма видимост на радикални мнения и фалшиви новини“. В повечето от тези документи съществува известно припокриване на понятията киберпространство, интернет пространство и информационно пространство, което налага за целите на настоящата работа да се направят някои нови уточнения на тези определения.

Според национална стратегия „Киберустойчива България 2020“ киберпространството е “интерактивна среда от електронни мрежи и информационна инфраструктура включително интернет, телекомуникационни мрежи, компютърни системи, вградени процесори и контролери, които се използват за създаване, унищожаване, съхранение, обработка, обмяна на информация, управление на обекти, системи и услуги за потребителите”^[3].

Съгласно „Политиката на НАТО за информационните операции” информационното пространство е „виртуално и физическо пространство, в което се получава, обработва и предава информация. То се състои в самата информация и информационните системи^[4]”.

В САЩ го определят като „съвкупността от индивиди, организации и системи, които събират, обработват, разпространяват или действат според дадена информация”^[5].  С други думи то се отнася до зоната на разпространение на информацията по всички налични канали (телевизия, радио, вестници, списания, академични дебати и интернет), които въздействат на човешкото съзнание.

Интернет пространството е глобална система от свързани компютърни мрежи, която служи за отдалечен достъп до голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги. Към месец декември 2017 г. в нея има над 3,8 милиарда потребители, които всяка секунда правят по 2,3 милиарда търсения. Google е индексирала 1,3 милиарда уебсайта[6].

Facebook има два милиарда активни потребители, като всеки един от тях има средно 130 приятели и всяко влизане му отнема средно по 23 минути^[7]. По данни на Националния статистически институт за 2017 г. 67,3% от българските домакинства имат широколентов достъп до интернет, като 98 % от тях използват Google.bg за търсене на информация в световното интернет пространството^[8]. 

Разликата според въздействието на трите пространства е показана на фигурата и както се вижда върху интернет пространството се налагат характеристиките на останалите две.

Фиг. 12. Киберпространство, информационно пространство и интернет

Информацията в интернет се характеризира с три основни параметъра: конфиденциалност, достоверност и достъпност. Всяко нарушение на някои от тези параметри може да представлява заплаха за националната сигурност.

Съвременната информационна среда се характеризира с увеличена скорост на информационния поток, съсредоточаване на различни информационни средства (визуална, аудио, печатна и т.н.) в един дигитален формат, което дава възможност на обикновените хора да си бъдат сами медии с ниски разходи, децентрализация на информацията и вирусна природа.

Бързата комуникация е необходима предпоставка за предоставянето на интерпретация на събитията, преди аудиториите да формират собственото си възприятие по отношение на тях. Първите появили се истории се оказват трайно въздействие върху аудиторията, затова времето за отговор на пропаганда и слухове вече се измерва в минути[9].

Въпреки това постигането на скорост в процеса на комуникация не може да става за сметка на загуба на доверие. „Преди петдесет години политическата надпревара беше за способността да се контролира информацията. Днес надпреварата е за спечелване на доверието“^[10]. Освен това информацията в интернет е трудна за проследяване и най-вече на първоначалния източник или за проверка автентичността на отделните факти.

Информационното пространство е сложна система, обединяваща: самата информация, обекти от инфраструктура субекти, които работят с нея и регулаторна рамка, уреждаща обществените отношения в тази сфера. В нея са включени обектите от единна интегрирана информационна инфраструктура и субектите, които създават, събират, обработват и разпространяват информацията.

Съгласно общоприетата класификация, цялата информация в информационното пространство се групира в четири основни класа: сигнали, данни, знания и култура и включва, елементите показани на долната фигура под съответния номер:

1. Компютърни магистрали (шини)
   1. Локални компютърни мрежи (LAN)
   1. Глобални компютърни мрежи (WAN
   1. Контролери и роботи
   1. Човеко машинни интерфейси
   1. Мобилни телефони
   1. Делови срещи – лични контакти
   1. Телефонни мрежи
   1. Интернет комуникационни мрежи
   1. Електронна поща
   1. Служебна поща – делови преписки
   1. Лична поща – кореспонденция
   1. Служебни отчети и документи
   1. Информационни бюлетини
   1. Научни статии, доклади
   1. Телеконференции
   1. Научни монографии
   1. Масови информационни системи
   1. Радиопредавания
   1. Телевизия
   1. Кабелна телевизия
   1. Дигитални информационни носители
   1. Вестници
   1. Филми
   1. Списания
   1. Книги

На следващата Фигура 13 са показани отделните елементи на информационното пространство, които са в пряка зависимост от тиража, скоростта на разпространение и радиуса на разпространение.

Обектите от информационното пространство са подредени според типа на обменяната информация.

В тях се съдържа цялата информация, необходима, за да се оцени и предскаже поведението на личността, обществото и държавата в информационната сфера и да се оцени взаимодействието и сътрудничеството помежду им и между тях и околната среда.

Фиг. 13. Информационно пространство

Ако разгледаме внимателно възможните сфери на конфронтация и петте бойни полета, навсякъде може да се види присъствието на информационния компонент, затова във всяка научна област тълкуват термина „информационна война” от своята гледна точка. Позовавайки се на гореописаните определения и методи за мрежовата конфронтация, се вижда, че съвременните информационни конфликти се основават на високотехнологични мрежови средства, специални манипулации на предоставяното съдържание, набор от социалнопсихологически инструменти и техники, използвани за имплицитно въздействие на индивиди или групи от хора насочвани към вливане на собствени вярвания, ценности, нагласи.Модела на „Изследователската програма за командване и управление към Министерството на отбраната на САЩ“ разделя информационната сфера на три домейна: – физически, информационен и когнитивен^[11].

Физическият домейн е сферата, в която са разположени физическите елементи на конвенционалните бойни действия, включително всички видове комуникационните мрежи, цифрови технологии и телекомуникации, които ги свързват. Тук информацията се възприема като сигнали, които в модерните хибридни конфликти могат да се приемат и предават от различни технологични устройства.

Информационният домейн e втората област, в която информацията се създава, обработва и споделя, като съдържание. Тук изпращачите и получателите на информация са хора, които лесно могат да манипулират информационните послания и управленски решения. Това е информацията, която срещаме всеки ден, като потребители или автори в интернет под формата на текстове, видео, аудио съобщения и др. Тук е сферата на информационните операции, рекламните и пропагандни кампании[12]. Този аспект на информационната сигурност може да се нарича още „сигурност на съдържанието“ и използва технологии за манипулиране на съдържанието.

Когнитивният домейн е област в умовете на воюващите и колективното поведение^[13]. Тук информацията е важна не като сигнал или съдържание, а като причина за практически човешки действия. Състои се нематериални неща като лидерство, морал, сплотеност на подразделенията, ниво на подготовка, осъзнаване на обстановката и обществено мнение. Тук се намират намеренията на командирите, тактики, доктрини, техники и процедури за водене на военни действия. Това е свят на нормативните и психо-социалните техники, които влияят на поведението и комуникационните процеси на социалните групи или индивидите, светът на действията и може да се нарече още „поведенческата сигурност“.

От горните характеристики се вижда, че интернет пространството е идеалното място за манипулиране на общественото мнение, дезинформация, създаване на психоза, привличане на последователи, подпомагане на терористични организации и влияние върху поведението на хората за постигане на политически цели^[14].  

От тази съвременна информационна среда се вижда важната роля на социалните медии, които направиха по-лесно и много по-бързо разпространението на фалшивите новини.

Създателите на фалшиви новини използват традиционни медийни похвати с цел привличане вниманието и читателския интерес и да го накара да повярва, че предоставената информация е истинска.

Основната причина за това е: доверието към селектираните “приятели” в нашите листи в социалните профили, което взема връх над проверката на фактите.

На следващата Фигура 14 са дадени домейните на информационната сфера с аспектите на сигурността и инструментите за влияние върху тях.

Експеримент отпреди 10 години в Колумбийския университет установява, че 72% от студентите се доверяват на линкове, за които мислят, че произлизат от техни приятели – доверяват се до степен на въвеждане на лична информация за логване в измамнически сайтове[1]. Тази широко разпространена уязвимост води до нова форма на злонамерена манипулация: хората вярват на дезинформация, която получават, когато отворят линк от социален контакт.

Относно разпространението на фалшивите новини, според едно проучване на института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд от 2018 телевизията е основният източник за информация в България, но въпреки това българските граждани използват твърде много социалните мрежи и приложенията за мобилни съобщения[2].

България е сред трите държави в света, които се доверяват най-много на новините в социалните мрежи – цели 42 %. В класацията се намираме след Чили и Малайзия, преди Аржентина с 37 %.

• 25 % от българите в Интернет блокират рекламите;
• 38 % от тях вярват на новините като цяло, което е един от най-ниските резултати в Европа;
• интересно е, че малко повече, цели 41 % от изследваните вярват на тези новини, които сами си намират в интернет.

С други думи вярваме малко повече в Интернет, отколкото на новините по телевизията. Замислете се колко от нашите деца научават новините от телевизията и колко от социалните мрежи в интернет?

В последно време нашите медии се превърнаха в бойно поле между Русия и Запада. Една част от тях се финансират от „Фондация Америка за България“ ( Капитал , Медиапул), а други от организации свързани с Русия, като Нюз Фронт и Bultimes.

Традиционния годишен доклад на института Ройтерс, класира следните източници на достоверна информация в Българското онлайн пространство за 2018 г. по процент на използване, както следва[3]:

• Nova.bg  – 55 %
• Abv.bg – 48 %
• BTV  – 46 %
• novini.bg – 41%
• 24chasa.bg – 38 %
• Dir.бг – 30 %
• БНТ – 25 %
• Blitz.bg – 23 %
• Dnevnik – 19 %
• Bivol.bg – 17 %
• Trud – 15 %
• Offnews.bg – 13 %
• Pik.bg – 13 %
• Darik radio – 13 %

При проучването на социалните мрежи се запазва тенденцията за спад на интереса към Facebook, подобно на тенденцията на телевизията. В противовес на това се появява засилване на другите по-млади социални мрежи. Една от причините за спада на интереса е, че мрежата на Facebook е нараснала толкова много, че хората се чувстват некомфортно и разговорите преминават в приложения за съобщения.

Европейския съюз и неговите държави членки годишно докладват за демографските данни за социалните медии на Евростат^[4]. Те ни показват кой използва социалните медии, кои платформи използват различни сегменти от населението, за какви цели и колко време отделят на социалните медии. Актуалните демографски отчети на социалните медии се предлагат непрекъснато онлайн с местно, национално и европейско покритие.

Според националния статистически институт 67,3% от българските домакинства имат широколентов достъп до интернет от домашни компютри, докато цели 85,3% от населението достъпват до глобалната мрежа извън дома, чрез мобилни телефони, таблети и др. Това ще рече, че редовните интернет потребители в България са около 4,7 милиона души, а останалите до 6 милиона души я ползват частично, предимно за комуникация, търсене на информация за стоки или услуги. Почти всички от тях използват възможностите на различни социални мрежи, включително за взаимодействие с органите на държавната администрация (20,7%) или политически цели (13 %) по данни на НСИ^[5].

А според изследванията на Samsung Techonomic Index от 2015 г. насам българите са първи в Европа по използване на социални мрежи от мобилните си телефони.

Още по-ново проучване на Институт за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд затвърждава този факт, като съобщава, че България през 2018 г. е сред първите три държави в света, които се доверяват най-много на социалните мрежи – цели 42 % от респондентите. В класацията се намираме след Чили и Малайзия, преди Аржентина с 37 %^[1].

Според същото проучване телевизията е основният източник на информация в България, но въпреки това има тенденция за постоянен спад на годишната и аудитория, което застрашава нейната бъдеща роля за следващото поколение. Класирането по използваемост на социалните мрежи в България е показано по-долу.

Картата на най-популярните социални мрежи в света е направена по данни извлечени от Alexa и SimilarWeb. Безспорния световен лидер е Facebook, който е преминал два милиарда потребители и има покритие в 152 страни от 167 анализирани или 91 % от територията на планетата.

В това число е и България, в която хората сякаш не признават друга социална мрежа. Цели 3,3 милиона българи имат профил в този сайт, което е 46,8% от гражданите на България при 4,2 милиона български граждани свързани в глобалната мрежа. Интересното за българските Facebook потребители е, че през компютър може да се достигнат около 2,3 милиона човека, а през мобилно устройство всичките 3,3 милиона потребители[1].

Фиг. 17. Световна карта на социалните мрежи от месец Януари 2018 г. (Източник SimilarWeb и Vincos.it^[2])

Ако преди една година Facebook владееше 3 континента (Северна и Южна Америка и Европа, а някои африкански държави се колебаеха коя мрежа да изберат, днес цяла Африка също падна под властта на Зукърбърг. Единственият провал е в Азия срещу социалните мрежи Однокласники и  ВКонтакте, които печелят  в 7 държави от бившия Съветски съюз  и QZone в Китай. Това говори за целенасочена държавна политика за подкрепата на определени социални мрежи в тези страни.

Все пак, нека видим кои са вторите по употреба социални мрежи в различните страни,   за да разберем има ли някакви национални предпочитания или държавна намеса в тяхната регулация?

В България на второ място е Instagram с почти половин милион български потребители, която също е собственост на Facebook. С други думи оставаме твърдо под западно влияние, макар че хората у нас  хич и не искат да чуят за Twitter, които остава доста назад в класацията.

Световна карта на вторите по употреба социални мрежи

 по държави към 2018 г.

Фиг. 18. Карта на разспространение на най-предпочитаните социални мрежи по държави

Накратко изглежда, че в света на социалните мрежи има разделение по политически блокове.   В този смисъл големите стани, като Русия и Китай са подсигурили независимостта си, като са изградили собствени инструмент за търсене, като Yandex.ru и  Baidu.com и собствени социални мрежи, като VK.com и QQ.com.

Може би трябва да проверим ползването на социални приложения за мобилни устройства, за да разберем как общуват хората.   Все повече потребители предпочитат да ползват специализирани приложения от смартфони и таблети. Повечето изследователи изчисляват, че това са между 60 и 80 % от жителите на различните държави.

Карта на социалните приложения за мобилна

онлайн комуникация 2018

Горната карта е направена, чрез изследване с помощта на AppAnnie за най-използваните социални приложения от магазина. Тук борбата е между лидера Facebook ( 2,1 милиарда) и бързо нарастващата WhatsApp (1,5 милиарда или 32 държави, към момента)[1].

Непредвиденият момент тук е Facebook Messenger, (1.3 милиарда потребители в 17 страни), част, от които е и България заедно с другите страни от Източна Европа и Канада.   Естествено китайците се предпазват от западното влияние с Line, която предоставя освен комуникация, развлечение и средство за плащане. За да е още по-пълна картината се вижда по едно петно с Viber в Украйна и Хърватска.

Диаграма на разпространението на социалните мрежи по глобален брой посетители (данните са от края на 2017 в милиони потребители)

За да разберем текущото състояние на онлайн комуникацията можем да видим триизмерната матрица по-долу:

Тя показва вида на комуникацията (съобщение от един към  много или от един към един),   характера на съобщенията (краткотрайното срещу постоянно) и размера на всяка общност според броя активни потребители, които употребяват социалната медия.  

От гледна точка на националната сигурност, тази матрица може да помогне за разбиране на  начините за организация, например на масови протести и възможните комуникационни канали за организация и управление на тълпите.

В отговор на фалшивите новини много медии обединяват своите усилия с цел разпознаване на невярната информация и предпазване от нейното разпространение и влияние.

Ето защо в началото на 2018 г. Facebook направи революционна промяна в правилата си и във фийда ще се виждат публикации предимно на семейство и приятели, а не на рекламни сайтове, новинарско съдържание и прочие. Смята се, че така споделянето на информация със съмнително качество ще намалее. Ако потребителят иска да отвори сайта в социалната мрежа на някоя медия, той трябва да я потърси конкретно. А също така се предполага, че потребителят би търсил медии, на които има принципно доверие.

Въпреки това, кой реже клона на който стой, като се има в предвид, че основния приход на Facebook e от добре насочените и ефективни реклами?

Обикновеният потребител, който отделя около половин час на ден, за да се информира, трудно може да се ориентира дали дадена информация е истинна, или не. Ето защо има прости трикове, които могат да бъдат прилагани, за да не ставате жертва на пропагандна, хибридна или лъжовна информация. Важно е да се прави разграничение на фалшивата информация. Чисто технически има два основни типа фалшиви сайтове:  

Clickbait сайтове – от „кликване“ (с мишката) и „стръв“, примамка. Това е провокативно, често неистинско съдържание, чиято единствена цел е да привлича вниманието на потребителите. Сайтовете използващи тази технология се стремят да привлекат колкото може повече потребители, защото всяко посещение им носи печалба. Някои от тях са много аматьорски и лесно се разпознават, но други са направени по-професионално и могат да заблудят и по-опитни потребители. В зависимост от това всеки подобен сайт може да притежава повече или по-малко от типичните признаци за този вид бизнес.

Другият вариант са сайтове, които разпространяват слухове и конспиративни теории, за да повлияят на общественото мнение.

И в двата варианта индустрията е подсилена от лекотата, с която се създават социални ботове: фалшиви акаунти, контролирани от софтуер, които наподобяват истински хора и така печелят влияние.

Онлайн инструменти за идентифициране на ботове разкриват такъв тип кампании за манипулация по темата „Brexit“ или предизборни кампании. По такъв начин понякога самите институции или официални лица стават източник на фалшива информация.

• [2] Cosenza, Vincenzo. La mappa dei social network nel mondo – gennaio http://vincos.it/2018/02/05/la-mappa-dei-social-network-nel-mondo-gennaio-2018/, 2018[1] Reuters Institute, Digital News Report. 2018 www.digitalnewsreport.org/survey/2018/bulgaria-2018/
• [1] Jagatic, T. Johnson, N, Jakobsson, M. Social phishing. Communications of the ACM, 2007 https://doi.org/10.1145/1290958.1290968
• [2] Институт за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд: Digital News Report 2018 http://www.digitalnewsreport.org/survey/2018/bulgaria-2018/
• [3] Reuters Institute, Digital News Report. 2018 www.digitalnewsreport.org/survey/2018/bulgaria-2018/
• [4] http://ec.europa.eu/eurostat [прегледан 09.01.2020]
• [5] http://www.nsi.bg/bg/content/2722/информационно-общество [прегледан 22.06.2019]
• [1] Allied Joint Doctrine for Land Operations (AJP-3.2 Edition A), NSO, 2016
• [2] Национална стратегия за кибер сигурност „Киберустойчива България 2020” София, Министерски съвет, 2016;
• [3] Национална стратегия за киберсигурност  „Киберустойчива България 2020“, София: Министерски съвет, 2016.
• [4] MC 422/4, Military Information Operations (MD, 2012)
• [5] Joint Chiefs of Staff, Joint Publication 1-02, Department of Defense Dictionary of Military and Associated Terms (Washington, DC: Government PrintingOffice, 8 November 2010 (As Amended Through 15 July 2011))
• [6] http://www.internetlivestats.com/ [прегледан 30.01.2018]
• [7] http://www.internetlivestats.com/ [прегледан 30.01.2018]
• [8] Достъп на домакинствата в интернет [прегледан 30.01.2018] http://www.nsi.bg/bg/content/2808/достъп-на-домакинствата-до-интернет
• [9] Ковачева, С. Пъблик рилейшънс и пропагандни практики. София, 2019
• [10] Report of the Defense Science Board Task Force on Strategic Communication, 2008.
• [11] Димов, П. Приложение на уеб технологиите за защита на националната сигурност. Диомира, 2018
• [12] Димитров, Д. Операции за влияние: механизъм на действие и противодействие. Военен журнал 2018  бр. 2
• [13] David S. Alberts., John J. Garstka, Richard E. Hayes, and David A. Signori, “Understanding Information Age Warfare, DoD Command and Control Research Program, Washington D.C., August 2001, p. 10-14.
• [14] Стратегия за противодействие на радикализация и тероризма. Министерски съвет, 2015