Девизът на Военна академия „Г. С. Раковски“ гласи: „Знанието е сила“, но днес в контекста на медийното съвремие може да бъде перефразиран на „Истината е сила“.
Колкото и елементарно да е това се оказва, че много от Интернет потребителите не умеят да разпознават пропагандата и фалшивите новини и вярват на всичко, което им се предоставя в Интернет.
За да разпознаваме пропагандата в Глобалната мрежа, трябва да разберем, че тук има няколко технически тънкости. В Интернет съдържанието бива няколко основни вида: текст, изображения и видеоклипове.
За да разпознаем фалшивите снимки минимум може да направим обратно търсене на изображението в търсачките. Ако използваме Google Chrome, може с дясно копче да кликнем върху картинката и след това на „Намери това изображение“. Ако използвате Мозила може да си инсталирате плъгина Who stole my pictures. Ако не искате да инсталирате плъгин може да използвате търсачката за изображения на Google https://www.google.bg/imghp.
За да разпознаем видеоклипове, които са вградени в някой сайт е добре да отворим клипа в Youtube за да проверим кога е качен клипа. Често се случва да е качен преди дискутирането събитие, което говори за явна манипулация. Задължително четете коментарите отдолу, защото като нищо може да се намери човек, който са виждали оригинала. Обърнете внимание на детайлите в клипа – указателни табели, номера на коли, вид на хората и др.
Друг интересен метод е да опишете какво виждате във видеото с думи и да го пуснете в търсачката на Youtube за да видите какво ще излезе. По подобен начин беше разкрита фалшификация на видео наречено „Обръщение към Киевската хунта от майка на убит военен“ по думите „обръщение на майка на войник“ се намира пълния запис на видеото в съвсем друг контекст. Освен това може да направите снимка на най-ярките изображения от видеото и да ги пуснете в Google изображения за да видите дали някой не е писал нещо по въпроса.
Проверка за достоверност на интервюта с очевидци. Внимателно следете думите, които казват интервюираните, дали са в по общ контекст или потвърждават казаното от журналиста. Има случай в който репортаж казва,, че бизнесмен е подарил самолет на Донецк, а в последствие се указва, че той просто е бил авиатор, който говори за самолетите. След малък монтаж и изваждане от контекста се получава репортаж със съвсем друг смисъл. Често се случва и едни същи хора да се появяват в различни репортажи кат очевидци, което говори също за нагласена работа.
Не вярвайте на позовавания на издания с гръмки имена, често пропагандата използва истински публикации от авторитетни интервюта, но ги изопачава и се получава друго внушени у крайния потребител, затова когато се цитира нещо авторитетно винаги намирайте оригинала за да проверите дали е така.
Използвайте сайтове за проверка на информациите. Когато опознаете лъжата по-трудно ще ви излъжат за в бъдеще.
В България най-употребяваната търсачка безспорно е Google.BG, но с течение на времето Facebook също придоби огромна популярност и прекарваме в него все повече време, поради което често ни се налага да търсим информация в него.
За търсене на видеоклипове във Facebook се използва оператора videos, като след него му казваме къде да търси с командата taken in/taken at/of/at и написваме мястото или субекта, а накрая през кой период по ваш избор.
Например: videos taken in maidan nezalezhnosti from november 2013 to february 2014
- videos taken at Donetsk International Airport from 2014 − видео, заснето на Донецкото летище през 2014 година.
Тъерсенето на фото изображения става с командата photos
Photos taken at islamic state from 2016 – показва изображения на Ислямска държава за 2016
Имайте в предвид, че хората може да напишат по-различен начин имената на географските обекти, затова ако не сте сигурни може да изполвате подсказката на Facebook. Когато влезете на страница си, в в полето за създаване на запис натиснете Check in (Регистриране). Когато започнете да въвеждате името, Facebook ще ви предложи готови варианти.
При търсене на кирилица в търсачката на Facebook може да възникнат определени проблеми и понякога да видите некоректни резултати, затова много специалисти препоръчват използването на специализирани онлайн инструменти. Например на сайтовете habrahabr.ru и techcrunch.com.
Добър помощник при търсенето във Facebook може да бъде сайтът graph.tips, където има вече подготвени определени запитвания и трябва само да се въведе специалния номер на потребителя (на сайта има инструкция как да го получите).
Потребителите могат да скриват своята информация ако желаят, вижте как става тук http://search.fb.com/