Трябва да знаем, че дезинформацията не се е родила с Интернет, а манипулирането на изображения не се появило с Photoshop и Twitter. Те са просто едни съвременни инструменти, който много улесняват процеса на фалшифициране. Например, още през тридесетте години съветските лидери, редовно са изтривали от снимките си политическите лидери изпаднали в немилост пред Сталин.
Най-голямата промяна днес е, че производството и разпространението на манипулирани изображения е достъпни за всички.
Социалните мрежи предоставиха безпрецедентни условия за масово разпространение на манипулираната информация.
За да заблудите мрежите, нищо по-добро от снимка или още по-добре – видео. Както се казва, ние вярваме само на това, което виждаме.
Тази снимка беше представена от проруски интернет потребители като доказателство, че нацистките поклонници воюват от украинска страна. Груб фотомонтаж.
Ето няколко начина за проверка на изображенията. Тези съвети са базирани на опита на журналисти от клетката „Наблюдатели“, които отговарят осем години за проверка на любителското съдържание.
Преди да навлезете в детайлите на процеса на проверка, малка забележка, за да избегнете нереалистични очаквания: рядко е възможно да се каже със 100% сигурност, че изображението е невярно.
Например, можем да гарантираме, че датата е неправилна или че детайлите на изображението изглеждат несъвместими с мястото, посочено в легендата.
Работата по проверката най-често се използва за информиране на редакционното решение за разпространение на изображение.
Например, можете да решите да публикувате видео, без да знаете точната дата, но се уверете, че сцената е автентична.
Работата по проверката се основава на два вида умения. „Технически“ анализ, който позволява например да се извличат скрити данни във фото или видео файлове и традиционните журналистически техники и методи, специфични за социалните мрежи. Тъй като няма софтуер, способен да каже със сигурност дали изображението е невярно, то изследването на социалните мрежи изисква много конкретни знания и опит.
Нека започнем с няколко прости инструмента, след което преминете към по-модерни примери за проучване.
Разгледайте снимката и вижте пропорциите.
Дори и с модерните технологии, умението да се реализира фотомонтаж или видеомонтаж убедително не е лесно.
Ето един пример от китайската преса на снимка публикувана в Hangzhou.
Редактирането на изображения е сложно, така че много злонамерени потребители на Интернет, прибягват до по-прости техники за смесване на образи, както в случая човекът на плочките е добавен към фона в неправилни пропорции.
Виждате ли нещо съмнително в нея? Няма да е необходимо да правите допълнителни търсения, за да намерите грешки в пропорцията и перспективите на това изображение!
Проверете датата на публикуване.
Друга манипулация е да се използва стар образ, който изваждат от контекста, като го свързват със скорошна новина. Един пример за това е следващата снимка, която се разпространява след смъртоносната битка в Мека през септември 2015 г. с твърдение, че саудитците транспортират труповете с булдозери!
В действителност снимката е направена още през 2004 г. след инцидент, в който наистина има булдозери, но те ликвидират други последствия.
За да откриете, че една снимка е по-стара от нейната легенда, първият начин е да направим обратно търсене с инструментите за откриване на подобно изображение Google Images или TinEye.
В действителност след търсене в Google, показано по-долу, се вижда, че тази снимка е от конкурс за любителска фотография 2010 г. В Австралия.
Направете обратно търсене на изображение в търсещите машини.
Обратното търсенето с Google Image e много лесно и полезно, но внимавайте, то няма да реши всичките ви проблеми. Фалшификаторите го избягват и фактът, че Google не намира даденото изображение, не е неопровержимото доказателство, че той никога не е публикуван в Интернет. Дори американският гигант Google не вижда всичко.
Ето, една снимка, представена като дете жертва на войната в източна Украйна.
Друг проблем е, че няма такъв мощен инструмент за намиране на предишните прояви на видео.
Компания Amnesty създаде с помощта на YouTube онлайн система, в която можете да тествате URL адрес на видео. Може да го намерите в приложение 1.
Ако същото това видео е публикувано на друга дата – и само в YouTube – инструментът ще го намери отново. Но ако видеоклипът е бил редактиран, дори много леко, например чрез рязане на няколко секунди в началото или в края, тази система няма да може да съвпадне и няма да върне никакви резултати.
Също така на датите на публикации в частните сайтове не трябва да се вярва, защото системите за управление на съдържанието като WordPress позволяват на собствениците им да сменят датата на публикуване.
Има ли запазени Exif данни?
Все още в областта на „техническия“ анализ е полезно да се запознаете с данните на Exif, съдържащи се във файловете със снимки. Когато камера или смартфон направи снимка, тя автоматично включва „скрити“ данни във файла, който произвежда. Например .jpeg или друг файл може да съдържа датата на снимане и маркировката на използваната камера. На компютър, щракването с десен бутон върху снимката (след това на свойства и разширени) позволява достъп до тази информация. Инструмент като Jeffrey’s Image Metadata Viewer http://exif.regex.info/exif.cgi също може да опрости вашата задача чрез извличане на тези данни. И дори да поставите изображението на карта, ако снимката е направена със смартфон ще видите съответната информация.
Внимавайте, отново, не очаквайте технологията да реши всичките ви проблеми. Данните от Exif се губят много често, когато снимките се публикуват в Интернет, на сайт или в мрежи. Те също могат да изчезнат, когато моментната снимка се промени в Photoshop. Винаги търсете оригиналната снимка. Ако моментната снимка ви бъде изпратена директно по имейл, тя трябваше да запази Exif данните си.
Някои инструменти за анализ на метаданни вече работят и за видеоклипове. Ако качите видеоклип в Exif, инструментът понякога успява да извлече датата и часа на снимката. Но както при снимките, повечето платформи за видео споделяне заличават метаданните. Тази техника ще работи само ако имате оригиналното видео (изпратено по имейл, wetransfer и т.н.). Ако видеоклипът е публикуван в YouTube или Facebook, той ще загуби тази информация. Според нашите тестове изглежда, че само видеоклипове, публикувани в родния си език в Twitter, съхраняват тези данни.
Някои файлове, прехвърлени от Whatsapp, също могат да бъдат анализирани благодарение на инструмента на Jeffrey’s Exif, но това е доста рядко, тъй като по принцип този инструмент изтрива всички метаданни.
Важно за този анализ на данни: цялата тази информация може да е била модифицирана от някой, който съзнателно се стреми да ви манипулира. Наистина е възможно да се променят тези данни на Exif. Дори и на практика, малко потребители на Интернет отиват толкова далеч в манипулацията.
Геолокацията е фантастична, но …
Датата на изображението може да е грешна, местоположението също. Много фалшиви снимки са направени в една държава и излъчвани като илюстриращи събитие, което се случва в друга държава. За да избегнат подобен гаф, все повече журналисти правят геолокации в социалните мрежи, като задават търсачката да им показва само резултати в близост до събитието. Съществуват много инструменти за тази цел, като Yomapic, Echosec, Gramfeed, SAM Desk, Geofeedia и др. Можете също така да използвате разширената търсачка на Twitter https://twitter.com/search-advanced или за Facebook.
Геолокацията помага, но като повечето от инструментите, не можем сляпо да им се доверим. Защото един човек в България може да публикува във Facebook снимка от Либия, която е получил по пощата.
Точно поради тази причина информацията придобита с технически инструменти става значително по-ефективна, когато се съчетае с експертен анализ на изображението. Идеята тук е да не се спазят принципите на проверката на информацията (кръстосването на източници, отговор на въпросите, Кой, Къде, Как и Защо).
Анализ на изображението
Просто погледнете да идентифицирате несъответстващите детайли в изображение и задайте правилните въпроси.
Например, ако видим изображение на което група протестиращи от Венецуела нападат група полицай с щитове, можем лесно да проверим някои детайли.
Трябва да се запитаме Венецуелската полиция има ли щитове в този цвят?
Ходят ли младите венецуелци облечени по този начин?
Защо цветът на тротоарите е в такъв цвят?
Какво е времето на мястото на събитието по време на снимането?
Може да се окаже, че на този ден е валяло дъжд, а на снимката не е мокро.
Google Maps, Earth и Street View
За да разгледате снимка или видео, трябва да се обърне внимание на детайли: дрехи, архитектура, време, акценти, форма на шахти и др. Понякога ще бъде достатъчно да проверите времето на мястото (с този тип инструменти http://www.wunderground.com/history/) или да видите изображенията на локално място, за да намерите фалшификацията.
Някои инструменти също ви позволяват да визуализирате места, които ви интересуват. Например, можете да тествате Panoramio (http://www.panoramio.com/), инструмент, който събира геолокирани снимки на любители.
Но за пореден път услугите на Google ще ви бъдат най-полезни. Google Maps, Earth и Google Street View ви позволяват да въведете адрес и да видите топографията или дори детайлите на място чрез увеличаване мащабността или чрез въртеливо насочване на образите или снимките, които са обект на изследване. В потвърждение на това обърнете внимание на малкия тест. Погледнете тази снимка.
На нея има адрес на уличен знак: 20, Bowery. Едно търсене в Google Maps ви казва, че това е улица в Ню Йорк, в района на China Town. След като направите това, кликнете върху Google Street View, за да видите улицата и да потвърдите, че това е мястото, където е направена снимката. Понякога ще откриете чудни неща.
Google Maps и Google Earth могат да се използват за допълнително разследване. Това понякога са малки детайли в изображение (мост на заден план, полускрит панел и т.н.), които могат да потвърдят местоположение. Например интернет групата Bellingcat редовно провежда този тип проучване, дори призовава потребителите на интернет да участват.
Кой е авторът?
Когато разглеждате социалните мрежи, винаги трябва да имате в предвид кой е авторът и да се поинтересувате от профила на човека, който е публикувал изображението. Тук говорим за първия човек, който го е публикувал, който може да бъде намерен например чрез Google Images. След като веднъж бъде открит, трябва да се разгледа историята на публикациите му: публикува ли той редовно? Има ли още видеоклипове или изображения, направени в същия район? Предишните му публикации изглеждат ли последователни?
Вземете например първите руски удари в Сирия в края на септември 2015 година. Много видеоклипове бяха пуснати бързо в Youtubе канал https://www.youtube.com/user/talbisah/.
Бързо се разбира, че клиповете произхождат от сирийския град Талбисе, където всъщност се провеждат ударите на руските военновъздушни сили.
Най-важния момент е, че снимката трябва да се види от местен наблюдател, който познава района. Той ще разпознае дребни детайли невидими за непознат човек.
Нека имаме предвид, че има много, които имат интерес да ни дезинформират. Държави, политически групи, заговорници … и дори добронамерени хора. НПО или приятелски активисти също несъзнателно могат да ви изпратят напълно погрешна картина. И понеже сте склонни да подкрепяте каузата им, може да сте по-малко бдителни в одитната си работа. Така че съмнение, съмнение, съмнение …
Един от методите, с които да очерниш политическия противник, е да пускаш снимки с него в нелепи ситуации. Преди време любим номер на демократите в САЩ беше да подчертават неадекватността на президента Джордж Буш-младши.
Най-популярната снимка от тази „серия” показва как чете детска книга наопаки. Само че ако потърсите тази илюстрация (например с „George W Bush reads book”), с изненада ще откриете сред многото препубликувани версии на тази снимка да се гуши и оригиналът на AP, където Буш чете книгата нормално.
Ако използвате браузър Mozilla Firefox можете да си инсталирате добавката Who stole my pictures. Тя разширява търсенето на илюстрации едновременно в няколко търсачки освен Google: Yandex.ru, Tineye.com, VK.com и др. Ако пък имате акаунт в Twitter, последвайте @PicPedant. Много вероятно е съмняващото ви изображение там да е разисквано.
Трушар Баро е помощник-редактор BBC News. Той предлага следните принципи за проверка на изображение[1]:
1. Установете автора / инициатора на изображението. Най-добрият начин за това е да се свържете с автора в социалните мрежи. За да намерите първоизточника на изображението направете обратно търсене в Google Reverse и TinEye4.
Ако изскачат няколко връзки към едно и също изображение, кликнете върху „преглед на други размери“, за да проучите по-нататък. Обикновено изображението с най-висока разделителна способност / размер трябва да ви отведе до оригиналния източник. (В Google Images, разделителната способност за всеки резултат от изображението е посочена точно до самото изображение.)
Доста често на мястото, където е публикувано това изображение няма поставена снимка на автора. Затова може да използвате инструмент за търсене на хора като https: /webmii. com/. LinkedIn също се оказва чудесен начин за проверка на индивидите и често предоставя допълнителни възможности за проследяване на свързани компании с това лице.
2. Потвърдете местоположението, датата и приблизителното време на заснемане на изображението. Петте въпроса Кой, Къде, Кога, Какво и Защо е на мястото остават актуални и тук. Два основни метода могат да се използват за изследване на съдържанието на снимка.
Първо, проверете дали изображението има метаданни. Метаданни, наричани също „EXIF“ данни, когато става дума за цифрови изображения, отнася се до информация, вградена в изображение. Ако изображението е оригинален, има голям шанс да видите информация за марката и модела на камера, времевата маркировка на изображението (все пак внимавайте – ако има такава, тя все още може да бъде настроена на фабричната настройка на производителя или друга часова зона) и размерите на оригинала изображение, наред с други детайли. Можете да използвате софтуер като Photoshop (вижте информацията за файла) или потърсете или безплатни онлайн инструменти като Fotoforensics.com или Findexif.com 6, за да генерирате EXIF доклад. Качете изображението и EXIF четецът ще върне информацията, която се съдържа в образа. Част от информацията е полезна за тези, които имат по-техническо разбиране за цифрова фотография. Но за обикновения човек, данни като датата, на която снимката е била първоначално заснетата или типът камера, която е направила изображението, понякога може да помогне да се разкрие лъжлив източник. Една забележка за внимание тук: По-голямата част от сайтовете за изображения на социални медии като Twitter, Facebook и Instagram премахват повечето от оригиналните метаданни от изображения, когато се качват на техните платформи, ако не всички. (Flickr изглежда е изключение от това.)
Второ, пресечете изображението с други източници. Доста често има улики, които могат да ви помогнат да потвърдите местоположение и време, в което са били снимани, например:
- Номерни номера / номера на превозни средства
- Метеорологични условия•
- Природни забележителности
- Вид облекло
- Знаци / букви
- Има ли разпознаваем магазин или сграда?
- Какъв е типът терен / среда в снимката?
3. Потвърдете, че изображението е това, което е маркирано/предложено да се показва.
4. Получаване на разрешение от автора/инициатора за използване на изображението с цел запазване на авторските права.
Изображението може да е автентично, но може да
бъде от друго време или във фалшив контекст. За да проверите времето използвайте
сайтове за времето, които могат да ви дадат точни отчети за условията на това
място. Wolfram Alpha е много добър в
търсенето на метеорологични доклади в определени часове и места. Ако има надпис
(напр. на знак) на различен език в рамките на изображението, използвайте Гугъл
преводач. Оптичният инструмент за четене на символи free-ocr.com също може да
бъде полезно, ако искате да извлечете текст от изображение, което можете след
това преминете през онлайн превод.
[1] Silverman, Craing. Verification Handbook. European Journalism Centre, https://verificationhandbook.com/downloads/verification.handbook.pdf
Още съвети с примери за разпознаване на изображения фалшифицирани с Фотошоп https://az-moga.com/redaktirana-li-e-kartinkata/?fbclid=IwAR0WZEQZOaRnXkMVVkr1reSWihVODZ7UOOlq8BljrSIzA6cGCWcTqfvbdFw