Автор: проф. Светлозар Кабаиванов
„Новото в науката не се извежда по логически път от старото. То се появява в главата на учения изведнъж, в готов вид. Това може да се обясни с факта, че решението на дадена задача на физически закон или на постановката доказателството на теорема съществуват преди още човек да започне да мисли върху тях.” [1]
Роджър Пенроуз
Информациологията, проецирана като органически неделима част от науката за информационно-пространствено-времевия континуум, е призвана да даде липсващата част от веригата на природата на процесите във физичния свят и да предостави мощен инструментарий за изследване и разкриване на този свят в неговата информационно-пространствено-времева континуумност. Предоставяният от информациологията инструментариум ще позволи на физиката да се освободи от неверни интерпретации на нейни открития и издигани от тях препятствия и догми. Теориите във физиката ще се обогатят, проецирайки в себе си теорията на информацията и мегатеорията за информационно-пространствено-времевия континуум.
Приемането и утвърждаването на информационно-пространствено-времевия континуум като природа и същност на Универсума и определянето на информацията като пораждане на образ на състояние от анализа на контекстни зависимости и освобождава ускореното развитие на съвременната физика (и най-вече на нейните интерпретатори) от необходимостта да се търсят обяснения за оставащите все още загадка пораждани явления и процеси чрез проявата на неидентифицирана свободна воля или чрез други псевдонаучни обяснения и теории.
Подобни теории, които игнорират фундамента на информациологията, водят до път без изход. Пътят без изход е техният край. Това е краят, който не дава логичен и обоснован отговор за природата на обективно протичащи явления и процеси в реалната действителност. Те не водят и към разкриване на същността на информационно-пространствено-времевата континуумност на Унверсума.
Без претенции за цялостно и изчерпателно обхващане на явленията и процесите в реалната действителнос си позволяваме да акцентуваме вниманието към пример от физиката. Върху този пример се строят разнообразни теории. Всяка от тях го интерпретира по свой начин. Този популярен пример е атомът на водорода и загадъчното преминаване на неговия електрон от една на друга орбита. Загадъчната природа на атома на водорода и преминаването на неговия електрон от една на друга орбита е експлоатираното основание от редица теории да изучават атома и неговото поведение в широк диапазон. Сред тях са теориите, които обявяват атома на водорода за продукт на духовни сили, а преминаването на неговия електрон от една орбита на друга орбита извеждат като акт на свободна воля.
Анализирането на атома на водорода и поведението на преминаващия от орбита на орбита негов електрон обективизира необходимостта от нов поглед към природата на този атом и неговия електрон. Опорна точка за такъв нов поглед може да бъде информациологията и теорията за информационно-пространствено-времевия континуум.
От позициите на предлаганата наука за информацията моментното физическо състояние на атома на водорода и орбитата на неговия електрон е физичният продукт на породения образ (породената информация) на атома от анализа на контекстните му зависимости от в текущия времеви момент на информационно-пространствено-времевия континуум.
Породеният образ на състояние в конкретното време и пространство на континуума е породената от нея информация, която еднозначно определя физичното състояние на атома на водорода точно в това време и точно в това пространство на континуума. Поражданата от контекстния анализ на контекстните зависимости информация във всеки следващ момент от време е образът на атома и неговият електрон в неговото актуално състояние. Поражданата информация (поражданият информационен образ) на атома на водорода по своята същност е несубстанционален до физичната си реализация в материя и енергия като среда и средство за неговата реализация.
В резултат на поражданата информация от информационната машина на атома неговият електрон е в орбитата на породения и физически реализиран образ на атома на водорода. Така преминаването на електрона на атома на водорода от една (текуща) на друга (последваща) орбита съответства на реално породения образ на атома на водорода от анализа на контекстните зависимости.
Процесът на материално-енергийното преминаване на електрона на атома на водорода от една на друга орбита (или оставането на текущата орбита) е процес на реално поражданата информация за този атом. Текущата реална орбита на електрона на атома на водорода е тази, която е в породения от и материализиран образ на атома на водорода.
Породената информация до нейното реализиране в конкретна среда (чрез сигнали и знаци) има особен статус. Този статус е нейната несубстанционалност. Досегашният емпиричен опит не е извел еднозначно приемливо определение за природата на информацията. Цялото внимание е било насочвано към вече фиксираната в знаци и сигнали породена информация. Именно фиксираната в сигнали и знаци породена информация е предмет на предаване и приемане на тези сигнали и знаци и на тяхното аритметико-логическо преобразуване. Главното внимание е насочено към контекстно-независимото им манипулиране.
Динамичното развитие на комуникациите, автоматизацията на процесите, научните изследвания и създаваните нови високопроизводителни технологии имат свой предмет и решават свои частни задачи. Установяването на истинната същност на информацията не е техен предмет. Още по-малко е техен приоритет. Поради това те не дават отговор за истинната природа на информацията. Те не дават отговор за субстанционалността или несубстанционалността на породената информация. Те не поставят дори сериозно този въпрос.
Само нова теория и нова наука за информацията могат да поставят в необходимата дълбочина и свобода въпроса за субстанционалността или несубстанционалността и да определят истинната природа на поражданата информация в информационно-пространствено-времевия континуум.
От важно значение за осъзнаване на информационно-пространствено-времевия континуум и за осъзнаване на Универсума е осъзнаването на същността и мястото на Специалната теория за относителността, на Общата теория за относителността и на принципа за неопределеност в тях. Това означава те да се поставят на точното логическо място (в йерархията на познанието) за получаване на реалистична картина както на локалния информационно-пространствено-времеви домейн, така и на глобалната реалност на целия многомерен и многопластов информационно-пространствено-времеви континуум. (Глобалната реалност на Вселената).
До сега осъзнаването на Универсума е осъществявано чрез осъзнаване на физическата реалност в нейната локална и глобална същност. Неоспорим принос за осъзнаване на физическата реалност имат Специалната теория за относителността и Общата теория за относителността както със своите постулати, така и с техните противоречия в получаваните резултати. Те имат своето значение и за осъзнаването на информационно-пространствено-времевия континуум и неговите локални информационно-пространствено-времеви домейни.
Дефинираното „пространство и време” в теорията на относителността е принос с висока значимост за развитието на земната наука. Признавайки и оценявайки неговата значимост, си позволяваме да отбележим неговата непълнота и недостатъчност за осъзнаване на Универсума.
Така дефинираният в теорията за относителността континуум на „пространство и време” и неговите разчетни трансформации чрез контекстни независимости не отчита (елиминира) равнопоставена на времето и пространството компонента на реалния континуум на мирозданието. Тази компонента е поражданата ежемоментно от контекстни зависимости информация.
Новият поглед към информацията и създаваната върху него наука за информацията позволява да се кореспондира пряко със същностната реалност на Универсума и неговия информационно-пространствено-времеви континуум. Без осъзнаването на истината за информацията осъзнаването на мирозданието и неговия континуум ще продължи да остава ограничено и непълно.
Това е достатъчно основание и Специалната теория за относителността и Общата теория за относителността да се разглеждат през новия поглед за информацията и реалната същност на информационно-пространствено-времевия континуум. Без да се прави пълен и цялостен анализ и да се дава оценка на Специалната теория на относителността и на Общата теория на относителността от позицията на информационно-пространствено-времевия континуум през погледа на този континуум, в работата се акцентува върху възможно развитие на принципа на относителността и изведения постулат за постоянството на скоростта на светлината.
Разкриването на същността на тези два постулата позволява да се изведе и определи степента на тяхното съответствие с локалната и глобалната физическа реалност и със степените на достоверност и съответствие с реалните процеси в информационно-пространствено-времевите домейни и тяхното синхронизиране в информационно-пространствено-времевия континуум.
Поставената задача е сложна. Тя е качествено нова задача. Нейното решаване трябва да намери верния отговор чрез нов поглед към поражданите противоречия от постулатите и между самите постулати. Решението на задачата трябва да се търси на по-високото ниво на осъзнаване на локалните и глобалните реалности на информационно-пространствено-времевия континуум. Тя е задач по пътя на осъзнаването на същността на континуума и на Универсума.
Вселената, като многомерен и многопластов информационно-пространствено-времеви континуум, е неограничена на съвкупност от свързани информационно-пространствено-времеви домейни. Трябва да се осъзнае, че не само физическата реалност от този континуум, но и континуумната информационно-пространствено-времева реалност се поражда в перфектен синхрон от анализа на контекстни зависимости, пораждащи ежемоментното състояние и промяната на гравитационните полета. Анализът на контекстни зависимости поражда ежемоментно информационния перфектен синхрон във всеки локален (местен) информационно-пространствено-времеви домейн в неговата континуумна същност (реалност).
В съвременните научни теории всяко физическо уравнение е алгоритмично конструирано върху контекстни независимости.
Уравненията и на Специалната теория на относителността и на Общата теория на относителността също са построени върху контекстни независимости. Такива са в тях и еталоните и константно дефинираните метрики, метрични единици и техните производни.
Всички те са дефинирани за локалното ни време-пространство.
Дефинирането на еталон в локалното време-пространство се реализира чрез точно определен експеримент и при точно определени начални условия. Резултатът от експеримента се дефинира за единица и се именува. Така дефинирани еталони и метрични единици в Специалната теория на относителността и на Общата теория на относителността са контекстните независимости еталонно лъчение, честота на вълната (електромагнитна), дължина на вълната, секунда, метър, скорост на светлината, гравитационен потенциал, честота на място с гравитационен потенциал, диелектрична константа, магнитна константа, космологическа константа. Контекстни независимости са и всички пряко или опосредствено използвани еталони и метрики и от двете теории за относителността.
Самата теория на относителността и нейното последващо развитие предполагат неизбежното осъзнаване на скоростта на светлината като коефициент на корелация между дължината на вълната и честотата на всяко електромагнитно лъчение във всеки информационно-пространствено-времеви домейн на информационно-пространствено-времевия континуум с определено ниво на свиване или разширяване. В информационно-пространствено-времевия континуум не само скоростта на светлината, а и всички локални константи и всички локални еталони (основни и производни метрични единици) се променят синхронно с пораждане на промяна на нивото на електромагнитното лъчение и пораждане на промяна на свиване или разширяване на време-пространството в континуума. Поражданата промяна е синхронна за цялата физическа реалност на многомерния и многопластов информационно-пространствено-времеви континуум.
Уравненията на Специалната теория на относителността и тези на Общата теория на относителността са конструирани върху постулирани константи. Те са физически константи. Постулирането на константите се разпространява и върху еталоните на измервателните системи. Така всички основни и производни еталони (и техни единици) се валидизират в независими константи.
Еталоните, измерителните единици, постулираните константи в уравненията на теорията на относителността са контекстни независимости. Алгоритмите на процесите във физическата реалност са конструирани също върху контекстни независимости. Аритметико-логическата обработка е също на контекстни независимости. Резултатът от обработката на контекстни независимости е също контекстни независимости, с изключение на случаите, когато контекстни независимости получават статут на контекстни зависимости и като такива участват в процеса на пораждане на информация.
Следва да се отбележи, че полевите уравнения на Айнщайн, уравненията в Специалната теория на относителността, в Общата теория на относителността и в други физически уравнения са конструирани върху локални контекстни независимости.
Поради това не е възможно да се измери или изчисли промяна на физическата реалност в информационно-пространствено-времеви домейни с различни интензитети на гравитационните полета и произтичащи от това поведения на реалностите на домейните на информационно-пространствено-времевия континуум.
Както вече бе отбелязано, трябва да осъзнаем, че реалността във всички локални информационно-пространствени-времеви домейни се синхронизира перфектно с интензитета на породеното гравитационно поле и неговото определящо влияние на време пространството и на реалността на информационно-пространствено-времевия домейн. В този процес се синхронизират и дефинираните в нашата локална реалност физически еталони, измерителни единици и постулирани константи.
С осъзнаването на същността на информацията и на информационно-пространствено-времевия континуум фундаменталният за съвременната модерна физика принцип на Хайзенберг за неопределеността може да се валидализира за състояние на физическата реалност. За тази реалност мястото и скоростта (по-точно импулсът на атомната частица) по принципа на Хайзенберг не могат да бъдат посочени едновременно с произволна точност за качеството ѝ като частица и за характера ѝ като вълна.
Принципът на неопределеността се разпростира върху състояние, което се поражда. Това е състояние, което ежемоментно се поражда в континуума и за което не може да се определи с произволна точност импулсът на атомната частица. Не могат да се посочат с произволна точност същевременно мястото и скоростта на атомната частица, тъй като тя е и в качеството си на частица и има характер и на вълна.
Бихме си позволили да потвърдим принципа на неопределеността на Хайзенберг от позициите на теорията на информацията и същността на информационно-пространствено-времевия континуум с обстоятелството, че с познатите раздели на съвременната математика и при достигнатата степен на познание за физическата реалност на света не е възможно да се определи импулсът на атомната частица. Не е възможно да се определи предварително импулсът, който ще се породи от анализа на континуумните зависимости.
Подобно е отношението ни и към квантовия принцип на Р. Фейнман. Според квантовия принцип поведението на електрически заредени атоми, намиращи се в празно пространство на неопределено разстояние един от друг, е непредсказуемо. Поведението на тези атоми е непредсказуемо, тъй като то ще се породи като резултат от анализа на контекстните зависимости в среда на неограничена логика.
В тази поредица на мисли следва да се отбележи загадъчното за съвременната физика възникване на три вида неутрино (в които се образуват електрони, миони и таулони), на неговото трептене около тези стадии и на непрекъснатото му поведение на хамелеон. Теорията на информацията и предлаганата парадигма за информационно-пространствено-времевия континуум позволява да се обясни тази загадъчност като резултат от ежемоментното пораждане на информация от анализа на контекстните зависимости за процесите на разпадане на материята в тяхната континуумна същност.
Чрез информациологията и същността на информационно-пространствено-времевия континуум мога да се осмислят математически изведените от Р. Пенроуз евентуални строителни елементи на Космоса и да се познаят (или отхвърлят) получените от него твистори в известен смисъл като възли на пространството и времето. Задачата е с висока сложност. Заедно с това тя е важна за осъзнаването на самата същност на информационно-пространствено-времевия континуум и пораждането на информация.
Както вече сме отбелязвали в свои работи, чрез създаването и развитието на теорията за информацията и теорията за информационно-пространствено-времевия континуум може да се разкрие и обясни загадката за непредсказуемостта (по-точно неопределимостта) на орбиталната миграция на единствения електрон на атома на водорода. Съвременната физика не дава убедително удовлетворителен отговор. Нещо повече. Тя безалтернативно и мълчаливо отминава твърденията на метафизичните теории, че неопределимата и загадъчна миграция на електрона на атома на водорода от орбита на орбита е резултат на свободна воля.
С осъзнаването на същността на информацията и същността на информационно-пространствено-времевия континуум орбиталната миграция на електрона на атома на водорода престава да бъде загадъчно неразбираема. Това е така, защото ежемоментната орбита на електрона на атома на водорода се поражда като резултат от анализа на контекстните зависимости и адекватен апарат за неограничена логика.
Информационно-пространствено-времевия континуум на Вселената не следва да се разглежда като неизменен. Напротив. Той се променя. Променя се с ежемоментното пораждане на информация.
С осъзнаването на същността на информацията и с осъзнаването на същността на информационно-пространствено-времевия континуум най-висок приоритет получава задачата за разширяване инструментариума на съвременната математика с континуумно адекватен апарат за анализ на контекстни зависимости и апарат за неограничена логика. Със същия висок приоритет е и задачата за определяне характера и вида на обмена на поражданата информация.
Непосредствено свързан с характера и вида на обмена на поражданата информация е въпросът за скоростта на този обмен. Логически допустимо е скоростта на обмена на поражданата информация да превишава силно скоростта на светлината и да се реализира по непознат за съвременната физика начин.
Възможно е да се допусне, че скоростта на обмена на поражданата информация да се хармонизира чрез неизвестна континуумна константа, която да произтича от същността на поражданата информация и същността на информационно-пространствено-времевия континуум и реализирането на основния му закон за самоорганизация.
Основание за допускане на възможно по-висока от скоростта на светлината скорост на обмен на информацията в информационно-пространствено-времевия континуум е несубстанционалния характер на породената информация.
Въпросът за несубстанционалността на поражданата информация е фундаментален за информациологията и за теорията на информационно-пространствено-времевия континуум. Той е и основополагащ за осъзнаване същността на Универсума.
За поражданата от анализа на безкрайни контекстни зависимости и апарат за неограничена логика информация не може да се даде произтичащо от изчисляване количествено определение. Без такова определение поражданата информация, по аналогия с енергията, няма субстанционален еквивалент. Без такъв еквивалент тя е несубстанционална.
С приемането на несубстанционалността поражданата информация получава правото да бъде „универсално измерима“ и самата тя да е „универсална мярка“. Така информациологията може да дефинира свободно истинната същност на поражданата информация и да бъде основа за осъзнаване същността на информационно-пространстве-но-времевия континуум и осъзнаването на съзиданието на Универсума.
Без да подлагаме на всестранен и пълен анализ достигнатото познание за физичните основи на света, както и на теориите за света на фината материя и света на висшата реалност, си позволяваме да определим дедуктивно информационно-пространствено-времевия континуум като истинна Реалност. Информационно-пространствено-времевият континуум е опознаваемата пълна реалност на Света. Той е самият Универсум. Чрез основния си закон за самоорганизация информационно-пространствено-времевият континуум е и Създателя и Създанието. Така истински може да се осъзнае, че всичко чрез Него стана, ежемоментно чрез Него става и ще продължи да става.
Литература:
1. Пенроуз Р. Новый ум короля. О компьютерах, мышлении и законах физики. М., Эдиториал УРСС, 2003.