От 01.01.2007 г. България е страна член на Европейския съюз. На 5 ноември 2007 г. Европейската комисия одобри Оперативната програма „Регионално развитие“ за цялата територия на Република България. За периода 2007 — 2013 г. предвидените инвестиции възлизат на 3 милиарда лева, а след за периода 2014 – 2020 г. още толкова европейско и национално съфинансиране.
Тази програма подкрепя реформите в няколко ключови сектора, свързани с устойчивото и балансирано регионално развитие на България до 2023 г. Оперативната програма „Регионално развитие“ финансира проекти в областта на регионалното развитие, образованието, здравеопазването, социалната политика и транспортната достъпност.
Изложение
Дванадесет години по-късно България продължава да изостава значително по отношение на Брутния вътрешен продукт на глава от населението в сравнение със средния за ЕС[1]. Този недостиг поставя българските региони в една от последните позиции сред другите региони на ЕС.
От една страна, членството в Европейският съюз дава възможност за свободно движение на хора, стоки и капитали, хармонизиране на законодателството, ползване на ресурси по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове, пълноценно интегриране и ред други положителни неща[2].
От друга страна, членството е повод за постоянни сравнения между България и останалите страни членки, с оглед установяване на конкретни икономически, социални и т.н. показатели, търсейки мястото на страната между останалите представилите се.
Когато става дума за регионално развитие, в ЕС за сравняване най-често се прилага „Общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS)“ и по подразбиране анализите се фокусират върху стойностите на показателите на ниво NUTS 2. Така българските 6 региони за планиране се съпоставят с останалите 270 района в ЕС. Вече дванадесет години след приемането ни статистиката е безпощадна – Северозападният район за планиране (СЗР) е най-бедният в Европейският съюз[3].
Още по-лошо четирите други Български региони регистрират съвсем малко по-добри стойности и само Югозападният район за планиране се представя що годе добре от всичките шест планирани Български региона.
Поради тази причина дори у нас, експертите често повтарят с категоричен тон, че условията за живот в Северозпадния регион са изключителни лоши, което създава усещане за обреченост и изостаналост на населението живеещо в него.
Все пак тук има една уловка. В Европейският съюз мащабите са много по-големи от Българските и затова са създадени 3 нива на NUTS, към което спада дадена административна единица, които се определя на базата на демографски прагове:
| Равнище | Минимална стойност | Максимална стойност |
| NUTS 1 | 3 милиона | 7 милиона |
| NUTS 2 | 800 000 | 3 милиона |
| NUTS 3 | 150 000 | 800 000 |
Таблица 1. Нива на NUTS[4]
A основната териториална единица у нас, в която е организиран общественият живот на местно ниво и в която функционират публичните власти, бизнесът и гражданските организации, е общината, която е значително по-малка от посочените Европейски региони.
За да се направи сравнение на развитието на различните български региони трябва да се използват други по-малки стойности за сравнение, като горната таблица не е приложима.
Поради тази причина в едно изследване на „Института за пазарна икономика“ те предлагат това да се направи по 63 показателя за развитие и в резултат се посочва, че Северозападния регион не е най-изостанал по някои фактори, добри напротив изпреварва някои други региони[5].
Те са направили проучване на следните аспекти на икономическото развитие, както следва[6]:
- Критерии „Брутен вътрешен продукт на човек от населението“ в който най-лошо се представят областите Силистра, Перник, Сливен, Видин и Кърджали.
- Критерии „Средногодишен доход на лице от домакинството“ най-ниски показатели имат областите Монтана, Кърджали, Силистра, Видин и Пазарджик.
- Критерии „Средна годишна брутна заплата на наетите“ с най-ниски стойности са Видин, Благоевград, Хасково, Перник и Кюстендил.
- По „Процент от населението, живеещо с материални лишения“ водещи са Пазарджик, Варна, Софийска област, Враца и Кърджали.
- Най-висок „относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за страната“ имат областите Кърджали, Пазарджик, Монтана, Видин и Ловеч.
Обобщението на данните по петте индикатори показва, че в никакъв случай не може да се приема за релевантно класирането на Северозападния район по NUTS 2 и съставните му области (NUTS 3), като последното място в страната на Северозападния регион спрямо останалите пет района за планиране не е съпроводено от най-лоши икономически показатели на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч. Дори напротив, по някои от критериите част от тях заемат водещи позиции.
В показателите свързани с пазара на труда, инвестициите и инфраструктурата положението е подобно.
В средно-годишния коефициент на безработица водещи са областите Силистра, Шумен, Видин, Враца и Смолян.
Все пак с най-нисък „Коефициент на естествен прираст“ са Видин, Монтана, Габрово, Перник и Кюстендил.
Най-висок „Коефициент на детска смъртност“ отчитат Ловеч, Сливен, Пазарджик, Велико Търново и Стара Загора. Област Видин заема шестата най-добра позиция по нисък коефициент на детската смъртност.
Обобщението на горепосочените критерии и индикатори в сферата на социалното развитие: демография, образование и здравеопазване потвърждава вече формулирания извод, че не може да се приема за релевантно класирането на ЕС и съставните му области.
Най-лоши стойности областите Видин, Монтана, Враца, Плевени и Ловеч регистрират по отношение на естествения прираст (пет от най-ниските 8 показания сред областите в страната). По другите индикатори обаче част от тях регистрират от средни до много добри показания (в сравнение с останалите 23 области в България).
Посоченото изоставане следва да не се приема за регионално, а да се приема на държавно ниво и то се дължи на общата държавната политика към всички региони на страната.
Заключение
Дванадесет години след приемането ни за пълноправен член на ЕС, България все още е далеч от средноевропейските стандарти на живот. От шест района за планиране от ниво NUTS 2 пет са с незадоволителни характеристики и само един регистрира приблизително сносни постижения.
Независимо че Законът за регионалното развитие определя, че държавната политика за регионално развитие е насочена към постигане на балансирано и устойчиво интегрирано развитие на районите и общините в страната, факт са значителни междурегионални и вътрешнорегионални асиметрии.
Във всички класации (на национално и европейско ниво) последното място по икономически показатели заема Северозападният район за планиране.
В обществото и медиите като че ли битува усещането, че територията на този район е изостанала и безперспективна. Някак си се премълчава факта, че именно поради съществуващите големи вътрешнорегионални различия едни територии се развиват добре, докато други просто следват инерцията.
Литература
1. Господинов, Ю. Асиметрии на регионалното развитие в България. 2019 Стопанска академия „Д. А. Ценов“ Свищов
2. Евростат <http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init1&language=en&pcode=tgs00006&plugin=1>
2. Регионални профили: показатели за развитие 2016. http://www.regionalprofiles.bg
4. http://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/99/обща-класификация-на-териториалните-единици-за-статистически-цели-nuts-
[1] https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&plugin=1&language=en&pcode=tec00114
[2] Господинов, Ю. Асиметрии на регионалното развитие в България. 2019 Стопанска академия „Д. А. Ценов“ Свищов
[3] Евростат <http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init1&language=en&pcode=tgs00006&plugin=1>
[4] http://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/99/обща-класификация-на-териториалните-единици-за-статистически-цели-nuts-
[5] Господинов, Ю. Асиметрии на регионалното развитие в България. 2019 Стопанска академия „Д. А. Ценов“ Свищов
[6] Регионални профили: показатели за развитие 2016. http://www.regionalprofiles.bg