Новата представа за информацията, пространството и времето – основа за раждане на нова представа за конструктивната същност на глобалния свят

доц. д-р Ради Кабаиванов, д-р Светлозар Кабаиванов

Предлагайки за обсъждане качествено нова парадигма за информацията, за произтичащите от нея нови представи за пространството и за времето и конструирайки качествено нова същност на Глобалния свят си даваме ясна представа за научния риск, който поемаме. Даваме си сметка и за ненаучния риск за отричането на утвърдени разбирания и представи за информацията, за пространството и за времето.

            Готови сме да отстояваме истинността на изводите, които ще изложим.

            Темата за информацията (в нейното богато многообразие от определение и още много по-богатото ѝ терминологично представяне) не е нова. Напротив, тя е богато експлоатирана тема в многообразни по характера си изследвания. Последните десетилетия произволно се експлоатира терминът информация. С множествената си синонимност терминът „информация“ стана една от най-употребяваните думи както в научните изследвания, така и в битовото ежедневие на обществото. С широкоспектърната си синонимна употреба терминът информация си остана термин за субективно изразявана връзка с понятие, за което няма определение.

            Върху понятийната празнота на термина „информация“ шумно се декларира нова наука [1]. Науката информатика. За пореден път ще отбележим, че това е необоснован опит да се обяви информатиката за наука и да се възложат на нея безпочвени основания, когато самата тази „наука“ няма свой предмет на изследване и не е определила истинската същност на понятието „информация“. По тази пределно обективна причина обявяваната за наука информатика няма свои общи закони, своя теория, няма и произтичащи от тях частни закони и частни теории.

            Внимателният и непреднамерен анализ на широко разпространената употреба на термина информация дава обективни основания да се направи извода, че чрез термина информация се изразява сведение за нещо.

            За придаване на научно-иновативен привкус (и самочувствие) в съвременното общество всеки субект дава информация, получава информация, създава информация, предава информация, пренася информация, обработва информация, използва информация и т.н. За по-убедително към термина информация се прикачват и допълнителни определения. Така информацията става „входяща информация“, „изходяща информация“, „технологична информация“, „оперативна информация“, „биологична информация“, „управленска информация“, „борсова информация“ и още много друга, а технологиите които работят с фиксирани сигнали и знаци сведения технологията става „информационни технологии“.

            На практика във всички определения и термини (прости и сложни) същността е една. Във всички определения и тяхното терминологично изразяване стои сведение за нещо. Сведение фиксирано (регистрирано) в сигнали и знаци.

            Излизайки от разпространената представа за информацията ясно се откроява обективната реалност, че на практика се дава сведения за нещо, получават се сведения за нещо, извършва се аритметико-логическо преобразуване (обработване) на фиксирани в сигнали и знаци сведения. (До последното десетилетие на миналия век за фиксираните в среда сведения се използваше думата данни).

            Позволяваме си още веднъж да отбележим, че това, което теориите именуват информация е просто сведение за Нещо. Утвърждаваните теории за информацията не се докосват до същността на информацията, която е Нещото. Те просто го игнорират.

            По различно са постулирани вижданията (разбирания) в древността (тази, която познаваме). Според тях същността (нещото) се отразява (представя) във формата (in forma). Напълно естествено е същността (нещото) да е във формата (в информацията – in forma).

            Внимателният анализ на многообразието от определения за информация и присъщите им терминологични отразявания дава основание да се даде (да се конструира) логично определение на информацията като ежемоментно пораждан образ на състоянието от анализа на контекстни зависимости в среда на неограничена логика. Ежемоментно поражданият образ на състоянието (информацията) ежемоментно се реализира чрез енергията (възможно и чрез непознати все още сили). Породеният образ на състоянието е същността, която е във формата. Нещото, което е във формата.

            Определянето на понятието информация като ежемоментно пораждан образ на състояние сериозно налага преосмисляне на основните философски и физически категории (материя, енергия, пространство, време и др.). Новият поглед към същността на информацията логически обосновава нейната първичност.

            Таково твърдение е силно и с ново качество. То налага необходимостта от преосмисляне на традиционното разбиране не само за тези категории но и води до преосмисляне на определяните чрез тях явления и процеси.

            Новият поглед към истинната същност на информацията като ежемоментно пораждан образ на състояние изважда определението за понятието информация от формите на самообособяване и самоизолиране поставя на ново по-високо ниво отношението на понятието информация с понятията пространство и време. На новото по-високо ниво на разбиране отношенията между информацията, пространството и времето преминават в ново качество.

            Главният резултат от новото качество е формирането на ново мега понятие за тяхната идентичност. Това понятие е информационно-пространствено-времевия континуум.  Този континуум легитимира триединството на информацията, пространството и времето.

            Теорията на информацията ще е особена теория. Създаването на такава теория е задача, натоварена с изключително висока сложност. Сложността произтича от обективната невъзможност информацията да се определи от парадигма извън този континуум. Не може да има друга парадигма и друга теория за информацията освен общата теория за поражданата в континуума информация.

            Да се постулира такова твърдение не е трудно. Трудно е да се обхване в континуумната цялост истинската същност на поражданата (в образ на състояние) информация и всички свързани и произтичащи от тази същност процеси.

            Търсенето на решение минава през възприемането на информационно-пространствено-времевия континуум за обективна реалност на Глобалния свят (възприеман като Вселена, Универсум, Мироздание, Космос).

            Законите на физичната (и на обществената) реалност в континуума не зависят от човешкото познание за тях. За тях може да се предположи, че са закони, които действат обективно. Те са закони, които действат обективно. Следователно, законите на континуума и неговите конструкти се откриват. Те не се изобретяват. Те се пораждат от анализа на контекстните зависимости на континуума в средата на неограничена логика.

            Всеобщ, универсален закон на информационно-пространствено-времевия континуум е законът за неговата самоорганизация (на континуума и неговите съставящи). Това е самоорганизацията, която поражда и реализира ежемоментно образа на състоянието на континуума. Законът за самоорганизацията е основополагащ както за самия континуум, така и за качествено новата наука за информацията. Той е задължителния фундамент на науката за информацията.

            Информацията, пространството и времето са винаги неразривно свързани в неделимо общо единение в пораждания образ на състоянието. Ежемоментно пораждания образ на състоянието реализира многомерен и многопластов информационно-пространствено-времевия континуум, поражда и реализира многомерна и многопластова Реалност.

            Процесът на самопораждано и самоорганизирано реализиране на континуума е неограничен. Това свързва информационно-пространствено-времевия континуум с вечността. Той е във вечността. Той поражда вечността. Той е вечността. Той е и Твореца и Творението.

            Както вече отбелязахме, определянето на информацията като породен образ насъстоянието от анализа на контекстни зависимости в среда на неограничена логика налага преосмисляне на представата за пространството и за времето.

            Преди да изведем определение за пространството си позволяваме да направим неголямо но съзнателно отклонение и да насочим вниманието към христоматийния пример за онагледяване на демонстрирано изкривяване на пространството от А. Айнщайн. За демонстрационния пример той предварително отрича и елиминира етера (ефира) с неговите етерони (ефирони). В примера той обаче инкогнито го експлоатира чрез мрежата, в която се поставя масивното тяло и чрез нейното огъване под масивното тяло илюстрира изкривяване на пространството (мрежата).

            Необходимо е да се отбележи, че както той посочва изведените уравнения по постановката на примера са валидни за вакуум (чиста среда). Това дава основание да се твърди, че изведените уравнения  за вакуум (чиста среда) са верни за вакуум и могат да се прилагат в не силно отклоняваща се от вакуума среда. В такъв аспект уравненията намират практическо приложение в областта на космонавтиката.

            Изводът за изкривяване на пространството в реална хармонична среда на пространството е лишен от основание. Изкривяване на пространство няма. И не би могло да има.

            Пространството се поражда и реализира ежемоментно като образ на състоянието от анализа на контекстни зависимости в среда на неограничена логика в неговата хармонична цялостност. Пространството съществува единствено и само в мига на своето пораждане и реализиране в образ на състоянието. То няма минало. Няма бъдеще. Пространството от преди актуалния миг на пораждане и реализиране не съществува. Пространството след актуалния (текущия) миг на пораждане и реализиране още не се е породило.

            Внимателното изучаване на пространството в неговата хармонична цялост (и едновременно в неговата йерархична делимост) от всички обекти (елементи), представяни от най-малките елементарни частици, от малки и големи обекти в ежемоментно пораждания образ на неговото състояние. Тази постановка не допуска изкривяване на пространството. Пространството винаги е в своя породен и реализиран образ на състояние.

            От позициите на философията пространството може да се определи като свят в поглед от вътре.

            Физическата представа на пространството се представя чрез съвкупността на всички обекти в даден свят.

            Пространството може се разглежда разглежда като обособено и сложно множество в математиката.

            Всяка от изложените представи изисква самостоятелно разглеждане. Цялостна представа за пространството може да се получи чрез постигане на хармонично единение на определенията на пространството във физиката, във философията и в математиката.

            Нагледно Вселената може условно да се представи като йерархичен модел на един свят (приет за затворена конфигурация). При такава постановка този модел на свят може да се смъкне към по-долна йерахия и да определят негови по-ниски (долни) нива.  

            Всеки свят, дори в представата за хаоса в него, е достатъчно подреден и е подчинен на обективно действащите закони. Откриването на обективно действащите закони може да бъде много сложно. Тези закони трябва да определят закономерностите в системите, които са приемани за непредсказуеми и хаотични. Между неконтролирания хаос и строгия ред на Евклид е фракталния ред.

            В йерархичния модел на фиг. 1 [2, с.84] всеки ранг е обозначен като свят. Обектът от първи ранг е обозначен като свят 1. Обектите от втори ранг са обозначени като свят 2. В следващата стъпка надолу в модела са обектите от трети ранг обозначени като свят 3. Всяка стъпка в йерархичния модел дава съответния ранг и обозначава съответния свят.

            Длъжни сме да отбележим, че конструирането на йерархичен модел е само условно онагледяване на вече породения и реализиран образ на състоянието на пространството. Остава открит и неизучен въпроса за механизма на ежемоментното пораждане образа на състоянието на пространството от анализа на контекстни зависимости в среда на неограничена логика.

Фиг. 1. Опростена йерархична представа на светове във Вселената

            Неотделимо от определението на информацията и пространството е определението на понятието време. Във Философията времето се разглежда като поредица от събития, а всеки преход в друго състояние е събитие.

            В общия си вид това определение е приложимо и за времето в неговата континуумност с разгледаните понятия за информацията и пространството в тяхната поредица на пораждане и реализиране.

            Извън това философско определение на времето остава времето на самия миг на пораждане на образа на състоянието на информацията от анализа на контекстни зависимости в среда на неограничена логика. Основателно възниква необходимостта от универсална метрична единица за време в единния непрекъсваем процес на пораждане образите на състояние. Логично е мигът на пораждане и реализиране на образ на състояние да бъде възприет като времеви еталон на пораждането и реализирането.

            Базирайки се на общоизвестни константи Г. Кръстев предлага универсална измерителна система, построена на основата пулсационния модел на мега-галактиката (разглеждана като пространство) [2, с.39]. За основни измерителни единици са използвани средно геометрични стойности от радиусите и масите на мега-галактиката и елементарния квант. За единица е приета началната скорост на въртене на мега-галактиката, когато е била к радиус Rₒ. Други единици са дължината на Планк, масата на Планк, константата на Хабъл, константата на тънката струна, скоростта на светлината, гравитационната константа, квантовите константи и електрическите величини. Съставна част на предлаганата от него универсална система е единицата за време  [2]. Тя е определена на 6,6745.10-105 от използваната метрична секунда.

            Изведената универсална секунда може хипотетично да се разглежда като размер (измерител) на „мига“ на пораждане на образа на състоянието. Това допускане позволява да се направи извода, че образа на състоянието се поражда и реализира в рамките на една универсална секунда, което е равно на 1, 5. 10. 104пъти пораждания на образи на състояния в една секунда.

            В заключение ще отбележим, че частично представената парадигмата за информацията, пространство и времето в тяхната континууност да изглежда силно отдалечена от днешните разбирания за средата на сигурност в обозримо бъдеще тя ще наложи нов поглед към средата на сигурност. Качествено ще се изменят разбиранията за сигурност.

Литература:

1. Кабаиванов Р., Кабаиванов С. Размисли за информацията и информационно-пространствено-времевия континуум, изд. Абагар, В. Търново, 2014 г.

2. Кръстев Г. Вселена. Свят. Пространство. Време, изд. Асеневци Трейд, В. Търново, 2014 г.

3. Айнщайн А. Специална и обща теория на относителността, изд. Прометей И-Л, София, 2005 г.

4. Шипов Г. Торсионните полета в теорията на физичния вакуум, изд. Данграфик, Варна, 2005 г.

5. Уилкок Д. Спиралата на времето и ключът на синхронността, изд. Кръгозор, София, 2013 г.