Автор: проф. Светлозар Кабаиванов
Думата информация еуфоризира света. Тя стана обиходна и придоби употреба в широк диапазон от близки и далечни значения. Още по-широко е използването на термина като прилагателно за характеризиране и най-вече за модернизиране и привнасяне на иновационна натовареност на протичащите в съвремието явления и процеси. Така информацията и нейните производни се превърнаха в емблематичен и характеристичен знак на съвременния етап от развитието на света. За думата информация (като термин и понятие) и за „феномена” информация е писано много.
Създаването на много широка гама научни, псевдо-научни и откровено субективно-потребителски изследвания (в широк и в тесен смисъл) би трябвало да предполага изкристализирането на едно общоприето и неоспоримо определение за информация. Широкото натрупване на многообразни изследвания и формулираните от тях определения обаче не водят до извеждането на определение с такова качество. Това е обективно предопределено отобстоятелството, че в предмета на изследването се поставя не истинната същност на информацията, а повърхностно-периферни проявления на тази същност или явления и процеси се натоварват субективно с роли на информационни обекти и субекти.
Цялото многообразно представяне на информацията до сега може да се обобщи и изрази като сведение за „нещо“. Това „нещо“ е истинната информация. Сведенията за нея се фиксират в сигнали и знаци. Фиксираните в среда сигнали и знаци са предмет на аритметико-логическо преобразуване и обработка от изчислителните машини. За няколко десетилетия обема и скоростта на аритметико-логическата обработка на фиксирани в среда сигнали и знаци бързо расте. Вграждането на изчислителната машина в производствената машина ускори автоматизацията на производствените и управленските процеси и повиши нейната ефективност.
Определянето на истинната същност на информацията и дефинирането на информационно-пространствено-времеви континуум извежда на качествено ново ниво представата за многомерната и многопластова Реалност и разширява хоризонта на познаване на универсалния и вечен Универсум.
Дефинирането на понятието информация и разкриването на неговата континуумност с понятията пространство и време е само началото. Начало на пътя към тяхната континуумна същност. Път, открит за нови виждания и открития.
Това поставя пред науката за информацията иинформационно-пространствено-времевия континуум актуални задачи с повишена трудност. Намирането на решения на задачи, които природата е решила, е достатъчно красиво предизвикателство към съвременната земна цивилизация.
Първостепенна задача за завършването на теорията за информацията и информационно-пространствено-времевия континуум е задачата за разработване на анализ на контекстни зависимости и негова технологична реализация.
Заедно с апарата за безпределна логика и разработването на анализ на контекстни зависимости извежда на преден план необходимостта от нова математика. Математика, която да представи същността на информационно-пространствено-времевия континуум в пълната му многомерност и многопластовост.
Започна обратното броене за откриване на решение на поставените пред теорията на информацията и информационно-пространствено-времевия континуум задачи.
Решението е зад ъгъла. Трябва само да го открием.
Подобно на други общи теории, и квантовата теория описва Реалността. Тя описва състоянието на обектите (системите) на реалността. Описанието ѝ е много по-точ но и прецизно от описанията на предхождащите я теории.
Тя описва (фиксира) възникващите състояния от процеса на декохеренция на обектите (системите). С това прави качествен скок над класическата физическа представа за същността на реалността. С описването и изучаването на състоянията квантовата теория предлага нова представа за декохерираща и рекохерираща се реалност.
Без претенции за абсолютна истинност, но с висока степен на убеденост си позволяваме да изкажем основания за обективизиращата се необходимост от нов поглед към информацията и протичащите истинни информационни процеси.
Новият поглед към същността на информацията като пораждане на образ на състояние изважда определението за понятието информация от формите на самообособяване и самоизолиране и поставя на ново по-високо ниво отношенията и понятието информация с понятията пространство и време. На новото по-високо ниво на разбиране отношенията между информацията, пространството и времето преминават в ново качество.
Главният резултат от новото качество е формирането на ново мегапонятие за тяхната идентичност. Такова понятие е информационно-пространствено-времевия континуум. Този континуум легитимира триединството на информацията, пространството и времето.
Върху понятийната празнота на термина „информация” бе реализиран опит да се обяви дефинирането на нова наука. Такъв е опитът за обявяване, отстояване и активно популяризиране на науката „информатика”. За пореден път ще отбележим, че това е необоснован опит да се обяви информатиката за наука и да се възлагат на нея безпочвени очаквания, когато самата тази наука няма свой предмет на изследване и не е определила истинската същност на понятието „информация”. По тази пределно обективна причина обявяваната за наука информатика няма свои общи закони, своя теория, няма и произтичащи от тях частни закони и частни теории.
Отсъствието на обективни основания за това информатиката да се определи и признае като наука (не по-малко основателна е невъзможността в предлагания вид тя да се разглежда като наука) изисква актуално запълване на реално съществуващата празнина и извеждане с най-висок приоритет на потребността от определяне същността на информацията и от създаване на завършена теория за информацията. Само завършена и стройна теория за информацията може да бъде надеждният фундамент и скелет на наука за информацията.
Теорията за информацията ще е неоспоримо особена теория. Тя трябва да проецира в себе си цялостната същност на информационно-пространствено-времевия континуум. Създаването на такава теория е задача, натоварена с изключително висока сложност. Неимоверно високата сложност произтича от обективната невъзможност информацията да се дефинира от парадигма извън този континуум. Не може да има друга парадигма и друга теория за информацията освен общата теория за поражданата в континуума информация.
Да се постулира такова твърдение не е трудно. Трудно е да се обхване в континуумната цялост истинската същност на поражданата (в образ) информация и всички свързани и произтичащи от тази същност процеси.
Докато абстрактните системи са конструирани върху универсалния механизъм за изчисляване, то основа на откритите системи са други аксиоми и други механизми.
Това е механизмът на контекстния анализ. Контекстният анализ е вътрешният механизъм на информационно-пространствено-времевия континуум и като такъв той е единствен в мирозданието. Механизмът на устройството на откритите системи и на континуума като такава система от най-висок клас е базиран върху контекстния анализ (анализ на контексти в най-общия смисъл).
Контекстността съществува само като никога непрекъсващ се процес на потвърждаване правилността на разбиране и откриване на отличия на това разбиране в непрекъснатия контакт на взаимодействащите системи и на неограничено развитие на предмета на обсъждане и равнището на неговото описание. Пораждането на информация осигурява съществуването на информационно-пространствено-времевия континуум като открита система, като съвкупност от такива системи и обекти в тях, които принципно не могат да съществуват освен като системи които конструктивно се намират в контекстно зависимо взаимодействие и не могат без същностно разрушаване да преминат към съществуване в контекстна независимост на функциониране.
Безспорно важно място в новосъздаваната теория за информацията трябва да заеме потребността от разработване на правила за конструиране на информационно-пространствено-времеви фрагменти на мегамодела за информацията и на мегамодела на континуума. Разработените правила за конструиране на мегамодела и на фрагменти от него трябва методологично да се осигурят с необходимия работещ инструментарий, осигуряващ функционирането и на мегамодела и на фрагменти (модели) от мегамодела. Крайният продукт (резултат) на мегамодела за информацията е породената информация. Декомпозираните фрагменти на мегамодела (със своята органическа свързаност и функционална съподчиненост на мегамодела) са междинен етап в контекстно зависимото пораждане на информация. Мегамоделът е и си остава основопола гащ за всеки негов фрагмент и се проецира в него.
Един от крайъгълните камъни на създаваната теория за информацията следва да бъде отговорът на въпроса за субстанционалността на информацията. Той е свързан непосредствено с определението на понятието „информация”. Отговорът на този въпрос трябва да потвърди или отхвърли информацията като количество от някаква субстанция.
Фундаменталността на въпроса за субстанционалността на информацията е неоспорима. Всеки от отговорите е фундаментално определящ за раждането на коренно различни теории за информацията. Това е така, защото при всеки един от отговорите определението за информация ще е различно. Всяко определение на същността на информацията ще изисква създаването на своя себеопределяща теория за информацията в континуума информация – пространство – време.
Контекстните зависимости в информационно-пространствено-времевия континуум са безкрайни. За тях не е приложимо количествено определение, което произтича от изчисляване. Затова напълно пълноправно е да се приеме (или поне да се признае) реалното съществуване на явления, които нямат субстанционален еквивалент. По този начин нещата в информационно-пространствено-времевия континуум ще застанат реално на своите места и няма да е необходимо да се правят опити да се налагат произволно измислени аксиоми вместо реалните свойства на континуума като резултат от конкретна контекстно зависима обусловеност.
Натрупаният от човечеството емпиричен опит дава определени основания решението за субстанционалността или за несубстанционалността на информацията настойчиво да изисква нов поглед. Това трябва да е поглед, необременен от получили разпространения научни полуистини и твърдения, придобили статут на откровени догми. Само така теорията на информацията и науката за нея ще получат необходимата свобода да дефинират същност на информацията в информационно-пространствено-времевия континуум.
С определението на понятието информация като пораждане на образ в информационно-пространствено-времевия континуум за първи път обективно възниква и реално се извежда на преден план необходимостта от разработване на механизми за работа с контекстни зависимости, формиране на адекватна на това определение теория за информацията и създаване на качествено нова наука за информацията. Разработваната теория и новата наука за информацията ще имат за първи път за свой предмет определение на истинската природна същност на понятието информация. Новата теория за информацията и новата наука за нея ще бъдат органически неделима част от мегатеорията и меганауката за информационно-пространствено-времевия континуум.
За създаването на нова теория и на нова наука за информацията следва да се изучава и използва пълноценно както натрупаният досега теоретичен и практически опит в системата на науките, така и специфични иновационни потребности, които произтичат от универсалността на информационно-пространствено-времевия континуум. В работата по създаването на нова теория за информацията и нова наука за информацията трябва внимателно да се отчита произтичащият от опита извод, че всичко, което има непосредствен и очевиден характер може да представлява сложен, объркан и непредсказуем процес.
В такъв процес е естествено някои явления да се разглеждат като непричинни (независимо от това, че по-рано на тях да са били приписвани черти на причинност). В същото време други явления се разглеждат като причинни в някакво отношение. Това е основание да се твърди, че непричинните типове детерминация някак си са свързани с причинността. Проблемът с детерминизма, индикиран в съвременните тенденции в науката, се заключава не толкова до отказване от причинността, а колкото до прогресиращото нарастване на многообразните типове детерминация със съответстващите изменения на значенията и пределите на приложимост на причинния принцип.
Осъществяваният от природните информационни машини анализ на контекстните зависимости успява да отчете и изведе в пораждания образ (информация) вътрешно присъщи схеми и механизми на континуума. Такива вътрешно присъщи схеми и механизми могат да бъдат обективните закони, които в много отношения са неизменни и всеобхватни.
Законите на физичната (и на обществената) реалност в информационно-пространствено-времевия континуум не зависят от нашето знание за тях. За тях сепредполага, че са закони, които действат обективно. Те са закони иманентни на природата на континуума. Следователно, законите на информационно-пространствено-времевия континуум и неговите конструкти се откриват. Те не се изобретяват. Те се пораждат от самия континуум.
Всеобщият универсален закон на информационно-пространствено-времевия континуум е законът за неговата самоорганизация (на континуума и неговите съставящи). Това е самоорганизацията, която поражда и реализира ежемоментно континуума.
Законът за самоорганизацията е основополагащ както за самия континуум, така и за формирането на наука за информацията. Ежемоментното пораждане на информация поражда и самоорганизацията на информационно-пространствено-времевия континуум.
Без да навлизаме в дълбините на характеризирането, дефинирането и класифицирането на научните закони си позволяваме да отбележим, че една от главните функции на научните закони е обяснението, или отговора на въпроса „защо изследваното явление (събитие) се случва (поражда)“.
Откриването на закон за информацията е една от степените на познаване както единството и връзката, така и на взаимозависимостта и целостта на информационно-пространствено-времевия континуум. Научният закон в науката за информацията е отражение (и продукт) на най-съществените, повтарящи се обективни вътрешни връзкии отношения в природата (истинната същност) на информационно-пространствено-времевия континиум. Връзката може да бъде необходима и случайна. Законът е необходимата връзка.
Законът за самоорганизацията на информационно-пространствено-времевия континуум е всеобщ универсален закон. Той е задължителният фундамент на науката за информацията. Законът за самоорганизацията и се поражда, и се реализира чрез поражданата информация от анализа на контекстните зависимости в среда на неограничена логика в многомерната и многопластова реалност на информационно-пространствено-времевия континуум
Откриването на механизма на анализа на контекстните зависимости и неговата практическа реализация ще издигне на качествено ново ниво научната представа за информацията. Ще разкрие истинната същност на Универсума. Същност, реализирана от многомерния и многопластов информационно-пространствено-времеви континуум.
Създаването на наука за информацията и информационно-пространствено-времевия континуум ще изведе земната наука на нова по-висока орбита и ще даде новия конструкт на нови технологии и тяхното практическо използване за създаване на инфогенна земна цивилизация.
Науката за информацията е необходимото ново начало за такава бъдеща цивилизация.
Както отбелязва Греъм Хенкок в предговора си към книгата на Дейвид Уилкок „Енергийното поле на Вселената и трансформацията на човешкото съзнание“ (1), едно от главните послания както на тази книга, така и на редица древни текстове гласи, че ние сме съавтори на собствената си реалност, откъдето следва, че златната епоха е съвсем близо до нас, буквално зад ъгъла – винаги и за всички от нас. За да я приемем, се налага да оставим настрани всички негативни модели и референтни рамки на миналото, да се отървем от неповратливите си мисловни навици, които отдавна отказват да ни служат, и да бъдем готови да приемем едно тотално разтърсване на нашия светоглед по абсолютно всички въпроси.
Създаването на наука за информацията и информационно-пространствено-времевия континуум може да бъде необходимото ново начало в научните познания за Универсума и да стане повратна точка за нашата земна човешка история.
Литература:
1. Уилкок Д. Енергийното поле на Вселената и трансформацията на човешкото съзнание. изд. Кръгозор, С., 2013.