Дезинформацията и новата пропаганда в онлайн пространството могат да приемат много форми – от използването на фалшиви визуални материали или подвеждащи заглавия до техниките на социалните медии, които създават впечатление, че „мнозинството“ разбира даден проблем по определен начин. В модерното информационно пространство разпространението на дезинформацията е толкова лесно, колкото „лайк“, „туит“ или „споделяне на пост“.
Вижте някои от най-често използваните техники за пропаганда, разпространение на фалшиви новини и дезинформация:
- Пинг-понг – координираното използване на допълнителни уебсайтове за разпространение на фалшиви новини в масовата комуникация.
- Внушение – обвиняването на лице или институция за нещо, което прави обвинителя.
- Подвеждащо заглавие – фактите или твърденията в статията са верни или най-вече верни, но заглавието е подвеждащо.
- Няма доказателство – факти или твърдения, които не са подкрепени с доказателства и източници.
- Струпване на данни – Фактите или твърденията са частично верни. Това се случва, когато информацията е вярна, но се предлага избирателно или ключови факти са пропуснати. Обикновено се използва тази техника, за да се насочи публиката към заключение, което се вписва в сглобен или фалшив наратив.
- Фалшиви факти – Фактите или твърденията са неверни. Например, интервю, споменато в статия, която никога не се е случвало, или събитие или инцидент, включени в новини, които всъщност не се случили.
- Фалшиви изображения – Вариант на фалшиви факти, тази техника използва фалшиви или манипулирани провокативни визуални материали. Целта е да се придаде допълнителна достоверност на фалшив факт или новина.
- Отричане на факти – Вариант на „фалшиви факти“, това се случва, когато истинските факти са отхвърлени или неправилно подкопани. Фактите за дадено събитие могат да бъдат докладвани, но се прави опит да се дискредитира тяхната истинност. Цели се да се постигне съмнение сред публиката относно валидността на историята или разказа.
- Преувеличение – този метод драматизира фалшиви сигнали или използва определена предпоставка за оформяне на заключение.
- „Цялото за една част„. Пример: да се представят мненията на един-единствен журналист или експерт като официално становище или позиция на правителство.
- Промяна на източника или контекста – Фактите и твърденията се отчитат от други източници, но те вече са различни от оригинала или не отчитат последните редакционни промени. Например, цитатът е правилен, но човекът, на когото се приписва, се е променил или контекстът на офертата е променен, така че да се промени значението или значението му в оригиналната история.
- Заредени думи или метафори – Използване на изрази и метафори за подкрепа на фалшив разказ или скриване на истински;. Например, използвайки термин като „мистериозна смърт“ вместо „отравяне“ или „убийство“, за да опишете фактите на историята.
- Подигравки, дискредитиране, намаляване – Маргинализиране на факти, твърдения или хора чрез подигравки, обиждане на име (т.е. аргумента ad hominem) или подкопаване на тяхната власт. Това включва използването на традиционен и нов медиен хумор, за да се дискредитират по несъществени заслуги.
- Ами, какво става? Използване на фалшиви сравнения за подкрепа на предварително изготвен описателен разказ или оправдаване на дела и политики; „Може да сме лоши, но други са също толкова лоши“ или „Анексирането на Крим беше точно като инвазията в Ирак“.
- Маниполация– Прикриване и почистване на източника или претенцията. Когато така нареченият експерт представя лъжливи факти или разкази, като истина. Често това се случва, когато пропагандни обекти имитират формата на основните медии. Често срещана техника е да се представи гост „експерт“ или „учен“ в телевизионна програма, чиито фалшив факт или разказ може да бъде преопакован за по-широко разпространение. Например, „Австрийски медии пишат, че…“ или „Добре известен немски политически експерт казва, че…“
- Използване на баланс – Това се случва, когато иначе масовите медии се опитват да „балансират“ отчетността си с участието на пропагандисти или faux журналисти и експерти. Ефектът е да се инжектира иначе легитимна новинарска история или дебат с фалшиви факти и разкази. Тази техника е често срещана в телевизионни формати, които включват спор с точки темпото. Пропагандистите впоследствие отвличат добросъвестно обмен на противоположни възгледи.
- Представяне на мнение, като факт (и обратното) – Становището е представено като факт с цел да се направи напредък или да се дискредитира разказ.
- Теория на конспирацията – Да се използват слухове, митове или твърдения за конспирация, за да отвлече вниманието или да порази публиката. Примерите включват: „НАТО иска да нахлуе в Русия“. „Съединените щати създадоха вируса CoVid-19“. „Тайните балтийски агенции заразяват руските компютри с вируси“ или „Латвия иска да изпрати руската си популация в концентрационни лагери“. Вариант на тази техника е конспирацията на обратната страна – или се опитва да дискредитира една фактическа новина, като му е набелязала конспирация.
- Присъединяване към бандата – Създаване на впечатлението, че „мнозинството“ предпочита или разбира даден проблем по определен начин. Предполагаемата мъдрост на мнозинството придава на разума извод или на фалшива тава; например“Хората питат.“, „Хората искат…“ или „Хората знаят най-добре.“
- Фалшива дилема – Като нас се насили аудиториите в фалшив избор, обикновено „нас“ срещу „тях“.
- Удавяне на факти с емоция – Форма на „обжалване на емоция“ заблуда, това е, когато историята се представя по такъв емоционален начин, че фактите губят значението си. Пример за това е случаят „Лиза“, в който еимисюлските имигранти в Германия са били лъжливо докладвани, че са сексуално нападали руснак. Докато събитието е изцяло измислено, привлекателното му внимание към емоциите разсейва публиката от липсата на факти. Често срещаните варианти на този метод предизвикват следсъветска носталгия в Централна и Източна Европа или се сближи обществения страх от ядрена война.
- Създаване на контекст – Най-често се среща в телевизионните новинарски програми, тя създава контекста на сглобена история, като предхожда и следва новини по такъв начин, че да променя значението на самата новина. Например, за да изпрати посланието, че неотдавнашните терористични атаки в Европа са били резултат от това, че страните-членки на ЕС не работят с Русия, което пречи на нейната борба срещу ИДИЛ в Сирия — коментар преди новините от нападенията в Брюксел през март 2016 г. Или друг пример от българските медии по време на съкращенията в Българската армия. Винаги когато се предостави новина в която политиците обсъждат бъдещето на армията в близост до нея се дава друга новина, че пенсиониран военен застрелял жена си или друг негативен случай!