Импакт фактор е метрика, която показва влиянието на списанието и авторите над световната наука. Най-общо се определя по формулата:
IF = C / P
където IF e Импакт фактора;
C – средния брой на цитиранията на автора в индексирани публикации през изтеклата година, например 2016 г.;
P – e броя на публикациите на автора през предходните години в специализирани научни издания в признатите бази данни, например 2015 и 2014 г. Броя на всички останали публикации не се отчита в този параметър.
Информационни системи измерващи наукометричните параметри
Съществуват няколко информационни системи оценяващи научното значение на списанията и авторите, като Web of science (Thomsan Roiters на Еlsevier), Google Scholar, Scopus, Cite Factor, Sjifactor.com, Elibrary.ru, Индекс Коперник и други. Всяка от тях измерва със собствени наукометричните показатели, например:
– Scopus e най-голямата наукометрична база данни в света с класация за цитираните автори. Те имат метрика наречена IPP (Impact per Publication), която наподобява импакт фактора от горната формула, но използва тригодишен прозорец за цитиране. Както виждате от картинката по-горе те индексират всички останали бази данни, като издателят на Web of Science заема 11 % в Индекса.
– SNIP (Source Normalized Impact per Paper) е още по-точно измерване на Scopus, което взема в предвид само цитатите по темата в съответната научна област на изданието. Търсенето на статии в Scopus става като кликнете на източници в менюто горе в следствие на което се отваря тяхната търсачка https://www.scopus.com/sources?zone=&origin=sbrowse . От страницата може да изтеглите и списък на Еxcel.
– Thomsan Roiters имат метрика наречена SJR (Scimago Journal Rank), която измерва ранга на списанията и се основава на цитиранията през последните пет години. Класиранията по този показател и по държави може да видите тук http://www.scimagojr.com/ Интересно е, че България е все още на 51 място, макар че графиката пада рязко на долу и остават предимно списания за медицина. Търсачката на Thomson Reuters може да видите тук http://www.researcherid.com/ViewProfileSearch.action и освен това публикуват годишен доклад с класирането на списанията, като този за 2016 г. http://scientific.thomsonreuters.com/imgblast/JCRFullCovlist-2016.pdf.
– Освен това съществуват и метрики на други организации, като Science Cita on Index (SCI), Journal Citation Rank (JCR) и Руския импакт фактор РИНЦ (Российский индекс научного цитирования).
– Също така в базите данни се оценяват и авторите с т.н. персонален индекс, който се определя от всички индексирани статии на автора и направените към него цитирания. Това се допълва от параметъра h (индекс на Хирш) при който n публикации са били цитирани n пъти. Пример: имате h-индекс 3 ако сте публикували 3 статии, който са цитирани 3 пъти.
С една дума различните научни организации признават за легитимни различни метрики на научната продукция, като в България това се определя от вътрешните правилници на университетите. При някои, като БАН се определят за основни Web of Science и Scopus, а при други на кандидатите за академични длъжности се изисква просто да имат определен брой статии с „импакт фактор“, но кой точно???
Проблемът до някъде се решава с помощта на предоставяните услуги от Националния център за информация и документация (НАЦИД) към Централната научно-техническа библиотека, които могат да ви издадат справка за научната продукция срещу скромната сума от 5 лева.
Как да проверите дали дадено списание има Импакт фактор?
Просто използвайте наличните търсачки в научните базите данни от долния списък и когато намерите даденото списание, кликнете на него за да видите. Не е достатъчно само да е индексирано в някоя от тези бази данни, а трябва да има и присвоена някаква цифра по желаната метрика.
- Търсачката на Scopus https://www.scopus.com/sources?zone=&origin=sbrowse
- Това също e търсачката за научни статии и книги на Web of Science http://www.sciencedirect.com/
- https://www.elsevier.com/catalog?producttype=journals&cat0=computer-science&cat1=&q=&imprintname=&author=&sortby=sortByDateDesc
- Може да търсите и в двете директории за безплатни издания Directory of Open Access Journals ( DOAJ ) и Directory of Open Access Scholarly Resources ( ROAD)
- Както и другите Open Access в https://www.omicsonline.org/open-access.php и http://www.tandfonline.com/openaccess/openjournals
- Русия наукометричната база данни за класиране на списания е http://elibrary.ru/titles.asp, чрез нея лесно може да видите дали даденото списание е индексирано и във всички описани по-горе системи, като Scopus и Web of science и други. Тяхната академия на науките признава, както чуждестранните метрики, така и списанията класирани само по РИНЦ.
- http://www.citefactor.org/categories/journals
- http://www.jifactor.com/JournalView.asp
- Страхотния проекта на Microsoft за търсене на научни статии https://www.semanticscholar.org/ , лоито за жалост няма някакви метрики, но пък с него много лесно може да намерите огромно количество научни статии във вашата област.
- Също така ползвайте другата база данни Microsoft Academic https://academic.microsoft.com
- http://xxx.lanl.gov/ архив с електронни статии по физика, математика и компютърни науки
- http://www.sciencegateway.org/
Как може да получим по-голям импакт фактор и персонален индекс на автора?
Ако анализираме формулата IF = C / P ще видим, че по-лесно можем да влияем на знаменателя P, но колкото е по-голям той при постоянно число С, толкова по-малък импакт фактор ще получаваме. От това следва, че трябва да имаме малко на брой публикации, но с максимално качество и много цитирания.
Практиката показва, че за да се получи по-голям импакт фактор на дадено списание то, трябва да публикува в един брой по-голямо количество, големи по дължина и съдържание статии с всичко възможно за цитиране, като описателно заглавие, посочени координати на авторите, анотации, изпълнени с таблици, схеми, фигури и много цитирания.
Статиите с по-широка тематика имат по-голям шанс да се цитират, защото получават повече потребители. Тези с фундаментална тематика се цитират по-често от научно-приложните статии. Изследователските доклади получават по-малко цитати от научните обзори. Тези, които предизвикват спор също имат по-висок резултат, защото се цитират и от опонентите си.
Колкото по-известен е автора в областта, толкова повече е цитиран, ако цитирате повече други индексирани автори, толкова по-голям е шанс да ви отвърнат със същото. Един трик за повишаване на индекса е самоцитирането, само не прекалявайте с повече от 15-20 % от цитиранията.
За да се индексира по-лесно вашата статия е добре да направите резюмето подходящо и за търсещите машини от SEO гледна точка, това ще повиши цитиранията.
Няколко полезни български списания с Импакт фактор
- Българско списание на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН с импакт фактор, индексирано в Scopus и Web of Science http://www.cit.iit.bas.bg/cit_inst_authors.html
- Applied Mathematical Sciences
- Archaeologica Bulgarica
- Bulgarian Chemical Communications
- Journal of the Balkan Tribological Association
Няколко списания с Импакт фактор за бързо публикуване
- Срещу заплащане от 100 долара в рамките на седмица, две ще получите публикация със сертификат във http://www.journalijar.com/
- В това списание също лесно ще намерите формата за изпращане на статия. Плаща се малка такса за публикуване и е индексирано е в Web of Science http://www.recentscientific.com/submit-article
- http://www.onlinejournal.in/
- Списание за киберсигурност http://sdiwc.net/ijcsdf/Submit-a-Manuscript.php
- Политически науки румънско списание – http://www.sar.org.ro/polsci/?page_id=841 приема статия между 5-8000 думи 2 пъти годишно.
- http://www.journalcra.com/
- Още едно със 100 долара за 2000 думи. http://www.ierj.in/
- И накрая две безплатни за отбрана и национална сигурност http://www.omicsgroup.org/editorialtracking/defense/SubmitManuscript.php и http://publications.drdo.gov.in/ojs/index.php/dsj
- Кибераферс http://scholarcommons.usf.edu/mca/
- http://onlinelibrary.wiley.com/