Психология на интернет-общуването

internet-psihologiaЗабелязали ли сте, как с някои хора по телефона можете да говорите с часове, а в лично съобщение – нещо ви пречи. Думите засядат, мислите отлитат, появява се някаква скованост. Разговорът по телефона – това е отделен жанр. Не напразно съществуват тренинги за телефонно общуване. Като цяло, даже такава обикновена технически вещ, в сравнение с интернета, оказва влияние върху психологията и културата на общуване. Какво да кажем за интернета, който предлага цял паралелен свят, общуването, в който може да бъде безкрайно далече от реалността.

В психоаналитическите центрове започват да се появяват първите клиенти, в живота на които, виртуалното общуване заема главно място и често се явява единствена форма на общуване. В много страни зависимостта от виртуалното общуване вече е призната като реален проблем. Проблем от медицината. Появяват се и съответните термини – INTERNET ADDICTION, ON-LINE ADDICTION, NET ADDICTION.

Ако по-рано виртуалното общуване се е представяло като обмяна на съобщения, то сега, от гледна точка на хората, изпитващи проблеми в общуването в реалния живот, тази замяна е твърде примамлива.
Първо – може да се създаде какъвто образ искаш, обединявайки всичко, което искаш да имаш или какъвто искаш да си в реалността. Второ – анонимността, свойствена за виртуалното общуване, защитава те от разочарования и предоставя чувство на безопасност. Анонимността ти позволява безопасно да експериментираш със своя образ, мъжете могат да се представят в образ на жени или обратно. Има възможност да изиграеш във виртуалното пространство своите фантазии, нещо, което в реалността, в повечето случаи, е невъзможно. И най-важното – интерактивността, заради, която виртуалното общуване е способно да създаде илюзии на реално, живо общуване.

Изследванията на медиците за сега са насочени основно към това как да научат ползвателите да контролират количеството време, проведено в мрежата, да те накарат да се изключиш от сайтове, от които особено трудно излизаш. Но това поведение не е толкова кардинално, защото то е борба със следствието, а не с причината.

Кардиналното решение на проблема психологическа зависимост – означава да се осъзнае, че именно в личната история на човека нещо е довело до това възприятие на реалността, което не му позволява да се наслаждава на живота. От клинична гледна точка, всички психологически зависимости водят корените си от детството и могат да се проследят в ранните депривации и конфликти. Те могат да са способи да се справят с депресията и тревожността, а могат да свидетелстват за отсъствие на баналното чувство за безопасност или за усещане на вътрешна опустошителност.

Човекът има свойството да остава в света на фантазиите и там да се скрива от трудностите на психологическата адаптация – някои се затрупват с работа, превръщайки се в работохолици, за да не усещат вътрешната пустота и да избягат от усещането за безсмисленост, някои прибягват към наркотиците, други гледат филми, четат художествена литература, с упоение следят развитието на измислен сюжет. Някои ходят в музеи и на изложби, любувайки се на виртуалната реалност на картини и скулптури, а други – откриват за себе си виртуалния свят на Интернет.

Като цяло това е характерно за човечеството. Това начало в света на виртуалността е започнало, оттогава, когато пещерен художник е нарисувал на стената първия бизон. Говорейки за нета, на практика всичко е започнало още по-рано – първата виртуалност се е появила заедно с животинската психика, когато протеиново същество е погледнало с очи обкръжаващия го зелен свят. Нали в съзнанието вече има някаква виртуалност, не съвпадаща със света, а само го отразява в своите представи. Виртуалният модел на света: Това е Интернет, който не само е в руслото на човечеството и техническата революция, но и в руслото на еволюцията изобщо.

Ние все по-дълбоко пропадаме в пропастта на измислените светове – чрез книгите, филмите, игрите, виртуалността. И в края на краищата ще пропаднем там окончателно, пренасяйки в „приказката” цялата наша цивилизация. И тогава в мрежата ще живеят електронни копия на личности, не свързани с нито едно конкретно тяло.
В каква реалност ще избягаме тогава от мрежата ?

Благодарим на автора на статията Мими Атанасова. Ако желаете подобна статия пишете и на maris13a@gmail.com