През последните 20 години безработицата нараства в световен мащаб. В България 1/3 от хората до 29 годишна възраст са безработни. Това е огромен проблем, защото в тях е бъдещето на държавата, а от друга страна те свикват с положението си. Според индекса на човешко развитие ( измерва се по качество на живот, образование и т.н. ) сме на 70-то място от 160 държави.
В икономиката е известен законът на Оукън според който най-високата безработица съвпада с периода на най-големия разрив между брутния национален продукт и потенциалния такъв.
С други думи нарастването на безработицата е симптом за прахосване на ресурси и затова нейния пик съвпада с фазите на рецесията и кризата от икономическия цикъл.
Според този закон за всеки един процент безработица в повече се губят по 2 % от брутния вътрешен продукт.
Според друг икономист – Филипс, когато има ниски темпове на безработица номиналната работна заплата расте. Подобна е зависимостта с инфлацията, колкото по-висока е тя, толкова заплатите са по-ниски. От друга страна високата инфлация не е в състояние да спре високата безработица. Следователно за да увеличим БВП трябва да увеличим предлагането и да намалим търсенето!
Бащата на свободния пазар Адам Смит казва, „всеки преследвайки собствените си интереси може да произведе и за обществото”, но дори и той се съгласява, че има 3 големи сфери от който държавата никога не трябва да абдикира – образование, отбрана и съд.
Държавата може да влияе на заетостта на младите, чрез контрол на тези три сфери с няколко прости инструмента. Например, може да се поемат плащанията на социалните осигуровки когато работодател наеме човек до 29 годишна възраст. За обвързване на бизнеса с образованието, може работодателите да дават стипендии на най-добрите обучаеми в дадени сфери за да набират така нови, качествени специалисти, а парите, които са дали за стипендии да им се приспадат от данъчната основа за кооперативно облагане.
Основната цел на политическото ни ръководство следва да бъде ефективна употреба на ресурсите за постигане на стратегически цели и подобряване качеството на живот на хората.
Толкова ли е богата България, че да може да си позволи такава безработица и прахосване на без това оскъдните ресурси, който притежаваме?