Всички знаят пирамидата на Маслоу за мотивацията.
Но както много други неща при Българина и тя не е както трябва. Съвпадат само първите две нива, физически потребности и нужда от безопасност.
Третото ниво е потребност от принадлежност и любов, а при нас е по скоро потребност от взаимоотношения и връзки. Ние не искаме само любов, а и полза. От тук произлиза „шуробаджанащината” в България, приятелят (връзката) се счита за задължен да услужи, дори в разрез със служебните му задължения.
Четвърто ниво на пирамидата е потребност от уважение и признание, а при българите може да се нарече – нужда от поддържане на статуквото. Ние не смеем да рискуваме, а без риск няма печалба и признание. Защото нашата култура е обърната назад в историята и всички очакват да забогатеят от наследство или някакво отдавна заровено имане.
Пето ниво по Маслоу е самоактуализацията, а в България това е стремежът към признание и репутация. При нас индивидът се интересува от това „Какво ще кажат хората?”, а не от собствената преценка. Социалния статус на човека се определя от притежаваната собственост и парите. Затова този който демонстрира богатство печели престиж. Затова всички правят пищни банкети и дават компетентни мнения по телевизията. Затова всички мислят, че не е важно как си успял, а да имаш по-малко скрупули и много пари.
Коментарите са безплатни, но фактите са свещени: