Образованието, като национален спасител!

реформа в образованиетоСъвременния свят е признал важността на качественото  образование.  В Лисабонската стратегия и Европа е декларирала нуждата от инвестиции в образованието.  Всяка държава се нуждае от достатъчно и добре обучени човешки ресурси за повишаване на националната си сигурност.

Големият проблем на Българското общество днес е формирането на ясна политика в областта на образованието и науката. Това не може да стане без оглед на изискванията на системата за националната сигурност на страната.

Проблемът не е във формулирането на нови схеми на образователните степени (такива има под път и над път), а  цялостна схема на елементите на националната образователната система,  като част от общата система за сигурност на страната.

На националната сигурност са присъщи специфични проблемни области – аспекти:  политически,  икономически,  социални, етнически,  духовни,  военни, информационни  и екологични компоненти.  Всеки от компонентите самостоятелно или в съчетание с другите, може да се окаже критичен за държавата, но всички те зависят от нивото на образование  на човешките ресурси в тях.

Следователно образованието трябва да дава подходящите компетенции по всеки един аспект на националната сигурност.

От друга (по специално за етническия компонент) е известно, че образованието е най-добрия инструмент за социализация на етносите, а от там може да влияе и на количеството и качеството на масите.

Не на последно място е важността на духовния компонент, който се определя от морала и ценностите на гражданите на страната. А след семейството, образователната система е най-важния фактор за формиране на националните ценности. Следователно образователната система трябва не само да образова, а и да възпитава.

Системата на образованието не е само от училищата, а множество от елементи на национално ниво, чиито функции е да създават  или помагат  на индивидите да повишават своите знания, а от там и нивото на национална сигурност.

Образованието е част от образователната система. За определяне на неговите структурни елементи може да се използва кръгът на ЮНЕСКО, който дава най-общата структурна рамка.    Той включва всички елементи от законовата рамка, отделените ресурси, управленска администрация, през учители и ученици до самото съдържание на образованието.

Във вътрешния кръг е разположено обучението, а според мен за нуждите на националната сигурност е необходимо да се добави и възпитанието.

Факт е, че две трети от осмокласниците в България предпочитат да живеят постоянно в друга държава,  което говори, че не само дисциплината,  а и възпитанието не са на необходимото ниво.

За изграждането на една добра образователната система трябва да отговорим на въпроса „Защо и какво искаме да постигнем?”  Държавното управление следва да изясни визията, мисията и целите на образованието. Държавната администрация следва да създаде  правила и методи, които да отговарят на въпросите „Кой, къде, как и кога?”   А обществото трябва да реши „Къде и колко?“ ресурси ще отпусне за образование.

След втората световна война в Япония са решили да заложат на образованието и в това време на недоимък са отпуснали цели 45 % от бюджета си за образование!  Днес всички виждаме резултатите от това решение, а българското общество е отделило едва 3,3 % от бюджета си. Явно не изпитваме потребност от знания, а само от бира с кебапчета.

Учебните планове и програми трябва да предоставят компетенции по аспектите на системата за национална сигурност и да включват политически,  икономически,  социални, етнически,  духовни,  военни, информационни  и екологични компоненти в образователните процеси. Освен предоставянето на компетенции в различните области, по-важно е да се формира ценността система на обучаемите.

Всички знаем, че една от основните ценности на Българския народ  е образованието.  Ние отделяме от залъка си за да пратим децата в добро училище. Много родители дори са готови да ипотекират жилищата си за да пратят децата в университет.  Защо обаче тези, който получават така скъпо образование са толкова неефективни в живота?

Вероятно защото живеят във време на реформи.  Споровете за матурата продължават с години и тя се превърна в олицетворение на корупцията в образованието.  В България реформата в образованието се занимава с това какво да се учи, вместо как да се учи.  Тук се избира количеството пред качеството или да знаеш какво, но да не знаеш как. Изпитите са акт на проверка на наученото в училище, не на знанието.

В нашето училище посредствените  постепенно настигат способните и ги изпреварват. Първите натискат газта, а вторите спирачки и се учат на мързел и безделие. Семплите и упоритите  наваксват с повече труд и по-късно именно те се превръщат в лидери. Както казват германците „У нас от 10 деца се ражда едно умно и като порасне, то става началник, а у вас от 10 деца – 9 са умни и си избират тъпия за началник”.

Тогава как да променим образователната система?

Тя  трябва да развива силните страни на обучаемите, а не да компенсира слабостите им. Учебния процес да бъде центриран около ученика, а не около преподавателя. При нас това е точно обратно, свободомислието и инициативата се изхвърлят още с прекрачване на прага на училището. От учениците се иска да възпроизведат материала  от учебника със запетайките, а не да дебатират  идеи и алтернативи за развитие.  От преподавателите се иска да дават отговори на всички въпроси, затова вместо да обясняват с прости думи, те се стремят да използват неразбираем академичен език за да предизвикат по-голям респект. Несъгласието с академични въпроси се счита за липса на уважение и лоялност.

Ако искаме децата ни не просто да взимат дипломи, а да успяват трябва да променим начина по който се учи. Трябва да ги възпитаваме като победители, да ги подтикваме да мислят, да изразяват мнението си и да култивираме стремежа им към постижение. Да не ги караме да зубрят, а да изграждаме способност да боравят с информация, автономно поведение и да се обучават на предприемачество, а не на зубрачество.