Съществува ли реална опасност от бедствия в България?
Отговорът на този въпрос е – разбира се, ДА. Едно изследване на учени от БАН показва, че от известните на науката над 50 различни бедствени явления и процеси, в България се наблюдават ефекти от почти всички. Само три бедствия от всички възможни не ни застрашават – това са активни вулкани, вечна замръзналост и процеси на пустинообразуване.
Този смайващ на пръв поглед резултат показва, че всеки българин живее в условия, които представляват потенциална опасност за неговия живот и лична собственост. От друга страна, повечето от бедствените явления, големите аварии и катастрофи застрашават не само отделния индивид, но и обществото, цялостната инфраструктура на държавата.
В България започват да се очертават два по-ярко изразени сезона и нищо чудно да се появи червен дъжд от прехвърляне на песъчинки от Сахара.
Изчерпахме кредита от Господ и след сеизмично затишие, което трае вече над 100 години, съществува вероятност от възникване на земетресения с магнитуд 7,1 – 7,5 по скалата на Рихтер и интензивност VII-ма и VIII-ма степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник. Атомната ни електроцентрала е проектирана да издържа 7 степен. Съгласно строителните норми до 1989 год. сградите са изчислявани до VI степен на въздействие, като голям процент от тях въобще не са изчислявани за антисеизмичност. Масово извършените през последните години реконструкции и преустройства най-вече в приземни етажи и сутерени, допълнително увеличават риска от значителни повреди по сградите при земен трус.
При земетресение с магнитуд 6 – 7,5 по Рихтер ще се създаде сложна обстановка, характеризираща се със значителни повреди и разрушаване на съоръжения и сгради, поява на пукнатини в почвата, свличане и срутване на земни пластове, масова паника и жертви сред населението. Сериозни щети ще понесат електро и водоснабдяването. Ще възникнат сериозни повреди в бентовете, насипите, язовирите и мостовете и нарушения по транспортно-комуникационната система. С тежки последствия ще бъде евентуалното нарушаване целостта на газопреносната и газоразпределителна мрежа.
През зимния период зачестяват нахлуванията на студен въздух от североизток и се създават условия за образуване на снежна покривка и обледявания. Първата снежна покривка в България се появява най-рано по средата на ноември, като не се задържа дълго поради затоплянията в този период.
По-обилни снеговалежи се наблюдават в периода декември – февруари, а най-късната снежна покривка е в края на март.
В резултат от обилните снегонавявания и обледявания по пътната мрежа са възможни нарушения при транспортирането на болни и пострадали хора и снабдяването на населението с продукти от първа необходимост. Има вероятност от възникването на сериозни пътно – транспортни произшествия. При скъсване на електропроводи вследствие утежняване с лед или счупване на стълбове, поради голямото механично натоварване и навяване на сняг в трансформаторните постове са възможни аварии в електропреносната мрежа и електроснабдяването. Може да бъде нарушено и водоподаването. При аварии по електропроводите ВН 110 kV е възможно прекъсване движението на влаковете. При по-обилни снеговалежи, придружени с виелици, са възможни големи снегонавявания по железния път, стрелките и гаровите коловози.
От резките промени във времето за в бъдеще ще зачестяват градушки, бури, наводнения и засушавания. През последните години рязко се засилва тенденцията към продължителни засушавания, в резултат от което пресъхват естествени водоизточници, причиняват се загуби в селското стопанство и се увеличава вероятността от възникване на полски и горски пожари. Особено опасни са засушаванията, придружени със силни ветрови бури.
Прашните бури, известни като “смерч”, са трудно предсказуеми и нанасят значителни материални щети на собствеността, горските масиви и населението, но в Северна България и Родопите ще стават все повече.
Големи щети ежегодно нанасят градушките, предизвикани от пролетната и лятната атмосферна неустойчивост, породена от смесването на прегрети и сухи с по-влажни и хладни въздушни маси със средиземноморски или атлантически произход. Тук това явление се наблюдава през месеците юни, юли и август.
Друга сериозна опасност за населението и националното стопанство представляват наводненията. Видимо от показаната по-горе графика е, че наводненията днес са един от най-големите проблеми за националното стопанство. През зимния и пролетния сезон в следствие на бързо топящи се снегове и обилни дъждове, по поречието на реките Дунав, Марица, Арда, Тунджа и Искър могат да възникнат значителни наводнения, както и скъсване на участъци от диги или други аварии по хидро съоръженията. За съжаление, са разрушени цели речни мрежи и един порой води до наводнения, заради чисто човешки грешки. Най-голямо наводнение може да бъде предизвикано от разрушаването на стената на язовир.
Климатичните особености и наличието на значителни площи с горски и полски насаждения, създават предпоставки за възникване на масови горски и полски пожари. Характерно за тези пожари е бързото им разрастване на големи площи с образуване на нови огнища, поради което възниква опасност за живота на населението и животните. Не на последно място трябва да се спомене, че големият размер на опожарените площи може да окаже известно влияние и на екологичното равновесие в засегнатите райони.