Според признанието властта бива 3 вида:
- традиционна, като монархиите;
- харизматична власт, когато просто я харесваме;
- рационално-правна легитимност, когато признаваме правилата и нормите.
Няма добри или лоши режими, дори диктатурата може да е добра. Те обикновено са възстановяващи и изграждащи. Подходящи са когато е необходимо ефективно управление и модернизация, но имат два проблема. Един на входа, защото не идват с избори, т.е. да случиш на диктатор и друг на изхода, защото не искат да си тръгнат.
Политическите режими са начинът по който са организирани властите. Още Монтескьо е вкарал kato ideq разделението на властите за да се наблюдават един друг. С това са известни демократичните режими ( законодателна, съдебна и изпълнителна власт). Тук имаме върховенство и равенство на всички пред закона, изборност на политическите представители ( власт на народа), наличие на опозиция и свободни медии. С други думи ако нещо се е случило, то е видяно по телевизията, ако не си го видял, то не се е случило.
Какво се случва при нас? Ние твърдим, че “закона е врата у поле и само лудия минава през нея”, значи за каква демокрация говорим след като няма конституционен либерализъм?
На запад целта е да има по-малко политическо общество и по-голямо гражданско общество, а у нас политическото е завзело гражданското! В САЩ гражданското общество излъчва властите, там държавата е минимална. Може да се каже, че демокрацията е политически проект за направа на гражданско общество. С други думи да казваме на държавата, какво да прави.
В момента ние все още МОЛИМ държавата за това или онова, както са молили през комунизма да закупят кола, например. Бъдещето е в социалните групи, които да доразвият гражданското общество, а защо не и да заменят дори партиите?
Социалните конфликти преди са били за полагаеми права, а в съвременния свят са по психологически критерии, организирани групи и самоидентификации. Машинист е моя татко, машинист ще съм и аз. Всеки има право на избор на статус и роля. Новите класи вече не са имащи и нямащи. Ние нямаме наши и ваши елити и затова мразим всички там горе. Не виждаме кой ни представлява и понеже не знаем кой, избираме този, който ни е по-симпатичен този, който прави цирк или ще накаже предишните.
Всички политически програми са еднакви – социални, за вдигане на доходите, за ЕС, против корупцията и т.н., а нещо да се е променило?
Изборите са само инструмент на властта. Проблема не е в инструмента, а в този който го управлява. Като си лош шофьор няма значение каква кола ще караш!