Тези дни всички се молихме заедно със семейството на майор Терзиев и се надявахме на чудо от някъде да се появи изчезналия заедно със самолета пилот. Но, не би! Някак всички забравихме, че по време на учения стават и такива неща!!!
За да имаме силна и подготвена армия е необходимо тя да участва, не само на теория, а и на практика в различни занятия и учения. Пилота трябва да има нальот, танкиста мото часове, а сапьора да мирише на барут.
В последните 4000 години няма силна държава без силна армия!
Основното предназначение на армията, което никой не може да отрече е защита на териториалната цялост. Тя е нужна в критична ситуация, но няма как да се изгради в краткото време на нововъзникналата криза. Няма и как да се оцени в мирно време. Тя е последният устой на държавността, затова всеки българин трябва да има морална ангажираност към Българската армия.
Колкото и да е странно военните, както и хората на науката, медицината, изкуството и културата имат нещо общо – те служат на държавата водени единствено от мотивите за просперитет на родината. Парадокс е, че България не може да се брани от некултурни и неуки хора, защото те не са готови да умрат за нея.
Още по-фрапиращо е, че със специален закон на военнослужещите са им отнети по-голяма част от гражданските, политическите и социалните права дадени от Конституцията на българските граждани. Следователно военнослужещите не са пълноценни граждани, а на тях са им възложени редица задължения, които не се изпълняват от останалите граждани.
Е, остана ни правото да умираме при изпълнение на служебните си задължения или да изчезнем тихомълком в Черно море, като майор Терзиев, от който беше открита само биологична маса!!!
Най -лошото е, че нашето общество докарано до просешка тояга все по-често бива подтиквано да мисли, че армията е нещо, дето хаби народните пари и обществото може да се оправи и без армия! Обхванати от трудното си ежедневие част от нас бързо забравят че Българската армията е символа на държавата, който тъжната ни история…винаги е вадела „кестените от огъня“!
През 1945 г. Райно Каблешков посреща юнкерите от 65-ти Дравски випуск на ВНВУ със следните думи „Господа, вие днес се обрекохте да бъдете водачи на въоръжения български народ. Запомнете нещо от своя първи взводен командир: От днес, до края на дните ви, животът ви принадлежи на България. Сърцето ви – на любимата. Но честта – тя си е само ваша!“
Днес, много военни завоалират бруталната реалност на своя занаят под булото на идеализма и сантиментализма. А те трябва да се учат на ефективно убийство! Войната е територия на несигурността или поне ¾ от нея. Затова военните се опитват да сведат всичко до рутина, заповеди и планирани разпореждания. А в крайна сметка всичко е комбинация на воля, хитрост и късмет. Да, ама като нямаш достатъчно нальот или всички машини са ти оставени на изживяване от Втората световна война, колкото и да си хитър рано или късно някой пада от небето!
Войната е дълбоко вкоренена в нашата история в неумолима цикличност на повторенията. Такъв е нашият инстинкт. След демократичните революции всички правителства се озоваха на един бряг и единствените бойни действия в момента се водят с терористични групи. Но в крайна сметка световната унищожителна война не е победена, В МОМЕНТА ПРОСТО Е ЗАСПАЛА.
Ние се намираме в дълъг мирен период, но колкото по-дълъг е той, толкова по-силно после ще ни тресе след него. Въпреки наличието на глобализма и някои съюзи, ние живеем в национални държави, които все още са най-висшата форма на управление! Поради това има постоянно повишаваща се вероятност от възникване на вражда между отделните държави. Факт е, че основните политически сили в света, все още са отлично организирани за война. А ние?
Затова е необходимо да имаме специално подбрани и обучени хора, които умеят да се подчиняват до смърт, както и да причиняват смърт. Днес такива хора много трудно се намират, защото пропастта между цивилни и военни постоянно расте. Тъй като цивилните не го възприемат, като ежедневен риск. При постоянно излагане на опасност, всеки проявява смелост поне веднъж, ала никой не може да бъде смел непрекъснато. Куражът е в началото, след това намалява. След първите 3 дни научаваш за какво става въпрос, след 3 седмици започва упадък. А на война е необходима дисциплина и ред. Затова този, който има по-добра подготовка и по-добра дисциплина има по-голям шанс за успех. При обучение се формира колективизъм, малко успехи всеки ден и преодоляване на страха. Нашите пилоти много добре знаят какви опасности ги грозят и въпреки това продължават да летят!!!
P.S. Войната е наука за изтънчените хора, изкуство за посредствените и занаят за невежите.