На този ден, преди малко повече от един век е обявена Независимостта на България, при това не след военни действия, нито с подкрепа отвън, а с готовност всеки да се бие до последна капка кръв. Днес ние българите, все още не можем да намерим начин да се възползваме пълноценно от своята независимост. Не можем да се обединим от един национален идеал и да копаем в една посока на нивата на независимостта, нямаме независими политици, нямаме независими медии, дори се борим за неазвисим Интернт и от нас нищо не зависи!!!
Националния въпрос включва два аспекта, консолидация на населението вътре в страната и извън нея, както и регулиране на отношенията между различните класови и етнически групи за поява на инклузивна политическа система.
Нашият национален въпрос се превърна в нация под въпрос!
Ние не сме обединени, а сме винаги във война по между си. Тогава трябва да се запитаме, как по дяволите Хан Аспарух е интегрирал седемте славянски племена? – Може би чрез наличието на общ враг !!!
Изводът е, че ние се обединяваме само когато има обща заплаха, затова най-добрите ни владетели са водели много войни. Не случайно цар Борис I e наложил една религия. Нейната сила е именно в моралните норми и ценности. Религията е социално адаптивна и ориентирана към най-уязвимите членове на обществото. Тя създава обществено съзнание. 
Не случайно княз Фердинанд I е подписал манифеста за независима България през 22 септември 1908 г. който отхвърля политическата и финансова зависимост от Османската империя, наложена от големите европейски държави с Берлинския договор и се буквално се изправя срещу Великите сили за да стане цар. Както се казва, никоя империя не е просъществувала дълго след като се заме с нас.
Сега българите са атеисти и нямат общи национални ценности. Обединява ни само мисълта за храна, секс и други подобни животински нужди. Защо в българските партиите няма политици с турски или ромски произход? Ако имаше такива политици в тях, нямаше да се налага да създават отделни етнически партии и да се противопоставят едни на други. Ромите и мюсюлманите нямаше да се чувстват изолирани, а част от нацията.
Нямаше да наблюдаваме това изкуствено деление днес, което се налага най-вече от крайно десните „националистични“ формации. В днешно време много по-голям проблем за България е синдрома на трите Б: Бедност, Безработица и Безпътица. Тези проблеми могат да се решат само с намесата на държавата, а не с нейното мълчаливо нищо неправене и политически нихилизъм.
Системата за националната сигурност трябва да защитава ценностите, а религията и образованието да възпитават ценностната система на българите.
Каквато и стратегия да изграждаме ключовата дума е ИНТЕРЕС. Интересите са национални желания. Нашият най-голям проблем е, че нямаме държавни интереси зад които да стой народа, а имаме дребни лични интереси на политическите лидери. За това всяка партия си присвоява това право, да измисля национални интереси, вместо да ги формират на база националните идеали. Ако не беше този проблем България щеше да бъде една много успешна държава. Щеше да има и добри самолети за Въоръжените сили, отлични учебници за образователната система, добра медицинска апаратура и т. н.
Както се казва в националната доктрина Българският национален идеал трябва да направи „свободна, независима, демократична и благоденстваща България – духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света”. Асега питам вас, заслужава ли България своята независимост?