Възможности за управление на заетостта и безработицата в България в условията на COVID-19.

Динамика на безработицата в България и новите предизвикателства, породени от пандемията COVID-19

През периода 2013 – 2019 г. броят на икономически активните лица на 15 и повече навършени години се е повишил с 0,14% (4,7 хил.), което се дължи на по-високите възрастови интервали. През същия период икономически активните лица на възраст 45 и повече навършени годни са се увеличили с около 182,4 хил., докато икономически активните лица сред населението на възраст от 15 до 44 г. са намалели със 177,6 хил. (НСИ).

Според резултатите от проведеното от Националния статистически институт изследване на работната сила през 2020 г. броят на икономически активните лица в страната е 3 290,1 хил., а броят на безработните лица е 168.6 хил. души или 5.1 процента към 2020 г. От приложената таблица по-долу се вижда, че процентът на безработица в селата е два пъти по-голям от тази в градовете, което налага взимането на спешни мерки и програми за намаляването на безработицата в селата. Също така са необходими програми за повишаване на професионалното образование, защото коефициентът на безработица на хората с основно и начално образование е три пъти по-висок от средния за страната.

Таблица 1. Работна сила, коефициенти на икономическа активност, безработни лица и коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години през 2020 година (по данни на НСИ)

Пол Местоживеене Степени на образование	Работна сила – хил.	Коефициенти на икономическа активност – %	Безработни лица – хил.	Коефициенти на безработица – %
Общо	3 290.3	55.5	168.6	5.1
Мъже	1 772.4	62.4	96.3	5.4
Жени	1 518.0	49.2	72.3	4.8
В градовете	2 532.1	58.7	102.7	4.1
В селата	758.2	47.0	65.9	8.7
Висше	1 053.4	75.1	25.9	2.5
Средно	1 830.5	60.3	86.2	4.7
Основно	336.8	27.4	44.1	13.1
Начално	69.6	26.8	12.4	17.8

Сравнявайки коефициентите на безработица по местоживеене (таблица 1) се забелязва, че в селата безработицата е по-голяма, в сравнение с тази в градовете, което се обяснява с по-голямото развитие на промишлеността в сравнение със селското стопанство, с мобилността на човешките ресурси от село в град и други фактори.

За да се направи сравнителен анализ на динамиката на безработицата у нас спрямо тази в Европейският съюз в дипломната работа са използвани данни от Евростат към 08 май 2021, които за нуждите на настоящият анализ са визуализирани с инструмента Google Public Data Explorer и показани в диаграмата по-долу.

Фиг. 2. Коефициент на безработица в проценти (с червена линия в България, в синя линия в ЕС)

Както се вижда от фиг. 2, коефициентът на безработица (представен от броя на безработните хора като процент от работната сила) има своят пик 20,1 през 2001 г., след което започва да пада до 5,1 през 2008 г. В последствие започва да се вдига до 2013 г. на 13,1. Оттам насетне започва да пада за да достигне до най-ниските си нива 4 процента в края на 2019 г. и слаба динамика през 2020 г. Очаква се през настоящата година да започне леко да расте поради политическите сътресения в страната.

В сравнение с коефициента на безработица в Европейския съюз се вижда, че сме успели да преодолеем голямата разлика в началото и от 2006 г. насам се следват тенденциите в Европейския съюз.

Общият брой безработни у нас по данни на Евростат от 08 май 2021 е значително по-нисък от този на ЕС, както се вижда от графиката създадена с гореописания инструмент за анализ на данни, безработицата има своя пик през 2001 г. с цели 689000 души, които през 2008 г. спадат на 180000. Имаме още един пик през 2013 г. 443 000 за да достигнат минимума от 133 000 през 2019 г. (НСИ).

Фиг. 3. Общ брой безработни в България

Изходна позиция при набелязване на задачи за подобряване на средата и условията за стартиране и развитие на малкия и среден бизнес са резултатите от извършени проучвания и анализи, разкриващи пречките и трудностите за разгръщане на предприемаческата инициатива и постигане на устойчиво развитие на малкия и среден бизнес у нас.

От таблица 2 се вижда, че най-високи са заплатите в секторите, които предоставят информационни продукти, финанси, електрическата и топлинната енергетика. Това кара тези сектори да са най-желани на трудовия пазар, но дали тези длъжности са по възможностите на обикновения потребител на бюрата по труда?

Таблица 2. Средна работна заплата в лева, брой наети лица, свободни работни места и коефициент на свободни работни места в проценти към януари 2021 г. по данни на НСИ

Икономически дейности	Средна заплата	Наети лица	Свободни раб. места	Коефициент СРМ в %
Селско стопанство	988	66 720	374	0,557427
Добивна промишленост	2 243	20 540	231	1,112127
Преработваща промишленост	1 252	465 340	3774	0,804495
Електрическа и топлинна енергия	2 097	29 521	380	1,270861
Канализационни услуги и отпадъци	1 115	36 000	180	0,497512
Строителство	1 052	118 979	150	0,125914
Търговия, ремонт	1 214	372 205	564	0,1513
Транспорт, складиране	1 229	134 481	1899	1,392433
Хотелиерство	662	82 151	408	0,494192
Информационни продукти	3 586	99 626	151	0,151337
Финансови	2 125	54 625	355	0,645689
Недвижими имоти	1 285	20 116	78	0,386253
Научни изследвания	1 979	76 757	466	0,603447
Административни	1 162	109 931	317	0,287534
Държавно управление	1 979	112 484	3453	2,978342
Образование	1 548	160 092	989	0,613977
Здравеопазване	1 613	141 615	3083	2,130645
Култура, спорт	909	32 573	292	0,888483
Други дейности	953	31 554	230	0,723635

За да се осъществи проверка на твърденията в настоящият труд от съответните данни в НСИ е изваден броя на заетите лица на трудов договор в съответния сектор и обявените незаети лица в сектора към януари месец 2021 г. С помощта на тези параметри посочени в таблицата може да се изчисли коефициентът на свободните работни места (КСРМ), който се получава като свободните работни места (СРМ) се разделят на сумата от свободните работни места (СРМ) и заетите работни места (ЗРМ) и резултата се умножи по 100.

КСРМ (%) = (СРМ/(СРМ+ЗРМ))*100

където КСРМ е коефициентът на свободните работни места;
СРМ – свободните работни места;
ЗРМ – заетите работни места.

Получените резултати са посочени в таблицата. Колкото по-висок е този коефициент, толкова по-високо е търсенето на труд от страна на работодателите. Обикновено КСРМ нараства във времена на икономически ръст и намалява във времена на криза. Коефициентът на свободните работни места е един от индикаторите, които се използват за определяне на движението на кривата на Бевъридж и за оценка на структурната безработица в една икономика.

Фиг. 4. Сравнение на средната работна заплата в лева, спрямо коефициента на свободните работни места в проценти

Кривата на Бевъридж съпоставя коефициента на безработица с коефициента на свободните работни места. По време на икономически възход безработицата намалява, а коефициентът на свободните работни места се увеличава. По време на криза безработицата се увеличава, а коефициентът на свободните работни места намалява.

За януари месец 2021 г., по данни на НСИ, те са както следва:

коефициент на безработица е равен на 6,3, докато за 2020 е бил 5.1, а за 2019 е бил 3,9;
коефициент на свободни работни места е 0.7

Ако покачването на коефициентът на свободните работни места е съпътствано с увеличение на безработицата, това е знак за структурни проблеми на пазара на труда. Същото важи и когато коефициентът на безработица пада, но коефициентът на свободните работни места се покачва по-бързо. Тези два случая показват покачваща се неефективност на трудовите пазари, тъй като въпреки повечето налични работни места, последните не се заемат от безработните.

От диаграмата по-горе можем да видим, че КСРМ в транспортния сектор, държавното управление и здравеопазването, значително надвишава предоставяните заплати в тези сектори, което води до не запълване на свободните места.

Кривата на Беверидж може да се мести поради следните причини:

Процесът на съвпадане ще определи колко способни работници намират нова работа. Подобренията в “системата на съвпадане” биха придвижили кривата (навътре) към началото, защото един ефикасен процес ще открие работни места по-бързо – попълвайки освободените места и заемайки незаетите такива. Подобренията могат да бъдат – въвеждането на агенциите за заетост; ниски нива на синдикализъм и повишаване на мобилността на работната ръка.
Дела на работната сила в общия брой на населението – когато броя на търсещите работа нараства съотносително към общото население, нивото на безработица расте, придвижвайки кривата навън от началото. Показателя може да расте под въздействието на настъпили промени в образованието, ролите на рода, възрастта на населението и имиграцията.
Дългосрочната безработица ще тласка кривата навън от началото. Това може да бъде причинено от влошаването на човешкия капитал или от негативното възприемане на незаетите от потенциалните работодатели.
Фрикционна безработица – намалението на бариерите би ограничил броя на компаниите търсещи работници и броя на незаетите търсещи работа. Това бе придвижило кривата към началото. Този тип безработица се дължи на загуба на работни места, оставки и създаване на работно място.

Разпространението на COVID-19 в България в края на първото тримесечие на 2020 г. предизвика силно влошаване на икономическата ситуация и на краткосрочните перспективи за растежа на БВП. Въведените мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса имат сериозно неблагоприятно въздействие върху икономическата активност на отделните сектори.

Двата „локдауна” през годината предизвикаха затварянето на заведения, прекъсването на транспортни връзки, въвеждане на контролно-пропускателните пунктове между големите градове, които доведоха до спиране на дейността на редица предприятия, включително в индустрията. Това предизвика рязко покачване на броя на безработните лица. За илюстрация, само в първите две седмици на април броят на новорегистрираните безработни бе съответно 25 631 души (30 март – 5 април) и 31 499 (6-12 април). За кратко общият брой на регистрираните в бюрата по труда надхвърли 300 хиляди души през май.

Фиг. 5. Новорегистрираните безработни преди и след въвеждане на извънредното положение за COVID-19 (Източник: Агенция по заетостта)

Отпускането на ограничителните за разпространението на COVID-19 мерки, съчетано с активирането на схемите за подкрепа на заетостта, обаче позволиха относително бързо свиване на входящия поток в бюрата по труда, а вторият „локдаун“ не доведе до толкова драматичен скок на безработицата.

Фиг. 6. Дневна динамика на регистрираните безработни в бюрата по труда за 2019, 2020 (Източник: Агенция по заетостта)

Сравнението на дневната динамика на безработицата през 2019 и 2020 г. позволява да се оцени прецизно влиянието на кризата и въвеждането на ограничителните мерки върху пазара на труда. Въпреки че регистрациите в бюрата по труда не покриват цялата загуба на работни места, почти всички загубили работата си се възползват от услугите им. Направено е и допускането, че 2019 г. следва обичаен годишен цикъл на безработица, на фона на който можем да анализираме аномалиите на 2020 г., но с уточнението, че в предходната година се отчитат рекордно ниска безработица и висока заетост.

Динамиката през 2019 г. демонстрира сезонното изменение на безработицата в страната. Тя е най-ниска през летните месеци, когато стопанската активност в туризма и земеделието е висока, и нараства през есента, когато тяхната дейност затихва, а фирмите най-често преструктурират дейността си. За отбелязване е, че през по-голямата част от 2019 г. броят на регистрираните безработни общо за страната е под 200 хил. души. Това е годината на рекордите в заетостта. Пазарът на труда функционира в състояние на най-високите нива на заетост след 1990 г., като безработицата достигна рекордно ниски нива. Броят и делът на продължително безработните лица в регистрите на АЗ са най-ниските отчетени някога, а това се отнася и за други групи в неравностойно положение на пазара на труда. Достигнато е средногодишно равнище на регистрирана безработица от 5,6%, при планирано 5,9%. През 2019 г. е осигурена заетост на 216 256 безработни лица. Средният престой на безработно лице в регистъра на АЗ е намалял от 6 месеца и 13 дни през 2018 г. на 5 месеца и 12 дни през 2019 г., т.е. хората се връщат по-бързо на пазара на труда. Включените в обучение безработни и заети през 2019 г. са над 22 хиляди, с 2 хиляди повече от планираните, а близо половината от обучените (49,5%) са започнали работа, като този процент по някои мерки за обучение достига до 100% (Николов, Д. 2020).

Тези постижения в голяма степен се дължат и на въведените нови и иновативни подходи в работата на системата, като новите услуги „Семеен трудов консултант“, „Мобилно бюро по труда“ и „Консултиране и менторство след започване на работа“ и проведени рекламни кампании, като „Обучения за Вас”, „Ела, заеми се“ и „Успели заедно“ (Николов, Д. 2020).

Първите два и половина месеца на 2020 г. следват същата тази динамика с пик на безработицата към края на януари, следван от плато през февруари и постепенен спад. През този период общият брой на безработните е малко по-нисък в сравнение с предишната година, което от своя страна означава, че преди началото на кризата положителната тенденция на пазара на труда продължава. Най-видимо е влиянието на първите ограничителни мерки, действащи в периода между 13 март и 1 юни, когато броят регистрирани безработни за кратко надхвърля 300 хиляди души, при под 200 хиляди в началото на март (Николов, Д. 2020).

Политики и фактори, влияещи на безработицата в условията на COVID-19

Посоченият в т. 3.1. рязък ръст на безработицата е следствие от комбинацията на няколко фактора. На първо място, ограничителните мерки – затварянето на заведения, прекъсването на транспортни връзки, контролно-пропускателните пунктове между големите градове, които доведоха до спиране на дейността на редица предприятия, включително в индустрията. Това доведе до рязко покачване на броя на безработните лица и опашки пред бюрата по труда в страната. Само в първите две седмици на април броят на новорегистрираните безработни е съответно 25 631 души (30 март – 5 април) и 31 499 (6-12 април) (Николов, Д. 2020).

Вторият фактор е рязкото повишаване на икономическата несигурност. На този етап нито фирмите, нито правителствата в целия свят имаха яснота какви ще са измеренията на кризата и дали ще се наложат по-строги ограничения. Заедно с това, в първия месец бизнес и домакинства реагираха свръхпредпазливо, допускайки предстояща изключително дълбока криза без все още действащи мерки за държавна подкрепа и при труден за оценяване риск в паричната и кредитната система. Тези реакции бяха почти идентични както в повечето европейски икономики, така и в България. Това се отрази в по-ниско потребление, спиране на производства и в отлагане на инвестиционни решения – и като логично следствие, в сериозно охлаждане в създаването на нови работни места. Поне два пъти по-нисък е броят на постъпилите на работа от бюрата по труда по време на тежките карантинни мерки – в рамките на 2‑3 хил. постъпили на работа на седмична база през април и декември 2020 г.

Третият е забавянето на правителствените мерки в подкрепа на заетостта – формулирането им отне седмици, а масовото им възприемане от бизнеса започна чак към края на пролетта. Популярната мярка „60 на 40“ смени няколко пъти своя формат, но в крайна сметка заработи по-ефективно след първата вълна към бюрата на труда в началото на април. В първите седмици на мярката най-активни бяха временно затворените заводи от автомобилната индустрия. През втората половина на годината профилът на компаниите, които получават най-много по мярката „60 на 40“ се промени, като много от големите предприятия в базови индустрии се възползваха. Развитието на тези фактори обяснява и причината, поради която въвеждането на втората вълна ограничителни мерки в края на ноември не води до сходен ръст на безработните – пик има, но много по‑слаб, въпреки че засегнатите отрасли са почти същите. Пикът на новорегистрираните безработни по време на втория локдаун е в началото на декември 2020 г. (30 ноември – 5 декември) и на януари 2021 г. (4 – 10 януари), когато са регистрирани съответно 14 257 и 15 731 нови безработни в бюрата по труда. На седмична база това е два пъти под върховите стойности от началото на април 2020 г. Ударът по работните места не се изчерпва с нивото на безработица, детайлната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) позволява да се проследи развитието на кризата през 2020 г. От началото на извънредното положение АЗ подава седмични данни към Националния статистически институт (НСИ), които са публично достъпни на страницата на НСИ.

Достъпът до обезщетения за безработица е силен стимул за всеки загубил своята работа да се регистрира надлежно в бюрото по труда. Разбира се, тук не влизат тези, които са в сивия сектор и съответно нямат достъп до обезщетение – при тях може да има скрит ръст на безработицата, който не се отчита от АЗ. Не влизат и работниците, които са пратени в дълъг неплатен отпуск – това се случваше през първия локдаун, и които реално (временно) са изгубили своя трудов доход, без това да се види в статистиката на АЗ. Въпреки тези съображения обаче, считаме, че данните за новорегистрираните безработни на АЗ са добър показател за проследяване на кризата. Вторият ключов момент е свързан с нивото на безработица. Официално регистрираните безработни получават обезщетение за определен период – често 6 или 8 месеца, след което губят паричните стимули да поддържат своята регистрация в бюрото по труда.

Това означава, че част от изгубилите своята работа през март/април 2020 г. вече може да са отпаднали от регистрация –съответно да е по-нисък коефициента на безработица, без реално да са намери работа, а защото им е изтекло обезщетението към края на годината. Това се потвърждава от данните на АЗ за изходящия поток. Докато в началото на летния сезон по-сериозна част от изходящия поток от бюрата по труда се дължи на постъпилите на работа, то през последните месеци на годината се наблюдава ръст на отпадналите от регистрация. През ноември например, над половината от изходящия поток се дължи на отпадналите от регистрация, а не на постъпилите на работа. Това означава, че макар броят на официално безработните да спада, част от загубените работни места не са възстановени и съответно броят на загубилите трудов доход през годината е повече от ръста на безработните. Точна оценка обаче е трудно да се направи, защото АЗ не следи дали лице, отпаднало от регистрация, все пак е намерило работа след два или три месеца – част от отпадналите остават без работа, част се връщат в заетост, но без това да се отразява в регистрите на АЗ. Институт за пазарна икономика 2021 г. Към края на декември 2020 г. броят на регистрираните в бюрата по труда безработни е с над 25 хил. души над нивото от началото на 2019 г. В същото време обаче данните за броя на наетите лица на НСИ показват по-сериозен удар.

Рязкото повишаване на икономическата несигурност е другият негативен фактор, който ограничаваше развитието на трудовия пазар. Това се отрази в по-ниското потребление, спирането на производства и в отлагането на инвестиционни решения – и като логично следствие, в сериозно охлаждане в създаването на нови работни места. Поне два пъти по-нисък е броят на постъпилите на работа от бюрата по труда по време на тежките карантинни мерки през април и декември 2020 г. (Николов, Д. 2020).

Данните от наблюдението на работната сила на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020г. потвърждават тези негативни тенденции. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 72.7%, като, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г., намалява с 0.3 процентни пункта (п.п.). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години намалява с 1.2 п.п. в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. и достига 68.8%. Коефициентът на безработица е 5.2% или с 1. п.п. по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 62.1 хил. или 5.2% от икономически неактивните лица в същата възрастова група (Николов, Д. 2020).

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 126.9 хил.души. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на заетите лица намалява с 3.0%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.9%, като при мъжете този дял е 59.8%, а при жените – 46.6%[1].

Населението на Република България по данни на Националния статистически институт към 31.12.2019г. г. е 6 951 482 души, от които 3 581 836 (51.5%) са жени и 3 369 646 (48.5%) са мъже, или на 1000 мъже съответстват 1063 жени.

По данни от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2020 г. икономически активните лица в страната са 3 299.9 хил. души, от които на възраст 15 – 64 навършени години – 3 200.4 хил. души. Коефициентът на икономическа активност на лицата на възраст 15 – 64 навършени години е 72.7%.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. заетите лица на възрст 15 и повече навършени години са 3 126.9 хил. души, от които на възраст 15 – 64 навършени години – 3 029.7 хил. души. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15 – 64 навършени години е 68.8%. Най-голям продължава да е броят и делът на заетите лица в сектора на “Услугите” – 62.7% (1959.3 хил. души), следват заетите в сектор “Индустрия” – 30.8% (963.6 хил. души) и в Аграрния сектор – 6.5% (204.0 хил. души)[2].

В сравнение със същото тримесечие на 2019 г. броят на заетите лица намалява във всички икономически сектори, но най-голямо намаление се наблюдава в сектора на услугите – със 74.0 хил., или c 3.6%.

Данните от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2020 г. показват намаление на годишна база в броя на икономически активните лица на възраст 15-64 навършени години (с 57.8 хил. души), както и на заетите лица на възраст 15-64 навършени години (със 93.8 хил. души). Броят на безработните лица на възраст 15-64 навършени години се увеличава спрямо същия период на 2019г. с 36.0 хил. души[3].

Средномесечният брой на регистрираните безработни лица в страната за периода януари – декември 2020 г. е 241 413 души, с 56 147 души повече спрямо същия период на предходната година.

Средномесечното равнище на безработица, изчислено като дял от икономически активното население към 2011г. /Национално преброяване на населението 2011 /Ceensus 2011/ за първото полугодие на 2020 г. е 7.4%. В сравнение със същия период на 2019 г., то е с 1.8 процентен пункт по-високо.

Най-големите фирми в България през 2020 г. по ръст на приходите са: „Лукойл нефтохим” – Бургас, „Аурубис България” (Кумерио мед), Лукойл–България, Български енергиен холдинг АД, „Астра биоплант”, „Сакса”, „Кауфланд България”, „Булгаргаз”, АЕЦ КОЗЛОДУЙ, ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕНД КО, „Експрес Логистика и Дистрибуция”, ,„Нафтекс Петрол” АД, „ОМВ България”, „ЧЕЗ Електро България”, „Литекс”, “Либхер – хаусгерете Марица”, „Мобилтел” АД, „Виваком”, „Теленор” и др[4].

Това са най-големите български фирми в енергийния бизнес и бизнесът с горива, като и големите търговски вериги. Според регулярната анкета на НСИ 41,0% от фирмите извън финансова сфера посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с предходния месец, породено от негативното влияние на Ковид-19 пандемията. В същото време 43,4% посочват, че не е имало промяна в приходите от продажби, а при 15.1% е имало увеличение.

По отношение на наетия персонал 25.3% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „неплатен отпуск“ – 20.3%, „дистанционна форма на работа“ – 16.4%, и „възползване от правителствени мерки за подпомагане на работодателите“ – 10.5% . Освобождаване/съкращаване на наети лица са предприели 8,8% от предприятията[5].

Къде са вакантните работни места? В бюрата по труда през 2020 г. са обявени общо 186 741 свободни работни места на първичния пазар на труда, които са с 10 257 места (5.2%) по-малко в сравнение с предходната година. Най-търсен, чрез бюрата по труда, е персонал зает в сферата на персоналните услуги (готвачи, сервитьори, бармани, фризьори, козметици, болногледачи аниматори и др.) – 22 416 места. Голямо е предлагането на работни места за оператори на стационарни машини и съоръжения – 15 722 места. Местата за работници в добивната и преработващата промишленост са 14 000, а тези за работници в селското, горското и рибното стопанство (градинари, растениевъди, животновъди, горски работници и др.) 5 656. Голямо е предлагането на работни места за продавачи – 10 506 места, за квалифицирани работници, по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни – 11 168 места, за работници по събиране на отпадъци и сродни на тях – 9 206 места. Значителен е броят на местата за персонал, полагащ грижи за хората – 7 834 места. Близо 7 331 пък са местата за водачи на МПС и подвижни съоръжения. Заявени са 7 381 места за металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии, 5 373 са местата за персонал, осигуряващ защита и сигурност. При подбора на кадри, работодателите дават предимство на търсещите работа лица, които показват високо ниво на умения, силна мотивация и имат нагласа бързо да усвояват нови знания.

Къде е наличната работна ръка? През периода януари – декември 2020 г. общо новорегистрираните в бюрата по труда на Агенцията по заетостта са 414 574 безработни, които са със 111 586 лица повече спрямо същия период на 2019 г. С най-голям дял на освободените след трудова заетост продължават да са лицата от сектор “Услуги” – 46.9% (194 301 лица), следват освободените от сектор “Индустрия” – 20.6% (85 458 лица), а делът на новорегистрираните в бюрата по труда, освободени от Аграрния сектор (селско, горско и рибно стопанство), продължава да е най-малък – 3.4% (13 906 лица). От неуточнен сектор са 29.2% (120 908 лица), това са новорегистрирани безработни лица, завършили през годината средното си или висше образование, неактивни лица или лица, които не посочват сектора, от който са освободени от работа или никога не са работили (неактивни).

По икономически дейности с най-голям дял са новорегистрираните като безработни в бюрата по труда, освободени от преработващата промишленост (16.2%), от търговията (13.0%), от хотелиерството и ресторантьорство (7.6%) и от държавното управление (7.3%). Следват освободените от строителството (3.5%), от транспорта, складирането и пощите (2.7%), от селското, горско и рибно стопанство (3.4%), административните и спомагателни дейности (2.0%) и др.

В професионалната структура на регистрираните безработни в бюрата по труда през 2020 г. най-многобройна се запазва групата на лицата без квалификация и специалност, която включва 124 694 лица средномесечно. Делът им в общия брой безработни е 51.7%, с – 2.1 процентни пункта по-малко от предходната година. Голяма част от тази група са с основно и по-ниско образование (76.0%). Следват групите на безработните с работническа професия (24.7%) и специалистите (25.0%).

Сред специалистите с доминиращ дял са безработните лица с обществено-икономически специалности и право (29.3%), следвани от тези с инженерно-технически специалности (28.5%), със специалности в областта на услугите, транспорта и охраната (21.1%) и др. В образователната структура на регистрираните безработни в бюрата по труда през 2020 г. близо половината (38.2%) са с основно и по-ниско образование, чиито дял намалява с 3.2 проценти пункта. При лицата с висше образование се отчита увеличение с 1.8 процентни пункта до 14.9% от всички регистрирани безработни. Относителният дял на групата със редно образование увеличава дела си на 46.9%, с 4.2 процентен пункт повече от същия период на предходната година[6].

Нарастване на заетостта в България в периода до 2025 г. ще се наблюдава предимно в секторите на „Бизнес услуги и други услуги“, „Научни и технически дейности“, „Здравеопазване и социални дейности“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, ИКТ.

Намаление на заетостта се очаква предимно в секторите на „Транспорт и складиране“, „Доставка на вода, канализация, управление на отпадъци“, „Производство“, „Селско и горско стопанство, риболов“, „Публична администрация, отбрана“.

Тенденции в развитие на пазара на труда и препоръчителни мерки за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19

Силните страни на пазара на труда в началото на 2020 г., преди пандемията, се характеризират с повишена заетост, ниска безработица и подобряващо се качество на работната сила и са резултат от стабилната икономическа среда, фискалната устойчивост, повишаване на разходите за образование и обучение, прилагането на програмите и мерките на активната политика по заетостта, цифровизацията, изграденият капацитет и натрупан опит на компетентните институции и устойчивата нормативна база, подкрепата на европейските институции и фондове. По време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка пазарът на труда запази някои силни страни, като по-ниският ръст на безработицата, в сравнение с други европейски страни, осигуряването на бързи преходи на част от съкратените лица към други работни места, запазване на голям брой работни места в риск от закриване чрез предоставяне на бизнеса на средства за финансиране на по-голяма част от трудовите възнаграждения на персонала, други финансови стимули, кредити и грантове. Развиха се нови форми на заетост и най-вече работата от разстояние.

Слабите страни на пазара на труда изпъкнаха в кратък срок след началото на пандемията. Зависимостта на българската икономика от международната конюнктура, глобалната икономическа активност и промените в международната търговия, доведе до ръст на безработицата при влошаването на икономическите връзки, ограниченията за преминаване на границите и свитото търсене на стоки в ЕС. Заетостта в икономически дейности, изискващи пряк контакт с клиентите и при невъзможност за дистанционна работа, се оказа най-застрашена от прекратяване в срокове, които не позволяват алтернативни мерки за смекчаване на последствията. Междуфирмената и кредитната задлъжнялост, необходимостта от значителни разходи и при преустановена дейност поради ограничителните мерки, както и други фактори обуславят предприетите съкращения на персонал, което увеличи безработицата сред кадрите с по-високо образование и квалификация. Недостатъчното използване на възможностите на новите технологии и цифровата икономика за висококачествена заетост в условията на пандемията ограничи дистанционната работа и принуди много работодатели да съкращават персонал, който би могло да бъде запазен.

Възстановяването на заетостта след отпадане на противоепидемичните ограничения е по-бавно, в по-ограничен размер и често съпроводено с преструктуриране.

В дългосрочен план по-силно от очакваното нарастване на разходите за труд и евентуалното им прехвърляне върху крайните цени на някои услуги, както и по-високи темпове на нарастване на потреблението на домакинствата, е възможно да допринесат за по-висока инфлация. Демографските процеси ще влияят негативно върху пазара на труда, тъй като ще предизвикат намаляване на трудоспособното население и дори да няма значително нарастване на търсенето на работна сила, ще обуславят трайния недостиг при предлагането на кадри, най-вече квалифицирани, но и нискоквалифицирани. Диспропорциите се задълбочават в териториален аспект и разминаването между търсените от работодателите кадри с определени умения и предлаганата работна сила остават траен проблем. Високият дял на безработните без квалификация и с ниско образование и продължителната безработица сред неравнопоставените групи, въпреки постоянното й намаление, както и големият брой неактивни лица остават като предизвикателство за политиките. Недекларираният труд продължава да нарушава функционирането на пазара на труда, въпреки ограничаването му в резултат от съвместните усилия на институциите и социалните партньори. В условията на пандемия заетите в сивата икономика остават без социална защита.

Като цяло ниското образование, квалификация, недостига на умения и неравенствата, свързани със социално-икономическото положение, представляват основни пречки пред развитието на човешкия капитал с потенциални последици върху икономическия растеж.

Емиграцията се отразява негативно на предлагането на труд, а различията в равнищата на заплащане спрямо по-развитите страни-членки, които също изпитват недостиг на работна сила и се стремят да привличат такава от други страни, остава като фактор за продължаването на интензивното свободно движение на работници. В условията на пандемия част от работещите в чужбина, особено сезонно заетите, се завръщат, но включването им на местните пазари на труда не става автоматично.

Заплахи за пазара на труда до 2030 г. – ръст на безработицата и бавно намаляване на броя на безработните в първите години от десетилетието поради стагнация на икономическото развитие и преструктуриране на икономиката вследствие на епидемията . Заплаха е структурната безработица в резултат от закриване или пренасочване на производства в изпълнение на противоепидемични или мерки включени в „зелената сделка“, забавяне на икономическия растеж в резултат от негативни промени във вътрешното търсене и ограничаване на износа и поръчките, увеличаването на натиска върху заплащането вследствие на недостиг на висококвалифицирани специалисти за заетост в сектора на новите технологии, забавяне старта на оперативните програми за ползване на средствата от европейските структурни фондове през новия програмен период или неизпълнение на всички условия за достъп до тези фондове.

През втората половина на десетилетието и до 2030 г. е възможна заплаха от ограничаване на икономическия растеж поради растящ недостиг на кадри с търсените от работодателите умения в резултат от намаляване на работната сила, застаряване на населението и увеличаване на емиграцията, както и поради недостатъчни мерки за образование и обучение, отговарящо на потребностите на икономиката. Възможни заплахи са: закриване на традиционни работни места вследствие на глобализацията и новите технологии, изоставане в дигитализацията, бавно адаптиране на индустриалните отношения към пазара на труда, който става все по-разнороден, глобализиран и нетрадиционен. Недозаетостта при човешки ресурси с висше образование и не търсени от работодателите специалности ще нараства в средносрочен план. Ограниченията на свободното движение на хора поради противоепидемичните мерки са заплаха и за свободното движение на работници, особено при сезонно заетите.

Възможности за повишаване на заетостта и подобряване на нейното качество до 2030 г. чрез:

• Нарастване на икономическата активност на населението в резултат от мерки за активиране на потенциална работна сила (неактивни лица, хора с увреждания, пенсионери, неработещи по лични или семейни причини, сезонни работници и др.); подкрепа за съчетаване на личния с професионалния живот, гъвкава заетост, заетост при непълно работно време, запазване на трудовата активност на лицата в пенсионна възраст и др.;
Развитие на формите на работа и ръст на заетостта в дейности, които не зависят от фактори като сезонност, епидемична обстановка, влошаване на международните отношения и др. от този род; осигуряване на по-атрактивни условия на заплащане и труд;
Промени в план-приема в образованието за по-пълно адаптиране към търсенето на работна сила; за безработните – изпреварващи обучения и обучения по заявки на работодателите; обучения за заетите; внос на работна сила от трети страни; осигуряване на необходимите средства от държавния бюджет, обучение на заети и безработни лица за придобиване на търсените от работодателите умения, включително изпреварващо обучение, масово обучение на населението за придобиване на цифрови умения;
Провеждане на информационни кампании сред българите, живеещи в чужбина, за възможностите за професионална реализация в България, насърчаване завръщането на висококвалифицирани кадри след обучение или работа в други страни;
Осигуряване на заетост, включително към общините, за намаляване на бедността от малките населени места и селските райони, осигуряване на по-бързи преходи от неактивност към заетост, включително с инструментите на социалното подпомагане;
Oтстраняване на преградите пред активното търсене на работа, породени от бедност, влошено здраве и лоши битови условия;
По-ефективно разпределение и използване на човешките ресурси с пренасочване към по-качествени и по-производителни работни места, както чрез осигуряване на високотехнологично оборудване и внедряване на нови технологии, така и чрез подобряване на уменията и мотивацията за работа, обучение на мениджърите и др. В краткосрочен план чрез подкрепа за географската и професионалната мобилност на работната сила може да се отговори на търсенето на пазара на труда, но в дългосрочен план отговорът на намаляващия брой на работната сила е в повишаването на производителността на труда;
Развитие на аналитичната и прогнозната дейност относно процесите на пазара на труда, развитие на законодателството за регламентирането на промените в трудовите отношения, за запазване на заетостта при кризи и бедствия, както и осигуряване на социална сигурност за работещите при новите форми на труд – мобилна работа в информационните и комуникационните технологии, работа с ваучери, от разстояние и др.

Като се отчитат посочените групи проблеми, могат да се набележат и следните мерки за тяхното преодоляване:

Съкращаване на времето и разходите за административно обслужване в данъчните служби, социалното осигуряване, националния статистически институт и други институции чрез въвеждане на съвременни информационни технологии, например за получаването на бланки и формуляри, плащания и подаване на справки по електронен път и др.;
Осигуряване на 24-часов достъп до информация относно данъчната, и осигурителната системи, програми и мерки за насърчаване на предприемачеството, източници на финансиране за малки и средни предприятия чрез поддържане на електронни страници в Интернет, които своевременно да отразяват и последните законодателни промени;
Осъществяване на по-тесни и регулярни контакти на Агенцията по заетостта с работодателите, особено на местно равнище, при разработване и популяризиране на данъчните преференции и облекчения, които могат да се ползват при наемане на лица от определени рискови групи на пазара на труда;
Въвеждане на единен код за административно обслужване на фирмите в данъчните служби, социалното осигуряване, националния статистически институт и други институции;
Анализиране на постигнатите резултати от прилагането на схемата за микрокредитиране и набелязване на мерки за нейното усъвършенстване;
Повторно кредитиране при облекчени условия ;
Запознаване на безработните лица и други социални категории, желаещи да започнат самостоятелна стопанска дейност, с възможностите за използване на източници на финансиране по линия на европейските предприсъединителни и структурни програми;
Приемане на промени в Кодекса на труда, повишаващи гъвкавостта на пазара на труда.
Насърчаване привличането на чуждестранни инвестиции и създаване на нови работни места.

За да се насърчи предприемачеството сред трудоспособното население са необходими пакет от всеобхватни мерки на редица държавни институции, които да осигурят подходящо обучение при ползването на финансови средства. Необходимо е адаптивно прилагане на индивидуален подход към безработните лица с оглед своевременното установяване на нагласата и възможността за реално осъществяване на разработения бизнес план от безработното лице. Активизиране и разширяване на мрежата от бизнес инкубатори и бизнес центрове и осигуряване на съдействие в дейността им на посредници между бизнеса и заобикалящата го среда. Подобряване на информационната осигуреност в Дирекции “ Бюро по труда” относно възможностите за получаване на бизнес-консултации и развитие на самостоятелна стопанска дейност в бизнес инкубаторите, неправителствените организации и браншовите организации на местно ниво. Подобряване и усъвършенстване на пакета услуги, предлаган чрез бюрата по труда на лицата, желаещи да започнат самостоятелна стопанска дейност. Обучение за въвеждане на международни стандарти за качество и безопасност. Насърчаване на предприемачеството и иновациите в приоритетни за икономиката на страната отрасли: високотехнологичните производства, хранително-вкусовата промишленост, туризма и услугите и др.

Прилагане на схеми за съхраняване на трудовия потенциал като част от цялостната концепция на страната за развитие на човешките ресурси. Активизиране на дейностите по професионално обучение (вкл. преквалификация) на работното място с оглед повишаване на адаптивността на по-възрастните работници към променящите се изисквания към работната сила в икономика, основана на знанията и прилагането на съвременни информационни технологии.

Въвеждане на гъвкави форми на заетост за лицата в пред пенсионна възраст, съчетани с подходящи финансови стимули за тях и за работодателите. Разработване на програма за преодоляване на негативните нагласи на работодателите към по-възрастните лица и стимулиране на по-дългото използване на техния опит.

Необходимо е и усъвършенстването на образователната система:

Осигуряване на равен достъп до начално образование на всички деца чрез рационализиране на териториалната структура на мрежата от училища в страната;
Предприемане на мерки и предвиждане на разходи за улесняване на придвижването на учениците, които посещават училища в други населени места, различни от тяхното постоянно местожителство;
Запазване на институцията помощник-учител в училищата, където преобладават децата от етнически малцинствени групи, с цел подпомагане на тяхното участие в учебния процес;
Постепенно интегриране на децата от етнически малцинствени групи в училищата, за да се преодолее феномена “малцинствени” училища;
Продължаване на практиката за обвързване на посещаемостта на учебни занятия с други стимули, насочени предимно към техните родители;
Развитие на системата за социално подпомагане чрез стипендии за ефективно стимулиране на учащите се, демонстрирали висока успеваемост в учебния процес и предотвратяване на ранното отпадане от учебната система поради бедност и недостиг на финансови средства на способните младежи в неравностойно положение;
Създаване на условия за обучение в интегрирана среда на децата с увреждания;
Въвеждане на обучение по професии по Списъка на професиите за професионално образование и обучение, по чл. 6 от ЗПОО в професионалните училища и професионалните гимназии;
оптимизиране на приема на ученици в държавните, общинските и частните професионални училища, професионални гимназии и професионални колежи;
Програмиране на проекти в системата на професионалното образование и продължаващото обучение, с цел сближаването му с практиките в европейските страни;
Актуализиране на Националната класификация на професиите;
Засилване ролята на общообразователната подготовка в средното образование, насочено към подготовката на учениците за преминаване и адаптиране в променящите се условия на трудовия пазар;
Подобряване качеството на професионалното обучение в обучаващите институции (професионалните училища, професионални гимназии, професионални колежи, центрове за професионално обучение) в съответствие с Държавните образователни изисквания и постигане прозрачност на квалификациите по отделни професии; разработване и внедряване на международни проекти в системата на ПОО;
Усъвършенстване на висшето образование и привеждането на броя и структурата по специалности с търсенето на труд по професии и бъдещото развитие на приоритетни за страната отрасли;
Обвързване на образованието с практиката чрез създаване на стимули за работодателите и професионалните гилдии за включване в подобни инициативи;
Стимулиране на младежите на 16 и повече години да останат в системата на образованието с осигуряване на почасова трудова заетост и такава през летните месеци (но само при условие на продължаващо образование);
Осигуряване на втори шанс за образование и обучение за лица, отпаднали от образователната система, чрез прилагане на по-гъвкави форми на обучение и съвместяване на работа с обучение;
Усъвършенстване на системата от консултативни центрове, които да подпомагат младежите при избора на бъдеща професионална кариера; ресурсно осигуряване на професионалното ориентиране в системата на средното образование чрез създаване на Центрове за информация и професионално ориентиране; нормативно и методическо осигуряване на обучение по професионално ориентиране в системата на средното образование;
Разработване и реализиране на програми за квалификация на учителите в държавните и общински училища; въвеждане на ефективни стимули за включване във формите за квалификация на учителите в системата на средното образование;
Обновяване на институциите за професионално образование и обучение с цел осигуряване качество на обучението, в съответствие с променящите се изисквания на пазара на труда;
Включване на други институции (социално–икономически партньори и представители на бизнеса) в определяне насочеността и организацията на професионалното образование, отговарящи по- пълно на изискванията на пазара.
Създаване на стимули за работодателите да подобряват квалификацията на персонала си (включително чрез данъчни облекчения в зависимост от разходите за квалификация), при което се има предвид, че главният стимул в това отношение е пазарът и стремежът на предприемачите да повишават производителността на труда на своите работници.

Не по-малко значими мерки са:

Ограничаване и преодоляване на регионалните различия в заетостта и пазара на труда;
Развитие на активната политика на пазара на труда, насочена към пълноценна социално-икономическа интеграция на рисковите групи на пазара на труда;
Развитие на политика за равни възможности и свободен, и достъпен за всички социални групи, пазар на труда;
Разработване на програма за изграждане на информационна култура и обучение по съвременни информационни технологии;
Повишаване на адаптивността на предприятията и работната сила към променящите се условия на пазара на труда;
Подобряване на качествените показатели на човешкия капитал и активизиране на политиката за учене през целия живот.

Министерство на труда и социалната политика периодично извършва преглед на изпълнението на така поставените средносрочни цели за да актуализира своевременно своята политика. В тези прегледи се отчита, че важно условие за успешно провеждане на така очертаната политика е наличие на капацитет на всички институции и партньори на национално, регионално и местно равнище. Ето защо определени действия следва да се предприемат за подпомагане повишаването на капацитета и подобряване на координацията между отделните институции.

Ключов фактор за успешното провеждане на оздравителните мерки е наличието на достатъчна и актуална информация, върху която да се основават управленските решения. Затова трябва да се доразвива системата за мониторинг и оценка на програмите и мерките на пазара на труда на национално и на регионално равнище.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От по-горе направения анализ може да се обобщят следните основни наблюдения и изводи:

Динамиката на безработицата през последната година следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки за COVID‑19 в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда;

Пикът на безработицата през пролетта засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм. Летният туристически сезон, съчетан със свиването на обхвата на ограничителните мерки от своя страна води до бърз спад в броя на регистрираните безработни до началото на втората вълна ограничения.

Наблюдаваната политическа криза и негативни проблеми в демографски тенденции ще продължат и в бъдеще, като това ще повлияе върху предлагането на труд в дългосрочен план. Намалението на населението на възраст 15 и повече навършени години води до повишаване на коефициента на икономическа активност, т.е. все повече намаляват икономически неактивните лица, като се увеличават заетите лица или лицата, които търсят работа.

Заетостта зависи пряко от икономическия цикъл, в условията на криза тя намалява, но и в някои икономически дейности, като „Административни и спомагателни дейности“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, тя нараства, тъй като тези сектори „абсорбират“ част от съкратените лица. Подобно явление се наблюдава и ако се анализира заетостта по класове професии, като например: при персонала, зает с услуги за населението, търговията и охраната и при аналитичните специалисти. В условия на икономически растеж в някои от икономическите дейности се наблюдава по-висок прираст в сравнение с другите, като например: „Професионални дейности и научни изследвания“

и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Заетостта се възстановява най-бързо при икономическо оживление за аналитичните специалисти, както и техниците и др. приложни специалисти.

Бащата на свободния пазар Адам Смит казва, „всеки преследвайки собствените си интереси може да произведе и за обществото”, но дори и той се съгласява, че има 3 големи сфери от които държавата никога не трябва да абдикира – образование, отбрана и съд.

Държавата може да влияе на заетостта на младите, чрез контрол на тези три сфери с няколко прости инструмента. Например, може да се поемат плащанията на социалните осигуровки когато работодател наеме човек до 29 годишна възраст. За обвързване на бизнеса с образованието, може работодателите да дават стипендии на най-добрите обучаеми в дадени сфери за да набират така нови, качествени специалисти, а парите, които са дали за стипендии да им се приспадат от данъчната основа за

кооперативно облагане. Основната цел на политическото ни ръководство следва да бъде ефективна употреба на ресурсите за постигане на стратегически цели и подобряване качеството на живот на хората. Толкова ли е богата България, че да може да си позволи такава безработица и прахосване на без това оскъдните ресурси, които притежаваме.

Динамиката на заетите според степента на образование показва, че в условия на криза най-слабо биват „засегнати“ висшистите, а в условия на икономически растеж те най-лесно си намират работа. Заетостта на лицата с начално и по-ниско образование е повлияна негативно от кризата, като при растеж на икономиката за тази група от населението темповете на разкриване на нови работни места са по-ниски отколкото за лицата с висше образование. С най-ниски темпове нараства заетостта при лицата със средно общо образование. Прави впечатление фактът, че и в условия на възстановяване на икономиката продължава да намалява заетостта сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация и сред лицата с основно образование.

По отношение на свободните работни места, по данни на НСИ, през 2016 г. най-голямо е търсенето на персонал в областта на „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Преработваща промишленост“. Подобна закономерност се наблюдава и при заявените работни места в бюрата по труда през 2015 г. и 2016 г. Несъответствието 28 между предлагане и търсене на труд се доказва и от наличието на трайно незаети работни места. Доказателство за неравновесия на пазара на труда е фактът, че 24,5% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им според бизнес анкетите на НСИ през декември 2016 г..

Според прогнозите за населението на Евростат в държавите-членки на ЕС, броят на лицата в трудоспособна възраст в България ще продължи да намалява и в бъдеще. Това е основният фактор, който ще окаже влияние върху намаляването на работната сила в страната. До 2025 г. се очаква намаление, както на работната сила в България, така и на заетостта.

Негативната тенденция по отношение на заетостта ще се дължи основно на намаление в броя на заетите лица с основно и по-ниско образование. Намаление ще се наблюдава и при заетите лицата със средно образование. За периода до 2025 г. увеличение на заетостта ще се наблюдава единствено при лицата с висше образование. Тези тенденции ще доведат до промяна в структурата на заетостта, като ще се увеличи относителния дял на работната сила с висше образование, а ще намалее делът на лицата с по-ниска степен на образование.

Приложението на концепцията за управление на промените ще бъде ключов фактор за успешното реализиране на политиките в областта на управление на безработицата и заетостта от Агенция по заетостта.

Управлението на промяната е процес на управление на знанието, опита и компетентността, като от тази гледна точка то отразява способността на мениджъра да преведе персонала и организацията през промяната успешно.

Ефективното управление на промяната е структуриран процес и използва цялостен набор от инструменти за успешна индивидуална и организационна промяна. То е свързано с прилагане на набор от инструменти, процеси, умения и принципи за управление на хората и привличането им на страната на промяната за постигане на необходимите резултати отдаден проект или инициатива. Целта е Агенцията по заетостта да се превърне в модерна и ориентирана към клиента публична служба. Реформата би трябвало да обхване предоставянето на услуги, механизмите за планиране, управлението, изпълнението и мониторинга на всички нива на организацията[7].

Предвид заложените очаквания към обществените служби по заетост да поемат „насочващи функции” на пазара на труда, Агенцията по заетостта е необходимо да започне да работи и в това направление. В случая насочването се разглежда като катализатор за постигане на максимална организационна способност за реагиране на потребностите на хората и бизнеса за трудова реализация. Осигуряването на приемственост при изпълнението на различните функции е свързано с преориентиране от действия по предоставяне на услуги към действия, във връзка с което се съставят сценарии за удовлетворяване на конкретна нужда на пазара на труда чрез най-качествен, ефективен и ефикасен набор от услуги. Предоставянето на услуги трябва да бъде организирано, чрез включване на различни участници в процеса с оглед да бъдат удовлетворени по-гъвкаво и по-точно нуждите на гражданите и предприятията. По този начин се улеснява сътрудничеството между публичните и частните, търговските и нетърговските субекти с цел да бъдат постигнати целите и да се осигури безпроблемно функциониране на преходите на пазара на труда. Засилването на партньорствата с ключови партньори ще разкрие много възможности за постигане на съответствие и подкрепа на преходите.

Необходим е нов фокус по отношение на управление на изпълнението в следните области:

На първо място Агенцията по заетостта трябва да се превърне в ефективен посредник на пазара на труда за всички хора предлагайки услуги насочени към клиентите – търсещи работа лица и работодатели. Ориентацията на услугите според силните страни на търсещите работа. Въвеждането на напълно функционална система за профилиране, ориентирана към компетентности и холистичен профил за постигане на качествено сегментиране на клиентите, помага да се осигурят по-добри и целенасочени услуги към търсещите работа лица, като се разработят отделни стратегии за интеграция на различните идентифицирани целеви групи. Необходимо е подобряване на процеса на сегментация на клиентите, чрез добавяне на свързани специфични функционалности в IT‑системата. Това може да се постигне чрез събиране на по‑диференцирана информация за търсещите работа лица, свързана с цялата им трудова кариера, образование, техните формални и неформални умения и т.н. По-конкретната и диференцирана информация може също да помогне на служителите за значително подобряване на качеството на процес на установяване на съответствие между свободните работни места и търсещите работа лица.

Честото взаимодействие на АЗ с нейните клиенти (търсещи работа лица и работодатели) със сигурност ще помогне да се подобрят оперативните процеси и ще повиши степента на ангажираност на клиентите. Автономност на местно ниво при подхода за предоставяне -а посредническите услуги. По-висока ефективност може да се постигне и чрез по-добро (интегриране на профилирането, сегментирането, честотата на контактите с клиентите и пакетите за слуги за търсещите работа. Понастоящем тези процеси изглежда се разделят един от друг.

Практиката потвърди ефективността на новите услуги, като „Консултация и менторство след започване на работа“, която цели прилагане на холистичен подход при работа с уязвимите групи на пазара на труда. Целта на услугата е постигане на устойчива заетост, намаление на напускащите работа в кратки срокове след устройването работа, както по програми и мерки, така и на първичния трудов пазар, чрез консултация, психологическа и мотивационна подкрепа, търсене на обратна връзка с лицето чрез различни канали за комуникация и с работодателите.

Също трябва да се продължи дейността по услугите „Мобилно бюро по труда и „Семеен трудов консултант“, които предоставиха добри резултати. Да се засили въвеждането на услуги като „Професионален компас – открий своето работно място“ насочена към професионално информиране и ориентиране за търсенето на определена професия, а така също и на „Ателиета за търсене на работа“. През следващите години приоритет ще бъде и програма за „Насочване и подпомагане за включване в професионално обучение и за усвояване на ключови компетентности“. Целта е да се ангажират безработните лица да търсят възможности за развитие на ключови компетентности за учене през целия живот и за професионално обучение. Да продължи провеждането на трудови борси, Ден на работодателя и други информационни събития за търсещи работа лица, неактивни лица и работодатели, като за целта се разработи и прилага единен методически материал за организирането им.

Много важно в бъдещата дейност е да се разшири обхвата и покритието на IT услугите за подаване на on-line заявяване, търсене и получаване на информация за свободни работни места в сайта на агенцията и други дигитални платформи. Наложително е да се създаде електронна библиотека. Целта е да се осигури пряк достъп до многообразието от информационни източници и да се предостави възможност на работещите в системата на АЗ да повишат своята информираност по интересуващи ги въпроси, да повишат компетентностите, знанията и уменията, както и осигуряване на възможност за обучение и самообучение. Чрез електронната библиотека ще се предостави единно място за разискване на проблеми, актуални процеси, добри практики, често срещани въпроси и проблеми, както и архивиране на публикациите с изтекъл срок. Електронната библиотека ще е място за предоставяне на публична информация на заинтересовани лица, като по този начин се улесни търсенето на конкретна информация в обема от публични данни, публикувани на официалната интернет страница на АЗ, EURES.bg и др.

В съвременната изменчива, несигурна, сложна и неясна среда, Агенция по заетостта следва да се превърне в нещо, като Netflix или Amazon на пазара на труда. С други думи първоначално да предлага дигитална услуга, а след това, ако се наложи на услуга лице в лице и съвместното (заедно с клиентите) проектиране на услуги на пазара на труда.

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

Актуализирана стратегия по заетостта на Република България 2013-2020. Протокол № 40.1 на Министерския съвет от 09.10.2013 г.
Бакалов, Богданов, Василева и авторски колектив Доклад анализ на пазара на труда. Актуализирани краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България, 2015
Давчев, А. 2017. Създаването на комфорт на работното място като конкурентно предимство на бизнес организацията на пазара на труда- Сп. Ново знание; ВУАРР гр. Пловдив, бр. 6-2, 2017
Димов И., Златева Д., Димов Е. Обща икономическа теория. 2006 г.
Джон Кейнс, Обща теория на заетостта, лихвата и парите (1936)
Закон за насърчаване на заетостта. Обн. ДВ. бр. 112 от 29 Декември 2001 г.
Арабска, Е. Развитие и регулиране на пазара на труда., 2017 Сборник статей Часть 3, ISBN 978-5-906888-65-5, стр. 105-109.
Николов, Д. Отчет на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Петров И. Безработицата-предизвикателство и реалност на реформата в България. Диалог. 2002 г.
Шопов Д., Стефанов Л., Паунов М. Икономика на труда. 1997 г.
Arthur M. Okun, Equality and Efficiency: The Big Trade Off (Washington, Brookings, 1975)
Трудови ресурси, заетост и безработица. НБУ, 2014. Лаборатория за управление на риска
Заетост и безработица на областите: състояние и предизвикателства. Институт за пазарна икономика 2020
Официален сайт на Министерство на труда и социалната политика https://www.mlsp.government.bg/
Официален сайт на Агенция по заетостта https://www.az.government.bg/
Официален сайт на Национален статистически институт www.nsi.bg/bg/content/3998/безработни-лица-и-коефициенти-на-безработица-национално-ниво-статистически-райони
Проект на Стратегия по заетостта на Република България 2021-2030 г. https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6096
Google Public Data Explorer https://www.google.com/publicdata/directory
https://www.nsi.bg/bg/content/13038население-под-във-и-над-трудоспособна-възраст-по-области-общини-и-местоживеене
„World Statistics“ https://world-statistics.org/index-res.php

[1] https://www.az.government.bg/

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Пак там.

[5] https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/ACT_NF2020-12_covid.pdf

[6] Административната статистика на Агенцията по заетостта, Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт,БНБ, Институт за пазарна икономика, https://money.bg/economics, в-к „Капитал” https://www.capital.bg/k100-2019/,https://www.nsi.bg/bg/node/18120/

[7] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2018-european-semester- country-report-bulgaria-en.pdf