Държавна политика за управление на безработицата и заетостта в България

2.1. Етапи в управлението на заетостта в България от 2001 г. до 2021 г.

В първите години след смяна политическия строй започна преход на българската икономика от централно планирана към пазарно ориентирана система, който се характеризираше с непоследователни реформи и почти постоянен спад на реалните доходи, намаляваща заетост и относително висока инфлация. В резултат, България изпадна в остра финансова и икономическа криза, която доведе до най-големите нива на безработица на в страната спрямо всички останали страни в Европа.

От 2001 г. започва прилагането на редица бързи и оздравителни мерки за стабилизиране и постепенно подобрение в нивата на безработица, затова в настоящият труд се обхваща периода след 2001 г. Въведе се Паричен съвет и се засили значението на фискалната политика за въздействие върху динамиката на икономическите процеси в страната. Ограничена бе държавната намеса в икономиката и продължи процесът на либерализация на ценовата система. Ускорена бе приватизацията, както в реалния, така и в банковия сектори. Годишният темп на растеж на БВП в българската икономика започна постепенно увеличаване. Високият темп на растеж на БВП се запази до 2008 г., като след това кривата стана по-полегата и със слаби спадове и нараствания. Основен двигател за растежа на дохода в страната се явява нарастването на вътрешното търсене.

През 2020 г. развитието на икономиката в страната бе силно повлияно от провежданите ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 вируса. БВП на България спадна в реално изражение с 4.2%, поради силното свиване на износа на стоки и услуги и на намалението на инвестициите. Безпрецедентните мерки за ограничаване на разпространението на заразата, засегнаха в много по-голяма степен туристическата дейност. Посещенията на чужденци в страната намаляха с 60%, а по-малкото пътувания се отразиха и на свързания с тях пътнически транспорт. Общият спад на износа на услуги достигна 28.6% в реално изражение.

Предвид динамичните промени в нашата страна на пазара на труда през последните години и предмета на изследването в дипломната работа могат да се разграничат следните пет етапа в управлението на заетостта и безработицата в България:

1. Етап на криза до 2001 г.
2. Етап на оздравителни мерки до 2008 г. Тенденция за намаляване на равнището на безработица и увеличаване на заявените работни места от реалния сектор по програми и мерки за субсидирана заетост.
3. Етап на ново дестабилизиране до 2013 г.
4. Етап на стабилизация до 2019 г. В края на този етап коефициентът на безработица за 2019 г. – 4% (по данни на НСИ), е най-ниския отчетен в най-новата икономическа история. Намалението на безработицата е резултат от оживлението в икономиката, от по-високото търсене на работна сила и от осигуряването на заетост и квалификация по програмите и мерките за заетост на пазара на труда.
5. С оглед на последните данни може да се каже, че от 2020 г. България навлиза в нов, пети етап в който предстоят резки промени на редуваща се дестабилизация и стабилизация на безработицата, които се обясняват с настъпилата пандемия от COVID-19 и политическата криза в страната. От една страна намалява броят на обезкуражените лица, но от друга поради различни причини в това число и ограничения в борба с коронавируса много хора не успяват да упражняват професията си. Временно затвориха редица заведения и фирми в туристическия бизнес.

Основен генератор на заетост на първичния пазар на труда в страната са малките и средните предприятия (МСП). Бяха предприети конкретни мерки за насърчаване на инвестициите в страната, които оказват благоприятно влияние върху броя и устойчивостта на създадените от малките и средните предприятия работни места.

Голяма част от успешните мерки се дължи на редица Европейски програми, като дори някои от тях не можаха да бъдат усвоени поради липса на административен капацитет. За целта Българската агенция за инвестициите осъществява административно, информационно и консултантско обслужване на инвеститорите, като им оказва съдействие пред всички централни и териториални органи на изпълнителната власт. Повишаването на конкурентоспособността на българската икономика, постигането на стабилен и устойчив икономически ръст, посредством насърчаването на инвестициите, които да доведат до създаването на повече и по-добри работни места.

Постигнати са реални резултати в насоките: усъвършенстване на общата административна и нормативна среда, развитие на техническата инфраструктура, повишаване качеството на работната сила, регионална политика за насърчаване на инвестициите, подкрепа на инвестициите в иновации и във високо технологични дейности, инвестиционен маркетинг, подобряване на финансовата среда за инвеститорите и мн. др.

Продължава практиката лица да ползват различни преференции за започване на собствен бизнес по програмите, насърчаващи предприемачеството сред безработните лица.

Приоритетите в политиката по заетостта се изпълняват чрез прилагането на предвидените за целта инструменти – включване на безработните в програми за заетост и обучение, включване в мерки за заетост и обучение и включване в мотивационно и квалификационно обучение, групирани в две основни програми.

Не е възможно да се обхванат всички мерки, които са предприети и се предприемат, за подобряването макроикономическите показатели, влияещи на пазара на труда, както и да проследя в детайли тяхното развитие и резултати.

Освен приоритет за настоящата година е намаляване броя и относителния дял на безработните с регистрация от 6 до 12 месеца с цел превенция на продължителната безработица, както и на безработните на възраст над 55 години. Увеличаване на активираните лица, с фокус към младежите до 29 години, които са около 170 хиляди неактивни младежи.

2.2. Реализиране на държавната политика за насърчаване на заетостта

Политиката по отношение на безработицата и заетостта в България понастоящем се провежда от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), представлявано от изпълнителна Агенция по заетостта, която реализира държавната политика по насърчаване на заетостта.

Агенцията по заетостта (АЗ) осъществява своята дейност в рамките на съответна законова уредба – Закон за насърчаване на заетостта, Правилник за неговото прилагане, Устройствен правилник, Кодекс на труда и други нормативни актове с цел увеличаване на заетостта и ограничаване на безработицата, а оттам – повишаване на икономическата активност и трудовия потенциал на населението.

История на Агенцията по заетостта. На 1 декември 1990 г. с Постановление на Министерския съвет е създадено Национално бюро по заетостта с цел организиране на дейността по осигуряване на трудова заетост на населението. Заедно с Националното бюро са създадени и териториални бюра по труда. В края на 1997 година се приема и влиза в сила от 1 януари 1998 г. Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. От 1 януари 2002 г. държавната политика по заетостта се регламентира от нов Закон за насърчаване на заетостта. Този закон определя и статута на Агенцията по заетостта. 2003 г. стартира on-line трудова борса и първия център за информация и услуги. През 2007 г. агенцията по заетостта става член на мрежата за сътрудничество между обществените служби за заетост и други партньорски организации в страните членки на ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария (EURES) и започва да изпълнява ролята на междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

Управление и структура на АЗ. Агенцията по заетостта се ръководи и представлява от изпълнителен директор (фиг. 1).

В своята дейност изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се подпомага от Съвет към изпълнителния директор, състоящ се от по двама представители на национално представените организации на работодателите и на работниците и служителите.

В дейността си изпълнителният директор се подпомага и от двама заместник -изпълнителни директори.

Административното ръководство на Агенцията се осъществява от главен секретар.

На пряко подчинение на изпълнителния директор са служителят по сигурността на информацията и финансовите контрольори.

Администрацията на Агенцията по заетостта е организирана в 6 дирекции, структурирани в обща администрация и специализирана администрация и дирекция “Вътрешен одит”, която е на пряко подчинение на изпълнителния директор.

Дирекциите “Регионална служба по заетостта” и ”Бюро по труда” са териториални поделения на Агенцията по заетостта към Главна дирекция “Услуги по заетостта”.

С цел да се улесни обслужването на търсещите работа лица и работодателите към по-голяма част от дирекциите “Бюро по труда” са разкрити 166 филиала.

Стратегическите цели на АЗ:

1. Увеличаване на пазарния дял на Агенция по заетостта, като посредник и увеличаване на доверието на работодатели и търсещите работа лица в Агенция по заетостта.
2. Повишаване на качеството на работа и ефективността на предоставяните услуги.
3. Разширяване и задълбочаване на взаимодействието с участниците на пазара на труда.
4. Осигуряване на модерна и отворена среда за компетентни и мотивирани служители.

Първата цел за увеличаване на пазарния дял на Агенцията по заетостта се постига чрез децентрализация на дейностите и делегиране на правомощия на териториалните поделения. Иницииране на законодателни промени, които да отразяват промените на пазара на труда и нуждите на работодателите. Разработване и провеждане на нови политики за повишаване на адаптивността, ефективността и качеството на работната сила. Привличане на работодатели и планиране на подходящия вид услуги в on-line трудовата борса. Периодичен анализ на потребностите от работна сила и обучения, съобразени с тези потребности. Изграждане на система за анализиране, проучване и прогнозиране на потребностите от знания и умения и професионално обучение. Изграждане на единна национална информационна система за обявяване места и „Национална база данни за пазара на труда“.

Втората цел за подобряване качеството и ефективността на услугите може да се постигне чрез осигуряване на по-висока и устойчива заетост и намаляване на не активността сред младежите. Интегриране на продължително безработните лица. Повишаване качеството на работната сила. Развитие на регионалните пазари на труда. Разработване на методология за мониторинг и качествени инструменти за свързването на търсещи и предлагащи работа. Инструменти за качествен подбор и адекватно насочване чрез определяне на персонален съветник, онлайн трудови борси и мобилни екипи за отдалечение райони. Периодичен анализ на качеството на работа и ефективността предоставяните услуги. Прилагане на система за измерване и оценка на удовлетвореността на клиента, чрез провеждане на анкети за обратна връзка с „фокус върху клиента“. Провеждане на периодични проучвания на удовлетвореността от предоставените услуги, вкл. на EURES услугите. Използване на новите технологии за предоставяне/осигуряване на свободен достъп на всички участници на пазара на труда. Изграждане на Е-трудова борса, с цел предоставяне на интерактивна онлайн среда. Модернизиране на българския EURES портал и сайта на Агенцията. Предоставяне на услуги за клиенти по електронен път, регулярен обмен на информация с други институции чрез надграждане на електронната система „Частни трудови посредници“ за обявяване на заявки за свободни работни места.

Третата цел за задълбочаване на партньорството може да се постигне чрез партньорства с частните трудови посредници и сключване на споразумения за сътрудничество. Партньорства с обществени служби по заетостта от Европа и Световната асоциация на обществените служби по заетост (WAPES). Насърчаване на публично-частното партньорство и участието на местните власти. Партньорство с образователни и обучаващи институции и организации на национално, регионално и местно ниво. Партньорство с други държавни институции и интеграция на информационни системи. Развитие на социалния диалог на национално, регионално и местно ниво.

Четвъртата цел модерна отворена среда се постига с осигуряване и стимулиране на кариерното и професионално развитие на служителите на Агенцията по заетостта. Осигуряване на кариерното и професионално развитие и повишаване на мотивацията на служителите. Оптимално планиране на човешките ресурси и длъжностите в АЗ.

Основни функции на АЗ:

• регистриране на свободните работни места и на лицата, активно търсещи работа;
• посреднически услуги за осигуряване на заетост;
• съвместно участие с общините и работодателите в разработването общополезни дейности на местно и национално ниво;
• участие в разработването и реализацията на програми и мерки за заетост и обучение, насочени към точно;
• определени групи от безработни лица, които по различни причини са по-трудно приспособими на пазара на труда;
• изпълнение, самостоятелно или съвместно с други органи или организации, на проекти и програми в областта на заетостта, професионалното обучение и квалификация, социалната интеграция, финансирани от предприсъединителните фондове на Европейския съюз или от други международни организации (в т.ч. и такива с участие на български ресурси);
• защита и запазване на заетостта;
• организиране на квалификационно и мотивационно обучение за безработни и заети лица;
• посредническа дейност за заетост на български граждани в чужбина и на чужденци в България;
• анализиране на търсенето и предлагането на пазара на труда и прогнозиране на евентуалните промени в него.

2.3. Политики за социално подпомагане и намаляване на безработицата

Провеждането на политика за осигуряване получаването на доходи и подпомагането на загубилите работа, както и на тези, които по една или друга причина не могат да започнат работа, е важна част от дейността на всяка държава. Тя дава възможност за преодоляване на възникващите лични и семейни затруднения, свързани със загубата на работа, както за подготовка и адаптиране към новата ситуация и изискванията на работодателите по отношение на професионалната подготовка и другите трудови характеристики.

Политиката в полза на заетостта на трудоспособното население и за намаляване на безработицата се счита за задача от национално значение. За целта всяко правителство може да използва различни средства и възможности. Мерките, които биха могли да се съдържат в една правителствена политика в областта на заетостта и безработицата, се разделят на активни и пасивни.

Активните мерки имат предназначението да увеличават работните места, предлагането на свободни работни места, разкриването на нови или съхраняването на съществуващите, да осигуряват необходимата подготовка и квалификация на работната сила, за да отговоря на търсенето от страна на работодателите, и други, целящи заетост.

Мерките на правителството, включени в т. нар. пасивна политика по заетостта, изпълняват функцията на помощ, социално осигуряване и подпомагане на безработните за времето, когато те са регистрирани в бюрата по труда и нямат трудови доходи. Тези мерки са предназначени да намаляват социално-психологическото напрежение, чувството на несигурност, изолираност и безпокойство, да осигуряват за определен период от време доходи за нормално съществуване на изгубилите работата си или затруднените да намерят такава за първи път, поради липса на трудов стаж и професионален опит.

Към пасивната политика по заетостта се включват главно осигуряването за определен период на парични средства под формата на обезщетения или помощи и развитието на институциите на пазара на труда, които да подпомагат регистрираните при тях безработни чрез: плащане на тези средства; информиране за възможностите за намиране на работа, квалификация и преквалификация, започване на самостоятелен бизнес или самонаемане и други; посредничество в наемането и професионалната подготовка и др.

Възможностите за провеждане на политиката за социално подпомагане и намаляване а безработицата се определят от:

а) законодателството и другите нормативни актове по отношение статута на зает и безработен, социалното осигуряване и подпомагане при безработица, формирането на специализирани фондове и институции и други;

б) финансовите средства, предназначени за изплащане на парични помощи и обезщетения при безработица, и от стимулирането на работодателите да наемат безработни и/или да увеличават търсенето на работна ръка, както и на безработните – да се подготвят и да търсят по-активно възможност за връщане към заетост.

Активната политика, провеждана от Агенцията по заетостта е регламентирана със Закона за насърчаване на заетостта и има за цел да осигурява условия и стимули за развитието на адекватен пазар на труда. Тя е насочена от една страна към работодателите, с цел разкриване на допълнителни работни места, а от друга към безработните – чрез посредничество при намиране на работа, професионално ориентиране и обучение, включване в програми и мерки за насърчаване на заетостта.

Финансирането на активната политика се извършва със средства от Държавния бюджет и със средства от други финансови източници. За целта е изграден и се използва фонд „Професионална квалификация и безработица” (ПКБ) към Министерството на труда и социалната политика. Средствата по фонд ПКБ се използват в три главни направления:

• обезщетения и помощи за безработни;
• професионална квалификация и преквалификация и
• насърчаване на заетостта (увеличаване на заетостта чрез стимулиране на работодателите, чрез разкриване на временни работни места за определени групи безработни и други).

Влезлият в сила в началото на 2002 г. и актуализиран последно на 12 март 2021 Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) доразвива съществуващите мерки за реализация на активната политика за социално подпомагане и намаляване на безработицата с редица насърчителни мерки.

Насърчителните мерки могат да с разделят на два под вида: мерки за насърчаване на безработните и мерки за насърчаване на работодателите.

Насърчителни мерки за безработни лица включват мерки за насърчаване на териториалната мобилност и предприемачеството;

Насърчителни мерки за работодатели включват процедури за подбор и подпомагане.

Наемане на младежи по програми за разкриване на работни места за безработни младежи до 29-годишна възраст, наемане на младежи с трайни увреждания, военноинвалиди, както и на младежи от социални заведения;

• Подпомага реализацията на пазара на труда на дълготрайно безработните лица;
• Разкриване на работни места осигуряващи заетост на младежи наети да стажуват за срок не по-дълъг от шест месеца;
• Стимулиране на безработни лица, обект на месечно социално подпомагане, започнали работа без посредничеството на ДБТ;
• Придобиване на професионална квалификация на безработни лица чрез стажуване за срок не по-дълъг от шест месеца;
• Разкриване на нови работни места, осигуряващи заетост на непълно работно време и на лица с намалена трудоспособност;
• Подпомагащ реализацията на самотни родители или на майки с деца до 3-годишна възраст;
• Стимулиращ наемането на жени над 50-годишна възраст и мъже над 55-годишна възраст.
• Мярка – насърчаване на разкриването на работни места за обучение чрез работа (дуално обучение).
• Схема за държавна помощ за наемане на работещи в неравностойно положение и с увреждания.
• Мярка – наемане на безработни лица, изтърпели наказание лишаване от свобода
• Мярка – наемане на безработни лица с основно или по-ниско образование и без квалификация за чиракуване;
• .

Придобиването на нова или допълнителна квалификация и преквалификацията подобряват конкурентоспособността на търсещите работа и увеличават шансовете им за намиране на работа. Допълнителна професионална квалификация и преквалификация помагат на работещите лица да запазят заетостта си, а на работодателите – да придобият персонал с необходимата квалификация.

Агенцията по заетостта работи по редица национални програми и проекти за насърчаване на заетостта, както следва:

• Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020
• EURES България
• Програма „Старт на кариерата“ – за младежи;
• „Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания“ – за хора с увреждания;
• Национална програма „Активиране на неактивни лица“
• Национална програма „Помощ за пенсиониране“
• Национална програма „Мелпомена“
• Национална програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“
• Програма за заетост и обучение на бежанци
• Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица
• Проект „Ново начало за работа“
• Проект „Трудова активност“
• Проект „Успешни заедно – за едно достойно ново образование“
• Проект „Хоризонти 4“
• Проект „Ние също можем-2“
• Проект „Каталози“
• Проект „Предизвикателства“
• Редица регионални програми.

Регионалните програми за заетост са важен инструмент на политиката по заетостта, чрез който местните организации и общности могат да решават проблеми на местните пазари на труда чрез разкриване на нови работни места за безработни лица от уязвимите групи. С приетите промени в Закона за насърчаване на заетостта и Правилника за прилагане на ЗНЗ и с оглед развитие на рационализацията, е въведен нов подход за разработване, одобряване и финансиране на регионалните програми за заетост, при който регионалните органи по заетостта имат съществено значение.

Основната цел на регионалните програми е повишаване на заетостта, намаляване на безработицата и повишаване качеството на работната сила в регионите.

Очертават се следните основни предизвикателства пред страната:

• Безработицата, свързана с високия дял на продължително безработните лица; високата младежка безработица; значителните различия в равнището на безработица между отделните райони;
• Неблагоприятните демографски тенденции и преди всичко – интензивните емиграционни процеси и стареенето на населението;
• Намаляването и закриването на производства, а в това число и закриването на работни места в голяма част от вече приватизираните държавни и общински предприятия;
• Все още недостатъчното разкриване на нови производства и предприятия;
• Ниската икономическа активност на населението;
• Пазар на труда, характеризиращ се с наличие на един сравнително висок дял на обезкуражените лица;
• Динамичните промени в изискванията към професионално – квалификационните умения на заетите;
• Проблемът за повишаване на общия потенциал и ученето на работната сила;

Силната зависимост на заетостта от промените в икономиката може да се обясни отчасти с липсата на стабилизатори, които в други страни успяват да ограничат спада на заетостта в началния период на реформите. Друг феномен, който също допринася за това е необходимостта да се намали заварената от предходната икономическа система свръхзаетост в предприятията;

Неформалната заетост. Въпреки насърчителните мерки, дори и сега все още съществуват затруднения пред малките и средни предприятия за намаляване на неформалната заетост. Необходимо е продължаване на процеса на създаване на подходяща икономическа среда за тяхното развитие, което би позволило ефективно и устойчиво съществуване.

Всички тези причини наложиха разработването на мерки и поддържането от страна на държавата, на дългосрочна политика по отстраняване на негативите за заетостта и на пазара на труда въобще.

Като израз на това през 2003 г. Министерството на труда и социалната политика, разработи „Стратегия по заетостта“, която първоначално обхващаше периода 2004 – 2010 г., а в последствие беше актуализирана за да се стигне до последната „Актуализирана стратегия по заетостта на Република България 2013-2020“, а в момента на обществено обсъждане е Проект на Стратегия по заетостта на Република България 2021-2030 г.[1].

Визията на Стратегията по заетостта 2021 – 2030 г. се определя така: „През 2030 г. заетостта в България ще бъде на качествени и устойчиви работни места с достойно заплащане, благоприятни условия на труд и възможности за кариерно развитие. Осигуряване на възможности за включваща заетост за трудоспособното население и повишаване производителността на труда чрез публични и частни инвестиции за получаване на знания и умения и развитие на човешкия капитал в съответствие с потребностите на икономиката, която е конкурентоспособна, технологична и иновативна“.

Стратегията ще се изпълнява чрез ежегодните национални планове за действие по заетостта и се подкрепя от следните стратегически документи:

• Европа 2020: Национална програма за реформи
• Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020
• Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение в Република България за периода 2015-2020 г.
• Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020)
• Национален план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г.
• Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010-2020 г.)
• Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България 2012-2030
• Национална стратегия за младежта 2012-2020
• Национална стратегия за хората с увреждания 2016-2020
• Национална стратегия за дългосрочна грижа
• Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030 г.)
• Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2016-2020 г.
• Национална програма за развитие: България 2020
• Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г.

Най-общо държавната политика се обобщава в изпълнение на мерките, които водят до постигане на главните (стратегически) цели:

• Нарастване на икономическата активност на населението;
• Трайно намаляване на равнището на безработица на ниво под 10%;
• Осигуряване на участие на най-малко 25% от продължително безработните лица в активни мерки и програми.

Дългосрочната цел за повишаването на икономическата активност и трудовия потенциал на населението може да се достигне, чрез реализирането на няколко подцели:

• Увеличаване на заетостта и ограничаване на безработицата;
• Подобряване на качествените характеристики на работната сила и повишаване на производителността на труда;
• Постигане на социална кохезия и реинтегриране на уязвимите социални групи, които са с най-малки шансове за участие и реализиране на трудовия пазар.

Средствата и задачите за реализация на така формулираните цели и подцели могат да се групират в следните основни направления, които са синхронизирани и съответстват на приоритетите на Европейката стратегия по заетостта:

• Активни и превантивни мерки за ограничаване на безработицата и повишаване на икономическата активност на населението;
• Политика на доходите, насърчаваща заетостта;
• Насърчаване на предприемачеството и стимулиране на малкия и среден бизнес за разкриване на повече и по-добри работни места;
• Превръщане на неформалната заетост във формална;
• Стимулиране на удължаването на трудовия живот и провеждането на политика за активно стареене;
• Повишаване на адаптивността на работната сила към променящите се условия в икономиката;
• Увеличаване на човешкия капитал и активизиране на политиката за учене през целия живот;
• Развитие на политика за равни възможности и свободен, достъпен за всички социални групи, пазар на труда;
• Развитие на активната политика на пазара на труда, насочена към пълноценна социално-икономическа интеграция на рисковите групи на пазара на труда;
• Ограничаване и преодоляване на регионалните различия на трудовия пазар.

Увеличаването на броя на икономически активното население в страната може да се реализира, както чрез удължаване на трудовия живот, така и чрез реинтегриране на обезкуражените лица и други социални групи, намиращи се извън работната сила. Реинтегрирането на обезкуражените лица и други социални групи, намиращи се извън работната сила, е задача от първостепенна важност, за решаването на която е необходимо:

• Ограничаване на дела сенчестата икономика и пълно прилагане на законовите разпоредби, осигуряващи предимство на заетостта в официалния сектор като например наличието на социално и здравно осигуряване, по-добри условия на труд и заплащане, спазване на регламентираното работно време, ползване на трудовите права по Кодекса на труда, възможности за професионално израстване и повишаване на квалификацията;
• Разработване и прилагане на мерки и програми за съвместяване на работа и семеен живот, стимулиращи икономическата активност сред жените.
• Преразглеждане на системите за обезщетения и взаимодействието между тях с оглед повишаване на стимулите за безработните да търсят и да започват работа.

Политика по доходите за насърчаване на заетостта. Възможностите на правителството за директно влияние върху динамиката на доходите в страната са ограничени до определянето на минималната работна заплата, динамиката на работните заплати в държавния и преди всичко бюджетния сектор, и изменение на преките данъци и осигуровките за труд. Въпреки това, тези интервенции в областта на политиката по доходите имат много важно значение, от една страна поради възможността да се стимулира по-високото предлагане на труд, чрез повишаване на средната работна заплата в страната, а от друга – поради влиянието им върху търсенето на труд чрез измененията на съвкупните разходи на труд. Безспорно, намаляването на преките данъци върху доходите от труд и на социално осигурителната тежест ще намалят разходите за труд, а оттук и ще подобрят възможността за откриване на нови работни места. Но този процес, трябва да е съобразен с необходимостта да се поддържа балансираност на държавния бюджет в рамките на определения бюджетен дефицит, както и да не се наруши стабилността на бюджета на НОИ. Необходимо е:

• Повишаване на минималната работна заплата с по-високи темпове отколкото повишаването на социалните помощи и обезщетения за безработица. Създаването по този начин на по-голяма разлика между размера на доходите, получавани от нискоквалифициран труд и доходите, получавани по линия на социалното подпомагане, ще увеличи желанието на неактивните лица поради обезкуражаване или други причини да се завърнат на пазара на труда. Самото увеличаване на минималната работна заплата трябва да се извършва внимателно, с отчитане на динамиката на икономическата активност в страната. Рязкото и съществено увеличаване може да доведе до закриване на част от съществуващите в момента работни места, най-вече за нискоквалифицирани или с ниска степен на образование лица, които са и сред най-уязвимите социални групи на пазара на труда;
• Запазване на прогресивния характер на данъка върху дохода на физическите лица, като се намали ставката за най-ниската доходна група. Това от една страна ще повиши реалната покупателна способност на най‑ниските работни заплати, а от друга страна ще бъде една от мерките за намаляването на неформалната заетост. Промените в скалата за подоходното облагане следва да са съобразени с динамиката на данъчните приходи, в това число от данъка върху доходите на физическите лица и разпределението на доходите от работна заплата по групи доходи, така че да не се създаде напрежение в изпълнението на държавния бюджет.
• Насърчаване на предприемачеството и стимулиране на малкия и среден бизнес за разкриване на повече и по-добри работни места и подобряване на средата и условията за стартиране и развитие на малкия и среден бизнес.

---

[1] Актуализирана стратегия по заетостта на Република България 2013-2020. Протокол № 40.1 на Министерския съвет от 09.10.2013 г.