Русе е стар български град, пристанище на река Дунав. От незапомнени времена цивилизациите са се развивали все близо до реки. Така се е образувала и Русенската цивилизация до река Дунав.
Съществуват следи от селищни могили, некрополи, градища, паметници, които са уникално културно наследство от национално и световно значение. Намерените глинени идоли – покровители на живота, днес се пазят в историческия музей на град Русе. Специалистите говорят за протоград на територията на Русенската селищна могила още пет хилядолетия преди Христа, в който къщите били подредени в линии образуващи улици. Малко по-късно тук е имало тракийско селище, което е търгувало с остров Родос съдейки по намерените амфори.
Римляните са построили свой военен лагер – крепост в началото на първи век в устието на река Русенски Лом, където са закотвяли всичките си бойни кораби по Долния Дунав. В началото на 5 век славянските нашественици разрушават крепостта Сексагинта Приста и правят свои селища в близост до днешния град, а след основаването на българската държава, крепостта на брега на реката възстановява своите стражеви функции.
През езическия период населението носи името Русинград, по названието на празника Русалии. Според изследователите тук е съществувал култ към жена – покровител на младежки войнски дружини, която наричали Руса мома, а понякога и баба Руса. Култът е достигнал до нас с помощта на фолклора. И други крепости по Дунав също са имали жени – покровители, баба Вида с крепост Видин.
След покръстването през 9 век за всебългарски войнски покровител бил приет Свети Георги. Така градът се назовал Гюргевград. В края на 8 век се изгражда предмостие на левия бряг на реката, заради което в изворите се появяват две названия на града – Голямо и Малко Гюргево.
В средата на 15 век влашкият войвода Влад трети, превзема Русе и го освобождава от османците. Той проявява нечувана жестокост по отношение на пленените войници, тъй като ги нацепва – пробива ги на кол. Заради това му деяние в Русе Влад придобива псевдонима Цепеш. По късно на европейците става известен с името Дракула.
От 16 век днешен град Русе е познат с османското си название Русчук. В Русе е разположен и османския дунавски флот. Звездата на Русе изгрява, когато след Кримската война от средата на 19век, княжествата Влашко и Молдова се обединяват в нова държава –Румъния, столицата и Букурещ е само на 70 км. от Русе. По това време вече австрийските параходи са направили лесен достъпа до културата на Средна Европа, затова Европа прониква в българските земи именно през Русе.
Построява се първата ж.п. гара и ж.п.линия в днешните български предели, открива се модерна печатница, издава се вестник и пивоварна. Като един от главните градове в Османската империя Русе събира водещи фигури на българското възраждане. Митичната баба Тонка олицетворява родината майка, чиито чеда са герои от революцията.
След освобождението Русе е най-големия град в Княжество България. Неговата икономика се развива успешно, което се отразява на европейския облик на архитектурата му. Русе има богат културен живот.
През 1897 за пръв път в Русе се прожектира първото кино, образува се българският флот – търговски и военен, които по-късно става и морски. В Русе се основава и първата частна банка, а по късно първото частно застрахователно дружество – България.
Днес русенци се гордеят със своя европейски град, събрал елита на българското национално възраждане, чиито кости се пазят в Пантеона на възрожденците.