Способността да се създават и внедряват иновации играе важна роля за просперитета на малките и средните предприятия (МСП). Внедряването на иновации е определящ фактор за повишаване на тяхната конкурентоспособност. Нещо повече насърчаването на иновационния процес в страната се подпомага от редица Европейски фондове, Лисабонската стратегия[1] и програми като „Хоризонт 2020“. Световният опит показва, че умелото ползване на научните изследвания, съвременните технологии и иновации, дава възможност да се предприемат активни действия за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и да се повиши стандарта на живот. Основно предизвикателство представлява преминаването към икономика на знанието и включването в глобалното информационно общество.
Понятието иновация най-често се определя като промяна, насочена към обновление или въвеждане на нещо ново и полезно в практиката, като е възможно това да стане в различни области: бизнес, общество, политика, наука, изкуство и др[2].
Съществуват различни концепции за иновациите, като през 1934 г. Йозеф Шумпетер за първи път определя иновациите като полезна промяна – двигател за развитието на икономиката[3]. В своята „Теория за икономическо развитие“ той определя пет основни случая на иновации в икономиката:
- въвеждане на нов продукт;
- нов метод за производство;
- отваряне на нов пазар;
- използване на нов източник на суровини/ресурси за производство;
- създаване на нова организация на работа или взаимоотношения между фирмите в един отрасъл.
Допълване и осъвременяване на представата за иновации дава „Технологичната концепция“ за иновациите на Наръчника от Осло 1995 г., която обвързва продуктовите и процесни иновации с изследвания и технологичен трансфер[4]. В зависимост от възприетия принцип на класификация се разпознават различни видове иновации. Според степента на новост различаваме радикални (революционни) и инкрементални (компилации, подобрения, имитации и др.) иновации.
Най-често срещаните иновации са компилациите (например, сливане характеристиките на няколко устройства в едно, като принтер/скенер/копир), подобренията и модифициране. Според резултата различаваме продуктови, процесни, пазарни, финансови, организационни, логистични и др. иновации. Създаването на нови продукти и услуги, както и промяната в начините на продаване, рекламиране, доставяне са сред най-популярните иновации днес.
Обикновено чрез иновацията се търси решение на проблем като:
- незадоволени потребности на клиентите;
- неизползвани възможности за производство и продажби на търсен продукт;
- незадоволителни функционални характеристики на базов модел;
- незадоволителна надеждност, качество на базов продукт;
- високи разходи за производство, доставка, продажба на базов продукт;
- технически и конструктивни затруднения при технологичен процес.
Иновативността предполага наличие на определени интелектуални способности, изразявана е в творческа нагласа, предприемаческа инициативност, готовност за поемане на пресметнати рискове, склонност към социална, географска и професионална мобилност. Важни са и способността за предвиждане на бъдещи потребности, организационният талант и дисциплинираността при спазване на срокове и контролиране на разходи. Нещо повече, при бързата промяна на съвременните пазари предприятията все повече зависят от екзогенни фактори, като знание, човешки капитал и квалифицирана работна сила, и все по-малко от традиционни ендогенни фактори, като земя, капитал и работна сила[5].
Предназначение на всяко предприятие е трансформирането на производствени ресурси в стоки или услуги, които да генерират приход, но съвременните условия на глобалната икономика на знанието и все по-ожесточената конкуренция изискват наличието на специфичен вид предприятия – такива, които имат способностите да идентифицират и експлоатират иновативни възможности в различни сектори от заобикалящата ги социално-икономическа среда, посредством своето най-силно „оръжие“ – знанието[6]. Инвестирането в научноизследователска и развойна дейност независимо от размерите на инвестициите, като източник на генериране на знание, само по себе си не води до икономически растеж. Процесът на комерсиализация на генерираното знание представлява фундаменталната бариера пред превръщането на знание в икономическа дейност. Именно интелигентният подход в предприемачеството се явява ключов фактор за преодоляване на тези бариери чрез своя капацитет за управление на знание и иновации.
Дефинираното от Франко Малерба понятие „предприемачество, основано на интензивно знание“ представлява значим фактор за постигането на интелигентен растеж[7].
Основни фактори, определящи успеха на една иновация са нейната актуалност и полезност, способността на фирмата да мобилизира бързо знания и умения за реализацията `и, възможността за организиране на производство и продажба по-бързо от конкурентите, гъвкавостта при модифициране на иновацията за различни пазари и клиенти.
Етапите на иновационния процес са както следва:
- Пазарен анализ, включващ анализ на потребностите на клиентите, и анализ на съществуващата и бъдеща конкуренция.
- Оценка на техническите и организационни ресурси на фирмата и на потенциалните източници за собствени иновации.
- Дефиниране предмета на иновационните дейности и на проектно задание.
- Създаване и структуриране на екип за реализация на проектното задание.
- Разработване на концепция за реализация на иновацията с линеен график и предварителна оценка на разходите по проекта и очакваните резултати. Сравнителен анализ.
- Решение за реализация или отхвърляне на проекта.
- Разработване на технически проект с подробно разписани задачи за реализация.
- Технико-икономическа оценка на иновацията. Приемане на окончателен бюджет за нейната реализация.
- Осъществяване на иновацията.
- Тестване.
- Внедряване на иновацията.
- Промоция.
- Оценка на резултатите.
Наличието на иновативна култура в предприятието – способностите на всички членове на дадена организация да идентифицират и възприемат новости, и желанието и стимулът да ги трансформират в нови идеи, продукти, процеси, методи или услуги, е друга характеристика на интелигентността на иновативното предприятие. Често дадена организация предприема стъпки към осъществяването на иновация, но претърпява провал, пропадайки в „долината на смъртта“. Терминът долина на смъртта се използва като метафора, описваща относителната липса на ресурси и експертиза в реализацията на иновации. Долината представлява периодът на прехода идея – резултат, когато разработването на нова технология (нов/а или подобрен продукт, услуга или процес) е идентифициран като обещаващ, но същевременно твърде нов или трудно приложим, т.е. от едната страна на „долината“ има наличие на „добри“ идеи, а от другата – ресурси и експертиза за комерсиализация.
Именно успешното преминаване на долината е следствие от „интелигентността“ на дадено предприятие. Нека разгледаме основните стъпки при осъществяване на иновации, които се изпълняват от МСП, при създаването на нов продукт или услуга могат да бъдат:
- Генериране на идеи за иновации.
- Избор и оценка на идея за иновация.
- Защита на идеята.
- Изследване на полезността и пазарните възможности на идеята.
- Проверка осъществимостта на идеята.
- Планиране и организиране на изпълнението.
- Разработване на опитен образец (прототип).
- Тестване.
- Производство на новия продукт/услуга.
- Мониторинг, контрол и корекции на новия продукт/услуга.
Възможно е някои от тези стъпки да се обединят или да преминат в друга последователност, в зависимост от конкретната ситуация и възможностите на малките и средни предприятия.
Първата част, генериране на идеи за иновации е необходимо да осигури няколко алтернативни идеи за иновации като варианти за решения на съществуващи проблеми. Идеите за иновации могат да бъдат събирани целенасочено – от клиенти, конкуренти, доставчици, персонал, чрез анкетиране, наблюдение, експериментиране. За осъществяването на подобни проучвания, съдействие могат да окажат редица институции и организации, като например маркетингови и социологически агенции и посреднически организации. Идеи за иновации могат да бъдат генерирани, чрез различни методи, като: „мозъчна атака”, „аналогии” (синектика), „странично търсене” (латерално мислене) и др.
Избор и оценка на идея за иновация е процес, който пресява алтернативни идеи за реализация на иновацията, като най-често се използват следните 5 критерия за отсяване:
- пазарна привлекателност;
- степен на новост;
- Осъществимост;
- разходи за реализация;
- съответствие с фирмената стратегия.
След това е необходимо да се направи преценка как да се защити идеята – чрез заявка за патент, чрез заявка за регистриране на промишлен образец, чрез заявка за регистриране на търговска марка или по друг начин. Помощ и съдействие за това могат да окажат съответните патентните адвокати и консултанти от посредническите организации.
Изследване за определяне на полезността и пазарните възможности на идеята дава отговор на следните основни групи въпроси:
- (1). Кои са вашите бъдещи клиенти? Кой и защо ще купи новия продукт?
- (2). Какъв продукт/услуга ще продавате на пазара – напълно нов (непознат) или вече известен? Доколко познат (зрял) е продуктът за различните групи клиенти?
- (3). Кои са вашите конкуренти?
- (4). Кой е вашият целеви пазар?
- (5). Кои (какви) са вашите канали за дистрибуция?
- (6). На какви цени ще продавате новия продукт?
- (7). Как ще промоцирате (рекламирате) новия продукт?
Отговорът на тези въпроси предполага наличието на голям обем информация.
Не на последно място е необходимо да се направи проверка на осъществимостта на идеята. Съществуват определени фактори, които следва да бъдат взети под внимание, при оценка на практичността и целесъобразността при стартиране на иновационни дейности: разходи за производство, влияние върху околната среда, безопасност, ценообразуване; влияние върху/от други продукти, ограничения при функциониране, възможности за производство и ефективно ст при използване на съще ствуващия потенциал, законосъобразност, влияние върху качеството на живот, стратегия за проникване на пазара, предвидимост, дистрибуция, предимства пред конкурентните изделия, трайност, обслужване и ремонт, конкуренция, защита на интелектуалната собственост, период на откупуване, доходност.
Планиране и организиране на изпълнението. Разработването на бизнес-план за реализация на иновацията е важна част от планирането и осигуряването на: финансиране, подходящи квалифицирани кадри, помещения, оборудване, суровини и материали за производството на новия продукт/услуга.
Разработване на опитен образец (прототип) е много важен етапс целпроверка на пригодността на концепцията спрямо пазарните очаквания, тестване на наличното технологично оборудване и квалификация на персонала на МСП и реакцията на потенциалните купувачи. Крайният резултат следва да бъде функционален, атрактивен, патентоспособен и с предимство пред конкурентните продукти, и всичко това при запазване на възможно най-ниски производствени разходи. Разработването на прототип обикновено се нуждае от привличане на индустриални дизайнери и инженери, които да съобразят технологично продукта за промишлено производство, вземайки под внимание очакванията на клиентите и пазара, естетика, безопасност, наличните производствени методи, употреба и поддръжка.
След като прототипът е изработен се провеждат изпитания (тестове). След като се наберат достатъчно данни от потребителите и дистрибуторите, и се анализира поведението на купувачите при покупка, може да се наложи корекцията на прототипа, като промените са обусловени и от проведените тестове.
Производство на новия продукт/услуга. На този етап следва да се прецени дали продуктът да се произвежда самостоятелно или да се даде лиценз за производство. При самостоятелното производство трябва да се упражнява строг контрол върху употребата на материали и компоненти и ефективността на работниците и оборудването.
Отдаването на лиценз може да се окаже практичен начин за фирмата да максимизира потенциала на съществуващите продукти, като минимизира риска, използвайки компании с необходимия производствен капацитет и дистрибуторски мрежи.
Мониторинг, контрол и корекции на новия продукт/услуга. Важно е след пускането на продукта или услугата да се продължи с наблюдението на пазарните резултатите и финансови индикатори, като се сравняват с предвидените в бизнес плана и при необходимост се коригират.
Литература:
- Георгиев, К., Управление на иновациите, ТУ-Варна, 1998г
- Манолов, В. Иновативността на малките и средните предприятия като стратегическа цел на научната политика на ЕС: към модел на интелигентното предприятие сп. Стратегии на образователната и научната политика. Бр. 24, 2016 https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2016/10/azbuki.bg_dmdocuments_Strategies-05_2016_VladimirManolov.pdf
- Иновационна политика: стратегии и подходи, ЦНИН – БАН, 2005, Г. Ангелов, Л. Павлова, стр. 155.
- Ръководство по иновации за МСП. Регионална агенция за предприемачество и иновации – Варна високотехнологичен бизнес инкубатор
- Schumpeter, J. The Theory of Economic Development. Leipzig: Duncker and Humblot. Translated by R. Opie. Cambridge: Harvard University Press, 1934.
- Manuel d’Oslo 3e édition © OECD/European Communities 2005 https://eurotechtrans.eu/wp-content/uploads/2014/03/Narachnik_Oslo.pdf
- Knowledge Intensive Entrepreneurship and Innovation Systems: Evidence from Europe” (ed.) Routledge Abington UK, 2010.
- Лисабонска стратегия https://www.europarl.europa.eu/summits/lis1_en.htm