В съвременния свят информационната среда се е превърнала в ключово бойно поле. Националното когнитивно пространство е изложено на системни атаки чрез дезинформация, пропаганда и психологически операции. Дигиталната дезинформация вече не е просто инцидентен проблем, а реална заплаха за националната сигурност и стабилност. Държави и организации активно използват когнитивни операции за манипулиране на общественото мнение и стратегическо влияние върху политически и социални процеси. В тази връзка е необходимо задълбочено познаване на концепцията за националното когнитивно пространство, когнитивната война, стратегическите комуникации и механизмите за изграждане на устойчивост срещу дезинформация.
Концепция за национално когнитивно пространство
и когнитивна война
Националното когнитивно пространство представлява съвкупност от идеи, ценности, вярвания и наративи, които формират възприятията и поведението на дадено общество. Концепцията произтича от теорията на Джоузеф Най (1990 г.), която акцентира върху културното и информационното влияние в международните отношения. В нея се твърди, че когнитивното пространство значително влияе върху социалното и политическото поведение, както и върху отговорите на вътрешни и външни предизвикателства, пред които е изправена една страна. Затова дезинформацията, разпространението на пропаганда и насърчаването на идеологии могат да се разглеждат като усилия за насочване на когнитивното пространство в полза на определени интереси или чужди наративи. Един от първите примери за провеждане на чуждестранна когнитивна военна операция е този с Троянския кон, който троянците сами внесли в крепостта след като Одисей съчинява история, с която ги накарал да вярват, че това е принос за боговете.
Според древния китайски теоретик Сун Дзъ победата във войната зависи изключително много от умелото използване на измама. В неговия труд той пише, че войната се основава на дезинформация и когато сме готови да атакуваме, трябва да изглеждаме уязвими; когато разгръщаме силите си, трябва да изглеждаме пасивни; когато се приближаваме, трябва да накараме противника да повярва, че сме далеч и когато сме далеч, трябва да го накараме да повярва, че сме близо.
По-късно в книгата „Принцът“ Николо Макиавели развива тезата, че един владетел трябва да умее да заблуждава околните, като редува звяра и човека в себе си. В книгата „Моята борба“ на Адолф Хитлер се доразвива идеята, че пропагандата е изкуство и тя се изразява в способността да събуждаш въображението на публиката чрез апел към нейните емоции, в намирането на подходящата психологическа форма, която да привлече вниманието и да се хареса на сърцата на националните маси. В подкрепа на това през 1933 г. той назначава Йозеф Гьобелс за първия министър на пропагандата, който казва, че една лъжа повторена сто пъти става истина.
По време на войната в Ирак 2003 – 2011 г. особено много се подчерта важността на информационните операции и контрола върху потока от информация. В съвремието Народната освободителна армия на Китай предлага теорията за трите войни през 2003 г. Това включва психологическа война, която подкопава потенциала на врага да води бойни операции, медийната война, която формира вътрешното и международното обществено мнение и правната война, която разчита на международното и вътрешното право за отстояване на китайските интереси. Впоследствие тази теория прераства в „Неограничена война“ със силен акцент върху политическите и икономическите активи.
През 2013 г. генерал Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, издаде доктрина на тоталната война, в която се подчертава необходимостта да се преразгледат традиционните форми и начини на водене на война и да се противостои на ограниченията. Това следва да стане, като се излезе отвъд границите на конвенционалната война (дестабилизиране и подкопаване на друго общество, поляризиране на общественото мнение, разпространение на противоречиви наративи, радикализиране на определени групи и т.н.)
Понятието за когнитивна война изследва потенциалната манипулация, осъществявана от враждебни актьори чрез използване на постиженията на когнитивната наука, включително пропаганда и дезинформация (Claverie 2025). Тя е допълнение към други инструменти и засяга нагласите и поведението, като влияе, защитава или нарушава когнитивното ниво на индивид, група или население. Тази форма на конфликт обхваща операции, насочени към нарушаване на мисловните процеси на противника и промяна на способността му за вземане на решения чрез използване на научен подход. Тези операции целят да изкривят, предотвратят или унищожат мисловните процеси, осведомеността за ситуацията и способността за вземане на решения на противника, като се използват научни и технологични и по-специално дигитални средства. Това включва създаване на фалшиви разкази, разпространение на дезинформация и фалшиви новини, подвеждане на общественото мнение, объркване на публичния дискурс и подкопаване на общественото доверие и устойчивост.
За противодействие на неконвенционалните оръжия на словото и образа се дефинира нова изследователска област, известна като „когнитивна сигурност“[1]. Тази трансдисциплинарна област има за цел да разбере заплахите, които хибридните войни използват в момента, и да определи подходящите мерки срещу некинетични офанзиви, включително дезинформацията. Когнитивната сигурност разглежда дезинформацията в контекста на подкопаването на доверието и създаването на ехо камери, където хората се изолират в рамките на собствените си културни и идеологически балони. Това изолиране, подхранвано от алгоритми и лични интереси, допълнително улеснява разпространението на дезинформация, тъй като индивидите рядко се сблъскват с противоречиви гледни точки, което възпрепятства критичното мислене и задълбоченото разбиране на информацията.
Когнитивната война е част от хибридната, некинетична форма на конфликт, включва използването на информация за влияние върху възприятията и решенията на противника, като комбинира различни видове психологически, информационни операции и манипулация чрез социалните медии. НАТО определя когнитивната война като дейности, провеждани в синхрон с други инструменти на властта, за да повлияят на нагласи и поведение чрез влияние, защита или нарушаване на познанието на индивидуално, групово или популационно ниво с цел получаване на предимство пред противник (Wanyana 2025).
Фигура 11. Схема за онагледяване на когнитивното пространство
Въздействието на когнитивната война върху социалната сплотеност и стабилност представлява сериозна заплаха за националната сигурност. Чрез създаване на вътрешни разделения и подбуждане на конфликти враждебните актьори могат да отслабят обществото отвътре, като го направят по-уязвимо на външни влияния и заплахи, затова от изключително значение за сигурността е да се изгради национална устойчивост срещу дезинформацията.
Международни подходи за противодействие
на дезинформацията
Реакциите на различните държави към заплахата от дезинформация варират в зависимост от националната им култура, институционална зрялост, информационна инфраструктура и социална устойчивост.
1. Финландия приема образованието като средство за устойчивост. Те възприемат дезинформацията не просто като заплаха за сигурността, а като дългосрочно образователно предизвикателство. Още от началните класове в образователната система се интегрират дисциплини по медийна и информационна грамотност, насочени към развитието на критическо мислене и разпознаване на манипулативни наративи[2]. Учителите се обучават специално как да преподават теми свързани с дезинформация и пропаганда, включително чрез използване на симулации и игрови методи.
2. Швеция залага на комуникационна устойчивост и междуинституционална координация. Шведската философия включва висока степен на прозрачност, институционално доверие и стратегическа комуникация. Създадената Шведска агенция за психологическа защита (Myndigheten för psykologiskt försvar) координира действията на държавни структури, частния сектор и медиите с цел изграждане на обществена устойчивост към информационни атаки[3]. Обществените радио- и телевизионни оператори разполагат с протоколи за отразяване на дезинформационни кампании в реално време.
3. Германия е сред първите държави в ЕС, които прилагат строга правна рамка по отношение на онлайн съдържанието. Законът за прилагане на мрежовото съдържание (Netzwerkdurchsetzungsgesetz – NetzDG) изисква от социалните платформи да премахват незаконно или фалшиво съдържание в срок до 24 часа[4]. Това е съчетано с държавна подкрепа за обучителни програми и фактически инициативи като Correctiv, която функционира като независим център за проверка на факти.
4. В САЩ се прилага интегрирана реакция чрез публично-частно партньорство. Дезинформацията е третирана като стратегическа заплаха за националната сигурност. Министерството на вътрешната сигурност (DHS) създаде специални звена за мониторинг на чуждестранни дезинформационни кампании, като работи в тясно сътрудничество с технологични гиганти и разузнавателни структури[5]. Особено внимание се отделя на образователни кампании като Think Before You Link, насочени към служители на правителствени институции и отбранителни агенции.
5. Естония е цифрова държава с активна информационна отбрана и има дългогодишен опит в кибератаките, възприема дезинформацията като част от информационната война. В отговор страната развива система за комуникационна отбрана, включваща участие на граждански доброволци в симулации и обучения[6]. Освен това държавата подпомага независими журналистически разследвания на враждебни информационни операции.
6. Франция прилага проактивна стратегия за разобличаване на фалшиви новини чрез държавна агенция Viginum, създадена през 2021 г. Агенцията наблюдава чужди опити за намеса в информационната среда и работи съвместно с медиите за оповестяване на фалшиви твърдения[7]. Френските институции провеждат пресконференции и публикуват опровержения в реално време, особено по време на изборни кампании.
7. Украйна е златен пример за информационна мобилизация в условия на война. В контекста на продължаващата агресия от страна на Руската федерация Украйна изгради уникален модел на информационна мобилизация. Сайтове като StopFake.org разобличават руските наративи, докато доброволчески „информационни армии“ създават и разпространяват проверена информация[8]. Социалните мрежи се използват активно от правителството за бърза реакция при разпространение на слухове и фалшиви новини.
Таблица 1. Основна философия за борба с дезинформацията
на различните държави
| Държава | Основна философия | Ключови решения и практики | Институция |
| Финландия | Превенция чрез образование | – обучение по медийна и дигитална грамотност от начално училище | Министерство на образованието |
| – тренинг на учители за разпознаване на пропаганда | |||
| Швеция | Превенция чрез образование, комуникация и доверие | – междуинституционална координация и превенция чрез медиите | Агенция за психологическа защита |
| – протоколи за комуникация при кризи | |||
| Германия | Правна отговорност на платформите и централизация | – закон NetzDG и глоби за фалшиво съдържание | Федерално министерство на правосъдието |
| – подкрепа за независими фактчекъри | |||
| САЩ | Стратегически комуникации и технологично партньорство | – наблюдение на чужди кампании | DHS/FBI/Think Before You Link |
| – партньорство с платформи | |||
| – образователни кампании | |||
| Естония | Обществено участие и активисти с дигитална грамотност | – информационни доброволци | Министерство на отбраната на Естония |
| – симулации | |||
| – комуникационна отбрана в Министерството на отбраната | |||
| Франция | Стратегически комуникации и централизация | – агенция Viginum | SGDSN/ Viginum |
| – официални опровержения | |||
| – мониторинг в реално време | |||
| Украйна | Информационна мобилизация в условия на война. Обществено участие и активизъм | – StopFake.org | Центрове за стратегическа комуникация |
| – доброволчески екипи | |||
| – активна комуникация в социални мрежи |
Противодействието на дезинформацията в международен план показва, че няма универсален модел, но ясно се открояват няколко философски подхода: образователна превенция, институционална координация, регулация на платформите, проактивна държавна комуникация и гражданско участие. Успешните примери доказват, че устойчивостта срещу дезинформация се постига чрез съвместни усилия между институции, медии и общество.
Как се противодейства на дезинформацията – основни подходи и български решения
Дезинформацията се превърна в стратегически инструмент за влияние върху общественото мнение, политическите процеси и националната сигурност. В контекста на нарастващи хибридни заплахи държавите от Европейския съюз и НАТО, включително България, развиват политики, институции и инструменти за противодействие на дезинформацията в следните направления:
1. Откриване и верификация на информация. Първият етап на противодействие е свързан с уменията за критично четене, анализ на метаданни, източници, контекст, разпознаване на емоционално наситено съдържание и използване на инструменти за проверка на факти (fact-checking) или софтуерни инструменти (напр. InVID, Hoaxy, NewsGuard), които подпомагат идентифицирането на фалшиво съдържание, фалшифицирани изображения и координирани кампании.
2. Повишаване на медийната и цифровата грамотност. Ключов елемент в борбата срещу дезинформацията е образованието. Устойчивите общества са тези, в които гражданите притежават умения да разпознават манипулативни наративи. В България се развиват програми за медийна грамотност в училищата, както и обучителни курсове за преподаватели и държавни служители.
3. Изграждане на когнитивна устойчивост. Под „когнитивна устойчивост“ се разбира способността на индивидите и обществата да устояват на опити за психологическо и информационно въздействие. Това включва обучение по критично мислене, симулации на информационни атаки, стратегическа комуникация и изграждане на доверие в легитимните източници, подготовка на гражданите и институциите за разпознаване на манипулативни наративи.
4. Законодателство и регулации. Законодателството в областта на защитата на личните данни (напр. GDPR), контролът върху социални платформи и сътрудничеството между държавни и неправителствени структури за създаване на институционален регулационен отговор е от ключово значение за ограничаване на дезинформацията.
Налице са някои български инициативи и добри практики, които ще разгледаме:
1. Factcheck.bg (Асоциация на европейските журналисти – България) е първата професионална българска платформа за проверка на факти, създадена през 2021 г. Тя следи за фалшиви новини в медиите, социалните мрежи и публичния дискурс. Платформата използва методология, съответстваща на международните стандарти (IFCN) и партнира с Европейския център за медийна грамотност (EDMO).
2. Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) изследва хибридни заплахи, руско влияние и дезинформационни мрежи в България и региона. Организацията издава редовни доклади и препоръки към институциите и взима участие в европейски проекти като Disinformation Resilience Index.
3. Фондация „Медийна грамотност за всеки“ развива програми и обучения за деца, учители и родители, целящи изграждане на критично мислене. Работи активно с Министерството на образованието и науката по внедряване на теми по медийна грамотност в учебните програми.
4. Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и МВР извършват наблюдение на дезинформационна дейност, включително за координирани враждебни кампании от чужди държавни актьори.
Министерството на отбраната е в процес на изграждане на звена за стратегически комуникации, чиято роля е да разпознават и неутрализират дезинформационни кампании в отбранителния сектор. Те разработват ръководства, провеждат учения и участват в съвместни проекти с НАТО и ЕС. В момента се работи по актуализация на стратегически документи за противодействие на хибридни заплахи, които ще включват мерки за информационна сигурност, комуникационна устойчивост и сътрудничество между институциите.
Ефективното противодействие изисква комплексен подход, включващ институционални, образователни, технологични и регулаторни мерки. България разполага с активни организации, експерти и стратегии, които служат като добра база за развитие на национална когнитивна устойчивост и интегрирана защита от информационни атаки.
Изграждане на устойчивост срещу дезинформацията
Устойчивостта е способността на система, организация или общество да издържат на сътресения, да се адаптират към промените и да се възстановяват бързо от прекъсвания. Устойчивите системи се характеризират със способността бързо да откриват и гъвкаво да реагират на заплахи.
В системата на националната сигурност това включва идентифициране на уязвимости в организацията и различните елементи на хибридни заплахи, като кибератаки, кампании за дезинформация или икономически и политически принуди, и своевременно преминаване към подходящи контрамерки. Организацията или обществото, което е устойчиво, може бързо да се адаптира и да реагира на променящата се природа на хибридни заплахи и психологически информационни операции, като по този начин смекчава тяхното въздействие.
Чрез справяне с уязвимости като социални неравенства, слабо състояние на демокрацията и демократичните институции или корупция една устойчива система може да намали своята податливост към хибридни заплахи. Това може да включва инвестиране в демократично образование, разнообразяване на социалните политики, подобряване на комуникацията и координацията между различни заинтересовани страни и подобряване на общата готовност.
Устойчивостта често се гради върху координация и сътрудничество между различни заинтересовани страни, включително държавни органи, частния сектор, групи на гражданското общество и международни партньори. В контекста на хибридните заплахи ефективната координация и сътрудничество са от решаващо значение за споделяне на информация, разузнаване и ресурси и за разработване на съвместни стратегии и отговори. Съвместните усилия на различните заинтересовани страни водят до подобряване на способността за идентифициране, възпиране и смекчаване на хибридните заплахи.
Обществената устойчивост е способността на дадена общност, общество или нация да устои, да се адаптира и да се възстанови от неблагоприятни събития или предизвикателства, като природни бедствия, икономически сътресения, пандемии, социални вълнения, или външни заплахи, като дезинформация и кибератаки.
В стремежа си да осигури устойчивост срещу дезинформацията, Европейският съюз създаде East StratCom през 2015 г., с цел идентифициране и разкриване на чуждестранни дезинформационни кампании. През 2018 г. беше въведен кодекс на добрите практики относно дезинформацията. Същата година беше представен първият план за действие срещу дезинформацията, включващ мерки за подобряване на откриването на дезинформация, координиране на ответните мерки срещу дезинформационни кампании, сътрудничество с онлайн платформи и укрепване на медийната грамотност сред гражданите. В последствие беше въведен Законът за цифровите услуги (DSA).
Някои държави, като Република Молдова, създадоха свои центрове за стратегически комуникации и противодействие на дезинформацията. В резултат те разработиха национален механизъм за устойчивост на информацията – сложен инструмент за картографиране и оценка на уязвимостите, тяхното идентифициране и изследване, разбиране и защита на медийната среда.
Друг пример е разработеният в Националният университет по отбрана във Вашингтон специален инструмент, рамка за създаване на стратегия за неконвенционална война и противодействие на чуждестранни когнитивни информационни операции.
Фигура 12. Рамка за създаване на стратегия за противодействие на чуждестранни когнитивни информационни операции. Адаптирана от Radoslavov, D. Strawman Strategy For Countering Russian Information Operations And Cognitive Warfare In Bulgaria, 2022
Един от ключовите примери за съвременна когнитивна война може да се види в стратегическите комуникационни усилия на терористични организации като Ислямска държава. Те са използвали наративни стратегии, за да се представят като еманципатори в регионите, които контролират, като използват исторически недоволства и предлагат алтернативна политическа визия на уязвимата публика. Държавите са изправени пред предизвикателството да се противопоставят на тези разкази, без да им придават истинност или да изглеждат потиснически. В отговор стратегическите комуникатори трябва да изработят контраразкази, които деконструират историята на противника, подчертават неговите заблуди и представят убедителна алтернатива, която е в съответствие с демократичните ценности и правата на човека.
Изграждането на устойчивост в когнитивната област е съществен компонент от стратегията за национална сигурност. Устойчивостта тук се отнася до способността на националното когнитивно пространство да устои, да абсорбира и да се възстанови от психологически, информационни операции и други форми на когнитивна агресия. В тази сложна област правителствата, институциите за сигурност и въоръжените сили трябва да разработят стабилни стратегии за защита на умовете на населението от манипулация и експлоатация.
Първо, важно е да се разбере, че когнитивната устойчивост обхваща широк спектър от инициативи, от обучение на обществеността за дезинформация и пропаганда до усъвършенствани контрамерки срещу психологическите операции (PSYOPS). Според Сънстейн (2019) разпространението на невярна информация подчертава необходимостта медийната грамотност и уменията за критично мислене да бъдат вплетени в тъканта на образователните системи като средство за борба с влиянието на фалшивите новини и повишаване на когнитивната устойчивост.
Друг аспект на устойчивостта е култивирането на социално сближаване и доверие в институциите. Обществената връзка и общественото доверие действат като бастиони срещу враждебните разкази, насочени към сеене на раздори. Както Фукуяма (1995) твърди, социалният капитал или доверието и нормите, които се развиват в едно общество, играят ключова роля за успеха на държавата. Нация със силен социален капитал е в по-добра позиция да устои на когнитивни заплахи, тъй като нейните граждани са по-склонни да се държат заедно и да подкрепят авторитетни източници на информация.
И накрая, международното сътрудничество допринася за когнитивната устойчивост. Необходимо е дейно участие в инициативи на НАТО за укрепване на взаимната подкрепа в противодействието на кампаниите за дезинформация, обединяването на ресурси и споделяне на добри практики с партньорите. Споделянето на разузнавателна информация за заплахите и координирането на стратегически комуникации може да подобри колективната когнитивна устойчивост на съюзниците, което прави по-трудно за противниците да организират ефективни когнитивни атаки.
Ключовата роля на стратегическите комуникации за защита на националните интереси и предотвратяване на външна намеса е все по-очевидна. Ефективната комуникация позволява на държавата да поддържа контрол върху националния информационен поток, да противодейства на враждебните наративи и да гарантира, че общественото мнение е информирано и устойчиво на манипулации.
Стратегическите комуникации и насоки за борба
с дезинформацията
Стратегическите комуникации представляват комуникация чрез думи и дела в преследване на национални стратегически цели, като съгласуваността и последователността са от съществено значение (Cornish, Yorke, Lindley-French 2011). Способността да се проектира и поддържа образ, който е в съответствие с националните интереси и ценности, като същевременно ефективно се противопоставя на дезинформацията и враждебните разкази, е ключов елемент на съвременното държавно управление и е от съществено значение за поддържане на целостта на когнитивното пространство срещу атаката на съвременните психологически операции.
Точно с тази цел в НАТО през 2009 г. е приета концепция за стратегическите комуникации, според която стратегическите комуникации са координирано използване на комуникационните дейности и способности, като публична дипломация, военен PR, информационни и психологически операции, в зависимост от случая – в подкрепа на политиките, операциите и дейностите за постигане на целите на организацията[9]. Описаните елементи на това определение налагат систематични усилия на правителството да разбере, информира, убеди или повлияе на възприятията и поведението на целевите аудитории, културното разпространение и международното излъчване, като гарантира, че националният разказ е в съответствие със стратегическите цели на държавата. С други думи, принципите на стратегическите комуникации в националното когнитивно пространство се въртят около съгласуваност, координация и последователност.
Съгласуваността се отнася до съгласуването на посланията с националните ценности и политики, като се гарантира, че всяка комуникация подсилва предвидения наратив. Координираните усилия между правителствени агенции, военни клонове и други национални участници са от решаващо значение за предоставянето на последователно послание. Освен това са необходими постоянство и последователност във времето, за да могат посланията да пуснат корени и да повлияят ефективно на общественото мнение.
Основните методи за стратегически комуникации използват завладяващи разкази и различни медийни платформи за разпространение на стратегически послания. Една такава платформа, която може да бъде използвана за самостоятелни упражнения е Pavilion. Dinfos Online Learning[10]. Тя обхваща предметни области като основи на комуникациите, управление на кризи, операции за следкризисно възстановяване. В нея са посочени начини за представяне на информацията пред различните видове въоръжени сили: въздушни, сухопътни, военноморски и съвместни сили и са предоставени различни статии, наръчници за самостоятелно изготвяне на документи, както и шаблони за изграждане на поведение и самооценка след провеждане на операции, политики и доктрини в различните области.
Стратегическите комуникации също включват противодействие на дезинформация и пропаганда от враждебни субекти. Борбата с дезинформацията е в голяма степен битка на наративи. За да бъдат успешни стратегическите комуникации в тази борба, те трябва активно да промотират положителни и основани на факти разкази, които подкрепят основните ценности на обществото. Чрез запълване на информационното пространство с такива повествования държавата може да намали влиянието на дезинформацията и да укрепи обществената устойчивост. Това би могло да включва използването на организации за проверка на фактите, бързи опровержения и разяснения на неверни твърдения и създаване на алтернативно съдържание, което намалява достоверността и въздействието на противопоставящите се разкази.
Ефективността на стратегическите комуникации може да бъде значително повишена чрез използване на завладяващи истории и лични свидетелства, които създават емоционална връзка с аудиторията. Тези методи помагат посланията да бъдат по-запомнящи се и убедителни, което е особено важно при противодействието на дезинформацията, често разчитаща на емоционални апели.
И накрая, измерването и оценката са критични за разбирането на въздействието на стратегическите комуникационни инициативи. Чрез анализиране на данни от различни източници, включително проучвания на общественото мнение и анализи на социалните медии, властите могат да преценят ефективността на своите комуникации и да коригират съответно своите стратегии. За да бъдат ефективни контранаративите, те трябва да бъдат насочени към конкретните нужди, интереси и вярвания на целевата аудитория. Използването на анализ на личността позволява на стратегическите комуникатори да създадат послания, които резонират с аудиторията, и да оспорят дезинформацията по начин, който е най-вероятно да бъде приет. Вместо директно да опровергават дезинформацията, стратегическите комуникатори могат да бъдат по-ефективни, като създават и разпространяват позитивни алтернативни наративи, предлагащи достоверна и привлекателна алтернатива на неверните твърдения. Този подход помага да се избегне неволното подсилване на дезинформацията чрез нейното повторение.
Стратегическите комуникации координирано използват редица информационни инструменти в синхронизация с кинетичните действия за намеса в процеса на вземане на решения от страна на противниците, като пряко манипулират информационна и аналитична рамка, оказват влияние върху определени лидери или косвено влияят върху групи от хора (т.е. политически партии, профсъюзи и граждански организации), чиито реакции засягат ръководството на дадена страна.
Типологията на информационните дейности в отбраната включва пет типа действия, показани на фигура 13. Опитът показва, че всички тези дейности (независимо дали имат онлайн или офлайн ефект) се използват комбинирано и се синхронизират с кинетичните действия, като обхващат три типа аудитория – противник, собствено население и международна общност.
Фигура 13. Класификация на информационните инструменти.
Източник: Димов, П., 2018. Приложение на уеб технологиите за защита на националната сигурност. София: Диомира, 2018.
В рамките на спектъра на сигурността и отбраната могат да се посочат няколко ефективни препоръки за противодействие на институционално ниво срещу дезинформацията:
Първо, на политическото ниво е необходимо да се признае, че когнитивното пространство е толкова оспорвано, колкото и физическото. Това налага интегрирането на стратегическите комуникации и мерки за борба с дезинформацията във всички нива на разработване на политики и планиране на отбраната. Например политиката на Министерството на отбраната относно стратегическите комуникации трябва да включва не само протоколи за съобщения и разпространение на информация, но и мерки за наблюдение, противодействие и управление на кампании за дезинформация.
На второ място, образованието и обучението на личния състав са от съществено значение както за държавните служители, така и за военнослужещите. Необходимо е да се провеждат информационни кампании, обучения за медийна грамотност и критично мислене. Това подготвя хората за прилагане и за противодействие на сложни комуникационни стратегии.
Инвестирането в технологии, които подпомагат анализа и разпространението на информация, е друго критично политическо измерение. Внедряването на усъвършенствани алгоритми за изкуствен интелект може да помогне за откриване на модели в дезинформацията и прогнозиране на конкурентни комуникационни стратегии.
Необходимо е във въоръжените сили да се изградят специализирани звена, които да се фокусират върху мониторинг, анализ и противодействие на дезинформация. Следва да се разработят ясни протоколи за идентифициране, опровергаване и неутрализиране на дезинформационни атаки. Специализираните звена трябва редовно да участват в съвместни учения за борба с дезинформацията и да обменят информация и добри практики.
От дипломатическа гледна точка съюзите и партньорствата, които позволяват споделянето на най-добри практики в стратегическите комуникации, могат драстично да подобрят позицията на колективната отбрана. Например стратегическият комуникационен център на НАТО за върхови постижения е платформа, където държавите членки си сътрудничат за разбиране и противодействие на пропагандата, като по този начин повишават колективната сигурност. Не на последно място, предоставянето на прозрачна и навременна информация от официалните канали е от съществено значение за подхранването на доверието в гражданското общество.
Създаването на политики също играе решаваща роля в борбата с дезинформацията. Законодателите по света започнаха да признават необходимостта от правни рамки, които могат да отговорят на разпространението на дезинформация, без да нарушават свободата на изразяване. Законодателни мерки като GDPR започнаха да се занимават с проблемите на поверителността на данните и разпространението на дезинформация от страна на социални медии чрез налагане на прозрачност и отчетност. Тези правни интервенции са основни компоненти на първоначалния набор от инструменти за управление на дезинформацията, тъй като създават структурирана среда, която ограничава капацитета на злонамерените участници да разпространяват подвеждащо съдържание.
Практическите съвети за противодействие от военнослужещите са:
– използвайте само официалните източници на Министерство на отбраната и Българската армия;
– не споделяйте непроверена информация за военни дейности;
– внимавайте какво публикувате в социалните мрежи;
– проверявайте фактите и при съмнение се консултирайте с прекия командир;
– бъдете особено внимателни при кризисни ситуации;
– докладвайте за съмнително съдържание.
В заключение, справянето с глобалната дилема с дезинформацията изисква многостранна и далновидна стратегия, която се адаптира към променящите се технологии и обществени тенденции. Бъдещето трябва да бъде подкрепено от солидни изследвания, технологични иновации, инициативи за сътрудничество, просветено регулиране и овластена, образована общественост. Само чрез такъв съгласуван и всеобхватен подход можем да се надяваме да защитим целостта на нашата информационна среда.
Опазването на целостта на информацията и противодействието на дезинформация изискват подход, основан на цялото общество и на много заинтересовани страни, който да интегрира дейностите на политиците, гражданското общество и частния сектор и да използва ефективно сътрудничеството с ЕС, САЩ и евроатлантическите институции. Функционалната институционална рамка трябва да има за цел да се справи с предлагането на проблемно съдържание (като фалшиви новини, конспиративни теории и подбуждане към насилие), но и с търсенето му, като приложи комбинация от възпиращи и превантивни мерки (фигура 14). Мерките следва да бъдат обединени в интегриран национален подход с няколко нива на защита, включващ не само институционален капацитет и процедури, но и инфраструктура за цифрова криминалистика и техническо ноу-хау, необходими за наблюдение на целостта на онлайн информационното пространство (Georgiev, Novosyolova 2023).
Ролята на медийните регулатори трябва да бъде засилена с мандат и капацитет за проследяване и ефективно санкциониране на присъствието на съдържание от санкционирани субекти. Това включва гарантиране на независимостта на медийните регулатори от политическа намеса и увеличаване на техните бюджети.
Технологичните предизвикателства, породени от възхода на новинарските уебсайтове, платформите на социалните медии и езиковите модели с изкуствен интелект (AI), които заедно могат да създават и разпространяват съдържание в безпрецедентен мащаб, са сложни и безбройни. Доставчиците на онлайн информация работят в среда, която е много по-трудна за надзор в сравнение с тази на традиционните медии, не само защото законодателството изостава от технологичното развитие, но и поради самия мащаб и сложност на цифровата инфраструктура. Цифровизацията на производството и потреблението на знания поставя нови и непознати трудности пред публичните органи, отговорни за опазването на целостта на техните местни информационни пространства. За да се справят с предизвикателството, те трябва да приемат натрупания опит от субектите в частния сектор, гражданското общество и академичните среди, които през последното десетилетие анализират и практически се занимават с тези въпроси.
Създаването на основна линия на защита изисква разработването и внедряването на инфраструктура за цифрова криминалистика, която да открива и разследва кампании за дезинформация в почти реално време, както и участниците, които ги създават и разпространяват. На първично ниво това означава разгръщане на инструменти за медиен мониторинг и анализ на аудиторията, които могат да измерват обема и обхвата на повтарящите се наративи. Една по-усъвършенствана система би включвала и инструменти, анализиращи дигиталния състав на онлайн новинарските източници в големи количества и автоматично откриващи признаци на експлоатация и злоупотреба, като например неавтентична информация за контакт или собственост, промяна на предназначението на домейна и липса на политика за поверителност или общи условия за ползване, както и други добре документирани признаци на злонамерени намерения. По-нататъшна стъпка ще бъде наблюдението на целостта на алгоритмите и монетизирането на съдържанието чрез реклами, като се гарантира, че те са в съответствие с националните и международните задължения.
Събраните от звената за цифрова криминалистика данни следва да се използват за изготвяне на оценки на заплахите за националната сигурност и оценки на риска, свързани с опасностите, които дезинформацията създава за критични въпроси на сигурността, като например външната политика, енергийната сигурност, и ангажиментите по ключови политики на ЕС от типа на DSA и пакетите от санкции срещу руски субекти. Тези усилия разширяват и допълват създадените от НАТО и ЕС механизми за цифрова сигурност, като например оперативните групи за стратегически комуникации и системата за бързо предупреждение на Европейската служба за външна дейност, мрежата от четиринадесет европейски центъра за наблюдение на цифровите медии, Съвета за търговия и технологии ЕС-САЩ, Центъра за високи постижения в областта на стратегическите комуникации на НАТО и Европейския център за високи постижения за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid CoE)
Достоверността на информацията може да бъде проверена чрез специализирани сайтове наречени фактчекъри, където независими проверяващи от различни страни по света проверяват фактите, откриват фалшивите новини и дезинформацията и противодействат на вредата, която те нанасят. Такъв пример, който може да се използва у нас е https://factcheck.bg [11].
Друг подобен ресурс в изграждането на който участват български екипи е страницата на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO)[12], която се фокусира върху разпознаването и противодействието на дезинформацията в европейски мащаб.
В България действа и платформата на Фондация „Медийна грамотност за всеки“[13], която предлага образователни материали и инициативи за повишаване на медийната грамотност.
Тези инструменти и платформи играят критична роля в изграждането на националното информационно пространство.
Националното когнитивно пространство е критичен елемент от сигурността и отбраната на всяка държава. В условията на нарастващи информационни заплахи мерките за повишаване на устойчивостта срещу дезинформация и стратегическите комуникации са основни инструменти за защита на обществото, но наред с технологичните методи най-сигурното оръжие а борба с дезинформацията остава образованието и медийната грамотност.
Фигура 14. Мерки за противодействие на информациятаИма грешки за поправяне в графиката, моля за формат, където мога да редактирам.
[1] CLAVERIE, B. 2025. Cognitive warfare: the new battlefield exploiting our brains. Polytechnique Insights, February 5. Available at: https://www.polytechnique-insights.com/en/columns/geopolitics/cognitive-warfare-the-new-battlefield-exploiting-our-brains/
[2] OECD. Future of Education and Skills 2030: Conceptual learning framework. Paris: OECD, 2020.
[3] Swedish Government. Sweden’s Psychological Defence Agency – Annual Report 2022. Stockholm: Myndigheten för psykologiskt försvar, 2022.
[4] Bundesministerium der Justiz. Netzwerkdurchsetzungsgesetz (NetzDG). Berlin: BMJ, 2017.
[5] DHS (Department of Homeland Security). Combatting Foreign Influence and Disinformation. Washington D.C., 2022.
[6] Estonian Ministry of Defence. National Defence Development Plan 2021–2030. Tallinn: MoD, 2021.
[7] Gouvernement.fr. Présentation de l’agence VIGINUM. Paris: Secrétariat Général de la Défense et de la Sécurité Nationale, 2022.
[8] StopFake. Reports and Analysis on Russian Propaganda, 2023. [Онлайн] Достъпно на: https://stopfake.org/en
[9] NATO Strategic Communications Policy, Brussels, 2009.
[10] Pavilion. Dinfos Online Learning. Defense Information School (DINFOS) https://pavilion.dinfos.edu/Article/Article/3582943/types-of-information-disorder/.
[11] Factcheck.bg. Платформа за проверка на факти. Асоциация на европейските журналисти – България, 2022. [Онлайн] Достъпно на: https://factcheck.bg
[12] European Digital Media Observatory (EDMO) –Европейска обсервато-рия за цифрови медии (EDMO). [Онлайн] Достъпно на: https://edmo.eu
[13] Фондация „Медийна грамотност за всеки“. Образование за меди-ен свят, 2022. [Онлайн] Достъпно на: https://gramoten.li Даденият линк е към страницата на Коалиция за медийна грамотност.