Международен опит за употреба на AI в отбраната

Стратегическото предимство, което автономните AI системи предоставят на държавите, става все по-очевидно в съвременния свят. Именно затова е от ключово значение да се анализира международният опит и добрите практики в областта на изкуствения интелект за отбрана. Познаването на различните подходи и политики помага не само за разбиране на глобалните тенденции, но и за формулиране на ефективни национални стратегии и гарантиране на сигурността.

Съединените щати се утвърдиха като лидер в областта на изкуствения интелект. Президентът Тръмп одобри систематичен държавен план за внедряване на AI технологии. Този план се основава на три ключови направления – насърчаване на иновациите, развитие на инфраструктурата и укрепване на международната дипломация и сигурност.

Първото направление се реализира чрез премахване на административните бариери, с което се стимулира участието на частния сектор в развитието на AI. Особен акцент се поставя върху отворения код, чиято достъпност ускорява технологичния напредък. Инвестициите са насочени към гарантиране на сигурността и надеждността на AI системите, включително въвеждане на механизми за контрол, прозрачност и устойчивост. В допълнение се разработват програми за обучение и преквалификация на работната сила с цел създаване на нови професионални възможности и повишаване на стандарта на живот. AI се интегрира и в държавната администрация и отбраната, което оптимизира управлението и засилва националната сигурност.

Развитието на инфраструктурата за изкуствен интелект включва изграждане на ефективни разрешителни режими за центрове за данни и производство на полупроводници. Технологичната инфраструктура се адаптира към динамиката на иновациите в AI чрез създаването на центрове за данни с висока защита, предназначени за военни и разузнавателни цели. Националната киберсигурност се укрепва чрез прилагане на принципа „защитен по дизайн“, а обучението на кадри за поддръжка и развитие на инфраструктурата е сред основните приоритети.

Външната политика на САЩ в областта на AI е насочена към износ на технологии към съюзници, което разширява глобалното им влияние. Държавата участва активно в международни организации, регулиращи AI, и предприема мерки за противодействие на нежелано външно влияние. Контролът върху износа на ключови технологии се осъществява с цел защита на националните интереси. За осъществяването му се координират действия по оценка и управление на рисковете свързани с AI на международно ниво.

В областта на отбраната САЩ имат дългогодишен опит в разработването на автономни и полуавтономни оръжейни системи като Aegis и Phalanx CIWS. В областта на планирането и логистиката се внедряват инструменти като DART и JADE, които оптимизират управлението на ресурси и операции. Проекти от типа на Maven прилагат AI за обработка и анализ на големи обеми разузнавателни данни, а инициативи като Joint Artificial Intelligence Center координират внедряването и развитието на AI в Министерството на войната. DARPA и AFRL разработват програми за гарантиране на безопасността, яснотата и функционалната коректност на AI системите.

С популяризирането на моделите на OpenAI Министерство на войната на САЩ сключи договор за създаване на военен генеративен интелект в помощ на работата в щабовете. Те пуснаха платформата GenAI.mil – иновативна инициатива, фокусирана върху интегрирането на изкуствения интелект в военните операции. Създадена да модернизира начина, по който Министерството подхожда към технологичния напредък, GenAI.mil целѝ да подобри вземането на решения, логистиката и анализа на информация. Инициативата отразява ангажимента на Министерството на войната на САЩ да остане в авангарда на технологичните иновации. Сътрудничеството между GenAI.mil и OpenAI се фокусира върху няколко ключови области – анализ на данни за моделиране във военен контекст, ускоряване на планирането на мисии и стратегическото разполагане, обработка на естествен език (NLP), обучение и симулация. Симулациите, управлявани от изкуствен интелект, могат да предложат на войниците реалистични тренировъчни среди, позволявайки по-добра подготовка в различни ситуации, а не на последно място – киберсигурност за по-висока защита на класифицираните и чувствителните данни.

Един от най-обещаващите резултати от това партньорство е повишената военна готовност. Чрез използване на изкуствен интелект за оценка на данни в реално време и препоръки за действия командирите могат бързо да вземат информирани решения. Тази отзивчивост може да бъде от решаващо значение по време на конфликти, когато времето често определя успеха или провала на мисиите. На следващо място се намаляват оперативните разходи чрез автоматизиране на рутинни задачи. В бъдеще те планират да използват AI в системи за бойно разузнаване, медицинска подкрепа на ранени войници и поддръжка на военна техника, управлявана от изкуствен интелект, помагаща на ранените войници.

САЩ са пионери в създаването на официални насоки и стандарти за автономност в оръжейните системи. Такава е например Директива 3000.09 на Министерството на войната, изискваща съответните нива на човешка преценка.

Русия разглежда изкуствения интелект (ИИ) като стратегически компонент на националната си сигурност. Държавното ръководство, включително президентът Путин, активно подкрепят развитието и внедряването на ИИ технологии във военната сфера. Въпреки настоящите предизвикателства на бойното поле, руската отбранителна индустрия продължава да инвестира в специфични приложения на ИИ с цел намаляване на технологичния разрив спрямо водещите световни сили. Подходът към научноизследователската и развойната дейност е централизирано управляван, частично се адаптират успешни практики от западни и китайски модели, за да се използват достиженията на гражданския сектор.

На практика Русия внедрява ИИ в системи за целеуказване и разузнаване, особено в безпилотни оръжейни комплекси, където опитът от конфликта в Украйна показва, че подобни технологии предоставят осезаемо предимство. Въпреки това санкциите и структурните ограничения, свързани с достъпа до полупроводници и модерни технологии, възпрепятстват широкото използване.

В областта на военната роботика Русия отделя значителни ресурси за разработване на безпилотни летателни, подводни и наземни апарати. Наблюдава се тенденция към увеличаване на автономността с напредъка на софтуерните решения. Примери като бойния модул на „Калашников“, базиран на невронни мрежи, и танка „Уран-9“ показват стремеж към интеграция на ИИ за автономно разпознаване и вземане на решения. Въпреки че някои системи все още са в процес на тестване и не са напълно внедрени във въоръжените сили, поставени са конкретни цели за роботизация, предвиждащи до 2025 г. 30% от военната техника да бъде роботизирана.

Русия демонстрира интерес към технологии за мрежова координация на роботизирани системи, макар че в момента тези концепции са в ранен етап на развитие. Особено внимание заслужава автономната подводна апаратура „Статус-6“, предназначена за доставка на ядрени оръжия, която се отличава с висока степен на автономност и потенциално стратегическо значение.

Отбранителните системи с елементи на автономност са интегрирани в руската армия от десетилетия. Системи като „Дрозд“, „Арена“ и „Афганит“ осигуряват активна защита на бронетехника, докато зенитно-ракетните комплекси С-400 „Триумф“ разчитат на ИИ за автономно откриване и проследяване на цели. Русия работи по автоматизирани системи за управление, които обединяват различни комплекси в единен информационен домейн, като оптимизират разпределението на ресурси и ускоряват процеса на вземане на решения.

Изкуственият интелект се внедрява и в инфраструктурата за командване и управление, използват се математически модели за подпомагане на стратегическото планиране и прогнозиране на резултати от операции. Националният център за управление на отбраната играе ключова роля в интеграцията на данни и анализи за военно-политическата ситуация, като значителна част от държавните инвестиции в ИИ са насочени към системи за анализ на данни и подпомагане на вземането на решения.

Русия прилага ИИ в така наречените „сиви зони“ – ситуации, които се намират между война и мир, като използва кибероперации, електронна война, пропагандни кампании и дезинформация. Автономните системи от типа на платформата „Билина“ за електронна борба показват потенциал за напълно автоматизирано идентифициране и неутрализиране на цели. В този контекст Русия отдава приоритет на развитието на технологии, способни да обезсмислят информационното превъзходство на противниците.

Финансирането на изследвания и разработки в областта на военния ИИ е относително стабилно, макар и скромно на фона на водещите държави. По-голямата част от инвестициите идват от държавата, но значителен дял от бюджета за научноизследователска и развойна дейност остава секретен. През последното десетилетие Русия предприе стъпки за стандартизация и координация на усилията чрез целеви програми и ежегодни конференции, а Фондацията за перспективни изследвания работи по внедряване на нови стандарти и технически изисквания.

Взаимодействието между държавния и частния сектор е ограничено от доминиращата роля на правителството, което консолидира отбранителната индустриална база и бързо насочва изследванията според военните нужди. Липсата на конкуренция може да ограничи иновациите, но системата позволява гъвкави реакции при възникване на нови изисквания.

Човешкият капитал в Русия е сравнително добре образован, но производството на знания и иновации, измерено чрез патенти и научни публикации, остава ниско. Въпреки тези предизвикателства, Русия може да използва гъвкав подход за разработване на по-евтини приложения на ИИ, особено в области като информационни операции и интернет ботове.

Русия следва последователна стратегия за интеграция на изкуствен интелект във военната сфера, като съчетава централизирано управление, целеви програми и стремеж към иновации, въпреки структурните и ресурсните ограничения. Този модел позволява постепенно усъвършенстване на военните способности и адаптация към съвременните предизвикателства на информационната и киберсигурността.

Китай разглежда изкуствения интелект като стратегически инструмент за постигане на технологично превъзходство над потенциални противници. Концепцията за „интелигентна война“ поставя ИИ в центъра на трансформацията на Народноосвободителната армия (НОАК), съчетавайки технологични иновации, организационни промени и военна доктрина (Lee 2024; Kania 2019). Те изградиха мащабна държавно координирана програма за развитие на ИИ, която се финансира и на държавно, и на частно ниво (Lee 2024). Тези технологии се използват активно за симулации, логистика, проектиране на оръжейни системи, автоматизиран разузнавателен анализ и управление на командни структури (Kania 2019). Паралелно с това Китай инвестира в разработки, свързани с когнитивната война и информационното влияние (Kostka 2021).

Китай развива широка гама безпилотни летателни апарати – от тактически до стратегически, с приложения за наблюдение, разузнаване, електронна война и нападателни мисии. Особен акцент е поставен върху рояци от дронове, управлявани чрез алгоритми за машинно обучение и координирани в реално време.

В сухопътните сили се разработват автономни танкове, бронирани машини и логистични роботи, чиято цел е да намалят рисковете за личния състав и да предоставят нови тактически възможности. Използването на роботизирани системи за евакуация на ранени съчетава бойни и хуманитарни функции (Kostka 2021).

В морската сфера Китай инвестира в автономни подводни апарати и надводни платформи, пригодени за разузнаване, противолодъчни действия и миночистене. Използването на ИИ позволява операциите да се извършват и при ограничени комуникации, което увеличава стратегическата автономност (Allen 2020).

Всички тези системи се вписват в доктрината за „интелигентна война“, при която въздушните, наземните и морските платформи се свързват в мрежово центрични операции, базирани на обмен на данни и съвместно управление (Kania 2019).

Китай официално се обявява за ограничаване или дори забрана на автономните летални оръжия (LAWS). Въпреки това страната продължава активно да разработва и експериментира с различни автономни бойни платформи.

След 2022 г. Украйна трансформира методите за военни иновации, като премина от държавно доминирана система към внедряване на технологии чрез частния сектор и стартиращи предприятия. Административната рамка е реформирана, за да бъдат намалени бюрократичните бариери. Това ускорява внедряването от години до седмици, особено в областта на безпилотните системи. За целта Украйна създаде Център за иновации и отбранителни технологии (CIDT) и Сили за безпилотни системи, които интегрират AI в бойната практика. Министерството на дигиталната трансформация лансира Център за върхови технологии, със заданието да подпомогне развитие на ИИ в отбраната, киберсигурността, здравеопазването и администрацията. От 2023 г. е приета пътна карта и бяла книга за изкуствен интелект. Беше разработена цифровата платформа за ситуационна осведоменост Delta, коятоинтегрира разузнавателни данни от дронове, сателити, сензори и партньорски източници, представяйки ги на динамична бойна карта—ключов инструмент за командване и управление. Украйна събира значителни обеми бойна информация – видео, сензорни данни и статистика. Тези данни са стратегически актив при сътрудничество със западни партньори като Palantir и се използват за бойна AI аналитика и целево планиране. Украйна е първата страна, която прилага широка употреба на AI базирани рояци дронове (повече от 100 пъти използвани в бойни условия) чрез компанията Swarmer.

Германският подход е по-умерен и консервативен. Затова ИИ за отбрана е разглеждан „като инструмент – смирен слуга“ на човека и основните проекти са фокусирани върху подпомагане на решения, усъвършенстване на C4ISR системи и предиктивна поддръжка. Примери за вече внедрени решения са отворена система за анализ на разузнавателни данни при кризи, ИИ сензори за предупреждение на вертолети и интелигентна обработка на изображения за ракети. След тридесетгодишно изоставане Бундесвера въвеждат нови курсове по ИИ и еквивалентни програми (бакалавър/магистратура). Тези мерки са добър пример за балансиран, но бавен преход – чрез обучение на персонала, постепенни системни промени и сътрудничество в рамките на ЕС и НАТО.

Турция отдавна смята автономните системи за бъдеще на войната. Турската отбранителна политика концентрира усилията си върху „подобряване на възможностите на автономните системи, сензори и системи за подпомагане на решенията“. Приоритетни са безпилотните летателни апарати (UAV) и други безпилотни платформи – целево усъвършенстване на техния капацитет за разузнаване, бойно приложение и групови операции. Турция вярва, че „бъдещето на модерната война“ е в роботиката, затова обвързва военната индустрия с динамичния си граждански техно сектор. Създадената AI система (Националната AI стратегия 2021 – 2025) търси синергии между държавните програми, компании и академии, като се увеличават разходите за развойна дейност и подготовката на кадри. Турският модел показва ползи от постоянни инвестиции в стартиращи ИИ фирми и в центрове за таланти (например AI Talent Cluster, SAYZEK).

Гърция се фокусира върху три линии – участие в европейски проекти, закупуване на модерна техника с ИИ възможности и обучение на персонал. Пример за добра практика е активното включване в европейски програми за съвместни разработки и обмен на знания. Тези сравнения и добри практики са обобщени в таблица 26, в която са представени ключовите особености на някои от водещите страни.

Табл. 26. Сравнение на подхода на някои държави

*Държава*	*Стратегическа цел*	*Основен фокус*	*Подход*
Русия	Война в Украйна и конкуренция със Запада	AI подсилване на C4ISR, разузнаване и автономни оръжия (дронове, роботи)	Силен държавен контрол и финансиране
Китай	Национално движение „интелигентна война“	Автономни платформи (UAV, море, космос), оптимизация на логистика и командване	Интеграция военна –цивилна индустрия; централизирано планиране; инвестиции в изследвания
Германия	Вътрешнополитическа легитимация и съюзнически ангажименти	За вземане на решение, разузнаване, (C4ISR)	Човекът във водещата роля, бавна еволюция
Турция	Модернизация на армията, регионални амбиции, убеденост в силата на UAV	Безпилотни системи (въздух, море, суша), групови операции, ИИ – подобрено вземане на решения	Създаване на местна AI система (индустрия + академия), развойна дейност, централизация чрез агенции
Гърция	Регионални конфликти и нужда от технологична модернизация	Разузнавателни AI решения, модерни системи с ИИ, обучение на персонала	Активно участие в проекти –европейски и НАТО, интеграция на образование и иновации

Сравнението на разгледаните държави показва, че няма единен „правилен“ подход – демократичните страни като Германия и Гърция залагат на постепенно въвеждане и прозрачност, докато авторитарните (Русия, Китай) предпочитат централизирано планиране и мащабни инвестиции. Независимо от различията, се виждат и няколко общи фактори. Първо, повечето нации се фокусират върху автономни/безпилотни системи. Второ, важни области са аналитичните системи (разузнаване и C2), прогнозната поддръжка и логистиката. Трето, почти всички държави използват комбиниран подход чрез взаимодействие между военни и граждански технологии – например чрез иновационни клъстери, съвместни разработки в ЕС и НАТО или академични партньорства. Накрая, подчертава се необходимостта от обучение – глобалната статистика показва, че обучението и повишаването на квалификацията на военнослужещите и цивилните служители се осъществява бавно, но е ключово за ефективното прилагане на изкуствения интелект.

В условията на променлив геополитически пейзаж държавите по света разпознават изкуствения интелект като ключов елемент за надмощие. В рамките на стратегията НАТО 2030 Алиансът заяви необходимостта да запази технологичното си предимство, което породи инициативи като ускорителят за иновации в отбранителния сектор в северноатлантическия регион (DIANA) и иновационен фонд[1]. Анализът на тези и други подобни проекти показва шест основни линии на усилия при внедряване на такива инструменти в отбраната:

конкуренцията със стратегически противници определя и националния подход за развитие на изкуствения интелект. Все пак повечето държави оперират в човеко-ориентиран и данни-ориентиран режим, при които технологиите трябва да служат на човешкия фактор;
приоритетите по разработката на изкуствен интелект често са обвързани с безпилотни системи и разузнаване – например дронове с автономни функции – както и с поддръжката на информационни инфраструктури, логистика и командване и управление (C4I);
за въвеждането на ИИ много държави създават междуведомствени структури или нови агенции, натоварени с координация на проектите на всяко ниво (централно, военно, технологично);
финансирането на военен изкуствен интелект остава непрозрачно – някои страни обособяват специални бюджети, други разчитат на общи военни програми, а трети – на смесено публично-частно финансиране;
вече се прилагат решения основно при безпилотни платформи и системи за разпознаване и целеуказване. Почти половината анализирани държави използват изкуствения интелект за прогностична поддръжка, логистика и обучение;
подготовката на кадри със специални AI умения все още се развива бавно: около една трета от страните се фокусират само върху военни обучения, а други включват и цивилни специалисти или проекти за повишаване на цифровата грамотност.

Накратко, глобалната рамка за внедряване на изкуствен интелект в сигурността и отбраната се характеризира с мултиполярна динамика, в която както демокрации, така и авторитарни режими, се стремят към технологични пробиви. Всички анализирани страни показват, че изкуственият интелект ще има продуктивно допълващароля във военното решение, но са предпазливи в баланса „човек в цикъла“. В тази дълга надпревара за изкуствения интелект доминират усилията за разработка на автономни оръжейни системи, интегриране на данни и оптимизиране на войсковите комуникации, което изисква и съответна адаптация на организацията, политиките и подготовката на войските.

В периода 2022 – 2024 г. НАТО поставя дигиталната трансформация като централен елемент в своята стратегическа рамка за усъвършенстване на технологичните си предимства в сферата на сигурността и отбраната. Основната визия на Алианса е интегрирането на цифрови технологии и изкуствен интелект (AI) за мултидомейнни операции, повишена оперативна съвместимост и подобрена ситуационна осведоменост. Чрез изграждането на Digital Backbone се цели интеграция на командване и контрол, базирани върху реално временни сензорни и аналитични данни, като това осигурява ускорено и по-информирано вземане на решения на стратегическо и оперативно ниво. Създаването на стандартизирана рамка за съвместимост между всички системи и звена на НАТО е друг ключов приоритет. В областта на човешкия капитал НАТО развива дигитално подготвен личен състав чрез целенасочени програми за обучение, развитие на AI компетенции и иновационна култура.

Световните сили като САЩ, Китай и Европейския съюз водят интензивна технологична надпревара за доминиране в сферата на изкуствения интелект и производството на изчислителна мощност. САЩ разчитат на технологични гиганти като OpenAI и Oracle, докато Китай прилага модел на държавно финансиране и бързо разширяване на AI инфраструктурата. Европейският съюз, макар и с известно изоставане, фокусира усилия върху стандартизация и създаване на етична рамка за развитие на AI технологиите. Проектът Stargate на стойност 500 милиарда долара, обявен от администрацията на Доналд Тръмп, демонстрира мащаба на американските амбиции в тази област. От своя страна ЕС реагира с програма „Цифрова Европа“, която финансира изграждането на високотехнологични центрове в ключови градове като Париж, Берлин, Амстердам, Мадрид, Милано и Прага.

Всички поставят дигиталната трансформация и изкуствения интелект в основата на своите усилия за гарантиране на сигурността и отбраната. Ключовите направления включват усъвършенстване на оперативната съвместимост, интеграция на данни и AI в командването и управлението, както и развитие на човешкия фактор чрез обучение и иновации. Различията се проявяват най-вече в подходите към организационната култура и структурата на обучение, като НАТО акцентира върху колективната сигурност и интероперативността, докато американците залагат на вътрешна модернизация и индивидуално развитие на кадрите.

[1] Министерство на отбраната. Ускорител за иновации в отбранителния сектор в северноатлантическия регион (DIANA). Достъпно на: https://www.mod.bg/.