Истината е първата жертва във войната – този израз за първи път е споменат по време на конференция за защита правата на жените през август 1915 г. от Етел Анакин, съпруга на британския политик Филип Сноудън (Snowden, 1915). Фразата е още по-актуална днес, когато дезинформацията се утвърди като една от най-значимите асиметрични заплахи за националната сигурност в съвременната информационна среда. В контекста на нарастващите хибридни предизвикателства изграждането на устойчивост срещу дезинформационни въздействия придобива критично значение в сектора на националната сигурност и отбрана.
Именно за изграждане на такава устойчивост сред студентите в област на висшето образование „Сигурност и отбрана“ е предназначен настоящият учебник. Целта е обучаемите да придобият базови знания, умения и компетентности за разпознаване на дезинформацията и изграждане на когнитивна устойчивост и медийна грамотност при анализ на информацията в области на държавното управление. За постигане на тази цел в програмата са включени обзорни теми в областта на критичното мислене и дезинформацията в интернет, както и специфични теми и примери ориентирани към сигурността и отбраната. Методиката за съставяне на учебното съдържание се базира на всеобхватния подход, формиращ основния инструментариум за запознаване с теорията на информационната сигурност, помагаща при решаването на практическите въпроси в професионалната дейност за защитата на информацията.
В съвременното информационно общество медиите са изключително достъпни и играят ключова роля в оформянето на социалните нагласи. Тази достъпност обаче създава предпоставки за тяхното използване с различни цели, включително за постигане на политическо или икономическо надмощие. Това явление води до т.нар. „информационно разстройство“ – термин, който обхваща разпространението на фалшива, подвеждаща или манипулативна информация.
Разпространението на невярна информация не е нов феномен. Още през VI век пр.н.е. китайският стратег Сун Дзъ в своя трактат „Изкуството на войната“ акцентира върху значението на измамата като инструмент за постигане на надмощие в конфликтите (Sun Tzu, 2003). С развитието на периодичните печатни издания и масовите комуникации дезинформацията започва да се използва в по-голям мащаб, особено в периоди на политически и военни кризи. Втората световна война (1939 – 1945) е пример за период, в който този похват достига своя връх. Йозеф Гьобелс, една от водещите фигури в нацистката пропаганда, известен с изказването си, че „една лъжа, повторена 100 пъти, става истина“, е илюстрация на организирания подход към манипулирането на информация (Taylor, 1995).
В наши дни с развитието на интернет и социалните медии дезинформацията придобива ново измерение. Глобалната свързаност и скоростта на разпространение позволяват фалшивите новини да достигат до многомилионна аудитория за кратко време. Проучвания показват, че фалшивите новини се разпространяват по-бързо и в по-широк мащаб от истинските. Изследване на 126 000 публикации в Twitter, разпространени от 3 милиона потребители в периода 2006 – 2017 г., разкрива, че най-споделяният 1% от фалшивите новини достигат между 1000 и 100 000 души, докато истинските новини рядко надхвърлят 1000 души аудитория (Vosoughi, Roy, & Aral, 2018).
Тези тенденции подчертават необходимостта от задълбочено разбиране на основните понятия свързани с дезинформацията, нейните исторически корени и съвременните предизвикателства. Затова изучаването на механизми за противодействие на дезинформацията е от съществено значение за специалистите в областта на сигурността и отбраната.
Какво представлява дезинформацията
Думата „информация“ произлиза от латинската informare, която означава „придаване на форма“. В този контекст „дезинформация“ може да бъде разглеждана като процес на нарушаване или изкривяване на тази форма по време на създаването, съхраняването, предаването и приемането на информация.
През 80-те години на XX век изследвания в областта на организационното управление подчертават ролята на информацията като ключов фактор за иновации и развитие. Установено е, че този фактор позволява на организациите и обществото да разгърнат своите способности и да постигнат високи резултати. На тази основа е формулиран принципът на стратегическото ръководство, че колкото по-ефикасно една организация обработва информацията, толкова по-висока е нейната ефективност, а дезинформацията постига обратното.
Според съобщение на Европейската комисия от 26 април 2018 г., дезинформацията се дефинира като умишлено разпространение на невярна, неточна или подвеждаща информация с цел манипулация на общественото мнение или постигане на конкретни политически, икономически или социални ползи.[1] Тази дефиниция подчертава основните аспекти на дезинформацията:
– намерение: умишлен характер на разпространението;
– съдържание: невярно, подвеждащо или изопачено;
– цел: манипулиране на общественото мнение или постигане на конкретни стратегически цели.
Дезинформацията следователно представлява не просто изопачаване на информацията, но и инструмент за когнитивно въздействие, който е особено актуален в ерата на цифровите технологии и глобалната свързаност. В медийното пространство дезинформацията често се свързва с разпространението на фалшиви новини, манипулация на съдържание и използването на пропаганда за влияние върху общественото съзнание. Според изследвания на NATO StratCom COE България е една от най-уязвимите държави в NATO, особено в периоди на избори или международни кризи[2].
В държавите, членки на НАТО, дезинформацията се класифицира в три основни категории, които отразяват нейната сложност и многопластовост:
● Misinformation – грешна информация – която се разпространява без зъл умисъл. Това включва неточности породени от незнание или непреднамерени грешки. Например неправилно цитиране на източник или грешка в предаването на новина.
● Disinformation – умишлено разпространение на невярна информация – с цел манипулация или въвеждане в заблуждение. Този вид дезинформация е характерен за пропагандни кампании и политически влияния. Тя може да бъде бяла, сива и черна. Първата е истинска, но подадена със закъснение, което води до неадекватно поведение. Сивата е съвкупност от реални факти и измислици и води до неправилно поведение, а черната е изцяло лъжлива и води до грешни решения.
● Malinformation – истинска информация – използвана злонамерено, за да причини вреда. Това включва изтичане на лични данни, използване на конфиденциална информация извън контекста или манипулация с факти за дискредитиране на определени лица или организации (Wardle & Derakhshan, 2017).
● Пропагандата, от друга страна, е преднамерен опит да се оформи възприятието, да се манипулират познанията и оттам директното поведение на аудиторията. Според Карл фон Клаузевиц пропагандата е неразделна част от стратегията на войната, тъй като публичната подкрепа е ключов елемент за успеха на всяка военна или политическа кампания. В съвременния контекст пропагандата често се използва в комбинация с дезинформация и фалшиви новини за постигане на стратегически цели.
Фигура 1. Разлика между Misinformation, Disinformation
и Malinformation (Wardle & Derakhshan, 2017)
Фалшивите новини са специфичен подвид на дезинформацията. Изразът произлиза от fake news, често превеждан от английски като „фалшиви новини“, и независимо от разликата между фалшив (fake) и неверен (false) се е наложил първият. Основната разлика произтича от това, че статиите с фалшиви новини имат доза истина, докато другият случай представлява обикновена лъжа. Те представляват информационни съобщения стилизирани като реални новини, но съдържащи информация, която е напълно невярна или неправомерно присвоена, преувеличена или погрешно представена до степен, че тя вече не е вярна, представена като истинска новина или целенасочено разпространявана дезинформация с цел въвеждане в заблуждение срещу политическа или икономическа изгода.
В някои формулировки новината се определя като достоверна, частично достоверна или недостоверна. „Фалшиви новини“ е неологизъм често използван за нежелани псевдоновини или пропаганда, насочена към умишлена дезинформация или генериране на приходи от онлайн реклами. Разпространяването на фалшиви новини е „информационно замърсяване“, което значително се засилва по време на избори.
За улеснение и лесно идентифициране на различните видове дезинформация медийният изследовател от Харвард Клер Уордъл класифицира седем вида според нивото на манипулация (Wardle 2017). В началото са представени по-невинните форми на сатира, докато се стигне до напълно и целенасочено измислено съдържание:
1. Ирония (лека форма, разпространявана от потребителите).
2. Заблуждаващо заглавие (когато заглавието или началото на новината се разминава със съдържанието ѝ).
3. Пристрастие (неточно представяне на информацията за лице или събитие).
4. Фалшив контекст (когато истинска новина е представена на фона на неверен контекст).
5. Измамно или изкривено съдържание (когато истински източници са представени за фалшиви или измислени, като се подбират определени елементи от разказа, без да се представят всички гледни точки по темата).
6. Манипулирано съдържание (когато истинската информация се манипулира, например с подправени снимки).
7. Изфабрикувано съдържание (100% умишлена измама с цел да се заблуди читателят или да навреди).
Фигура 2. Градация на лъжливата информация
Източник: Димов, П.; Иванов, Е., 2020. Фалшивите новини, стр. 49
За постигане на целите си дезинформацията обикновено се съсредоточава около определени наративи, разкази, истории, които направляват посланията и съответно действията на аудиторията[3]. Според наръчника на командира за стратегически комуникации, „битката на наративите е широкомащабно противоборство в когнитивния и информационния домейн, така както традиционните бойни действия се водят във физическия домейн“ (Techau 2011) и направлява посланията и нейните действия[4].
Как се разпространява дезинформацията
Дезинформацията се разпространява в множество информационни полета, които обхващат когнитивните, информационните и физическите измерения на възприятията и действията в обществото. Именно затова в НАТО са дефинирани пет домейна или зони на операции (суша, море, въздух, космос и киберпространство) и три измерения (когнитивно, информационно и физическо). Разбирането на тези измерения и механизмите, чрез които се осъществява разпространението на дезинформация, е ключово за ефективното противодействие.
Физическото измерение обхваща традиционните канали за разпространение на информация – телевизия, радио, печатни издания и физически инфраструктури като сателити, оптични мрежи и комуникационни съоръжения. Дезинформацията тук се осъществява чрез манипулирани предавания, фалшиви новини или изопачаване на факти, представяни като обективни.
Информационното (виртуално) измерение обхваща дигиталното пространство, включително интернет, социалните медии и телекомуникационните мрежи. То е критична част от информационните операции, особено в контекста на модерните хибридни конфликти. Според „Политиката на НАТО за информационните операции“ информационното пространство представлява „виртуално и физическо пространство, в което се получава, обработва и предава информация“[5]. То включва както самата информация, така и „съвкупността от индивиди, организации и системи, които събират, обработват, разпространяват или действат според дадена информация“, докато киберпространството е интерактивна среда, състояща се от електронни мрежи, интернет и дигитални технологии[6].
Фигура 3. Информация и дезинформация (схема – вариант)
С други думи, виртуалното измерение обхваща всички налични канали за разпространение – телевизия, радио, печат, академични дебати и интернет – и е обект на информационна война[7]. Това е основната среда за дезинформация поради:
– скоростта на разпространение – информацията достига глобална аудитория за секунди;
– масовост – алгоритмите на социалните мрежи подсилват сензационното съдържание;
– анонимност – дезинформацията често произлиза от анонимни или фалшиви профили.
Когнитивното измерение засяга съзнанието, емоциите и поведението на хората. Тук механизмите за дезинформация използват:
– манипулация на наративи – конструиране на истории, които целят да оформят общественото мнение или да засилят разделението в обществото;
– пропаганда – насочено въздействие върху възприятията, често комбинирано с емоционални или националистически послания;
– изкривяване на реалността – умишлено смесване на истина и лъжа, за да се затрудни разграничаването между тях.
Фигура 4. Измерения на дезинформацията и механизми на влияние
Източник: Radoslavov, D. Strawman Strategy For Countering Russian Information Perations And Cognitive Warfare In Bulgaria, 2022
Съвременните хибридни конфликти често включват информационни операции и дезинформация като инструмент за подкопаване на стабилността на държави, отслабване на съюзнически структури и предизвикване на вътрешни конфликти. Целта на дезинформацията е да подкопае общественото доверие в институциите чрез разпространение на фалшиви новини, които ги представят като корумпирани и некомпетентни, или да деморализира и разделя обществото.
Социални медии като Facebook и TikTok играят централна роля за дезинформацията, поради това че са мощни инструменти за разпространението ѝ с широкия си обхват и висока скорост. Техните алгоритми дават приоритет на сензационното съдържание, допускат ботове и фалшиви акаунти, като в същото време липсва критична проверка от потребителите поради някои психологически и социални особености на хората.
Защо сме уязвими на дезинформация
Алгоритмите на социалните медии използват факта, че стопроцентова достоверност на информацията не може да бъде постигната, тъй като тя се формира чрез субективно отражение на реалността. Човешкият мозък има редица когнитивни ограничения:
– бързо формираме мнение и трудно го променяме;
– емоционалното съдържание се запомня по-лесно;
– склонни сме да вярваме на информация, която потвърждава убежденията ни.
Например фигурата по-долу показва как хората формират бързо мнение, което е устойчиво на промяна. Ако погледнете поредицата от рисунки от ляво на дясно ще видите лице на мъж, но ако почнете отзад напред ще видите фигура на жена.
Фигура 5. Пример за формиране на мнение, устойчиво на промяна
Източник: Heuer, R. 1999. Psychology of Intelligence Analysis. Pherson Associates, LLC
С други думи, информацията се изкривява субективно спрямо ограниченията на ума и когнитивните пристрастия. Освен това груповата динамика на социума може да доведе до некритично приемане на манипулирана информация на индивидуално и групово ниво.
Психологическите механизми, с които се съобразяваме на индивидуално ниво, са:
– когнитивни пристрастия – чрез тяхното използване за дезинформация се нарушава познавателният процес и способността за критично мислене;
– визуални манипулации – информацията най-лесно се асимилира чрез изображения, което ги прави мощен инструмент за дезинформация;
– ефект на потвърждението – хората са склонни да търсят и приемат информация, която подкрепя вече съществуващите им вярвания независимо от нейната достоверност. Това улеснява дезинформационните кампании, насочвани към конкретни нагласи или страхове;
– пристрастие към достъпната информация – нашите решения често се базират на информация, която е леснодостъпна, без да се проверява нейният източник или достоверност. В контекста на работещите в сектор „Сигурност и отбрана“ това може да доведе до разпространение на слухове и фалшиви заповеди;
– ефект на внушаемост – в условия на напрежение или несигурност хората са по-податливи на внушения и емоционално натоварена информация;
– друго значимо когнитивно отклонение е ефектът на Дънинг-Крюгер, при който хората с ниски способности при дадена задача са склонни да се надценяват (Kruger & Dunning, 1999). Това води до свръхувереност в собствените знания и отхвърляне на фактическа информация или експертни мнения, които противоречат на погрешните вярвания. В сферата на дезинформацията ефектът може да накара хората да разпространяват уверено невярна информация, оказвайки влияние върху други, които бъркат доверието им с достоверност.
Социалните механизми на влияние се образуват от груповото мислене, предразполагащо към конформизъм и създаване на т.нар. „информационни балони“:
– конформизъм – в групова среда индивидите предпочитат да следват общоприетото мнение, дори когато то е погрешно и това води до некритично приемане на фалшива информация;
– социален натиск – желанието за съгласуваност и избягване на конфликти може да ограничи изразяването на съмнения относно достоверността на информацията;
– информационни балони – групи с еднакви нагласи са склонни да подсилват собствените си убеждения, като игнорират алтернативни гледни точки. Това ги прави особено уязвими към целенасочена дезинформация.
Психологическите и социалните механизми, засегнати от дезинформацията, могат сериозно да подкопаят координацията и ефективността на системата за отбрана на страната. По тази причина е необходимо разработването на стратегии за повишаване на медийната грамотност, критичното мислене и устойчивостта към манипулация в рамките на военните структури.
Как да разпознаем дезинформацията
Дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателството са сериозна заплаха за обществото. Те могат да подкопаят демократичните институции и процеси, например изборните, като попречат на хората да вземат информирани решения или ги разубеждават да гласуват. Те могат да поляризират обществото, като настройват различни групи една срещу друга.
Новите технологии дават възможност на враждебните участници да разпространяват дезинформация и да манипулират информацията с невиждани досега мащаб и бързина. По тази причина борбата с дезинформацията и манипулирането на информация е един от най-неотложните въпроси за Европейския съюз и неговите държави членки. Дезинформаторите използват различни техники, за да заблуждават и манипулират хората онлайн, които могат да варират от клониране на законни уебсайтове до умело манипулирани аудио- или видеоматериали (известни като „дълбоки фалшификати“, често създавани с помощта на изкуствен интелект), предназначени да ни въздействат емоционално и да замъглят преценката ни.
Фигура 6. Примерна схема за противодействие на дезинформацията
Най-важният показател за надеждността и достоверността на дадена информация е нейният източник, т.е. откъде произхожда тя. Най-общо могат да се разграничат два вида източници: директни (първични) и индиректни (вторични).
● Директните източнициса основен елемент от първа ръка – пряк участник в събитие или очевидец, първичен писмен документ, видеозапис или снимка, осигуряващи пряко доказателство по даден въпрос.
● Индиректните източнициизползват един или повече посредници. Това може да е разказана история от дадена медия или от някой друг, който не е присъствал на събитието. Вторичният източник представлява експертна интерпретация или обработка на информацията от първични източници, синтезираща в себе си определено заключение.
Разузнавателните служби класифицират източниците като закрити и открити, а в медиите често употребяват понятието „анонимен източник“, на когото не може да се вярва. За да се провери надеждността на който и да е източник, информацията трябва да се верифицира поне от няколко възможно най-директни източници.
Всяка година институтът за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд прави изследване на доверието на европейските граждани към различните медии и източници. В изследването им от 2024 г. онлайн медиите у нас изпреварват телевизията със 73 на 61%. С други думи, вярваме малко повече в интернет, отколкото на новините по телевизията и почти не четем вестници. Като цяло почти към всички новинарски медии у нас има спад на доверието поради високата степен на политическа поляризация в обществото, породена от войната между Русия и Украйна, и усещането, че независимостта им е компрометирана по икономически или политически причини.
Фигура 7. Доверие в българските онлайн медии по данни на https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/digital-news-report/2024/bulgaria
Собствениците на такива медии често споделят вярна или невярна информация, за да повлияят на обществения дебат със стратегическа цел. Фейсбук нарича това операции за влияние и разглежда подобни координирани споделяния като бизнес инструмент. В статията си „Операции за влияние: механизъм на действие и противодействие“ Димитър Димитров анализира същността и механизмите на операциите за влияние, както и стратегиите за тяхното противодействие. Той подчертава, че операциите за влияние представляват координирани действия, насочени към манипулиране на общественото мнение и поведение чрез използване на различни информационни канали. Димитров акцентира върху необходимостта от разработване на ефективни контрамерки, включително повишаване на медийната грамотност, изграждане на устойчивост срещу манипулации и създаване на нормативна рамка за защита на информационната среда. Той също така разглежда ролята на междуведомственото сътрудничество и международните партньорства в борбата срещу информационните заплахи (Dimitrov 2018)
Често в практиката се използват различни видове похвати за разпространение на едно и също съдържание чрез множество привидно различни страници, което повишава видимостта на новината или води до сдобиване с повече трафик чрез т.нар. кликбейт (clickbait).
В общоевропейските проучвания за медийна грамотност, издадени от Европейската комисия, се разграничават следните видове лоши практики за разпространение на дезинформация[8]:
1. Дезинформация, свързана с политическата пропаганда. Използва се за манипулиране на нагласите, ценностите и познанието на електората. Въздейства върху емоциите. Например лъжлива новина, публикувана от уебсайта на ETF News, според която „папа Франциск подкрепя кандидатурата Доналд Тръмп“.
2. Сензационни заглавия – ШОК! УЖАС! НЕВЕРОЯТНО! Използват се за генериране на трафик към сайтове от типа Bradva, Sekira, Petel, PIK, Blitz и други. Често след кликване на подобни заглавия се отварят изскачащи прозорци с реклами и дори шпионски софтуер. Тяхна разновидност са фалшивите новини, използващи известни личности, които привличат вниманието.
3. Спонсорирано съдържание, имащо за цел да продаде нещо. Тук влизат рекламите, умишлено изглеждащи като редакционно съдържание.
4. Сатира и шега или пародийни публикации, които разсмиват читателя и често носят политическо послание. Те нямат потенциала да нанесат щети, но са подвеждащи. Проблемът възниква, когато потребителите не разберат шегата, извадят историята от контекста и започнат да я споделят в социалните мрежи. Типичен пример е случилото се с френското сатирично списание „Шарли Ебдо“.
5. Използва се страх, който се базира на митове, компромати, мнения и показания, представени като факти, често популяризиращи расистки или сексистки идеи.
6. Грешка, заблуда или пристрастие в материалите се допускат дори от големите медии, а в интернет пространството е пълно с измамни уебсайтове или профили в социалните мрежи, които се представят за известна марка или личност.
7. Теория на конспирацията, митове и легенди се използват от авторите на фалшивите новини, защото дават прост и достатъчно интересен отговор на всички проблеми. Използват темите за извънземни, евреи, илюминати, рептили и др., които са направили нещо тайно, без да предложат доказателства за това. Детайлите са представени като абсолютно доказателство, а аргументи изградени върху факти, се поставят под въпрос.
8. Псевдонаука. Доставчици на екологични продукти, чудодейни лекове, както и лечители, отричащи климатичните промени, представят сериозни научни изследвания с преувеличени или неверни твърдения, често противоречащи на експертите, без да се дава сметка каква ще е ползата или какви ще са последиците от тези действия.
9. Подвеждаща информация, слух или мнение, представени като факт. Включва комбинация от достоверно, невярно и частично невярно съдържание. Понякога авторът може и да не знае, че съдържанието е невярно, когато дословно преписва и се позовава на неверни факти или пък при подправено съдържание. Мнение, с което не сме съгласни, не е невярна новина, но ако мнението или свидетелството се представят като истина или факт, това може да се окаже твърде объркващо за читателите. Слуховете също могат да се разпространяват в социалните мрежи.
10. Фалшификация и модификация на съдържание. Фалшификацията представлява изцяло изфабрикувано съдържание, разпространявано умишлено с цел дезинформация. Модификацията е умишлено видоизменено съдържание на статистики, инфографики, снимки или видео. Манипулираните видеоклипове в YouTube с известни личности са сред най-често срещаните примери. Терминът „дълбоки фалшификации“ (англ. deepfake) произлиза от deеp learning, и означава техника, използваща изкуствен интелект за коригиране на видеоклипове с помощта на изкуствени невронни мрежи.
Какви са последствията за националната сигурност
Дезинформацията е мощен инструмент в съвременните хибридни конфликти, използван за подкопаване на стабилността на държави, отслабване на съюзнически структури и предизвикване на вътрешни конфликти. Тя може да има сериозни последствия за националната сигурност, като засяга ключови институции, социални връзки и стратегически решения. Последствията за националната сигурност и отбраната на страната могат да включват:
– подкопаване доверието в армията – чрез разпространение на фалшиви новини за корупция, некомпетентност или провалени мисии;
– създаване на напрежение между военнослужещите – чрез манипулация на информация относно командване, заповеди или условия на служба;
– застрашаване провеждането на операции – чрез разпространение на фалшива информация за разположение на войски или оперативни планове, което може да доведе до объркване и провал[9];
– влияние върху морала и единството – чрез насаждане на съмнения относно значимостта на мисията или ефективността на ръководството.
Освен системата за отбрана, трябва да се има предвид, че дезинформацията е „информационно разстройство“, което засяга тъканта на демократичното общество, като:
– подкопава информираното гражданство – гражданите вземат решения на базата на невярна или манипулирана информация;
– влияе на изборите – манипулация на общественото мнение чрез фалшиви новини, насочени кампании и пропаганда;
– засилва социалното разделение – създава „ехокамери“ и „филтърни балони“, които укрепват съществуващите вярвания и предразсъдъци (Sunstein 2019);
– подтиква към насилие чрез разпалване на етнически, религиозни или политически конфликти;
– уврежда международните отношения чрез насаждане на недоверие между съюзници или създаване на погрешни представи за дадена държава.
Дезинформацията може да засегне не само националните граници, но и международните отношения, като влияе на дипломатическите връзки и икономическите процеси. Примери за това са използването ѝ за манипулиране на пазари, налагане на санкции или провокиране на геополитически конфликти.
Дезинформацията представлява сериозна заплаха за националната сигурност, като влияе върху стабилността на държавата, доверието в институциите и социалната сплотеност. Борбата с това явление изисква координирани усилия на държавно, военно и обществено ниво, както и засилване на информираността и медийната грамотност сред гражданите.
Как се противодейства на дезинформацията?
Противодействието на дезинформацията изисква многоаспектен и адаптивен подход, съчетаващ действия на макрониво – чрез стратегически политики и институционален капацитет, и на микрониво – чрез изграждане на устойчивост у отделния индивид. Разграничаването между индивидуалното и институционалното равнище на реакция не е само аналитичен подход, а отразява реалната необходимост от синергия между гражданското общество, образователната система и държавните органи. В този контекст следващите теми в настоящия учебник разглеждат основните механизми за противодействие на дезинформацията – съответно на индивидуално и институционално (държавно) ниво. Впоследствие първото упражнение за изграждане на устойчивост срещу дезинформацията изисква от обучаемите да помислят за противодействие на дезинформацията чрез институциите на държавно ниво, а следващите – да работят с индивидуални инструменти.
Противодействие на индивидуално ниво
Противодействието на дезинформацията на индивидуално ниво изисква формиране и поддържане на критична информационна култура и когнитивна устойчивост. Това означава способността на отделния индивид да идентифицира и отхвърля подвеждаща или манипулативна информация чрез развитие на аналитично мислене, медийна грамотност и познания за информационната среда (Bergström & Jervelycke Belfrage 2021).
Изследванията показват, че личната мотивация и когнитивните способности играят ключова роля при разпознаване на дезинформация, но те трябва да бъдат подкрепени с образователни политики, насочени към медийна и дигитална грамотност още от ранна възраст (Lewandowsky et al. 2017). Освен това индивидуалното противодействие включва и прилагането на поведенчески техники, като т.нар. „предварителна инокулация“ (inoculation theory), която цели „ваксиниране“ срещу манипулации чрез предварително излагане на примери за дезинформация (Linden et al. 2017). Не на последно място, етичното поведение в дигиталното пространство също е част от индивидуалната отбрана – критично споделяне на информация, проверка на източниците и активна реакция срещу фалшиви твърдения (Wardle & Derakhshan, 2017).
Противодействие на институционално (държавно) ниво
На институционално ниво противодействието на дезинформацията изисква интегрирана и стратегическа реакция, съчетаваща законодателни мерки, междуведомствено сътрудничество, комуникационни стратегии и развитие на капацитети за стратегическа комуникация. Според Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), държавите следва да изградят национални механизми за ранно предупреждение, анализ и реакция, които включват както граждански, така и военни институции (EEAS, 2022).
Една от основните държавни функции в тази насока е създаването на капацитет за стратегическа комуникация (StratCom), който не само открива и анализира информационни заплахи, но и формира контраразкази, които защитават демократичните ценности и националната сигурност (Pamment, 2020). Важен елемент е и сътрудничеството с гражданското общество, медии и академични институции с цел създаване на общ фронт срещу враждебни информационни операции (NATO StratCom COE, 2021).
Законодателните инициативи, като засилване на прозрачността на онлайн платформите, борба с фалшиви акаунти и мрежи от ботове, също са част от държавната отбрана срещу дезинформацията. Европейският кодекс за поведение срещу дезинформация от 2022 г. (European Commission, 2022) е пример за наднационална регулаторна рамка, която следва да бъде адаптирана и прилагана на национално равнище.
Не на последно място, създаването на национални центрове за борба с хибридни заплахи, включително такива с функции по анализ на когнитивната сигурност и обучение на служители в сферата на сигурността и отбраната, е препоръчителна стъпка в системното изграждане на устойчивост срещу дезинформация.
Отворени въпроси за самоподготовка
● Посочете какви са основните характеристики на дезинформацията и как тя се различава от други форми на информационно разстройство?
● В кои измерения и по кои канали се разпространява дезинформацията?
● Кои са основните фактори, правещи хората и обществата уязвими към дезинформация?
● Кои методи и подходи могат да се използват за разпознаване на дезинформация?
● Посочете основните направления, по които дезинформацията влияе върху националната сигурност?
[1] European Commission, 2018. Tackling online disinformation: A European approach. Съобщение на Европейската комисия от 26 април 2018 г.
[2] NATO Strategic Communications Centre of Excellence, 2020. Disinformation in the Digital Age. Riga: NATO StratCom COE.
[3] MC 422/4. Military formation Operations (MD, 2012).
[4] Пак там.
[5] MC 422/4, Military Information Operations, MD, 2012.
[6] Министерски съвет, 2016. Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“.
[7] Министерски съвет, 2016. Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“.
[8] EAVI. Media Literacy for Citizenship. [Прегледан 4.02.2020]. [Online]. https://eavi.eu/.
[9] Политика на НАТО за информационните операции (NATO military policy for information operations).