Усилията за справяне с дезинформацията включват множество заинтересовани страни, включително политици, технологични компании и гражданско общество. Именно в този контекст се разкрива значението на дигиталните инструменти за проверка на фактите не само за идентифициране и коригиране на неистини, но и за обучение и овластяване на хората да различават надеждната информация от дезинформацията. Този преглед поставя началото на по-задълбочено изследване на това как цифровите инструменти могат да подкрепят критичната оценка на информацията и да помогнат за смекчаване на неблагоприятните ефекти от дезинформацията върху обществото.
Ако разгледаме внимателно възможните сфери на конфронтация и петте бойни полѐта, навсякъде може да се види присъствието на информационния компонент. Като се позоваваме на описаните вече определения и методи за мрежова конфронтация, се вижда, че съвременните информационни конфликти се основават на високотехнологични мрежови средства, специални манипулации на предоставяното съдържание, набор от социалнопсихологически инструменти и техники, използвани за имплицитно въздействие на индивиди или групи хора. Моделът на Изследователската програма за командване и управление към Министерството на отбраната на САЩ посочва, че действията имат три измерения: физическо, информационно и когнитивно измерение, като следствие от това можем да определим три вида инструменти на дезинформацията (Dimov 2018).
Инструменти за медийно въздействие (Dimov 2018)
Въвфизическото измерение информацията се възприема като сигнали, които могат да се приемат и предават от различни технологични устройства – мрежи, компютърни системи, мобилни комуникации, телевизия, радио, сателитни комуникации и т.н. (Kluban, Kurban & Lyubovec 2016). В информационното измерение информацията се възприема като съдържание, което се създава, обработва и споделя и хората лесно могат да манипулират информационните послания и управленски решения. Това е информацията, която срещаме всеки ден като потребители или създатели на съдържание в уебсайтовете и социалните мрежи, под формата на текстове, видео, аудио съобщения и др. Използват се технологии за манипулиране на съдържанието, включващи оптимизация на сайтове за търсещите машини (SEO), управление на социални медии (SMM), контекстна и платена реклама (PPC), управление на онлайн репутацията, хакерски атаки и други дейности, изискващи експертен персонал.
В когнитивното измерение се води война за човешките умове и колективното поведение (Alberts, Garstka, Hayes, Signori 2001). Неговите съставни части са нематериални – лидерство, морал, сплотеност на подразделенията, ниво на подготовка, осъзнаване на обстановката и обществено мнение. Когнитивното измерение е свят на нормативните и психо-социалните техники, социалната психология, приложната психология и невролингвистичното програмиране, които влияят на поведението и комуникационните процеси на социалните групи или индивидите. Тук е мястото на анализът на голямо количество данни (Big Data), които обогатяват изследванията в социалните науки и получаването на нова информация (Chen, Yu 2018).
Технологични инструменти за борба с дезинформацията
Първоначално отговорността за проверка на фактите беше основно в обсега на редакциите и журналистическите организации, но с появата на World Wide Web и последвалата експлозия в генерираното от потребителите съдържание този модел стана неустойчив. Нуждата от автоматизирани или полуавтоматизирани инструменти за проверка на фактите стана очевидна.
Първото поколение цифрови инструменти за проверка на факти представляват обикновени уебсайтове, предлагащи такива услуги. Организации като FactCheck.org, стартирана през 2003 г., и PolitiFact, стартирана през 2007 г., започнаха да предоставят на обществеността ресурси за проверка на политически изявления и твърдения. Тези платформи използваха достъпността и скоростта на интернет, за да достигнат до по-широка аудитория, насърчавайки по-информиран публичен дискурс.
Едновременно с това академични институции и технологични компании започнаха да изследват изчислителни методи за подпомагане на процеса на проверка. Разработването на алгоритми, способни да кръстосват данни и да оценяват надеждността на източниците, се превърна във фокусна точка. Иновациите, невролингвистичното програмиране и машинното обучение оттогава позволиха автоматизирането на определени аспекти на проверката на фактите, позволявайки анализ на големи обеми данни с нарастваща точност.
Съвременният пейзаж на дигиталните инструменти за проверка на факти е разнообразен, включващ комбинация от проекти с отворен код, патентован софтуер и инициативи за сътрудничество. Инструменти като автоматизираната машина за проверка на факти на Full Fact и алгоритъмът ClaimBuster, предназначени да идентифицират фактически твърдения, които си струва да бъдат проверени в големи набори от данни, илюстрират тази тенденция. Освен това усилия като Fake News Challenge стимулират усъвършенстването на инструменти, които оценяват истинността на новинарските истории чрез насърчаване на сътрудничеството между технолози и експерти по темата.
Образователен инструмент за борба с дезинформацията
Образователните инициативи са основен инструмент за повишаване на устойчивостта срещу дезинформацията, като развиват умения за медийна грамотност и критично мислене. Тези два аспекта са взаимносвързани и се допълват, за да предоставят на военнослужещите и обществото необходимите инструменти за разпознаване и противодействие на дезинформацията.
В предишната глава разгледахме медийната грамотност, която дава способността да се анализира, оценява и интерпретира информацията, като от гледна точка за борбата с дезинформацията тя включва уменията:
- – за разпознаване на фалшиви новини – обучение за идентифициране на фалшиви новини чрез анализ на източници, проверка на факти и разбиране на контекста;
- – откриване на фалшиви профили – насочване на вниманието към признаци на фалшиви акаунти като липса на лична информация, подозрителна активност или използване на автоматизирани скриптове;
- – анализ на визуално съдържание – обучение за разпознаване на манипулирани изображения и видеа, като се използват инструменти за обратна проверка на източниците.
Практическото обучение по медийна грамотност може да се осъществява чрез организиране на симулации и игри, в които участниците трябва да разпознаят и реагират на дезинформационни атаки, както и да използва специализирани инструменти за проверка на факти, като FactCheck.org или Google Reverse Image Search.
Алгоритъм за разпознаване на фалшивите новини
Една новина в социалните медии може да бъде определена като достоверна, частично достоверна и недостоверна. За да успеем да ги различим по-лесно, можем да използваме онлайн инструмент за разпознаване на фалшивите новини, например на страницата Postvai.com[1]. Инструментът може да подпомогне откриването на белези за фалшифициране, но последната преценка остава за човека, който го използва. За да различим истината от лъжата в интернет, с помощта на предложения алгоритъм ние трябва да си отговорим на следните седем въпроса:
1. Кой е източникът?
Отправна точка при оценката на една новина е определянето на типа на нейния източник – дали е първичен, вторичен, или анонимен.
- ● В интернет това започва с визуална оценка на цялостния дизайн на сайта. Трябва да видим дали е направен професионално, или в него има прекалено много реклами.
- ● Проверява се дали страницата използва безплатен домейн от типа .ml, .ga, .tk и т.н. Изглежда ли, че URL адресът на уеб страницата е достоверен? Следва да се обърне внимание на адресите, които са направени, за да изглеждат официални. Някои от тях могат да подведат интернет потребителите за името на домейн, което имитира официалния уебсайт на призната организация (пример: cnn.com.de, а не cnn.com). Ако URL адресът изглежда подозрителен, потърсете организацията в Google, за да намерите истинския адрес. Оригиналната страница на организацията обикновено се появява в горната част на списъка с резултати, докато тази с фалшивия адрес ще излезе много по-назад.
- ● Страниците „За нас“ и „Контакти“ посочват ли съществуващо име, адрес, телефони и имейл, които лесно могат да бъдат проследени в международния регистър на домейни от типа DomainBigData? Посочени ли са целта и мисията на сайта? Ако има линкове на страницата, къде ви отвеждат?
- ● Можем да върнем сайта назад във времето с инструменти като Archive.org и да видим дали има подозрително или изтрито съдържание.
- ● Трябва да проверим за регистрирани стари злоупотреби в сайтове, които събират подобни нарушения, като Медийно око, MyWot, Decodex и раздела на Нова TV за фалшивите новини. Могат да бъдат потърсени всякакви доклади, идентифициращи страницата като сайт за фалшиви или истински новини.
- ● Много важен момент е да разгледаме кода на сайта за съществуващи идентификатори от типа на Google Analytics, които можем да проследим. Днес в интернет почти не съществуват сайтове без такъв инструмент за обратна връзка, а те обикновено са свързани с реални акаунти. Без да разбираме от код, можем да направим проверка с помощта на инструмента SpayOnWeb, с който да разберем за други свързани сайтове на неговия собственик (Ivanov, Dimov 2020).
2. Кой е авторът?
- ● Кой е написал статията? Подписан ли е текстът? Автор, който е инвестирал време в написването на добре проучена статия, обикновено иска да се появи името му.
- ● Ние трябва да проучим идентичността на автора, като реално, физическо лице и какъв дигитален отпечатък е оставил той в интернет. За целта можем да направим бързо търсене в Google по намерените имейли, телефони или други открити данни. Още по-лесно е да използваме онлайн инструменти от рода на WebMii или други специализирани търсачки на хора, които ще покажат на едно място всички негови връзки в социалните мрежи и допълнителни резултати от няколко търсещи машини на едно място.
- ● Какви са неговите умения като експерт? По какви въпроси пише най-често? Изследвайте автора, намерете неговата професия, квалификация и други статии, които е написал. Научете кои социални мрежи използва и какво публикува в тях? Работи ли за реномирана организация? Другите му статии добре ли са документирани? Пристра̀стен ли е към някоя политическа сила или друга идея и т.н.
3. Какво е съобщението?
- ● Представя ли статията различни гледни точки? Текстовете в новините трябва да бъдат безпристрастни и да отразяват различни гледни точки по темата. В противен случай читателите трябва да имат предвид, че имат достъп само до част от истината и написаното може да крие пристрастия.
- ● За целта трябва да започнем с бърз преглед на заглавията за нискокачествени и сензационни измислици, да проверим има ли много правописни грешки. Добре проучените статии обикновено се четат и се препрочитат преди публикуването.
- ● След това с помощта на инструменти за плагиатство можем да проверим уникалността на текста. Ако той е копиран от друго място, инструментите ще ни покажат първоизточника. Защо да вярваме на човек, който е копирал от друг източник?
- ● Съобщението балансирано ли е и подписано ли е с името на автора, авторът цитира ли източници в подкрепа на коментарите му? Надеждни ли са тези източници? Поддържат ли твърденията на автора?
- ● Накрая можем да проверим в интернет какво казват вече доказани експерти по темата.
4. Какво е снимано?
Валидацията на използваните изображения е много важен момент в проверката на дадена новина. Ако открием белези за фалшифициране на използваните снимки, информацията няма как да бъде вярна.
- ● Разгледайте изображението, вижте има ли неестествени пропорции, цветове или съмнителни детайли.
- ● Направете обратно търсене за подобни изображения в интернет, за да видите къде са използвани те и първата дата на тяхното публикуване. Така можете да разберете кой е първоизточникът.
- ● С инструментите Image Verification Assistant или http://fotoforensics.com/ може да бъде проверено дали са нанасяни технически поправки за фалшифициране на снимката и да се види EXIF информацията на файла. Често в него остават данни за камерата, която го е заснела, дори името на нейния собственик.
- ● Изображението може да бъде засечено с други източници, които потвърждават местоположението и времето. Това са например номера, табели, знаци, терен, облекло. По този начин могат да бъдат идентифицирани несъответстващите детайли (Ivanov, Dimov 2020).
5. Какво е видеото?
Не бива да се забравя, че видеоклиповете и снимките може да са редактирани, за да служат за целите на автора. Тук важат същите правила като за снимките.
- ● Анализирайте медийния контекст на видеоклипа в InVID Analysis или направете обратно търсене на извлечени изображения от клипа с помощта на инструментите, посочени в приложението.
- ● Разгледайте акаунта, от който са публикувани видеото и коментарите под него. Вижте има ли описания на клипа, други социални профили и имат ли разлика с метаданните на файла с Metadata2go или https://metadataremover.ai/metadata-viewer.
- ● Потърсете още видеоканали в YouTube по ключова дума със SocialBlade и дали може да намерите свързана информация в тях.
● Анализирайте събраната информация, времето и мястото, за което става въпрос в клипа (Ivanov, Dimov 2020).
6. Кога и къде?
Кога са публикувани статията, снимката или видеоклипът? Публикация без дата може да съдържа информация, която вече не е актуална или впоследствие е опровергана или дискредитирана. Имайте предвид, че датата може да е променена, за да се създаде впечатлението, че новините са по-актуални, отколкото са всъщност. Ако например във видеоклип се твърди, че действията се развиват в гр. Алепо (Сирия) на определена дата и на кадрите виждаме, че е дъждовно, можем да проверим дали в този град е валяло на посочената дата с помощта на услугата WoframAlfa. За да определим дали ни лъжат за мястото на събитието, можем да използваме услугите Google Earth или Street View. С тяхна помощ можем да видим реален изглед от терена на събитието и дали дадената улица, място или сграда изглеждат по същия начин като на съответния клип или снимка. Ако в изображението има някаква табела или друг надпис на непознат за нас език, можем да използваме някой инструмент за конвертиране от изображение към текст (Optical Character Recognition (OCR), след което да го преведем с Google Translate.
7. Защо?
Накрая трябва да се запитаме защо се публикува това съобщение. Каква е целта на тази статия – да информира или да манипулира? Бъдете критични, дори скептични по отношение на информацията, която получавате, като си отговорите на следните три основни въпроса:
- – Можете ли да се доверите на източника и автора?;
- – Открихте ли подозрителни белези за фалшифициране на съдържанието на текста, изображенията и видеоклиповете?;
- – Верни ли са отговорите на въпросите кога и къде на посоченото от автора?
Отговорите на тези въпроси ще ви дадат възможност да определите дадената информация като достоверна, частично достоверна или недостоверна. Най-важното в случая е да се запитате убеждава ли ви статията в нещо и в какво. След това си задайте въпроса защо някой иска да ви убеди да приемете това конкретно мнение. Кой има интерес към това, което мислите? Помислете също кой има полза от фалшивата новина и защо. (Ivanov, Dimov 2020).
Характеристики на сайтовете по отношение на тяхната надеждност като източници на информация
Интернет пространството непрекъснато се развива и разширява. Ежедневно се появяват нови сайтове и се публикува актуално съдържание. За да може потребителят да се ориентира в този океан от информация и да намери най-полезната за него, се ползват специализирани сайтове, наречени „търсещи машини“ или накратко „търсачки“. Чрез тях с въвеждането на няколко ключови думи се предоставя списък с множество сайтове, страници и ресурси, които отговарят на зададените критерии за търсене.
Всъщност процесът е много по-сложен и остава скрит за потребителя. Въпреки че всяка търсеща машина използва собствени алгоритми за търсене и извеждане на информация, тази задача се извършва в няколко основни етапа:
- – събиране на информация – периодично се обхожда интернет пространството и се събира наличната информация;
- – анализ на събраната информация – алгоритмите на търсещите машини по определени правила и критерии обработват събраната информация и „разбират“ за какво се отнася тя;
- – оценка на събраната информация – на базата на определени параметри и характеристики се прави оценка доколко тази информация и нейният източник са актуални, достоверни и пълни;
- – предоставяне на получената информация – в зависимост от запитването на потребителя, неговото поведение и други характеристики (например географското му местоположение, езика, устройството, което ползва, и др.) се извеждат най-подходящите според търсещата машина резултати.
От гледна точка на борбата с дезинформацията и фалшивите новини по-подробно ще бъде разгледан третият етап – оценката на информацията и нейният източник. На коя позиция ще бъде изведен даден сайт или страница при търсене по определени ключови думи зависи от множество характеристики, които могат да бъдат разделени в две основни групи – технически характеристики и съдържание на сайта. Към техническите характеристики спадат скоростта на зареждане, спазване на стандартите и добрите практики, възможност за ползване на различни устройства и др. Докато изграждането на сайт, който да покрива напълно или в много голяма степен тези изисквания, е сравнително лесна задача, то създаването на ново, качествено, актуално и достоверно съдържание е много по-труден и продължителен процес.
На базата на събраната, обработена и анализирана информация търсещите машини дават цифрови оценки на всеки сайт, чрез които се определя качеството на неговото съдържание. Основните оценки са:
- ● Google PageRank (PR) – цифрова стойност от 0 (нула, най-ниска стойност) до 10 (най-висока стойност). Изчислява се на базата на множество параметри, сред които наличие на нова информация, уникално съдържание, връзки от и към други страници с висок рейтинг, и др. Сайтовете с висок PR се приемат за източник на надеждна, достоверна и проверена информация, докато тези с нисък вероятно съдържат фалшиви новини, дезинформация и/или дублирано съдържание.
- ● Domain Authority (DA) е параметър за класиране в търсачките, разработен от софтуерната компания Moz, предвиждащ колко вероятно е даден уебсайт да се класира в страниците с резултати от търсачките (SERPs). Резултатите варират от 1 до 100, като по-високите съответстват на по-голяма вероятност за класиране. Параметърът се изчислява чрез оценка на множество фактори, включително свързване на основни домейни и общ брой връзки в един резултат от DA.
- ● Page Authority (PA) е параметър, също разработен от Moz, който предвижда колко добре ще се класира конкретна страница на страниците с резултати от търсачките (SERP). Резултатите за авторитет на страницата се определят по логаритмична скала от 0 до 100. По този начин е значително по-лесно да се увеличи стойността от 20 на 30, отколкото от 70 на 80.
- ● Trust Flow (TF) е метрика на потока, предоставена от Majestic – популярен инструмент за SEO и анализ на връзки. Той може да има стойности от 0 до 100 и оценява възприетата надеждност на уебсайта от качеството на обратните връзки. Резултат от потока на доверие 10 не означава, че имате 10 обратни връзки или 10 надеждни обратни връзки, а по-скоро дава контекст на качеството на вашия обхват, PR и подобни дейности. Заедно показателите Citation Flow и Trust Flow образуват алгоритъма Majestic Flow Metrics. Обобщено – представлява качеството на връзките, които сочат към страници от вашият сайт.
- ● Citation Flow (CF) също е алгоритъм разработен от Majestic. Този показател изразява оценка от 0 до 100 и има за цел да изобрази колко авторитетен може да бъде даден уебсайт според това колко сайтове се свързват с него. В допълнение, потокът от цитирания също определя тежестта или авторитета на връзките, които вашият сайт има и може да предаде. Потокът от цитирания сам по себе си не е достатъчен, за да се определи авторитета на даден уебсайт, и той ще работи заедно с много други аспекти на SEO, за да се получи представа за надеждността, експертизата и авторитета на сайта. Обобщено, това е резултат, който отразява количеството връзки, които сочат към даден уебсайт, без да се интересува дали връзката е с добро или лошо качество. Уеб страница с по-висок Trust Flow от Citation Flow обикновено има връзки с добро качество, което представлява параметъра Trust Ratio (TR) = TF/CF.
- ● Topical Trust Flow (Topical TF) – резултатите на Majestic Topical Trust Flow са между 0 и 100, дадени на категории, за да се определи нишата или сектора на даден URL адрес или домейн. Колкото по-висок е резултатът в дадена категория, толкова повече връзки в тази категория отиват към URL адреса. Topical Trust Flow може да се използва за определяне на тематичната релевантност на връзките, сочещи към даден URL адрес, като същевременно се разбере колко влиятелен ще бъде определен URL адрес в дадена категория за връзки или трафик.
- ● Domain Rating (DR) е алгоритъм разработен от Ahrefs и показва силата на профила на обратната връзка на уебсайта в сравнение с останалите в база данни по 100-точкова скала.
- В интернет има множество инструменти за проверка на характеристиките на сайтовете по отношение на тяхната надеждност като източници на информация чрез тези и множество други параметри. Важно е да познаваме тези инструменти, да ги ползваме и да можем правилно да анализираме получените резултати. Когато имаме съмнения за достоверността на дадена информация или на базата на събраните данни трябва да вземем важно решение, то тяхното ползване е силно препоръчително, а ако не сме сигурни в оценката на данните следва да се обърнем към специалист.
[1] Ръководство за борба с фалшивите новини. Достъпно на: https://postvai.com/fakenews/.