Дезинформационни техники срещу въвеждането на еврото в България (2024–2025)

Дезинформацията в българското интернет пространство придоби нечувани размери през последните две години. На фона на войната на Русия срещу Украйна и свързаните с нея информационни операции, които засягат теми като НАТО, подкрепата за Украйна, бежанците и модернизацията на армията се появи и пропаганда насочена срещу въвеждането на еврото в България.

Затова в настоящата статия се анализират най-често използваните техники за дезинформация срещу еврото през последните две години 2024–2025 г. Методологията на изследването включва ретроспекция на събитията през последните две години за да идентифицира как тази информационна операция се вписва в по-широк контекст на когнитивната война. Целта е накрая да се предложат мерки за противодействие – добри практики, които гражданското общество, медиите и институциите могат да приложат, за да ограничат влиянието на дезинформацията в българското интернет пространство.

По принцип в България има влошена медийна среда поради това, че Facebook доминира като източник на новини в съчетание с ниската медийна грамотност на българите и липсата на доверие в традиционните медии у нас.   Доклад на фондация „Отворено общество“ (2023) поставя България на 35-о място от 41 европейски страни по медийна грамотност (последна в ЕС), което значи, че българите са особено податливи на дезинформация. Именно в тази уязвима среда единната европейска валута се превръща в удобна мишена – изобразена като заплаха за националната идентичност и благосъстояние. А както знаете българина е особено чувствителен когато му се бърка в джоба и затова тази тема е много важна.  

Геополитически контекст и мотивация на кампанията

Геополитическите размествания от 2022 г. насам превърнаха България в арена на засилени информационни операции. Като държава от източния фланг на НАТО и ЕС, България се намира на “първа линия” срещу  руската дезинформационна мрежа. Еврозоната, като символ на европейска интеграция – логично е една сред основните цели в информационното противоборство, заедно с темата за излизане от НАТО и даването на оръжия на Украйна. Антиевропейската реторика намира почва в разочарованието от корупцията и политическата нестабилност у нас. Националистически и евроскептични партии яхнаха тази вълна, представяйки се за защитници на „суверенитета“ срещу „диктата на Брюксел“. Противниците на еврото целенасочено наливат масло в съществуващи обществени страхове – от обедняване и инфлация до “загуба на суверенитет” – за да блокират рационалния дебат. Този тип риторика резонира сред част от населението и създава още по-голямо разделение и в без това разединеното общество у нас.

Тази антиевропейска пропаганда по принцип обслужва вътрешнополитически цели, но някои анализатори като Атанас Кирчев смятат, че тя е координирана от външни враждебни щабове за хибридно въздействие.  Не на последно място, емоционалната умора от многократни избори и кризи прави обществото по-лесна жертва на внушения. Политическата нестабилност (няколко поредни парламентарни избора 2021–2023 г.) и икономическите притеснения (инфлационен скок през 2022 г.) създадоха вакуум, който дезинформацията запълва с прости обяснения и врагове, върху които да се стовари вината. Така през 2024 г. преди евроизборите темата за еврото бе въвлечена в предизборната риторика, а през 2025 г. кампанията достигна връх покрай очаквания доклад на Европейската комисия за готовността на България за еврозоната.

Хроника на дезинформацията 2024 -2025

За да разберем размаха на дезинформационната операция, нека проследим накратко нейната еволюция през последните две години:

• Февруари 2022: Начало на войната в Украйна. Руската инвазия дава тласък на мащабни кремълски пропагандни усилия в Източна Европа. Започват засилени антизападни внушения, включително първи атаки срещу еврото като „проект на глобалистите“.
• Пролет 2023: Дезинформация около избори. Преди предсрочните избори (април 2023) България е залята от слухове – от бомбени заплахи до фалшиви твърдения за изпращане на войници в Украйна. Създава се атмосфера на страх, благоприятна за евроскептични платформи.
• Ноември 2024: Държавен отговор. Правителството обявява мерки срещу дезинформацията след подписан меморандум със САЩ. Създава се междуведомствена група, МВнР стартира обучения за разпознаване на пропаганда.
• Януари 2025: Референдумни инициативи. Президентът Румен Радев предлага референдум за еврото – стъпка, интерпретирана като подкрепа за анти-евро лагера и, индиректно, за руските интереси, целящи блокаж на евроинтеграцията.
• Май 2025: Протести и пикове на пропагандата. На 30–31 май се провеждат протести „за запазване на лева“. Веднага след тях в социалните мрежи плъзват преувеличения – например твърдения за „над 1 милион протестиращи“, опровергани от липсата на данни. Журналист публикува видео с уж огромен протест, което се оказва кадър от друг случай (впоследствие изтрито с извинение).
• Юни 2025: Кулминация на кампанията. В навечерието на доклада на ЕК дезинформационната активност се изостря. Организирани мрежи в Telegram и Facebook бълват синхронизирани негативни послания с вариации по една и съща опорка. Страховете от инфлация и обедняване доминират народните нагласи.

Ако в началото на кампанията (2022 г.) еврооптимизмът все още преобладаваше, то към 2023–2024 г. скептицизмът рязко се покачи. Според икономиста Атанас Кирчев „над 58–60% от българите вече са против еврото“ още през средата на 2022 г., като той отдава това именно на успешната пропагандна кампания.  Други източници през 2025 г. цитират по-скоро паритетно мнение, но във всички случаи е видно, че няма изградено доверие, а съпротивата нараства. Високият процент скептици в България контрастира с тенденциите в много страни от ЕС, където еврото се радва на доверие. Тази аномалия е пряк резултат от информационната среда. Ключови събития като гореспоменатите протести и инициативи (референдуми) бяха използвани като „спусък“ за лавина от дезинформация. Забележително е, че лъжливите твърдения ескалират именно около важни политически решения или доклади. Например, когато през юни 2025 г. излязоха положителни оценки за готовността на България от европейските институции, дезинформационните мрежи усилено активираха класическите плашила – че “всичко ще поскъпне”, че “ще ни вземат спестяванията”, че “губим суверенитет”.  Това координиране по време подсказва централизиран сценарий, а не спонтанно народно недоволство.

Основни актьори и канали: Както личи от хронологията, социалните мрежи (Facebook, Telegram, YouTube) са основно бойно поле. Facebook остава най-влиятелната платформа за информация в България и там “гъмжи от пропаганда”.

Освен социалните медии има и редица координирани сайтове. Експерти от Sensika идентифицират ядро от сайтове, които имитират известни медии и публикуват синхронизирани статии срещу еврото. Много от тях буквално копират съдържание от руски източници, заобикаляйки европейските санкции. Забелязано е, че “огромната част” от материалите (над 13%) идват от една и съща група сайтове – явен признак за организирана операция.

Автоматизирани ботове и фалшиви профили: Редица фалшиви Facebook профили масово споделят и коментират антиевропейско съдържание, създавайки илюзията за масова подкрепа. Руското посолство в София, например, постига изненадващо голям обхват на публикациите си – най-вероятно подпомагано от мрежа с бот-акаунти, които усилват посланията му.

Медии с пропаганден уклон: Освен анонимните сайтове, сегменти от традиционните медии също са съучастник волно или неволно. Например някои крайни атлантически групи съобщиха, че около една четвърт от новините на националната агенция БТА през 2022–2023 г. са проруски или базирани на агенция ТАСС, което кара анализатори да предупреждават, че БТА на практика действа като “троянски кон” за руската дезинформация в ЕС.

Политици и “говорители” на каузата: Дезинформацията придобива легитимност в очите на някои хора, когато се изрича от публични фигури. Лидери на партии като “Възраждане” открито прокарват конспиративни тези (напр. че еврозоната е “заробване”). Бивши журналисти с голяма аудитория – като споменатия Мартин Карбовски – понякога допринасят, умишлено или не, за разпространение на неверни материали. Също се забелязва появата на “независими анализатори” по телевизии и онлайн предавания, които всъщност ретранслират добре познатите опорни точки (за тези фалшиви експерти ще говорим подробно по-долу).

В обобщение, последните две години бяха белязани от ескалиращ информационен сблъсък: от една страна – усилията на правителството в края на 2024 г. да засили работата срещу дезинформацията, от друга – кулминацията на дълго текла пропагандна кампания в средата на 2025 г., на сантиметри от вземането на решение за еврозоната. Това противопоставяне ясно показа колко дълбоко е проникнала дезинформацията в обществения ни дискурс и колко ефективни са техниките ѝ.

Ключови статистически данни

Няколко числа и факти илюстрират мащаба на дезинформационния проблем в България:

Тези показатели дават представа за широкия обхват на явлението. Населението е масово изложено на дезинформация и значителна част го усвоява като истина, което улеснява кампаниите срещу политики като приемането на еврото.

Следва да разгледаме геополитическия контекст, който обяснява мотивите зад тази координирана кампания.

Техники и механизми на дезинформацията срещу еврото

Пропагандната кампания срещу еврото в България използва богат набор от комуникационни техники, насочени към изкривяване на фактите, манипулиране на емоциите и създаване на фалшиво усещане за консенсус. Основната цел е да се посеят страх, несигурност и съмнение у гражданите – т.нар. подход “FUD” (Fear, Uncertainty, Doubt). В тази част ще опишем главните тактики, разделени в три групи:

1. Изкривяване на информацията – методи, с които се изопачават или измислят “факти”.
2. Манипулиране на общественото мнение – трикове, влияещи на нагласите и чувството за принадлежност.
3. Технически средства за пропаганда – използване на съвременни платформи, мрежи и фалшиви самоличности за усилване на внушенията.

Всяка техника е илюстрирана с конкретни примери от анти-евро кампанията.

Изкривяване на информацията

1. Избирателно представяне на факти (Cherry-picking): При тази техника се показват само определени факти, обикновено негативни примери, докато останалото се премълчава. Например пропагандаторите постоянно сочат Гърция след приемането на еврото като назидателен пример за икономически крах, внушавайки чувство на обреченост. В същото време успешните случаи – като Словакия, Естония, Литва, Словения – удобно не се споменават.  Така аудиторията бива подвеждана, защото няма контекст за различните икономически условия в отделните страни. За незапознатия наблюдател остава впечатлението, че “навсякъде, където дойде еврото, настъпва криза”, което не е вярно.

Пример: В множество публикации в социалните мрежи през 2023 г. се твърди, че “цените хвърчат тройно” след еврото, като обаче се цитират уклончиво случаи от по-старата гръцка дългова криза. Спестява се фактът, че страни с подобна на нашата структура (Балтийските, Словакия) не само не са понесли такъв шок, а днес бележат стабилен растеж. Контекстът е умишлено изрязан.

2. Техниката “плашило” (Straw Man): Това е любима тактика – да преиначиш аргумента на опонента до абсурд, после лесно да го атакуваш. Противниците на еврото приписват на поддръжниците крайни или нелепи мотиви. Типичен пример: “Те искат да премахнат лева, защото мразят България и искат пълно подчинение на Брюксел!” Разбира се, никой сериозен експерт не изтъква омраза към родината като причина за еврото – дебатът е за икономически ползи и рискове, не за предателство. Но като се подмени тезата с такава карикатурна версия, публиката лесно я отхвърля с възмущение, мислейки, че оборва проевропейската позиция. Контрапункт: Да се настоява дискусията да се върне към същността – стабилност на доходите, цените и мястото на България в ЕС, вместо измислени злоумишлености.

3. Конспиративни теории: В духа на глобалните конспирации се пропагандират сензационни “заговори” около еврото. В българския контекст често се чува, че еврозоната била инструмент за заробване на народите, че “глобалните елити” искат да унищожат държавността ни, или пък че конкретно чуждо посолство (намек за американското) диктува политиките у нас. Такива твърдения предлагат просто обяснение на комплексни процеси – бедността ви не е плод на вътрешни фактори, а на някакъв таен план срещу вас. Конспирациите привличат определена публика, защото им дават усещане за “просветление” – все едно са прозрели скритата истина зад завесат. При еврото, един популярен конспиративен наратив гласи, че въвеждането на дигитално евро е средство за контрол и дори “ще ви вземат спестяванията, ако не ги похарчите до определен срок” – пълна измислица, която обаче се върти упорито из Facebook през 2024–2025 г. Контрапункт: Да се обясни, че решенията за еврозоната се взимат прозрачно и с консенсус на всички държави членки, а не по тъмни договорки; процесът на присъединяване включва ясни критерии и проверки. С други думи, няма „скрит план“, а бюрократична процедура.

4. Манипулативно монтиране на видеа (Out-of-context media): С развитието на социалните мрежи, видео клиповете и снимките станаха мощно средство за убеждаване – “око да види, ръка да пипне”. Пропагандистите обаче умело монтират кадри извън контекст, за да създадат фалшив смисъл. От интервюта или изказвания се изрязват отделни части, които преобръщат посланието на говорещия. Аудиторията вижда известна личност да “казва” нещо шокиращо и рядко има време или ресурси да провери пълното съдържание – така лесно бива измамена от видяното . Пример: случаят с журналиста, публикувал видео уж от протеста срещу еврото на 31 май 2025 г., което всъщност било от друг протест по-рано през месеца. Този монтаж подсилва внушението за огромна народна подкрепа, докато реалността е различна. След разкриване, постът бе изтрит, но първоначалният ефект – подлъгване на хиляди зрители – вече беше постигнат.

5. Пропагандни „мемета“ (Manipulative memes): Визуалните интернет мемета – картинки с кратък текст – се използват за сатирично или емоционално осмиване на проевропейската позиция. Те често съдържат фалшив цитат или подвеждащ образ, който остава в съзнанието на хората повече от дълги аргументи. Поради своята краткост и остроумие, меметата се споделят мълниеносно, като въздействат не на логиката, а на подсъзнателни асоциации. Примери: Изображение на разпадаща се българска банкнота с надпис „Последна глътка свобода“, намекващо че левът е символ на свободата, а еврото – край на съществуването ни. Друго популярно меме: преправено лого “€ = Еврозаговор”, внушаващо, че зад валутния съюз стои заговор. Ефектът – създават се емоционални връзки (еврото = загуба на свобода), които после трудно се разубеждават с рационални доводи.

Манипулиране на общественото мнение

6. “Обикновените хора” срещу “елита”: Тук пропагандистът се представя като гласа на народа, докато експертите и официалните лица биват охулени като откъснати, корумпирани “елити”. Например икономисти, подкрепящи еврото, са клеймени като “продажни аристократи”, които не разбират народната болка. В същото време водачите на анти-евро кампанията усилено се позиционират като обикновени граждани, патриоти. Това деление народ-елит цели да дискредитира експертното мнение – внушава се, че “здравият разум” на улицата стои по-високо от икономическите анализи. Така институциите се представят като враг, а недоверието към тях расте. Всъщност, въвеждането на еврото би имало ползи за широки слоеве – стабилна валута за работещите, защитени спестявания за пенсионерите, улеснения за бизнеса – то не е проект, измислен да облагодетелства някаква шепа хора. Контрапункт: Да се подчертае, че политиките се правят именно в обществен интерес и да се дават конкретни примери как всички групи печелят от стабилността (или как всички страдат от нестабилността).

7. Присъединяване към “мнозинството” (Bandwagon effect): “Всички българи са против еврото!” – тази мантра се използва, за да се създаде изкуствено усещане за консенсус. Постоянно се повтаря, че “истинските patriots” отхвърлят еврото, а само шепа “предатели” го подкрепят. Човек, ако се чувства самотен в мнението си, е по-вероятно да го смени – това е психологическият ефект на груповия натиск. Пропагандата се възползва, като имитира масовост чрез шумна агитка онлайн. Реално, социологическите проучвания показват разделение в обществото – значителна част от българите всъщност подкрепят еврото или нямат твърдо мнение. Но в интернет анимирани малцинства създават обратното впечатление. Нещо повече, ботовете допринасят допълнително за тази измама, тъй като десетки фалшиви профили могат да вдигнат врява, равносилна на хиляди хора. Контрапункт: Да се популяризират реалните данни – например, допитвания, показващи разнообразие от мнения – за да видят хората, че не “всички” мислят по един начин и че е нормално темата да е предмет на дебат, а не на унисон.

8. Емоционално натоварен език: Противниците на еврото често използват силни думи и обиди, които да предизвикат гняв, страх, отвращение. Епитети като „предатели“, „колаборационисти“, „геноцид над народа“, „финансова окупация“ се хвърлят щедро в социалните мрежи и митинги. Целта е дискусията да се измести от рационална към емоционална плоскост. Когато чуваме тежки обвинения, първичната ни реакция изпреварва логиката – хората естествено се ядосват или плашат, вместо да поискат доказателства. Например, наричането на поддръжниците на еврото “национални предатели, подготвящи геноцид” създава образ на страшна конспирация, дори това да е напълно нелепо. Този език поляризира – умерените гласове се губят в крясъка. Контрапункт: Да се напомня, че обидите не са аргументи. Политиците и журналистите прокарват контрапослание: “Силните думи не означават силни факти. Нека говорим спокойно и с факти.”. Когато емоцията се охлади, хората могат да осъзнаят, че зад гръмките думи няма съдържание.

9. “А вие защо биете негрите?” (Whataboutism): Този колоритен израз се използва в българския език като аналог на отклоняване на вниманието чрез насочване към друга тема. Вместо да се отговори по същество на въпрос за еврото, пропагандистът контрира с чужди грехове: “Защо ЕЦБ позволи на Германия да наруши правилата? Защо първо не оправят Гърция?”. Така фокусът се измества от нашата дилема (да въведем ли еврото) към абстрактна дискусия за чужди проблеми. Целта е публиката да заключи, че “щом другите не са идеални, няма смисъл ние да правим нещо”. Това е логическа заблуда: чуждите пропуски не обезсмислят нашите потенциални ползи. Един често споделян пост заявява: “ЕС натиска малки държави като България, а мълчи, когато големите газят правилата! Първо оправете Германия, после идвйте при нас!” – типична whataboutism реторика. Контрапункт: Да се изтъкне, че нашето решение зависи от нашия интерес, а не от чужди грешки. Всяка държава си има свой път и темпо; фактът, че съюзът не е съвършен, не означава, че не носи ползи. В случая – да, еврозоната има предизвикателства, но това не отменя плюсовете за България да бъде част от нея.

10. Хаштагове и популярни ключови думи: Пропагандните актьори умело използват алгоритмите на социалните мрежи, като окупират популярни хаштагове. Пускат съдържание с тагове като #еврозоната или #бъдещебезевро (например), и така всеки, който потърси информация по темата, попада основно на тяхната гледна точка. Целта е да изтласкат балансираните мнения от информационния поток. Когато проевро настроен потребител разглежда фийда си и вижда само негативизъм под даден хаштаг, у него подсъзнателно се оформя впечатление: “Всички са против. Това евро май наистина е страшно.”. Използването на SEO-трикове и хитри заглавия също спада тук – например сайтове, нарочно копиращи имената на известни медии или създаващи кликбайт заглавия, които хората да споделят, без да прочетат. Контрапункт: Да се насърчават хората да търсят информация извън най-шумните платформи. Разнообразието от източници и проверката на няколко места (напр. официални разяснения от БНБ или МФ, чуждестранен опит) може да разбие филтъра на едностранчивите хаштагове.

Технически средства за пропаганда

11. „Заливане“ на информационното пространство (Flooding): Това е стратегията на качеството чрез количество – пускаш огромно количество твърдения (дори да си противоречат), за да претовариш аудиторията. В случая с еврото, десетки сайтове и стотици профили бълват смесица от полуистини, слухове, опровержения на опровержения и т.н.. Човек, който се опитва да намери достоверна информация, бързо се изморява и обърква: “Нищо не е ясно, всички лъжат”. Така много хора се отказват въобще да търсят истината – изпадат в апатия или цинизъм. В тази мътна вода пропагандата постига целта си – да прокара своето емоционално внушение, докато фактите потъват в шума. Пример: През първата половина на 2025 г. из интернет се носеха едновременно твърдения, че “еврото ще донесе невиждана инфлация”, и че “всъщност инфлацията ни удря заради еврочакалнята още отсега”, и че “Инфлацията вече падна, но това е временно преди еврото пак да я вдигне” – взаимно изключващи се твърдения, които обаче се въртят паралелно. Публиката трудно може да следи и отделя кое е вярно. Контрапункт: Проактивна и разбираема официална комуникация по темата (повече за това – в препоръките) и активна дейност на проверители на факти, които да развенчават лъжите преди те да са станали вирусни.

12. Фалшиви профили и ботове: Споменахме ги по-горе – това са множество фалшиви дигитални “личности”, управлявани централизирано, които наводняват социалните мрежи с еднотипни послания. Те служат да симулират масова подкрепа, да „заглушават“ опонентите чрез нападателни коментари и да формират trending мнения изкуствено. В случая с евро-дебата, хиляди новорегистрирани профили без реална активност изведнъж започват да публикуват анти-евро мемета, да коментират под всяка новина в големите медии с лозунги срещу еврото и да докладват (report-ват) съдържание, което не им харесва, с цел то да бъде скрито или свалено. Обикновеният потребител, срещайки лавина от сходни коментари, може да повярва, че “всички мислят така”. Важно е да се отбележи – това не е реално гражданско мнение, а манипулация от едно малко ядро организатори с много аватари. Разкриването на такива мрежи става чрез анализ на профилите (често нови, със странни имена, без лични снимки, приятели само други фалшиви профили и повтарящи се текстове). Контрапункт: Разобличаването на ботове – чрез репортажи, технически анализ и дори действия на платформите за премахването им – помага. Когато знаем, че “тук спорим не с реални хора, а с ботове”, внушението за мнозинство се разваля. Потребителите трябва да бъдат насърчавани да гледат критично подозрителната активност онлайн.

13. “Фалшиви експерти”: В телевизионни студия, онлайн предавания и статии често започват да се появяват коментатори с гръмки титли, но съмнителна репутация. Тази техника внася “тежест” на пропагандните тези, обличайки ги в привидно научна форма. В контекста на еврото, видяхме как лица без сериозна икономическа квалификация се представят за “анализатори” или “професори” и вещаят апокалипсис при приемане на новата валута. Например някой си “проф. Иванов – д-р по икономика от неизвестна организация” обяснява по медии: “Еврото ще доведе до срив на икономиката, доказах го с изследване!”. Проверка на биографията му би показала, че няма признати публикации или опит – т.е. титлата е куха. Но част от публиката ще бъде впечатлена от званието и ще приеме казаното на доверие. Контрапункт: Прост съвет – проверявайте квалификацията на “експерта”. Истинските специалисти имат ясна публична биография, международно признание или академични трудове. Институциите и медиите могат да помагат, като не дават платформа на самозванци и оповестяват когато се появи такъв случай. Аудиторията пък следва да е нащрек към сензационни “научни” твърдения, идващи от неизвестни имена.

В таблицата по-долу обобщаваме някои от най-разпространените невярно твърдения (митове) от кампанията срещу еврото и противопоставяме на всяко накратко фактическата истина или експертно мнение.

Дезинформационен мит	Реалност / Опровержение
„Еврото ще утрои цените – хлябът от 2 лв. ще стане 3 €!“	Опитът на всички страни, въвели еврото, показва еднократно и слабо поскъпване с около 2-3%, а не инфлационен шок. Пример: продукт за 2 лв. става ~1.02 € (2 лв.) при конверсията, а спекула се следи строго.
„Ще ни вземат спестяванията чрез дигитално евро.“	Няма механизъм за отнемане на спестявания. Дигиталното евро (евентуална бъдеща електронна валута) е аналог на кеша, не средство за контрол. Твърдението за „конфискация“ е лъжа, целяща всяване на страх.
„Левът е последният символ на суверенитета – махнем ли го, губим държавата.“	България вече де факто ползва еврото чрез валутния борд (левът е фиксиран към него). Националният суверенитет се упражнява чрез участие в общите институции (например България ще има глас в ЕЦБ). Еврозоната не заличава държавността – 20 държави вече я съставляват като равноправни членове.
„Всички българи са против еврото!“	Общественото мнение е разделено, не едностранно. Проучванията варират, но значима част (поне 40–45%) подкрепя еврото или няма мнение. Шумното противопоставяне се дължи на активна пропагандна кампания и не отразява напълно тихото мнозинство.
„Евро? Първо да направим референдум!“	По договор България се е задължила да приеме еврото при влизането си в ЕС. Референдум по въпроса би бил противоконституционен, освен ако

Таблица 1: Разпространени митове срещу еврото и тяхното опровержение. 

Вижда се, че дезинформацията експлоатира страховете от инфлация и бедност, както и недоверието към институциите, за да внуши, че еврото е нещо опасно и чуждо. Проверимите факти обаче опровергават тези крайни твърдения.

Психологически аспекти: страх, несигурност, съмнение

Както се убедихме, почти всички техники по-горе целят емоционална манипулация. Страхът е най-силното оръжие – базова емоция, която блокира рационалната мисъл. Пропагандата създава апокалиптични сценарии: “ликвидиране на държавата”, “невиждана инфлация”, “обезценяване на пенсии”. Когато човек е уплашен, той е по-склонен да отхвърли промяната и да търси спасение в познатото (дори то да не е оптимално). Точно това е поведението, което анти-евро кампанията иска – обществото да се паникьоса и да се вкопчи в лева като спасителна сламка.

Несигурността и съмнението допълват страха. Ако хората не са сигурни кое е истина и кое лъжа, те започват да се колебаят и отлагат. В психологията е известен т.нар. effect of uncertainty avoidance – при несигурност често предпочитаме да не предприемаме действие. Така, колкото повече съмнения се посеят относно еврото (дали ще е добро или лошо), толкова по-вероятно е масово да се възприеме пасивната позиция “по-добре да не го бутаме това, че да не стане по-зле”.

Идентичност и гордост: Пропагандата умело засяга и чувството за национална гордост и идентичност. Левът е представен не просто като парична единица, а като последен стожер на суверенитета – “нашата светиня, която искат да ни отнемат”. Това придава морално измерение на въпроса – не е просто икономическо решение, а патриотичен дълг да браниш лева. Така хората биват мотивирани не от портфейла си, а от емоциите си на лоялност към Родината (които са благоразположени за експлоатация). В една подобна парадигма, привържениците на еврото лесно биват демонизирани като чуждопоклонници. Опасната последица е радикализация на езика и нагласите – темата се зарежда с толкова емоция, че конструктивен разговор почти не е възможен.

“Матрична” реалност: Ат. Кирчев образно описва, че мнозина наши сънародници вече живеят в “паралелна реалност, изпълнена със заговори и врагове”, където Западът е корумпиран, а Путин – спасителна алтернатива. Когато една фалшива реалност стане част от идентичността на хората, тя става непробиваема за факти. Това виждаме при най-крайните противници на еврото – никакви аргументи не ги разубеждават, защото за тях да приемат фактите би значело да предадат цялостния си светоглед.

Разбирането на тези психологически явления е ключово при планирането на противодействието на дезинформацията. Не става дума просто да предоставим верни данни – трябва да разградим страховете, да върнем доверието и да дадем на хората пространство за рационално осмисляне, без да се чувстват застрашени или унизени.

След като очертахме какво представлява проблемът, нека разгледаме как може да му се противодейства и какви стъпки се препоръчват на институциите и обществото.

Противодействие и препоръки за справяне с дезинформацията

Пропагандната кампания срещу еврото разкри болезнените слаби места на информационната ни среда. Борбата с дезинформацията изисква комплексен подход – законови мерки, институционален капацитет, образователни инициативи и гражданска бдителност. Ето някои основни посоки за противодействие, очертани от експерти:

• Изграждане на стратегически комуникации (STRATCOM): Специалистите препоръчват създаване на постоянно звено към Министерския съвет, отговорно за проактивна комуникация по важни национални въпроси. Превенцията е най-добрата защита – ако държавата информира навреме, открито и достъпно за еврозоната (и други спорни теми), пропагандата ще има много по-тесен коридор за маневри. В страни като Великобритания и Нидерландия такива системи вече съществуват и обхващат координация от премиера надолу по ведомствата. България може да почерпи от този опит.
• Активно опровергаване на неистини (fact-checking) и митове: Необходимо е разширяване на дейността на екипите за проверка на факти (като този на БНР) и тяхното популяризиране. Когато излезе поредната лъжлива новина (например, фалшив “цитат” или манипулирано видео), институциите и медиите трябва бързо и масово да реагират с опровержения. Министерството на отбраната вече създаде такава структура през 2024 г. и публикува кратки материали срещу дезинформацията. Но експертите отбелязват, че това не е достатъчно – трябва и проактивност, а не само реактивност. Идеалният подход е комбинация: правиш трудното разяснение на сложен въпрос предварително, а след това при нужда развенчаваш изникналите лъжи.
• Прилагане на законови и технически мерки срещу дезинформационните мрежи: Наличните инструменти трябва да се приложат ефективно. Например, европейският Акт за цифровите услуги (Digital Services Act) дава възможности за справяне с координирано неавтентично поведение онлайн. България подготвя изменения в Закона за електронните съобщения, с които да имплементира тези инструмент. Бившият министър Божидар Божанов посочва, че е добре да има дефиниция на “чуждестранна цифрова намеса” и аналитично звено, което да проследява мрежите. При наличие на доказателства, ДАНС и ГДБОП могат да блокират сайтове, участващи в злонамерени информационни операции. Такъв подход не бива да се бърка с цензура – става дума за защита срещу външна намеса, подобно на киберсигурността. Пример: във Франция специализирана служба е свалила 200 анонимни сайта, след като анализ доказал, че са управлявани от Кремъл. България може да си постави сходни цели.
• Санкции и спиране на източниците на дезинформация: Част от проблема у нас беше, че не се прилагаха ефективно санкциите срещу руски медии. Много български сайтове продължиха да превеждат материали от Sputnik, Russia Today и др., въпреки забраните. Необходим е по-строг контрол и санкции към тези, които умишлено разпространяват дезинформация от санкционирани източници. Експерти споделят, че три години след началото на войната все още няма механизъм у нас да се приложат тези санкции. Тук е ключова намесата на институциите – законодателна (ако е нужно) и изпълнителна, за да се прекъсне безнаказаното тиражиране на чужда пропаганда.
• Подобряване на медийната среда и саморегулация: България страда от липса на големи качествени независими медии. Това оставя информационен вакуум, който Facebook групите запълват. Решението в дългосрочен план е подкрепа за независимата журналистика и привличане на инвестиции в професионални медии. Освен това, утвърдените медии би трябвало да повишат стандартите си – да не допускат предоставяне на платформи на непроверени “експерти”, да отбелязват когато дадена информация е опровергана, и да обучават аудиторията си как да разпознава фалшивите новини. Етичните кодекси трябва да се спазват строго – напр. ако се разбере, че журналист умишлено е разпространил фалшиво видео или цифри (като примера с видеото от грешния протест), медията следва публично да се разграничи и коригира.
• Образование – дигитална и медийна грамотност: Може би най-фундаменталната инвестиция е в повишаване на критичното мислене на гражданите. Георги Ангелов от Sensika подчертава, че дефицитът на критично мислене улеснява проникването на пропагандните наративи. Нужно е въвеждане на медийна грамотност в училище още от началните класове. Учениците трябва да се учат да различават надеждни от подозрителни източници, да проверяват информация, да осъзнават как емоциите могат да ги заблудят. Инициативи като “Българска коалиция срещу дезинформацията” (създадена с подкрепата на ЕК през 2022 г.) са стъпка в правилната посока, обединявайки институции, НПО и експерти в съвместни усилия. Също така, обществени кампании – например видеоклипове, инфографики – биха могли да информират по достъпен начин широката публика за най-честите трикове. Повишаването на медийната и дигитална грамотност е ключова стъпка, както отбелязва и Икономическият и социален съвет
• Международно сътрудничество: Дезинформацията не признава граници, затова и отговорът следва да е координиран между съюзници. България работи съвместно с партньори от ЕС и НАТО, а също и със САЩ (например споменатия меморандум с Държавния департамент за обучение на администрацията). Присъединяването към инициативи като East StratCom Task Force (която поддържа сайта EU vs Disinfo) помага за своевременен обмен на информация за текущи пропагандни кампании. В региона, съседни страни като Румъния също се сблъскват с подобни проблеми – споделянето на опит и общи действия (напр. срещу вредно съдържание в TikTok, както е правил румънският регулатор) увеличават ефективността.
• Активно гражданско общество: В крайна сметка, индивидуалната бдителност на гражданите е решаваща. НПО и граждански активисти вече играят роля в противодействието (много от разкритията за дезинформация идват от разследващи журналисти и доброволци). Трябва да се насърчава култура, в която всеки от нас преди да натисне “Сподели” на сензационна новина, се запитва: Източникът надежден ли е? Дали това не звучи твърде скандално, за да е истина? Ако не сме сигурни – по-добре да не разпространяваме. Също, важно е да не се поддаваме на езика на омразата – и двете страни в спора следва да спорят по същество, без да се демонизират личностно. Само така може да се изгради продуктивен диалог.

Заключение

Битката срещу дезинформацията за еврото е част от по-широк сблъсък за информирания избор на обществото ни. От нея зависи не само дали ще приемем общата валута, а и дали ще успеем като демократично общество да взимаме решения на база на факти и рационални аргументи, а не под въздействието на страх и манипулации. В геополитически план, устойчивостта ни към пропаганда е пряко свързана с националната сигурност – както се убедихме, информационните атаки са предпочитан инструмент на противниците на евроатлантическата ориентация на България.

Добрата новина е, че проблемът е разпознаваем. С общи усилия на държавата, медиите и гражданите може да се ограничи влиянието на дезинформацията. Прозрачността, образованието, критичното мислене и дигиталните компетенции са най-добрият антидот. Истината, подкрепена с навременна комуникация, има силата да победи и най-шумната лъжа!

Литература

1. Кирчев, А. (2025). “Пропагандата срещу еврото – техники и механизми”. Вестник „Българска армия“ (armymedia.bg), 1 август 2025. [Дезинфо-радар анализ на често използваните техники срещу еврото.]
2. Кирчев, А. (2025). “Технология на пропагандата срещу еврото”. Вестник „Българска армия“ (armymedia.bg), 26 юли 2025. [Анализ на мащаба и емоционалните подходи на анти-евро кампанията.]
3. Anghelov, G. (2025). Интервю в предаването „В развитие“, Bloomberg TV Bulgaria, 20 юни 2025. [Ангелов (Sensika) коментира организираната мрежа от сайтове и разпространени анти-евро наративи.]
4. BNR Factcheck Team. (2025). “След протеста срещу еврото – вълна от дезинформация”. Българско национално радио, 4 юни 2025. [Пример за дезинформация: преувеличен брой протестиращи, използване на несвързано видео.]
5. Smith, J. (2025). “Bulgaria’s Euro Aspirations Face Growing Populism and Disinformation Challenges”. Hampton Global Business Review, 3 юни 2025. [Англоезичен обзор на разделението в общественото мнение и примери за фалшиви твърдения (конфискация на спестявания, дигитално евро като контрол).]
6. DISA Press Room. (2025). “Disinformation and Apprehension Precede Euro Adoption Decision in Bulgaria”. Disinformation.org, 3 юни 2025. [Анализ сходен с горното, подчертаващ популисткия отпор и ролята на президента за референдум.]
7. Gensing, P. (2023). “България е в плен на дезинформацията. Докога?”. Deutsche Welle, 6 април 2023. [Репортаж за ДВ/АРД: обсъжда влиянието на Facebook, бомбените заплахи, цитира Руслан Стефанов за 25% проруски новини в БТА.]
8. Lesenski, M. (2023). “Media Literacy Index 2023”. Open Society Institute – Sofia. [Индекс на медийна грамотност: България класирана най-ниско в ЕС, което я прави най-уязвима към дезинформация.]
9. Alexandrov, R. et al. (2025). “Борбата с дезинформацията – нужна е намеса на институциите”. Mediapool/Armymedia (PULSE project), 30 май 2025. [Разследване с международно участие: описва руските дезинфо усилия, цитира Ангелов (Sensika) и експерти като Й. Божилов и Б. Божанов за мерки.]
10. БНР Новини. (2024). “Българските власти ще засилят борбата с дезинформацията”. БНР, 27 ноември 2024. [Новина за създаване на работна група и меморандум със САЩ за борба с дезинформацията.]