„Анализ на глобалната конкуренция, с акцент върху примера на Армения в развитието на енергийната инфраструктура и стратегическите политики за напредък на изкуствения интелект в контекста на националната сигурност.
Изкуственият интелект (AI) се утвърждава като една от ключовите технологии на XXI век с потенциал да трансформира икономиката, обществото и сигурността на държавите (Russell & Norvig, 2021). Внедряването на AI в стратегически сектори като енергетика, киберсигурност и отбрана придобива все по-голямо значение за националната сигурност, като осигурява конкурентни предимства в защитата на критичната инфраструктура и в управлението на заплахи (Brundage et al., 2018). Енергийните проекти, предназначени за развитие на AI, се превръщат в основен фактор за гарантиране на технологичния суверенитет и устойчивото развитие на държавите. Особено показателен е примерът с войната между Русия и Украйна, където именно внедряването на изкуствен интелект в отбранителните системи, разузнаването и комуникациите позволява на Украйна да устои на натиска и да се адаптира по-ефективно към динамиката на съвременната война.
Именно на това бойно поле експериментират големите играчи като САЩ, Китай и Европейския съюз, който разгръщат интензивна технологична надпревара за доминиране в сферата на изкуствения интелект и производството на изчислителна мощност. САЩ залага на доминиращите технологични гиганти, докато Китай разчита на държавно финансиране и бързо разширяване на инфраструктурата за AI. ЕС, леко изостава, като набляга на стандартизация и се опитва да догони водещите страни с няколко Европейски проекта за развитие на собствени фабрики за изкуствен интелект.
Затова още с идването си на власт Доналд Тръмп обяви най-големият инфраструктурен проект за изкуствен интелект в историята – The Stargate Project. В него участват американските OpenAI, Oracle и японската SoftBank и OAE. Целта е да се инвестират 500 милиарда долара в изграждането на центрове за данни, енергийни мощности и други ресурси, необходими за напредъка на AI технологиите. През това време под натиска на Франция ЕС прие обща стратегия за развитие на изкуствен интелект, насочена към етични стандарти, сигурност и интеграция в индустрията. Програма „Цифрова Европа“ започна да финансира изграждането на високотехнологични центрове и фабрики за в ключови региони – Париж, Берлин, Амстердам, Мадрид, Милано и Прага.
Арменска фабрика за изкуствен интелект
В този контекст The European Correspondent съобщи, че NVIDIA инвестира 500 милиона долара за изграждане на фабрика за изкуствен интелект в малка страна, като Армения. Това е уникален в цял свят проект, който ще превърне излишната енергия на Армения в цифрови токени – нов вид износ за страната. Тя ще произвежда изчислителна мощност – горивото, което захранва глобалното обучение по изкуствен интелект. Някои експерти наричат токените „новият петрол“, защото те разделят думите на малки части и така помагат на AI да се справи с нови термини и ускоряват неговото обучение.
А усъвършенстваният интелект е един от най-ценните активи в света на утрешния ден.
По целия свят фабриките с изкуствен интелект започват да се появяват редом с традиционните центрове за данни. Докато първите само съхраняват и предават данни, то вторите дават изцяло нов продукт, който ще се използва за подобряване на нашите големи езикови модели (LLM) като ChatGPT. С нарастването на изкуствения интелект, технологичните гиганти се надпреварват кой ще произведе този нов вид интелигентност пръв. С нарастването на мощта на изкуствения интелект се увеличава и жаждата му за енергия. И точно тук Армения се откроява: тя произвежда повече енергия, отколкото потребява – излишък, който в момента се изнася за съседни Грузия и Иран. Арменската фабрика ще има мощност 100 мегавата или колкото са необходими за захранване на 100 000 домакинства.
Сравнителен анализ на енергийната система на България и Армения
Въпреки че капацитетът е значителен за мащаба на страната, той е по-малък от общия енергиен капацитет на България, която поддържа по-големи резерви и по-широка диверсификация на източниците. Според данни на Министерството на енергетиката, през 2024 г. инсталираната мощност на страната надвишава 12 GW, а годишното производство често надхвърля вътрешното потребление, което позволява износ на електроенергия към съседни държави. През 2023 г. България е изнесла над 8 TWh електроенергия, като според официалния статистически бюлетин енергийната система е работила със стабилен резерв и излишък през по-голямата част от годината. [ЕСО – Официална енергийна статистика] Докладите на Международната агенция по енергетика потвърждават, че България е сред водещите износители на електроенергия в региона, докато Армения тепърва преструктурира излишъка си за технологични цели. [IEA – Energy Profile Bulgaria][IEA – Energy Profile Armenia].
За една фабрика са необходими енергия, суровини в случая данни и работна ръка. Въпросът е защо след като България има и първото и последното в повече, NVIDIA дава данните си на Армения? Може би отговора се крие в действията на техните правителства.
Може би малко изключение от това е спечеления проект за 90 милиона евро от Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT), който в София Тех Парк следващата година ще изгражда фабрика за изкуствен интелект BRAIN++. За целта беше оптимизиран суперкомпютърът Discoverer++ с четири сървъра на NVIDIA, а по проекта ще се създадат системи за изкуствен интелект и център, който ще предлага услуги на правителствени, образователни и частни организации и компании. Българската фабрика ще бъде една от шестте избрани в рамките на Европейския съюз, заедно с тези в Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения, като всички заедно ще формират мрежа за иновации в AI.
BRAIN++ ще комбинира изчислителна мощност, данни и облачно базирана среда, насочена към таланти и експерти. Проектът ще подкрепя развитието на таланти в сферата на изкуствения интелект, стартиращи компании и малки и средни предприятия, ще стимулира изследвания в области като генеративни модели, роботика, езикови технологии, както и ще подпомага разработването на решения за ключови индустрии и сектори – от космически наблюдения до здравеопазване и логистика. Специално внимание ще бъде отделено на чат приложенията на българския език и създаването на етични и надеждни AI модели и инструменти за съответствие със стандартите на ЕС. Нашата държава е поела ангажимент за 50 % национално финансиране в следващите три години.
Докато в Армения министърът на високотехнологичната индустрия потвърди ангажимента на държавата да осигури необходимата мощност и да гарантира, че възможностите на центъра за данни ще се насочат към по-широката икономика. До сега Армения изнася предимно метали, а сега ще изнася и изчислителна мощност. Потенциално тя би могла да бъде продавана на технологични гиганти в САЩ, Япония и други страни. За тази цел арменското правителство непрекъснато и публично изразява подкрепата си за фабриката, докато българското правителство иска, но не прави нищо освен да декларира желания. България има реален потенциал да се превърне в ключов участник в този процес, като използва своите ресурси, човешки капитал и желание за иновации. Включването на страната в европейската технологична карта ще допринесе за икономическото развитие и засилване на националната сигурност.
Армения бързо се превръща в технологичен център, благодарение на добрата комбинация от благоприятни данъчни политики, набор от млади професионалисти и силното участие на арменската диаспора. Наскоро страната привлече и много международни технологични компании и професионалисти, включително голяма вълна от преместили се от Русия след нейното нахлуване в Украйна. Основателите на фабриката за изкуствен интелект вече са започнали разговори с арменски образователни институции за евентуално сътрудничество, като стартиращи компании и възможности за обучение. Те също така планират да инвестират в изследвания и роботика с водещи световни институции, за да насърчат следващото поколение новатори в Армения.
В заключение следва да се отбележи, че глобалната надпревара в областта на изкуствения интелект и цифровите токени налага не само стратегически инвестиции и международно сътрудничество, но и изграждане на устойчива инфраструктура, която да отговори на бъдещите предизвикателства. Европейският съюз, чрез своите програми и стандарти, укрепва позициите си в тази сфера — възможност, от която България има потенциала да се възползва. Не е достатъчно обаче да се разчита единствено на пожелателни планове и стратегии, останали на хартия. Необходима е целенасочена и последователна намеса от страна на правителството, която да засили публично-частното партньорство, да ускори енергийната реформа и да насочи сериозни инвестиции към образованието и научните изследвания. Само чрез съчетаване на енергийния капацитет с технологични иновации България може да привлече стратегически проекти и да се утвърди като регионален лидер в областта на изкуствения интелект и цифровите технологии.
Списък на използваната литература
- Brundage, M., Avin, S., Clark, J., et al. (2018). The Malicious Use of Artificial Intelligence: Forecasting, Prevention, and Mitigation. Future of Humanity Institute, University of Oxford.
- European Commission. (2021). Coordinated Plan on Artificial Intelligence 2021 Review. Luxembourg: Publications Office of the European Union.
- ЕСО. (2024). Официална енергийна статистика. София: Електроенергиен системен оператор.
- The European Correspondent. (2024). Armenia’s AI Factory: Turning Surplus Energy into Digital Tokens. [[URL]]
- World Bank. (2022). Armenia: Fostering Innovation and Technology Development. Washington, DC: World Bank Group.