Контрадезинформацията може да се определи като активна и реактивна форма на комуникация, насочена към коригиране на невярната информация, подчертаване на надеждната информация и изграждане на устойчивост срещу подвеждащи наративи. Това противодействие на дезинформацията се случва на две нива.
- Първо ниво се случва в общностите, организациите и институциите, които активно разпознават фалшивите новини, като проверяват информацията и източниците. Затова в тях периодично трябва да се споделят практически съвети за това как самите потребители могат да открият дезинформация и по този начин да ги превърнат в факт чекъри.
- Второ ниво са самите потребители, които следва да са бдителни и наясно с дезинформацията, потребителите могат пасивно да противодействат на нейното разпространение, като просто не вярват в нея и не я разпространяват. Отделните потребители следва да бъдат научени да разпространяват само точни и надеждни новини за текущи събития.
Дезинформацията по същество е невярна информация, която е умишлено създадена и разпространена с намерението да заблуди или подведе. Характеризира се с умишлено разпространение на съзнателно невярна информация или манипулиране на съществуваща информация за създаване на погрешно впечатление. Често дезинформацията се разпространява специално, за да причини вреда, да посее объркване, да предизвика конфликт или да повлияе по някакъв начин на общественото мнение или поведение. Има много примери за дезинформация и често етническите вълнения се предшестват от невярна информация за насилие от други етнически групи.
Най-добрият начин за контрадезинформация е да се разкрие лъжата или да се проверят фактите.
Това става чрез сътрудничество между държавните органи, частните компании, социалните медии, при които журналисти или официални органи определят, че информацията, която се споделя, е невярна или подвеждаща, а социалните мрежи впоследствие отбелязват тази информация. Проверката на фактите работи в смисъл, че намалява вярата във невярна информация, въпреки че често ефектът е малък и ефимерен. Освен това практическият проблем е, че в света има толкова много потенциална дезинформация, че е физически невъзможно да се провери. В същото време изследванията показват, че заплахата от проверка на фактите от страна на медиите играе важна роля за възпиране на политиците.
Тази дейност обаче изисква значителни финансови, технически и човешки ресурси и затова следва да се разшири способността на онлайн аудиторията да я разпознава, т.е. да я развенчае предварително.
Един от методите за това е т.н. побутване на потребителите. То се базира на това, че самите хора се интересуват от истината от това да вярват и споделят само истинските новини. Затова побутването е просто напомняне за това желание в момента, когато потребителят сърфира в социалните медии, например с изскачащи въпроси дали вярват, че новината е вярна или че е важно да споделят само проверена информация.
Друг метод работещ при по-младите потребители е развитието на умения за разпознаване на дезинформация чрез игри. Има много примери за такива игри.
Последната, но най-важна мярка е подобряване на дигиталната медийна грамотност на потребителите с различни обучителни кампании и предоставяне на по-ясни съвети как да разпознаят фалшивите новини онлайн, което по същество превръщат потребителя в проверител на факти.
- Бъдете критични към заглавията. Не вярвайте на шокиращи заглавия написани с главни букви и с удивителни знаци.
- Разгледайте внимателно URL адреса. Фалшив или подобен URL адрес може да е знак за фалшиви новини.
- Вижте кой е източника. Уверете се, че историята е написана от източник, на когото имате доверие и има репутация на автентичност.
- Обърнете внимание на необичайното форматиране. Фалшивите сайтове често са със странно оформление и с правописни грешки.
- Погледнете снимките. Фалшивите новини често съдържат редактирани изображения или видеоклипове.
- Проверете датите. Фалшивите новини често дават странна последователност или променени дати на събитията.
- Проверете доказателствата. Проверете източниците на автора, за да се уверите, че са точни. Липсата на доказателства или доверието в неназовани експерти може да означава фалшиви новини.
Кампаниите за дигитална медийна грамотност изглежда работят отчасти, защото се оказва, че хората се нуждаят от определено ниво на вече съществуваща предварително дигитална грамотност.
Методи за контрадезинформация:
- Усилване – При този подход определено съдържание се разпространява по-широко, вместо да бъде премахнато. Усилването може да се използва както за разпространение на вредна информация, така и за популяризиране на важни истини с образователна цел, като премества темата от малки към по-големи форуми.
- Съпричастие – Този метод включва разбиране и спокойна комуникация с хора, които споделят невярна информация. Вместо да се караме или засрамваме, обясняваме истината по уважителен и мил начин, което увеличава вероятността отсрещната страна да ни изслуша и да промени мнението си.
- Образование – Тук вместо директно противопоставяне на омразни или вредни изказвания, се предоставя нова, коректна информация на говорещия или аудиторията, без да се прибягва до засрамване. Целта е да се повиши информираността и критичното мислене.
- Хумор – Използването на хумор привлича вниманието и може да смекчи напрежението, особено когато се отговаря на лични атаки онлайн. Така се постига по-лека и достъпна комуникация.
- Засрамване – Онлайн срамът се използва за наказване на нарушители на групови норми чрез подчертаване на тяхното поведение в публични форуми. Това действа като предупреждение за другите, макар и с риск да бъде крайно.
При разработването на мерки за борба с дезинформацията е важно да се вземат предвид следните аспекти:
- Много интервенции стимулират общ скептицизъм, което може да доведе до недоверие и към вярна информация. Затова е важно да се насърчава интелектуално смирение чрез показване на когнитивни грешки.
- Някои стратегии целят спиране на разпространението на дезинформация, докато други развиват умения за разпознаване на истината. Трябва да се наблегне на когнитивната съпротива и обучение.
- Ефективните мерки трябва да бъдат лесни за прилагане от много хора и да позволяват многократно използване. Най-добри резултати се постигат чрез комбиниране на специализирани обучения и редовни напомняния онлайн.
- Четвърто, дезинформацията може да бъде открита, защото често има определени признаци. С подобряването на изкуствения интелект е вероятно дезинформацията да стане по-трудна за откриване, тъй като информацията може по-точно да имитира вярна информация (като много реалистични видеоклипове, създадени от изкуствен интелект). За това обаче трябва да има доверие в медиите.
Препоръчани инструменти за борба с дезинформацията
- Инструментариум за противодействие на дезинформацията RESIST 2 – инструмент подпомагащ правителствата ефективно да намалят въздействието на дезинформацията чрез стратегически комуникации.
- Инструментариумът за противодействие на дезинформацията на Европейският съюз.
- Инструмент за разпознаване на фалшивите новини с алгоритъм от 7 стъпки.
