Още от древни времена хората са забелязали, че информацията е ценен ресурс от първостепенна ценност и осигуряването на нейната защита е първостепенна задача на силовите ведомства във всяка държава. Колкото по-ценен е един актив, толкова по-желан е за притежание. Това поставя проблема за защитата му от посегателства, модифициране и кражба. Споявата на информационните технологии се появяват и информационните активи, които с времето стават най-цения актив на всяка организация, понякога по-ценни дори от парите.
Кратка история на киберпрестъпността
Киберпространството възникна, като понятие през 70-те години и представлява обобщен израз на изградената от съвременното общество информационна инфраструктура на глобалната Мрежа, включваща социалните аспекти на взаимодействие в интернет. Терминът “кибер” най-често се използва при автоматични системи, които имат обратна връзка. Също така, терминът все по-често се свързва и с всичко имащо отношение към компютърната техника. Необходимо е да се отчете и факта, че информационните технологии имат за своя база не само компютърната техника, а и устройства с различни по своята същност функции (смарттелефони, телевизори, автомобилни компютри и др.). От гледна точка на сигурността на информацията, терминът „кибер” се разглежда в контекста на информационни масиви и потоци и следователно по-точно и ясно е да се дефинират термини, започващи с „кибер”, т.е. киберпространство, киберсигурност, кибератаки и др
Заедно с него се ражда и понятието киберпрестъпност, провокирани от появата на злоупотреби, свързани с използването на информационни технологии. Появяват се първите случаи на хакерство, компютърни вируси, компютърни измами, софтуерно пиратство и др. По отношение на много от тези прояви традиционното законодателство се оказва неприложимо, което принуждава много държави да приемат нови разпоредби, инкриминиращи различни видове компютърни престъпления, преди всичко в сферата на икономическите отношения. През 90-те години на ХХ век компютърните престъпления надхвърлят границите на икономическата престъпност и започват да засягат все по-широк кръг обществени отношения в сферата на държавното управление, административните услуги, здравеопазването, транспорта и др.
Информационните технологии се превръщат в средство за осъществяване на престъпна дейност от организирани групи и в сериозен фактор от гледна точка на националната и международната сигурност.
Всичко това води до непрекъснат стремеж на държавите към усъвършенстване на правната уредба на компютърните престъпления и дава нов тласък в развитието на международното сътрудничество в тази област. Приемат се множество нови разпоредби в националното законодателство на отделните страни и стартират редица международни инициативи, насочени към уеднаквяване на вътрешната уредба и създаването на механизми за ефективно международно сътрудничество в борбата с компютърната престъпност.
Високотехнологичните престъпления за първи път са определени в законодателството на Британската общност в рамките на Наказателно-процесуален кодекс от 1995 г. и включват:
- компютърни прониквания (например, злонамерени хакерски атаки) е неоторизиран достъп на компютър или мрежа от компютри;
- неоторизирана промяна на данните, включително унищожаване на данни;
- отказ от услуги (DoS) атаки- съзнателното прекъсване или увреждане на услуга или комуникация
- разпределен отказ на услуги (DDoS) атаки с използване на ботнет.
- създаването и разпространението на зловреден софтуер (например, вируси, червеи, троянски коне).
Днес Интернет създава нови предизвикателства към правоприлагането в борбата срещу нарастващата заплаха от компютърни престъпления, включващи кражба на самоличност, хакване на компютър, кражба на високотехнологични компютърни компоненти, фалшив софтуер, кражба на търговски тайни, измами при интернет търговия и експлоатацията на деца в интернет.
Киберпрестъпността в Интернет, предполага незаконна дейност, произтичаща от използването на един или повече интернет – компоненти, като например уеб-сайтове, форуми или електронна поща. Концепцията за престъпленията в кибернетичното пространство също така включва и широк спектър на действия от недоставени продукти или отказ за предоставяне на услуги, неоторизирано проникване в компютърните системи, до нарушения на интелектуалната собственост, икономически шпионаж (кражба на търговски тайни), изнудване, пране на пари в международен мащаб, кражба на идентичност и други. С увеличаването на Интернет потребителите нараства и възможността за извършване на кибер-престъпления, не само хакерство и създаване на вируси, а и кибер-преследване, онлайн-тормоз, враждебни съобщения, порнография, заплахи на деца, кражба на лични данни, потребителски измами, продажба на незаконни стоки и др.
Най-популярните компютърни престъпления в България са свързани с кражбата на самоличност и кражбата на данни, които в най-честите случаи се използват с цел лична облага, кражби на банкова информация, сексуалната злоупотреба с деца, престъпление срещу интелектуалната собственост, софтуерно пиратство, престъпленията срещу индустриалната собственост, и срещу търговската марка.
Каталог на киберпрестъпленията
1. „Компютърно посегателство” е термин за изменение, изтриване или заличаване на компютърни информационни данни с използване на електроизчислителни машини.
2. „Непозволен достъп до компютър”, представлява проникването в една компютърна система, без извършителят да има такова право.
3. „Компютърна измама” са онези случаи на манипулация чрез ЕИМ, при които не е налице действителна (обикновена) измама, чийто адресат е винаги и само човек. При нея деецът успява да изиграе, например, банкова ЕИМ, като я „подвежда”, тя да запише на негова сметка някакво чуждо вземане – някаква постъпила за друго лице парична сума.
4. „Компютърен шпионаж” е налице, когато се узнава (извлича) противоправно каквато и да е информация от изчислителните ресурси на проотивникова компания. Доста често е основно средство за индустриалния шпионаж.
5. „Компютърният саботаж” е налице, когато се заличава (изтрива) информация в ЕИМ или тя бива незаконосъобразно променена, без обаче да се стига до действителна или компютърна измама. При така очертания „компютърен саботаж” и в частност променяната информация е пак най-често средство за измамливо въздействие върху човек или автомат.
6. „Кибертероризъм”- Незаконна употреба или заплаха за употреба на сила или насилие в интернет пространството, уебсайтове, социални мрежи, форуми и електронна поща срещу лица или имущество в опит да се принудят или заставят държавни правителства или общности за постигане на политически, религиозни и идеологически цели.
7. „Киберинфраструктурата”- представлява съвкупност от хора, процеси (в това число и управляващи) и системи съставляващи киберпространството;
8. „Кибер-услуги” са различни видове обмен на данни в киберпространството за директна или косвена употреба от хората;
9. „Критично киберпространство” са кибер инфраструктура и кибер услуги, които са жизнено важни за запазването на обществената сигурност, икономическата стабилност, националната сигурност и международната стабилност.
10. „Критична киберинфраструктура” е тази кибер инфраструктура, която е съществена за осигуряване на жизнено важните услуги за поддържане на обществената сигурност, икономическата стабилност, националната сигурност и международната стабилност, както и на работоспособността и възстановяването на критичното киберпространство. Едно от най-често срещаните престъпления е прекъсване на компщтърните мрежи.
11. „Киберпрестъпление” се нарича използването на киберпространството за криминални цели, определени в националното или международното законодателство;
12. „Кибертероризъм” се нарича използването на кибе-пространството за терористични цели, определени в националното или международното законодателство;
13. „Киберконфликт” е напрегната ситуация между държави или организирани групи, в която враждебни кибер атаки провокират ответни действия;
14. „Кибервойна” обхваща в себе си, както военните аспекти на войната, така и елементи, обхващащи критичната инфраструктура, медии, свободата на личността и др. Много често кибервойната се възприема като елемент на информационната война и в частност на електронната война, но това е допустимо при условие, че такъв тип войни се провеждат.
15. „Кибератака” – действията, водещи до постигане на предварително дефинираните цели чрез използване на кибер-елементи (информационни, технически и хора);
16. „Кибероръжие” – средството, чрез което се провежда кибератаката;
17. „Киберизмама” – Спууфинг (пародия, измама), пиратство.
18. „Киберкражба” – посегателство върху лични данни, кодове за достъп, авторско право, класифицирана информация.
19. „Дезинформация” – Хакерска атака, Вирус, Спам, Злонамерена информация.
20. Софтуерно пиратство – създаване на фалшив софтуер, който се продава на много по-ниска цена.
21. Детска порнография, Mail Bombings, Парола Sniffers, Спуфинг, фишинг, измама с кредитни карти и още много други.
Литература:
- Бояджиева, Ю., Престъпност по Интернет – криминологични аспекти, Юридически свят, кн. 1, 2002 г.
- Явор Колев, Интервю за БГНЕС, 2012 г.
Лични данни
Бъдете предпазливи към сайтове или имейли, които искат повече информация, от която би трябвало да се нуждаят, като например
- Номера на банкови сметки
- Номер на социалната осигуровка
- Моминско име на майката
- Закачване на номера
Пароли
- Защита на паролите ви – Не ги съхранявайте във файл с име „Пароли“
- Не го прави прекалено лесно – го смесват с символи и числа
- Една и съща парола за различни акаунти – имат отделна парола за всеки акаунт
- Сменяйте паролата поне два пъти годишно
- Банкомати – внимавайте за „рамото сърфисти“ особено тези, които говорят по мобилен телефон. Новите могат да записват номера на вашата карта и кода на въвеждане.
Покупки в интернет
- Разберете условията, условията и разходите, свързани с продажбата.
- Прочетете правилата за сигурност на компанията.
- Браузър – Уверете се, че използвате защитен браузър с възможност за шифроване.
- Актуализиран – Актуализирайте браузъра си, не само ще чете най-новите сайтове, но и разполага с най-новите корекции за сигурност. Проверете за актуализации на защитата.
- Покупка – уверете се, че това е защитен сайт. Потърсете ключалката в долната част на браузъра или уеб страницата е https.
- Разберете какво право прибягвате, ако се сблъскате с проблеми с покупката.
- Отпечатайте или запишете запис на транзакцията.
Други съвети за предпазване
Поддържайте текущата защита от вируси на компютъра си.
Поддържайте вашата актуализация на операционната система Windows.
Правете бизнес с компании, на които познавате, и се доверявате. Уверете се, че знаете коя е компанията и къде се намира. Бизнесите, които работят в киберпространството, могат да бъдат в друга част на страната или в друга част на света. Fancy сайт не означава, че компанията е легитимна. Решаването на проблеми с компании, които не са запознати, може да бъде по-сложно при сделките на дълги разстояния или презгранични сделки.
Разгледайте внимателно информацията за продуктите или услугите, които компанията предлага, и поискайте повече информация, ако е необходимо. Легитимна компания ще се радва да му предостави измамник няма да го направи. Бъдете сигурни, че знаете какво се продава, общата цена, датата на доставка, политиката за връщане и анулиране, както и условията на всяка гаранция. Федералното правило за поръчка по телефон и поща, което също обхваща поръчки по компютър, изисква стоките или услугите да бъдат доставени до обещаното време или, ако не е посочено такова, в срок от тридесет дни. Разпечатайте информацията, така че да имате документация, ако ви е необходима.
Виж резултатите на компанията. Попитайте вашата щатска или местна агенция за защита на потребителите дали компанията трябва да бъде лицензирана или регистрирана и с кого, и проверете дали е. Можете също така да попитате потребителските агенции и Бюрото за по-добър бизнес във вашия район относно досието на жалбата на компанията. Но имайте предвид обаче, че измамните компании могат да се появяват и изчезват бързо, особено в киберпространството, така че липсата на досие за оплаквания не е гаранция, че една компания е легитимна.
Бъдете внимателни, към кого да дадете вашата финансова или друга лична информация. Не предоставяйте номера на банкови сметки, номера на кредитни карти, номер на социална осигуровка или друга лична информация, освен ако не знаете, че компанията е легитимна и информацията е необходима за транзакцията. Дори и с частична информация, измамниците могат да правят неупълномощени такси, да удържат пари от сметката ви и да ви се представи за да получите кредит на ваше име.
Отделете време да решите. Въпреки че може да има времеви ограничения за специални оферти, тактиката на високо налягане за продажба често са опасни признаци на измама.
Имайте предвид, че има разлики между частни продажби и продажби от бизнес. Всички видове стоки и услуги се продават или търгуват от физически лица чрез нежелани електронни съобщения, съобщения за дискусионни групи, дискусии в чата, уеб търгове и онлайн класифицирани реклами. Въпреки че повечето хора са честни, вашите законни права срещу продавача може да не са същите като при бизнеса и може да имате затруднения да подадете жалба, ако стоката е представяна погрешно, дефектна или никога не е доставена.
Може да е по-добре да плащате с кредитна карта, отколкото с чек, пари в брой или паричен, стига да знаете с кого правите бизнес. Когато използвате кредитната си карта за покупка и има проблем, имате право да уведомите издателя на картата, че оспорвате таксата и не е нужно да я плащате, докато се разследва вашия спор. По-лесно е да разрешите проблем, ако вече не сте платили. Освен това, освен ако не купувате чрез защитен сайт (за предпочитане чрез новата Технология за защитено шифроване), може да е по-безопасно да предоставите вашата платежна информация по телефона или по пощата, а не по интернет.
Не съдете надеждността по това колко хубав или наперен може да изглежда даден уебсайт. Всеки може да създава, регистрира и популяризира уебсайт, който е сравнително лесен и евтин. Не може да се предположи, че някой го е протекло и го одобрил.
Знайте, че хората в киберпространството може да не винаги са това, което изглеждат. Някой, който споделя „приятелски“ съвет за паричен режим или голяма сделка в чат стая или на табло за съобщения може да има скрит мотив: да правят пари. И понякога тези приятелски настроени хора се оказват измамници!
Докладвайте „спам“, както се нарича непоискана електронна поща, на вашия онлайн доставчик или доставчик на интернет услуги.
Не изтегляйте програми, за да виждате снимки, да чувате музика или да получавате други функции от уеб сайтове, с които не сте запознати. Можете несъзнателно да изтеглите вирус, който изтрива файловете на компютъра ви или дори отвлича вашата интернет услуга, като ви свързва отново към мрежата чрез международен телефонен номер, което води до огро