Киберпрестъпленията в световен мащаб са цели 34 % от всички престъпления, което говори за тяхната важност за съвременната цивилизация. В България по данни на ICN са малко по-малко, около 24 % от престъпленията през 2016 г. От юридическа гледна точка може да се направи разлика между компютърни престъпления в строгия смисъл на думата и традиционни престъпления, извършвани с помощта на компютърна технология.
Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство разделя престъпленията на няколко категории:
- правонарушения, свързани с тайната, неприкосновеността и осигуряването на достъп до данните и системите: незаконен достъп, незаконно прихващане, посегателство срещу неприкосновеността на данни, посегателство срещу неприкосновеността на системата, злоупотреба с устройства;
- компютърни престъпления – компютърна фалшификация и измама;
- правонарушения, свързани със съдържанието: производството, разпространението и притежаването на детската порнография;
- правонарушения, свързани с авторските и сродните им права: масово разпространение в големи мащаби на незаконни копия от произведения, закриляни от авторското право.
Развитието на информационните технологии и Интернет са основна предпоставка за извършването на съвременните компютърни престъпления. Едно обяснение е, че в тази битка противникът не е свързан с ничия национална територия и той няма лице или идентичност.
Днес след влизане на регламента за защита на личните данни GDRP, съвсем скоро вероятно ще възникне и проблемът с това дали „публикуването” в Интернет на даден материал може да се преследва като обида и клевета по начина, по който това се прави в печатните медии. Факт е, че компютърната престъпност тепърва ще става много опасна. Не може безнаказано да се крадат пари от дебитни и кредитни карти. Също трябва да бъде преследвано всяко проникване в лични данни или в системи на националната сигурност. Няма спор, че никой не трябва да си позволява да плаши, да обижда или клевети в глобалната мрежа. Да не говорим за хората, които проповядват расизъм, кибертероризъм, разпространяват детска порнография, призовават към самоубийствени атентати и т.н.
Регулация и контрол в киберпространството
Регулацията на Интернет от страна на държавите и международната общност като цяло става все по-необходима, но тя не трябва да става за сметка на пълното ограничаване правата и свободите на виртуалните хора. Контролът трябва да е подчинен на законови норми, защото в противен случай би довел до еднолично управление и цензура в киберпространството.
Като цяло могат да се обособят три различни места, от които зависи регулацията на Мрежата.
- На първо място, и най-многобройни като численост, са потребителите. Те са тези, които формират представата и същността на виртуалното пространство с неговите безкрайни възможности за размяна на информация, забавление, общуване, търговия. Потребителите са малките елементи, които изграждат монолитността на Интернет, тяхното заличаване би довело до разпадането на цялата структура. Предполагаемо е, че те трябва да имат най-голям контрол върху нея. Това обаче не винаги е така.
- В настоящето развитие на глобалната мрежа много по-съществено е влиянието на втората група – провайдърите. През тези интернет доставчици преминава цялата информация и те имат най-голям поглед, както върху общата рамка на Мрежата, така и спрямо отделните детайли от характера на комуникацията между потребителите. Поради възможностите им да разполагат с по-задълбочени материали, да прихващат и филтрират неблагонадеждната информация, върху тях е съсредоточен най-силният натиск от страна на държавите.
- Държавата е третото най-силно ниво, което може и трябва да играе главна роля, чрез правна, организационна и поведенческа намеса в регулация на националното интернет пространство. То е част от националните граници за владение на държавата, заедно със сухоземната, морската и въздушната граница за защита на националния суверенитет.
Определенията на понятието „компютърно престъпление” налагат извода, че то трябва да се разбира широко – обхващащо всички видове злоупотреби с компютри, престъпно засягане на компютърната сигурност или данни. Компютърното престъпление може да е както традиционно престъпление – нарушаване на авторското право, кражба или измама, така и уникално за света на компютърните технологии престъпно деяние.
Компютърното престъпление е общественоопасно и противоправно деяние, което:
- осъществява се в специфична среда (компютърните системи или мрежи, електронни бази данни или Интернет);
- използва специален начин (проникване в компютърна система или мрежа, прихващане на съобщения и др. );
- използва специално средство (компютър, компютърна програма, компютърен вирус, спам – непоискани електронни търговски съобщения, електронна поща или Интернет).
Предмет на посегателство са защитените от правото обекти – компютърни данни, бази данни, софтуер, информация в електронна форма.
Целта, която се преследва, е извличането на незаконна облага или причиняване на вреди или затруднения на дадено лице.
Последицата от престъпления могат да засегнат целия спектър от обществени отношения – както отделни, така и цели групи от тях. Действието по място на компютърните престъпления не може да се ограничи с територията на определена държава, тъй като националните граници не важат за тях и много често престъпните последици се проявяват в повече от една държава, която може да е различна от държавата на започването или извършването на престъплението. Те могат да създават както опасност от увреждане, така и да нанасят вреди на значителна стойност на частни или публичноправни субекти.
От казаното дотук следва, че в понятието за компютърно престъпление се включват, от една страна, особени форми на познатите ни престъпления – кражба, измама, шпионаж, саботаж, разпространение, изменение, унищожаване или неразрешен достъп до информация, извършени посредством използването на компютър, компютърна мрежа, компютърна технология или Интернет (компютърни престъпления в широк смисъл на думата), а от друга страна – нови, нерегламентирани преди престъпни деяния – хакерство, разпространение на компютърни вируси или спам, злоупотреби с електронен подпис (компютърни престъпления в тесен смисъл).
По същността си всички те са неразривно свързани с компютърните системи, компютърните технологии или Интернет, но компютърните престъпления в тесен смисъл нямат аналог сред познатите ни традиционни престъпления.
В България първите компютърни престъпления се появяват сравнително късно, причина за което е слабото развитие и ограниченото приложно поле на информационните технологии в периода преди промените от 1989 г. В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век компютърната инфраструктура започва да навлиза масово в много сфери на обществения живот в страната, което закономерно довежда и до появата и постепенното разрастване на компютърната престъпност. Първото регистрирано компютърно престъпление в България е крупно длъжностно присвояване, извършено от касиерка в “Балкантурист – София” през периода 1982 – 1983 г.
Методи, които се използват за кражба са в широк спектър и зависят главно от съхранението и използването на данните. Най-разпространени са атаките DDoS (Distributed Denial of Service), след тях са Web application атаките, е-майл фишинг и атакуване на слаби пароли. Общо взето могат да преследват следните възможни цели: потребител, приложения, мрежови услуги и операционни системи и могат да бъдат групирани в следните направления:
- Sniffer – прихващане на данни през компютърната мрежа;
- Spoofing – представяне за друг, измама, зарибяване, според отдел „Киберпрестъпност“ на ГДБОП фалшивите бизнес имейлите и т.н. „финансови мулита“ имат най-голямо разспространение в България;
- Криптовируси и Malware –приложения, създадени за да проникват, крадат и рушат личните данни на потребителя – вирусите, шпионският софтуер, троянските коне и т. н. Според „Киберпрестъпност“ криптовирусите са в топ 3 на най-използваните престъпления у нас ;
- Spyware –софтуер, инсталиран без знанието на потребителя;
- Exploit – софтуерен код или поредица от команди, които се възползват от грешка или специфични уязвимости;
- Авторутери – програма, сканираща цялата мрежа за наличие на уязвимости;
- Заплахи на мрежовите ресурси – неоторизиран достъп, подправяне на самоличността, отказ на обслужване;
- Социален инженеринг – вътрешен достъп до данните;
Фигурата е от проучване на ICN.Bg в което се твърди, че най-засегнати от киберпрестъпления в Българското Интернет пространството са сайтовете за уеб услуги и новинарските информационни уебсайтове. Все пак в световен мащаб киберпрестъпленията успяват да нанесат значителни финансови загуби, като се прогнозира през 2020 г. те да достигнат 6 трилиона долара.
Биткойни и други криптовалути