Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с ценна информация за организация, общество и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на притежателя на информацията.
В условията на нормална пазарна икономика естествено нараства значението на конкуренцията като двигател на икономическия прогрес. Доколкото тя е свързана с конкретни интереси, паралелно нараства и стремежът да се узнаят стратегията и слабите места на конкурента, т.е. на “икономическия противник”. Фактът, че това рядко може да се постигне по нормалния пазарен път, пък поражда необходимостта от използването на други средства за проникване в секретите на конкурентните фирми. Последното обикновено се определя като “икономически шпионаж”.
След края на студената война приоритетът във външното разузнаване окончателно се поставя върху промишления шпионаж.
Естествено е, че за да оцелеят фирмите трябва да разполагат със сведения за стратегията и технологичните тайни на конкурентите. За тази цел се използват всякакви средства – подкупване на специалисти, изнудване, шантаж, убийства и т.н. Именно икономическият шпионаж стои днес в основата на модерния технологичен трансфер, особено за онези страни, които нямат кадровия потенциал и финансовите възможности на развитите държави. И след като не могат да стигнат върха на т.нар. съвременен научно-технически прогрес за да поддържат конкурентноспособна икономика, спасително средство за тях нерядко се оказва именно незаконния “интелектуален трансфер”, т.е. икономическият шпионаж.
Термина „промишлен шпионаж” за първи път е формулиран в началото на 60-те години на семинара по методите за събиране на информация за ръководния състав, организиран от фирмата Маnadgемеnt Invеstigаtion Sеrviсеs. Процеса на търсене на чужди тайни датира още от древността – тайната на коприната, барута, стоманата и т.н. са само част от дългия списък на промишления шпионаж. През 70-те години на миналия век Рокфелер, използвайки класическите методи на шпионажа, изпреварил своите конкуренти в борбата за американския нефт.
Клиент в традиционния шпионаж е държавата, в промишления е конкурента.
Известно е, че на промишления шпионаж може да се противодейства, само ако важната информация и хората имащи достъп до нея са защитени от посегателства. Най-опасният противник е пълноправния член на колектива.
Поради това, органа за сигурност трябва систематически да контролира персонала, своевременно да се откриват слабите места и отклоненията от нормалното поведение и разходи. В условия на висок риск от възможността фирмата да стане обект на интерес от страна на промишления шпионаж е изключително важно ръководството да осъществи программа за обучение на персонала, които трябва добре да разбират надвисналата опасност и евентуалните последици.
Най-актуалното в момента кибер-престъпление, са хакерските атаки с цел промишлен шпионаж. Традиционно те се реализират със съдействието на вътрешни лица от фирмите или ведомствата. Другият често срещан сценарий за реализацията им, почива на немарливост и небрежност на служителите. Не са малко случаите, когато подобни атаки спрямо ведомства се осланят именно на немарливостта на служителите.
Източници:
Списанието International Security Revier, 2011 г.
Явор Колев, cybercrime_section.bd