DDoS атаките са хакерски атаки, които могат да блокират работата на даден сървър, като създават огромен брой изкуствени заявки за предоставяните в него услуги. Акронимът DDoS идва от английското Distributed Denial of Service (разпространена атака за отказ или блокиране на услуга). Макар че има и вариант не всички спирания на онлайн услугите да са следствие от злонамерени действия. Възможно е да се получи вариант за тотален отказ на онлайн услугата или атаката да включва подобен отказ, но да има крайна цел с друг ефект.
Атаката с отказ на услуга DoS е различна по цел, форма и ефект спрямо повечето атаки срещани в мрежата и компютрите. Болшинството атакуващи включени в киберпрестъплението търсят начин да проникнат в системата, да извлекат нейните тайни или да подлъжат някого да им предостави услуги, които те не би трябвало да имат достъп да използват иначе.
Атакуващите обикновено се опитват да крадат номера на кредитни карти или да се сдобият с конфиденциална информация, да придобият достъп до машини, за да инсталират свой софтуер или да запишат собствена информация, да обезобразят Web страници или изменят важно съдържание на машината на жертвата. Често компрометираните машини са оценени от нападащия като ресурси, които могат да са насочени към каквато и да е цел, обикновено считана за важна от тях.
В DDoS атаките, да проникнеш в голям брой компютри и да спечелиш злонамерено управление над тях е само първата стъпка. Тогава атакуващия се придвижва към DoS атакуване на самия себе си, което има различна цел – да предотврати предлагането на услуги към легитимните потребители от страна на машината жертва или мрежи.
Не са откраднати данни, не е изменено нищо върху машината на жертвата и не е направен никакъв неразрешен достъп. Жертвата просто спира предлагането на услуги към нормалните потребители, тъй като е прекалено заета с овладяването на трафика на атаката. Докато без никакъв неправомерен достъп до жертвата на DDoS наводняването се среща, голям брой други устройства са били подготвени и контролирани от атакуващия, който ги използва като оръжие за атака.
В повечето случай това е неразрешен достъп, чрез легален начин. Докато има ефект на отказ-на-услуга върху жертвата може да звучи относителна, особено когато някой си помисли, че това обикновено продължава само докато атаката е активна, за много потребители на мрежата това може да бъде опустошаващо.
Ползването на Интернет услугите е станало важна част от нашето ежедневие. Интернет все повече се използва в ръководството на бизнеса и дори за осигуряването на някои критични услуги.
Примери за резултати от ефекта „Отказ от услуги”
Страници, които предлагат услуги на потребителите посредством онлайн поръчки правят пари само когато потребителите могат да достъпят тези услуги. Например, страница на голяма книжарница не може да продава книги на своите клиенти ако те не могат да разгледат Web страницата и да поръчат продукти онлайн.
Атаката с отказ на услугата на подобни страници значи сурова загуба на годишен доход за времето през което атаката е продължила. Дългите или многократни атаки също нанасят продължителна загуба на репутацията на страницата—клиентите, които не са успели да достъпят желаната от тях услуга обикновено се насочват към конкуренцията. Страници чиято репутация е била засегната може да има проблеми в привличането на нови клиенти или откриването на инвеститори, които да ги финансират в бъдеще.
Големите новинарски страници и търсачки, платени от търговци, за да представят техните рекламни банери на публиката. Посещенията зависят от броя потребители, които за посетили страницата. Атака с отказ на услугата на подобна страница значи директна загуба от годишния доход от търговците и може да има продължителен ефект върху клиентите, предпочели по-лесно достъпни страници. Загубата на популярност води до директна загуба в рекламодателския бизнес страници предлагащи критични безплатни услуги на Интернет потребителите.
Някои страници предлагат критични безплатни услуги на Интернет потребителите. Например, Интернет Domain Name System (DNS) осигурява необходимата информация да превежда на четим от човека Web адреси (като например www.example.com) в адреси на Интернет Протокол (IP) (като например 192.0.34.166). Всички Web браузъри и многобройни други приложения зависят от DNS, за да бъдат способни да предоставят информацията поискана от потребителите. Ако DNS сървърите са под DoS атака и не могат да отговорят поради претоварване, много страници могат да станат недостъпни защото техните адреси не могат да бъдат разрешени, въпреки, че тези страници са на линия и напълно способни да овладеят трафика. Това прави DNS част от критичната инфраструктура и други също толкова важни парчета от инфраструктурата на Интернет, които са така уязвими.
Причини за тези атаки?
Многобройни бизнеси са станали зависими от Интернет за важни дневни работи. Една DDoS атака може да прекъсне важна видеоконферентна връзка или голяма клиентска поръчка. Може да провали изпращането на важен документ във важен момент или да попречи на спечелването на голяма сделка.
Интернет все повече се използва за облекчаването на управлението на обществени услуги, като например вода, ток, боклук, доставка на важна информация за важни дейности, като например времето и трафика, за пристигане на кораби. DDoS атака, която разрушава тези критични услуги директно ще афектира дори върху хора чиито дейности не са свързани с компютри или Интернет. Това може дори да изложи на опасност човешки животи.
Мнозинството от хора използват Интернет ежедневно за развлечение или за комуникиране с приятели и семейство. Докато DoS атаката, която разрушава тази активност не може да им причини някакви сериозни загуби, със сигурност е неприятен опит, който са искали да избегнат. Ако подобни разрушения се срещат често, хората вероятно ще спрат да използват Интернет за тези цели в ползва на по-надеждни технологии.