Поради технологичната революция и факта, че информационните системи станаха неизменна част от нашия живот се появи термина „Информационна ера“. От своя страна тя промени начина, по който се водят бойни действия, осигурявайки на командирите безпрецедентно количество и качество на информацията.
Тук трябва да направим разлика между войните в информационната ера и информационната война. Войната по време на информационната ера използва информационните технологии, като средство за провеждане на стандартни бойни операции, докато информационната война разглежда информацията, като отделна цел, обект или оръжие и като потенциален начин за спечелване на победа.
Всеки конфликт между хората е преди всичко информационен.
Информацията е необходим ресурс на хората, за да вземат каквито и да било решения. Тя не само позволява оптимални действия в конфликта, но и управлява най-целенасочената дейност, смисъла на съществуването и смъртта на системите.
„Изкуството да убеждаваш хората е много по-високо от всички други изкуства, тъй като позволява да направиш всички свои роби с любезен залп, а не по принуда“. – Джордж от Леонтин.
Днес „информационната война“ се споменава навсякъде макар, че военните предпочитат термина информационни операции. Едва ли обаче някой може да отговори точно какво е информационна война? С какви средства се води и каква е целта на тази война? Каква е разликата между информационна и кибервойна? Дали хакерските атаки се считат за военни действия, ако е така, какви средства за отговор ще бъдат адекватни?
По-долу ще се опитаме да дадем отговори на тези и може би други въпроси по засегнатата тема.
Днес хората получават информация по множество информационни канали. Отделните информационни потоци се превърнаха в непрекъснат поток. Ако по-рано беше възможно да се прекъсне някой конкретен канал, днес цялото околно пространство е пренаситено с информация. Времето за информационно взаимодействие между най-отдалечените точки е близо до нула. В резултат на това се рдои проблемът със защитата срещу информацията, като производна на сигурността на информацията.
Защо трябва да защитаваме информационната система от информация? Защото всяка информация, която влиза в системата, неизбежно променя системата. Целенасоченото, умишлено излагане на информация може да доведе системата до необратими промени и до самоунищожение.
Следователно информационната война не е нищо друго освен явни и скрити целенасочени информационни въздействия на системите, за да се получи определена печалба в материалната сфера.
На концептуално ниво може да се каже, че държавите се стремят да придобият информация, която гарантира изпълнението на целите им, а от друга страна да защитят вече придобитата информация. Познаването на информацията, която врагът притежава ни позволява да засилим силата си и да понижим силата на врага или да защитим нашите ценности, включително нашата информация. Както казахме по-горе информацията е ресурс и то особено ценен.
Какво е информационна война?
Информационната война е всяко действие за използване, унищожаване, изкривяване на вражеската информация и защита на нашата информация срещу подобни действия.
Това определение е в основата на следните твърдения.
Информационната война е всяка атака срещу информационната функция на противника, независимо от използваните средства. Бомбардирането на телевизионна централа е операция на информационната война. Същото може да се каже и за внедряването на компютърен вирус или софтуер.
Информационната война е всяко действие за защита на нашите собствени информационни функции, независимо от използваните средства. Укреплението и защитата на сградата на телевизията срещу бомбардировките също е част от информационната война. Същото може да се каже и за антивирусна програма, която се занимава с защита от вредоносен софтуер.
Информационната война може да се използва, като средство за провеждане на стратегически действия или противодействие. Военните винаги са се опитвали да повлияят на информацията, използвана от врага, за да управляват ефективно собствените си сили.
Това обикновено се прави чрез маневри и разсейване. Това означава, че за да бъде номерът ефективен, врагът трябваше да направи три неща:
- наблюдава измамни действия
- да смята измамата за истина
- да действа след това в съответствие с целите на измама.
Въпреки това, съвременните средства за извършване на информационни операции са направили информацията уязвима за директен достъп и манипулация. Съвременните технологии позволяват на противника да променя или създава информация без предварително получени факти.
Трябва да се подчертае, че информационните войни са се водили от преди стотици и хиляди години. Троянската война е добър пример. Десет години непревземаемата Троя се съпротивлява на гърците и накрая е победена с помощта на троянски кон. Това е един от най-ефективните техники на информационната война, прилагани преди повече от 3000 години. И още един пример, ордите на Чингиз хан са разпространявали слухове, че ако даден град не се предаде, няма да има милост за никого. А днес какво се е променило. Методите са същите, но в информационен ера, която се характеризира с това, че информацията играе важна роля в почти всички сфери на живота.
С други думи информационната война е начин за въздействие върху информационното пространство на противниковата страна с цел постигане на стратегическите цели.
Информационната война е тясно свързана с термина „пропаганда“.
През 1927 г.Ласуел за първи път заявява, че пропагандата е специален вид оръжие, което влияе върху хода на бойните действия. През 1967 г. Алън Далас – главен организатор на информационната война срещу Съветския Съюз, издава книга озаглавена „Тайната капитулация“, която е посветена на тайните преговори между САЩ и Великобритания, от една страна и Хитлер от друга, които се провеждат в Швейцария, а съветският разузнавач Щирлиц ги възпрепятства. Алън Далас, описвайки този процес в книгата си, за първи път въвежда термина „информационна война“, разбирайки под него лични, разузнавателни, диверсионни действия за подкопаване на врага.
Следващата фаза е 1976 г. – американският инженер Томас Рона за пръв път използва термина „информационна война“, като го прилага към техническите системи в доклад, изготвен от него през 1976 г. за компанията „Боинг“и наречен“ оръжейни системи и информационна война“. Рона посочва, че информационната инфраструктура се превръща в ключов компонент на американската икономика. В същото време тя става уязвима цел, както във военно, така и в мирно време. Този доклад може да се счита за първото споменаване на термина „информационна война“.
Военновъздушните сили на САЩ започнаха активно да обсъждат темата От 1980 г. насам. Дотогава беше постигнато еднозначно разбиране, че информацията може да бъде както цел, така и оръжие.
Във връзка с появата на нови предизвикателства след края на Студената война терминът „информационна война“ е въведен в документите на Министерството на отбраната на САЩ. Той започна да се споменава активно в пресата след операцията „Пустинна Буря“ през 1991 г., където новите информационни технологии за първи път бяха използвани като средство за борба. Официално този термин е въведен за първи път в директивата на министъра на отбраната на САЩ DODD 3600 от 21 декември 1992 година.
Няколко години по-късно, през февруари 1996 г., Министерството на отбраната на САЩ въведе „доктрината за борба със системите за контрол и управление“. Тази публикация очертава принципите за борба със системите за контрол и управление, като приложение на информационната война във военните действия. Тук се казва, „обединено използването на трикове и техники за сигурност, военното измама, психологически операции, електронна борба и физическо унищожаване на обекти на системата за управление, подкрепен от разузнаване и операции за предотвратяване на събиране на информация, оказване на влияние или унищожаване на способностите на противника за контрол и управление над бойното поле, при едновременна защитата на своите сили и тези на съюзниците, както и възпрепятстване на противника да прави същото.“
Този документ определя организационната структура, реда на планиране, обучение и управление на хода на операцията. Най-важното е, че тази публикация дефинира понятието и доктрината за война със системите за контрол и управление. Това беше първият път, когато Министерството на отбраната на САЩ определи възможностите и доктрината на информационната война.
В края на 1996 г. Робърт Бънкър, експерт в Пентагона, на един от симпозиумите представи доклад, посветен на новата военна доктрина на американските въоръжени сили на XXI век. Тя се основава на разделянето на целия театър на военни действия на два компонента: -традиционното пространство и киберпространството, като последното е по-важно. Р. Бънкър предложи доктрината за“кибероперации“, които трябва да бъдат допълнение към традиционните военни концепции, които имат за цел да неутрализират или потискат вражеските въоръжени сили.
По този начин в броя на сферите на бойните действия, в допълнение към земята, морето, въздуха и космоса, сега се включва и киберпростраството, а още по правилно е инфосферата. Както подчертават военните експерти, основните цели на поражението в новите войни ще бъдат информационната инфраструктура и психиката на противника (дори се появи терминът „човешка мрежа“).
И през 1985 г. терминът „информационна война“ е обявен в Китай. Днес Китай е един от основните лидери в информационните войни. Икономическите успехи на Китай, до голяма степен, се дължат на факта, че в тази страна е създадена мощна система за водене на информационна война и информационна защита.
През 1998 г. се появява специален документ на Комитета на началниците на щабовете на САЩ, който се нарича „Информационна война“.
През 1995 г. руските медии и академичните среди започват бурни дебати по темата за това какво е информационната война. В по-голямата си част те твърдят, че няма нищо ново под слънцето, но масово започнаха да излизат трудове като „Информационно-психологическото осигуряване на националната сигурност на Русия“. През 200 излиза Доктрина за информационна сигурност на Руската федерация.
Видове информационни атаки.
Както вече споменахме, има два начина да се повлияе на информационните функции на врага – косвено или директно.
Илюстрираме разликата между тях с пример. Нека Целта ни е да накараме врага да мисли, че наш авиополк е там, където изобщо не е, и да действа въз основа на тази информация по начин, който е от полза за нас.
Косвена информационна атака: използвайки инженерни средства, можем да изградим оформления на самолети и фалшиви летателни съоръжения и да симулираме дейности за работа с тях. Разчитаме, че противникът ще наблюдава фалшивото летище и ще го счита за истинско. Само тогава тази информация ще стане тази, която врагът трябва да има според нас.
Друг пример за директна информационна атака може да бъде промяната на информацията в базата данни на врага за наличните комуникации по време на бойни действия (внасяне на невярна информация, че мостовете са разрушени), за да се изолират отделните вражески части. Това може да се постигне чрез бомбардиране на мостове. И в двата случая, вражеските анализатори, вземайки решение въз основа на информацията, с която разполагат, ще вземат същото решение – да прехвърлят войски, чрез други комуникации.
Средства за водене на информационна война.
Бързото развитие на електронната техника и все по-дълбоко проникване на компютрите във всички сфери на живота, включително държавно и военно управление, доведе до появата в последно време на принципно нов вид противопоставяне на държавите – информационен (концепция за правене на „информационната война“).
Под термина „информационна война“ се разбира комплекс от мероприятия, насочени към предотвратяване на неоторизирано използване, повреждане или унищожаване на елементи от собствената информационна инфраструктура, както и използването на нарушение на целостта или унищожаване на такива елементи на противника, за да се постигне информационно превъзходство в мирно време, а също и на различни етапи на подготовка и водене на бойни действия.
Директна информационна атака: ако създадем информация за фалшив самолет в хранилището за информация на врага, резултатът ще бъде точно същият. Но средствата, използвани за получаване на този резултат, ще бъдат коренно различни.
Друг пример за директна информационна атака може да бъде промяната на информацията в базата данни на врага за наличните комуникации по време на бойни действия (внасяне на невярна информация, че мостовете са разрушени), за да се изолират отделните вражески части. Това може да се постигне чрез бомбардиране на мостове. И в двата случая, вражеските анализатори, вземайки решение въз основа на информацията, с която разполагат, ще вземат същото решение – да прехвърлят войски чрез други комуникации.
За водене на информационна война се разработват специфични средства, които могат да бъдат отбранителни и настъпателни.
Необходимостта от създаването на многопластова система за защита е свързана с факта, че връзката на всички обещаващи информационни системи се очаква да бъде осъществена чрез средствата на единна за потребителите на всяко ниво комуникационна мрежа. Средствата ще трябва да предоставят за проверка законността на достъп до информационни ресурси, идентификация на потребителите, регистриране на всички действия на потребителите и персонала с възможност за оперативен и последващ анализ, както и необходимото ниво на поверителност.
Според методите за въвеждане на информационни ресурси на врага и въздействието върху тях офанзивни средства за програмно-техническо въздействие се разделят на следните класове:
• „логическа бомба“ – скрита управляващата програма, която по даден сигнал или в определено време се включва в действие, унищожаване или деформиране на информация, достъп до един или друг важен фрагмент от управителя информационен ресурс или дезорганизация работата на технически средства. Такава намеса с войски и оръжия може фундаментално да повлияе на хода и изхода на операцията;
• „софтуерен вирус“ – специализиран софтуерен продукт, способен да възпроизвежда логически бомби и да ги внедрява дистанционно в информационните мрежи на врага, да се размножава самостоятелно, да се прикрепя към програми, да се предава по мрежата;
- „троянски кон“ – програма, въвеждането на която позволява скрит неоторизиран достъп до информационния масив на врага за извличане на разузнавателна информация;
- неутрализатор на тестови програми, осигуряващ запазване на естествените и изкуствените недостатъци на софтуера (софтуер);
- умишлено създадени, скрити от обикновения потребител интерфейси за вход, въведени от програмисти с користни или саботажни цели;
- малки устройства, способни да генерират висока мощност EMR, осигуряващи повреда на радиоелектронна апаратура.
Във военно време основен обект на информационните средства следва да бъдат елементите на системите за ранно предупреждение, контрол на космическото пространство, системите за управление, изчислителни центрове, възли и комуникации. В мирно време се въздейства на важни за държавата цели, като банковата система, система за управление на въздушното движение, а също и медии, които могат да имат психологически ефект върху населението. Особено подходящи за целта са пограничните зони, където има радикални елементи.
Разлика между информационната война и информационна операция.
През октомври 1998 г. Министерството на отбраната на САЩ въвежда „Обединена доктрина на информационните операции“. Първоначално тази публикация се нарича „Обединена доктрина на информационната война“. По-късно тя е преименувана на „Обединена доктрина за информационни операции“. Причината за промяната е да се изяснят отношенията между понятията за информационни операции и информационната война.
Информационна операция са действия, предприети с цел да се затрудни събирането, обработката на предаването и съхранението на информация от информационните системи на противника при защита на собствената информация и информационни системи.
Информационната война е комплексно въздействие (съвкупност от информационни дейности) върху системата на държавното и военно управление на противникова страна, на нейното военно-политическо ръководство, което в мирно време би довело до приемането на благоприятни за страната-инициатор решения, а по време на конфликта парализиране на функционирането на инфраструктурата за управление на противника.
Информационната война се състои от действия, предприети с цел постигане на информационно превъзходство в осигуряването на националната военна стратегия, чрез въздействието на информацията и информационните системи на противника, като едновременно укрепване и защита на собствената информация и информационна система и инфраструктура.
Информационното превъзходство се определя като способността да се събира, обработва и разпространява непрекъснат поток от информация за ситуацията, като се пречи на противника да направи същото. Тя може да бъде определена и като способността да се определи и поддържа такъв темп на провеждане на операция, която надхвърля всяко възможно темпо на противника, позволявайки му да доминира през цялото време на нейното провеждане, да остане непредсказуема и да действа, изпреварвайки противника в неговите ответни действия.
Информационното превъзходство предоставя реална представа за бойната обстановка и дава интерактивна и прецизна картина на действията на противника и войските му в реално време. Информационното превъзходство е инструмент, позволяващ на командването да осигури защита на войските, както и да извършват гъвкаво и целенасочено материално-техническо осигуряване.
Информационно противопоставяне, се осъществява чрез провеждане на дейности, насочени срещу системи за управление и вземане на решения (Command & Control Warfare, C2W), а също така и срещу компютърни и информационни мрежи и системи (Computer Network Attack, CNA).
Деструктивното въздействие върху системата за управление и вземане на решения се постига, чрез провеждане на психологически операции (Psychological Operations, PSYOP), насочени срещу лицата, вземащи решения и оказващи влияние върху морална стабилност на обществото, емоциите и мотивите за вземане на решения; изпълнение на мероприятия по оперативната и стратегическата прикритие (OPSEC), дезинформация и физическо унищожаване на обекти на инфраструктурата.
Смята се, че войните на XXI век ще бъдат преимуществено информационни войни. Освен това, някои изследователи смятат, че в момента вече има „Трета световна информационна и психологическа война“. И основното средство за водене на такава война са медиите.
Вече има много различни дефиниции на информационната война. Pozeptsov дава определението „комуникативна технология за въздействие върху масовото съзнание с краткосрочни и дългосрочни цели“. В новия устава на САЩ информационната война се определя така: „Действия, предприети за постигане на информационно превъзходство в интерес на националната стратегия, чрез влияние върху информационните системи на противника при едновременна защита на собствената информация и техните информационни мрежи.
Две фундаментално различни области на функциониране на информацията – техническа и хуманитарна-определят съответните посоки, където се формират възможностите на информационните оръжия. В резултат на това се създават два варианта на информационните технологии: технически и хуманитарни (социални).
Основните форми на водене на техническа информационна война са:
- радиоелектронна борба,
- война с помощта на електронно разузнаване,
- психотронна война,
- борба с хакери,
- кибервойна.
Един пример за техническите средства за водене на информационна война е американската глобална разузнавателна мрежа „Ешалон“, способна да прихваща потока на радиоефира в много честотни диапазони. Специални мощни компютри ви позволяват да филтрирате по ключови думи цялата прихваната информация, да обработвате и съхранявате в банки с данни.
В тази статия ние разглеждаме преди всичко социалните („хуманитарни“) технологии на информационната война.
Според Ричард Шафрански „информационни оръжия са всички средства, съзнателно използвани за въздействие върху ума на противника с минимална физическа сила, които по този начин го принуждават да изпълни нашето желание.
По този начин основната разлика между информационното оръжие и конвенционалното оръжие е, че то засяга ума и духа, а не човешкото тяло. Това е много удобно и ефективно. В резултат на използването на информационни оръжия, обектът на въздействие (човек, социална група, народ) започва да извършва действия, които са в разрез със собствените им интереси и отговарят на интересите на противника. (Ако става въпрос за ситуации на използване на информационни оръжия в рамките на държавата, например по отношение на политически опоненти, по-подходяща е по-мека формулировка: обектът на въздействие се води до тип поведение, благоприятно за комуникатора).
В допълнение, информационната война има редица предимства в сравнение с конвенционалната война, по-специално:
- Войната се води с „бели ръкавици“. Агресорът обикновено не може да бъде обвинен.
- Тази война не е регламентирана от международното право. Страните, водещи информационната война, не са свързани в това отношение с нормите на международното хуманитарно право или други нормативни актове.
- Водене на информационна война е по-евтино, отколкото водене на конвенционална война.
- Разгръщането на информационна война е много по-малко опасно за страната агресор и нейните граждани, отколкото разгръщането на традиционна война. Хората обикновено не са в състояние да реагират на невидимо излагане, подобно на радиация.
Освен това това въздействието може да бъде облечено в благосклонна форма, на която дори чисто биологично човек не е готов да отговори агресивно. Фактът и последиците от воденето на информационна война не винаги са очевидни за онези, срещу които се води. По този начин липсата на видими разрушения, характерни за конвенционални войни, може да бъде призната като основна опасност от информационна война. Населението дори не усеща, че е изложено на въздействие. В резултат на това обществото не задейства защитните механизми, с които разполага.
Ефектът често се постига много по-голям, отколкото с конвенционални оръжия. Използването на технологии за информационна война може да доведе до нарушаване на социално-икономическите процеси и да доведе до смъртта на държавата. В същото време хората се оказват деморализирани и неспособни да се противопоставят. Например, разпадането на СССР се случи в резултат на поражението в Студената война, която всъщност до голяма степен беше информационна война.
Разпадането на Съветския съюз със сигурност е най-важното събитие в новия свят. Бжежински казва, че СССР дефекто е Русия и след разпадането трябва да продължи нейното разпарчатосване. Кисинджър също казва, че предпочита хаос в Русия, отколкото една силна и централизирана страна. Тези изявления говорят сами за себе си и не изискват коментар. Според редицаизследователи като И. Н. Катето, С. Д. Кургиниан, Л. А. Шелепин и други, в момента се води информационна война срещу Русия, която, всъщност е продължение на „студената война“ срещу СССР. Естествено Русия не стои безучастно, а провежда информационни и психологически операции в страните от бившия социалистически блок.
През януари 1995 г. корпорация „Ранд“ е натоварена да извърши редица изследователски работи в областта на информационната война. Тяхната цел е определянето на основните характеристики и особености на прилагането на информационното оръжие; изясняване на евентуалното му въздействие върху националната сигурност; определяне на основните насоки на дейност в областта на информационното противопоставяне; укрепване на националната сигурност и засилване на технологичното превъзходство в областта на изграждане на информационно оръжие и т.н.. Резултатите от тези изследвания трябваше да послужат като основа при определянето на ролята и мястото на информационното противопоставяне в националната военна стратегия на САЩ и една година по-късно те бяха представени в доклада MR-661-OSD Strategic Information Warfare – Ново лице на война.
В този документ за първи път, поради осъзнаването на възможностите на информационните оръжия, се появява термините „стратегическа информационна война“ и „стратегическо информационно противопоставяне“. Проведените проучвания позволиха да се подчертаят следните основни характеристики на информационното противопоставяне:
- сравнително ниска цена за създаване на средства за информационно противопоставяне;
- срив на статута на традиционните държавни граници при подготовката и провеждането на информационни операции;
- промяна на приоритетите в стратегическите разузнавателни дейности, които се преместват в областта на завладяването и задържането на информационното превъзходство;
- усложняване на проблемите за откриване на началото на информационната операция;
- сложността на създаването на коалиция срещу агресора, който започна информационна война.
Стратегическото информационно противопоставяне от първо поколение е по-фокусирано върху дезорганизацията на дейността на системите за управление и се провежда по-скоро като осигуряване на действията на традиционните сили и средства за водене на война. В доклада то е дефиниран като „… един от няколкото компонента на бъдещото стратегическо противопоставяне, приложени заедно с други инструменти за постигане на целта.“
Като пример може да посочим т.н. „журналистически басейни“ измислени от американците през войната в Панама през 1989 г. и използвани от тях и до сега. Те взимат няколко десетки журналисти от престижни медии и ги насочват към бойните действия, така в първия етап на военната операция почти цялата информация от района на въоръжения конфликт идва от тези журналисти. След това постепенно се разрешава присъствието на други представители на медиите, които обаче имат по-малки възможности. Разбира се, освен работата с журналисти, се използват и други средства и методи за информационна война. Например, разпръскване от самолети над позициите на вражеските войски листовки, призоваващи войниците да свалят оръжията си.
И най-важната стъпка към победата във Втората световна война е направена от Сталин в самото начало на войната, чрез създаването на специална информационна агенция СОВИНФОРМБЮРО. В действителност с това е създаден организационен и информационен механизъм за победа.
„Стратегическо информационно противопоставяне на второто поколение“ в доклада се определя като „принципно нов тип независимо стратегическото противопоставяне, причинено от информационната революция и продължаващо дълго време, способно да разрешава конфликти без използване на въоръжена сила. То работи по:
- създаване на атмосфера на бездуховност и неморалност, негативно отношение към културното наследство на противника;
- манипулиране на общественото съзнание и политическата ориентация на социалните групи в страната с цел създаване на политическо напрежение и хаос;
• да се дестабилизират политически отношенията между партии, обединения и движения с цел провокация на конфликти, разпалване на недоверие, подозрения, изостряне на политическата борба, провокира репресии срещу опозицията, и дори гражданска война; - намаляване на нивото на информационно осигуряване на органите и управлението, инспириране на погрешни управленски решения;
- дезинформация на населението за работата на държавните органи, подкопаване на техния авторитет, дискредитиране на органите за управление;
- провокиране на социални, политически, национални и религиозни сблъсъци;
- иницииране на стачки, масови безредици и други икономически протести;
- затруднено вземане на важни решения;
- подкопаване на международния авторитет на държавата, нейното сътрудничество с други страни;
- увреждане на жизненоважни интереси на държавата в политически, икономически, отбранителни и други сфери.
Въпреки че второ поколение IP понякога се нарича „фундаментално нов тип противопоставяне„, очевидно е, че основните му елементи са били активно използвани в „Студената война“ .
Същността на информационно-психологическата война е да влияе върху общественото съзнание по начин, който управлява хората и ги принуждава да действат срещу собствените си интереси. Шалепин разглежда това като определен аналог на вирусното заболяване. „Така че вирусът, внедрен в клетката, се вгражда в молекулите на ДНК, които управляват процесите“, пишат те.
Клетката външно остава същата и дори процесите в нея са същия тип, но вирусът я управлява. Болестта преминава през три фази: въвеждане, отделяне на токсини и клетъчна смърт.
В психологическата война без въвеждането на аналог на вируса в системата на противника не могат да се очакват значителни резултати. В такива условия пропагандата, шпионажът, отклоненията могат да имат само спомагателно значение. Роля на вируса в нашия случай играе т.н. „пета колона“ в страната. Тя трябва да се внедри именно в управлението на обществено съзнание, в идеологическата сфера като вирус в ДНК.
Съвременният човек има способността бързо да получава огромно количество информация от цял свят. Но обикновено това е информацията, която идва чрез медиите. Човек вижда света през очите на медиите, в главата му се формира такава картина на реалността, която медиите му предлагат. При такива условия има огромни възможности за манипулиране на масовото съзнание. Често в свят на символи, откъснати от реалността, хората могат да отидат дори срещу собствените си интереси.
Информационното оръжие е най-ефективното оръжие на съвремието. Междувременно прилагането му не е регламентирано от международното право. Информационната война се характеризира с липсата на фронтовата линия, изтриването на ясни граници между държавите, между войната и мира, между участниците в бойните действия. Цивилното население обикновено страда най-много от последиците от информационната война. Не е изненадващо, че някои учени призовават за подписване на съответните международни договори в областта на информационната война, за да се ограничи нейното прилагане в рамките на закона.
Каква е разликата между информационната война и информационното противопоставяне?
Информационното противопоставяне е форма на борба на страните, състояща се в излагане на информационната среда на противниковата страна и защита на собствената им от негативни информационни влияния. Разликата между тези две понятия е, че информационната война се извършва по-активно с помощта на диверсионни и терористични методи. Важно е да се обърне внимание на факта, че последните терористични атаки винаги са били придружени от информационни операции, например, фалшиви обаждания до полицията със съобщения, че е минирана някаква гара или летище. По този начин се формира комплекс за водене на информационна война.
Видове информационни войни.
Важно е да се разграничат два основни вида информационно психологическо противопоставяне и информационно-техническо противопоставяне. Те се различават преди всичко от обектите на въздействие и защита.
Информационно-психологическото противопоставяне има 4 основни обекта на защита:
- Системата за вземане на политически решения.
- Системата за формиране на общественото мнение. Например, през 1998 г. само 10% от американците подкрепиха войната на САЩ срещу Ирак. Само една година по-късно те станаха 88%. Причината за това е, че започват да сравняват Садам Хюсеин с Хитлер, когато пропагандната кампания достига своя връх, започнаха бомбардировките на Ирак.
- Системата за формиране на общественото съзнание, която се получава от следните основни компоненти: книги, филми, телевизия, печатни медии.
- Психологически ефекти върху психиката на вземащите решения. За да принуди лидера на противоположната страна да действа в съответствие с целта на информационната война, се провеждат различни операции. Например, измислени прякори, отпечатани различни дезинформационни материали. Целта на това е да постави противника в стресово състояние, което по-късно може да повлияе на вземането на решения. Тази техника се използва активно срещу руските лидери.
Що се отнася до пряко техническия компонент, тук има три основни обекта:
- система за данни (задачата на противника да прихване информацията, да я декриптира),
- система за защита на информацията (информацията е получена от различни източници, тя се съхранява в защитена форма някъде, задачата на противниковата страна е да я получи и използва за свои собствени цели),
- радиоелектронна борба (например може да се припомни войната в Югославия, когато след 40 дни бомбардиравки от САЩ бяха повредени само 14 сръбски машини, поради отличната радиолокационна маскировка на сърбите. Така целите на въздушната кампания не бяха постигнати, но благодарение на психологическото въздействие върху лидера на Югославия Милошевич, целта все още беше постигната.
По този начин понякога техниките за информационно-техническо въздействие се извършват в комбинация с методите на информационно-психологическото противопоставяне.
В Русия от 2008 г. насам се проведоха няколко кръгли маси и събития в които се анализира информационна агресия срещу Русия и нейната геополитическата и геоикономическата роля. От тогава там започва създаване на мощни информационни и структури, предназначени да прилагат информационни модели за разрешаване на конфликти.
Трябва да се прави разграничение между информационното противопоставяне в бойните действия и широко информационно противопоставяне във всички сфери или само в една сфера (например, политическата).
Основните сфери на водене на информационно противопоставяне:
- Духовен.
- Политически
- Дипломатически
- Финансов
- Икономически
- Организационно-управленска
- Военен
- Въздушно-космическа
- Медицинска и биологична.
- Комуникационна (телепространство и киберпространство).
Информационната война може да се проведе в тесен или широк диапазон. В тесен диапазон означава, че войната се провежда в една от сферите: военна, политическа, финансово-икономическа или дипломатическа. И в най-широкия смисъл на думата – когато тя се провежда в целия диапазон на основните основни сфери на дейност, както и в други, например в областта на иновациите.
Информационното противопоставяне включва три съставни части:
- стратегически анализ,
- информационно въздействие
- информационно противодействие.
България следва незабавно да разгледа възможността за създаване на специализирано организационно-управленски и информационно-аналитичен механизъм (инструмент), който ще бъде в състояние да изпълняват организационно-управленски и информационно-аналитични функции по разработването и провеждането на информационни операции (отбранителни и нападателни).
Еволюция на понятието “ информационна война“
От създаването на света до сега съдържанието на информационната война е почти непроменено: слухове, дезинформация, изкривяване на фактите – всичко това е налице. Но начините за предаване на информация са коренно различни. Почти за част от секундата информацията от всяко съдържание, както положително, така и отрицателно, се появява в това глобално поле. Възниква въпросът как да реагираме на тази информация, как да се отнасяме към нея, за да защитим националните си интереси?
Как да се предпазим от излагане на информация?
В информационната война основния щит е нормативната уредба и защита на информационно пространство чрез правни, организационни и технически средства. Но в същото време трябва да имаме и остър меч с който да удряме противника.
Информационната война е борбата на два щита и два меча, а между тях трябва да има пространство за разузнаване и анализ.
Това са трите компонента на информационната война – въздействие, анализ и противодействие.
България няма почти никакъв щит, а да не говорим за меч. Нашата задача е да използваме американския и руския опит. От гледна точка на меча, американците имат глобална телевизия (CNN), Google и Facebook, които дава възможност за въздействие навсякъде по света, а руснаците имат сателитен телевизионен канал Russia Today и медийна група Sputnik, Yandex и Вконтакте.
Ние имаме нужда не само от вътрешно противодействие на информационната агресия, но и от външнополитическа пропаганда в съседните страни и там където имаме интереси. За целта трябва да се създадат специални организационно-управленски и аналитични структури, като съвет, който да контролира медийното пространство. Необходимо е да инвестираме и подобрим държавната телевизия, радио и да създадем влиятелни нови медии в интернет.
Както един американски генерал каза през 1991 г. по време на операция“ Пустинна Буря“: „Докато CNN не каже, че сме спечелили войната, не сме я спечелили“. И това е вярно.
Така например, за една такава кампания е необходима специална информационна стратегия с отпускане на значителни средства за информационни и културни и разяснителни програми. Необходимо е да се създаде медийна група за производство на книги, видео филми, видео игри и други за активно разпространение в Интернет. Той ще бъде финансиран отчасти от държавата, отчасти от бизнеса. Днес има много интернет телевизии и е добре да се инвестира именно в такава. Всички водещи телевизионни канали имат сайтове с интернет излъчване.
При евентуална криза ще ни бъде необходима предварително подготвена информационна операция и информационен анти кризисен център, който да координира действията. Този орган трябва своевременно, в реално време, да предостави своите коментари за събитията, които се случват в световното информационно пространство. Властта трябва да може ефективно да прилага умишлени изтичания от държавните структури на „сензационната информация“, която да създава благоприятен образ в световното информационно пространство.
Обобщавайки, искам да отбележа:
Първото нещо, което трябва да направим в отговор на нарастващия информационен натиск, е да създадем държавна информационна система за противодействие, включваща бизнеса, която да може да натрупва, координира и ръководи всички информационни дейности.
Второ – трябва драстично да се увеличи финансирането на програмите за борба с информацията. Дейностите на информационното противопоставяне трябва да се финансират на принципа на основния приоритет.
Трето – трябва да се създаде частно-държавна система за управление на дейностите на информационното противопоставяне на различни нива: общодържавно, професионално, групово и индивидуално.
Четвърто – трябва да започне частно-държавен процес на формиране на положителен образ на България в чужбина и най-вече в Македония.