Случващото се в Украйна след 2013 г. в момента изглежда някак на заден план, но действията особено в Донбас и Луганск до скоро бяха много интензивни и все още не са напълно прекратени. Анализът на събитията по време на интензивните бойни действия дава основания да се счита, че там наистина имаше хибридна война, като бойните действия бяха съчетавани с елементи на демонстрации, подривни и диверсионни мероприятия, информационни кампании и кибероперации.
Изпълнените задачи са главно в посока нарушаване на командната структура, комуникациите и деморализиране на украинските Въоръжени сили, представянето им в негативна светлина, а също и на подкрепящите ги, получаване на поддръжка от местното население и руската общественост.
За реализиране на диверсионно-разузнавателни задачи се използваха групи със специално предназначение за създаване на зони на нестабилност, чрез прекъсване на работата на местната администрация и силовите ведомства (завземане или разрушаване на техните сгради); овладяване, контролиране или блокиране на комуникации, средствата за масова информация (СМИ); формиране, активизиране и осъществяване на ръководството на местни радикални опозиционни движения, прекратяване на дейността на големи промишлени обекти или унищожаването им; предизвикване на дефицити в управлението.
Според оценки на анализатори в НАТО, руските сили със специално предназначение са в състояние да овладеят Министерство на отбраната или ГЩ на друга държава при мирновременен режим на охрана и защита. Според тях, аналогична е ситуацията при анексирането на Крим. То беше осъществено непосредствено след смяната на властите в Киев, когато новото политико-военно ръководство все още не беше в състояние ефективно да управлява.
Асиметричен способ на паравоенните формирования в началото на конфликта в Украйна беше насочен към транспортни възли и пътни артерии с цел възпрепятстване предислоцирането и развръщането на правителствените формирования. Мирни граждани, а може би и дегизиране военнослужещи правиха жив щит за противодействие на правителствените сили за сигурност при отбраната на граждански и военни обекти. Киев оценява, че в началото на военните стълкновения ВС са били изненадани в тактическо отношение, когато срещу тях се изправяли техни сънародници.
Сред първите цели са и основните елементи от медийната и комуникационната инфраструктура. Доказателство за това е първият разрушен чрез диверсия обект – главният телевизионен ретранслатор в Източна Украйна. Впоследствие офисите и базовите станции на СМИ и на мобилните оператори бяха подложени на въздействия, както на диверсии и огневи удари, така и на хакерски атаки, DDoS и заглушаване на сигнала от формированията за радиоелектронна борба (РЕБ). Поради това на териториите на Крим и Източна Украйна не функционират украински мобилни оператори и не се приемат украински радиа и телевизии.
В информационната война широко се използват телевизионни екипи с предварително подготвени репортажи или позиционирани камери за заснемане на противника, или под формата на провокация към другата страна. С тази цел формированията се разполагат и водят огън от детски градини, училища и жилищни или обществени сгради. В рамките на 1 – 2 часа след събитието се излъчват репортажи, в които играят актьори. Разпространяват се видеоматериали, които изкривяват истината или са изцяло измислени и представят фалшиви свидетели. В този процес в Украйна масово участваха руски телевизионни и информационни агенции (НТВ, „Перви канал“, “Life News”, РЕН ТВ, „24-и канал“, „Звезда“, РИА „Новости“, “Russia Today”,„Россия сегодня“, ИТАР-ТАСС и „Комсомольская правда“), а също Интернет издания и агенции (“Anna News” и “Life News”), за които се твърди, че са на ГРУ и ФСБ.
За оказване на психологически натиск се провеждат големи учения на руските формирования в непосредствена близост до украинската граница.
В двете самообявили се републики в Източна Украйна беше изградена единна групировка на войските, състояща се от 1-ви корпус на Донецка народна република, 2-ри армейски корпус на Лугантската народна република (ЛНР), батальонни и ротни тактически групи от зелени човечета с недеклариран произход. За тях е изградена единна командна система, за която се твърди, че е ръководена от Националния център за управление на отбраната, свързан с Южния военен окръг на ВС на Русия. Подготовката на всички формирования се води съгласно Плана за оперативна и бойна подготовка на ЮВО. Занятията в 1 и 2 ак са с непосредственото участие на инструктори от ВС на Русия.
На базата на опита от бойните действия и за повишаване на ефективността на системата за управление на войските те се реорганизират съответно в „Оперативно командване Донецк“ и „Оперативно командване Луганск“. Например, 1 ак има три мбр изградени по руски стандарти, отделна стрелкова бригада, артилерийска бригада, отделен щурмови мотострелкови батальон; отделен зенитноракетен дивизион, отделен батальон със специално предназначение, батальон за радиоелектронно разузнаване, инженрен батальон, материално-техническо осигуряване и други подразделения.
Общата численост на двата корпуса е 32 100 (съответно 18 800 и 13 300) души, 196 танка, 878 бойни бронирани машини, 456 артилерийски системи, 492 противотанкови средства.
Въоръжението, военната техника, боеприпасите и логистичното осигуряване на намиращите се в Източна Украйна войски се предоставят изцяло от Русия. Всяка седмица там пристигат между 2 и 5 ешелона, ремонтирана техника с отпаднала необходимост. Използват се не само съществуващите пътища и ЖП линии. Руски инженерни войски изграждат през граничните реки, временни понтонни мостове, по които се преминава само през нощта, а през деня се маскират.
В 2-та армейски корпуса е значителен делът на доброволците от Русия. В Ростов на Дон за тях се изготвят лични документи, след което получават нови униформи без отличителни знаци и назначение в Източна Украйна.
Твърди се, че в началото на конфликта за командири на корпуси, бригади и полкове бяха изпращани провинили се командири от руската армия, а от средата на 2015 генерали и полковници с реален боен опит, доказали способността си да вземат адекватни самостоятелни решения в сложна обстановка.
Армейските корпуси играят ролята на Главни сили, като втори ешалон са оставени общо 10 БТГ, а за резерв на руска територия в близост до границата с Украйна остават 3 БТР, 4 батальони тактически групи с около 100 танка, 10 ББМ, 43 артилерийски системи, ракети „Точка“. Стандартната руска БТГ се състои от мотострелкови или десантнощурмови батальон, усилен с танкова рота, артилерийска група (включва гаубична, РСЗО, противотанкова и зенитна батарея), разузнавателна рота, група за РЕБ и информационни операции.
В хода на въоръжения конфликт най-ожесточени сражения се водят за летища, жп гари, електростанции, водоизточници и др. В овладените райони се унищожава промишлената инфраструктура.
След влизането в сила на Минските споразумения и обявеното прекратяване на огъня се води политика на поддържане на напрежението по линията на съприкосновение. Същевременно се опитват да прехвърлят отговорността за нарушенията на примирието върху Киев. С колчета са обозначени привързани към местността и простреляни позиции на артилерията, които позволяват в много кратки срокове придвижване на огневи средства, развръщане, поразяване на целта и връщане на артилерията в укритията им. Танковете се вкарват през избитите задни стени в изоставени сгради и водят огън през прозорците им с цел предотвратяване на тяхното локализиране от космически и авиационни средства за разузнаване.
От тези събития може да се прогнозира, че и за напред все по-голямо значение ще се отдава на информационните и кибератаките, които доказаха своята ефективност. Съчетанието им с подривни действия, които пренебрегват международното право води до значителни успехи, които не могат да бъдат доказани. Предполага се, че в бъдеще все повече ще се използват доброволци във военните действия.
Това ще им позволи да не спазват нормативните разпоредби на международното хуманитарно право, Женевските и Хагските конвенции относно употребата на забранени оръжия, принципите за третиране на военнопленници и правата на мирното население.
[yop_poll id=“1″]