Видове мрежови атаки
Хакерите има много мотиви да атакуват различните информационни системи, включително пари, алчност, отмъщение или политически, религиозни или социологически вярвания. Специалистите по информационна сигурност трябва да разбират техните мотиви и типове атаки за да могат да се противопоставят на тези заплахи. Най-общо ние можем да класифицираме атаките в три основни категории.
- Разузнавателни атаки
- Атаки за достъп
- Атаки за отказ на услуги
Разузнавателните атаки са за събиране на информация за уязвимости на системите. Те изполват разлчини инструменти за откриване и картографиране на системите, включително търсене в Google, whois и др. Пускат информационната заявка ping за разкриване на мрежовия адрес на целта. Сканират за откриване на отворени портове или услуги с помощта на Nmap, SuperScaner, NetScanTools. Използват скенери за уязвимости, определящи типа и версията на приложенията, като т Nipper, Secuna PSI, Nessus v6, SAINT и Open VAS. Инструменти за експлоатация на уязвимости като Metasploit, Core Impact, Sqlmap и Netsparker.
Атаките за достъп използват известни уязвимости в услугите за удостоверяване и качване на файлове за да получат достъп до системата. Разкриване на парола, чрез методи като социално инженерство, мрежово подслушване или инструменти за груба сила, като Ophcrack, L0phtCrack, THC Hydra, RainbowCrack и Medusa. Също така могат да пренасочат достъпа до вече компрометирана система за да атакуват друга. Хакерът може да се позиционира между две легитимни лица, за да чете или променя данните, които минават между двете страни. Могат да използват Spoofing, при които едно устройство се опитва да се представи за друго чрез фалшифициране на данни. Социалното инженерство е атака за достъп, която се опитва да манипулира хората в извършване на действия или разгласяване на поверителна информация, често използва фишинг, баитинг, спам и замяна нещо за нещо.
Отказ от услуги са едни от най-често срещаните атаки в интернет приложенията. Има два основни източника на DoS атаки: изпращане на злонамерено форматирани пакети, които не могат да се обработят от системата или създаване на огромно количество трафик. Когато хакерът изгради мрежа от зомбирани устройства, той може да провежда DDoS атаки. В тъмната мрежа се продават готови ботнет мрежи, които могат да стартират веднага.
За да се възползва от уязвимост, атакуващият трябва да има техника или инструмент, който може да се използва. С течение на годините, инструментите за атака са станали по-сложни и високо автоматизирани, изискващи по-малко технически познания, за да ги използват, отколкото в миналото.
Етичното хакерство включва много различни видове инструменти за тестване или защита на мрежата и нейните данни. За да се валидира сигурността на мрежата и нейните системи, са разработени много инструменти за тестване на проникването на мрежата. Тези инструменти се ползват както от белите, така и от черните хакери. Повечето работят на Linux.
- Инструменти за кражба на пароли. Паролите са най-сериозната заплаха за сигурността, ни и често се забравят. Затова са разработени инструменти за възстановяване на пароли, които могат да се ползват и от хакери. Ето няколко такива инструменти: Ophcrack, L0phtCrack, THC Hydra, RainbowCrack и Medusa;
- За хакване на безжични мрежи. Тези мрежи са най-уязвими от заплахи за сигурността. Ето някои примери за такива хакерски инструменти: Aircrack-ng, Kismet, InSSIDer, KisMAC, Firesheep и NetStumbler ;
- Мрежови скенери – проверяват наличието на TCP и UDP портове на мрежовите устройства. Nmap, SuperScan, Angry IP Scanner, NetSacnTool;
- За създаване на пакети: Hping, Scapy, Socat, Yersinia, Netcat, Nping и Nemesis;
- Анализатори на пакети, предназначени за събиране и анализ на пакети в традиционните мрежи. Примери са: Wireshark, Tcpdump, Ettercap, Dsni, EtherApe, Paros, Fiddler, Ratproxy и SSLstrip;
- Rootkit Детектори – Това е директория и проверка на целостта на файловете, използвана от белите шапки за откриване на инсталираните комплекти. Примерни инструменти включват AIDE, Netlter и PF: OpenBSD.
- За търсене на уязвимости на компютърната система. Примери са Skipsh, Wapiti, W3af.
- Инструменти за криминалистика използвани от белите шапки за показване на всякакви следи от доказателства, съществуващи в определена компютърна система. Пример са Sleuth kit, Helix, Maltego и Encase;
- Дебъгърите се използват от черните шапки при писане на експлойти или за отстраняване на грешки включват GDB, WinDbg, IDApro, immunityDebugger;
- Инструментите за шифроване използват алгоритмична схема за кодиране на данните, за да се предотврати неупълномощен достъп до тях. Примери за такива инструменти включват VeraCrypt, CipherShed, OpenSHH, OpenSSL, Tor, OpenVPN и Stunnel.
- За използване на уязвимости на отдалечен хост. Metasploit, Core Impact, Sqlmap, Social Engineer Toolkit и Netsparker
- Скенери за уязвимост, които сканират мрежа или система за идентифициране на отворени портове, бази данни и виртуални машини. Nipper, Secunia PSI, Core Impact, Nessus v6, SAINT, and Open VAS.
Еволюция на инструментите за мрежова сигурност
През 90-те години има бум в развитието на мрежовите технологии. Един от първите инструменти за мрежова защита е системата за откриване на проникване (IDS), а в последствие на по-новите системи за предотвратяване на проникване (IPS), които откриват атаки в реално време. По-широко използвано от тях са т.н. защитни страни. Те са проектирани така, че да предотвратят навлизането на нежелан трафик в определените зони в рамките на мрежата, като по този начин се осигурява сигурност на периметъра.
За пример можем да дадем Cisco SecureX архитектурата, която е създадена така, че да осигурява ефективна защита за всеки потребител, като използва всяко устройство, от всяко място и по всяко време. Тази архитектура включва следните пет основни компонента:
Една обща аналогия, използвана за описване на това, което трябва да направи хакерът, се нарича „Security Onion“. Всеки „лист“ на мрежата разкрива чувствителни данни и лист след лист води до пробив в системата.