АВТОР: ПРОФ. Д-Р ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ ДЕМИРОВ
Съединението на България бе през 1885 година, но от тогава до сега Единение нямаме. Нужно е реализирането на инициативата за „ЕДИНЕНИЕ БЪЛГАРСКО“. Тя е свързана с постигането на просперитет, излизане от тинята в която страната ни е затънала, както и придобиването на способности за „ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ, “БОН ТОН“ И МИЛОСЪРДИЕ. Да станем добри хора, защото между добрите хора нещата винаги завършват добре.
Наистина хората трябва да станат по-добри, да се върнат моралните ценности, хората трябва да общуват помежду си. Общуването е първата крачка към постигането на единение българско. Общуването предполага да споделяме помежду си, да се поздравяваме, да се усмихваме одобрително и да си пожелаваме хубави неща. И не само това.
Както се вижда не може еднозначно да се отговори на въпроса Защо е необходимо „ЕДИНЕНИЕ“?
Все пак се налага да се обоснове мотивацията, мисията която си поставяме за постигане, инструментариума който ще се използва, както и очаквания краен резултат от реализацията на инициативата „Единение българско“.
Ще се постарая да отговоря на тези предизвикателства. В същото време не считам, че това е достатъчно за да се постигне краен резултат „Единение българско“. Все пак може да подпомогне едно общо виждане по тези въпроси от един компетентен колектив от експерти, който ще обобщи и ще предложи на хората една Визия по тези въпроси.
Например, може да се използва следното съдържание за мотивация на инициативата „Единение българско“.
МОТИВ:
- Неуправляем световен хаос и човешко преселение, като предпоставка за асимилиране на българщината.
- „Разделяй и владей“ са мъдри послания на Гай Юлий Цезар, но „Обединявай и направлявай“ е по-доброто правило. – Гьоте
- Посланието на Кубрат към синовете му за „снопа пръчки“ и силата на единството.
- Единението и възпитанието са като скачени съдове и се изграждат с годините, чрез обучение в добро поведение.
- В света има хора от типа „висше образование с начално възпитание”.
- Възпитанието следва да има за основа морала и благоразумието: морала, за да подкрепя добродетелта, а благоразумието, за да ви предпазва от чуждите пороци.- Никола Шамфор
- Единение българско, чрез възпитание за запазване на добрия тон „Бон тон“ и изграждане на мостове, а не бариери и прегради.
- Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание. – Имануел Кант
МИСИЯ:
Възпитание, чрез обучение в добро поведение “Бон тон“ и милосърдие за постигането на ЕДИНЕНИЕ българско и запазването на българщината во веки веков.
ПОСЛАНИЕ:
Възпитание за възстановяването на позабравени общочовешки ценности и норми на поведение.
ИНСТРУМЕНТАРИУМ:
Обучение и единодействие.
ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ:
- Добро поведение „Бон тон“ за постигането на:
- светски маниери;
- добри обноски.
- Милосърдие за постигането на:
- смирение за признаването на правото за съществуване на всеки;
- чуваемост, като гаранция за разбирателство и единодействие.
КРАЕН РЕЗУЛТАТ:
Единение българско и запазване на българщината во веки веков.
Ако трябва да се обосноват тези тезисни думи може да се каже следното. Наистина труден е животът на хората. Нужна е инициатива с която може да се сравни с прокарването на пъртина в снега. Това е инициатива трудна, но и славна, защото пътека правиш и за другите не само за себе си. Пътеки много, но тая която градиш за доброто човешко, като че ли е най-добрата за обществото. Какво по-добро наистина има да се отдадеш на мисия „Единение Българско“. Да лобираш за добро поведение, да се запази добрия тон. Да кажеш на висок глас „Да градим мостове, а не прегради“ и то във време когато всеки се прави на „мачо“ и си мисли, че светът се върти около него.
Много станаха „мачовците“ в нашата държава. Доста опасно е това и е предвестник на облаци кафяви и мъгли, с подтекст най-страшен. Високо летят кафявите облаци и мъгли, обхващайки структурите държавни превръщайки ги във владения феодални с много жесток управленски манталитет. Летейки високо кафявите облаци напират и към Европа, а човешкото преселение не вещае нищо добро.
Историците много сериозно трябва да застанат на своето място, като анализират миналото по създаването на кафявото зло в началото на миналия век и да предложат поуки за настоящето и бъдещето българско. Резултатите от тези анализи и поуките трябва да се изучават от хората. Да учене трябва, но в същото време и възпитаване за очовечаването на личността. В противен случай нищо добро не чака нас и родината ни мила. Очовечаване за живот в общество, където има приети норми и правила, които да важат за всички. Това са правила, които дават правото за съществуване и просперитет на всеки един от нас, уважаване и воюване за това право. Очовечаването е свързано и с възпитаване в любов към родното място и родния дом. Всичко това ни задължава да отдадем всичките си сили и организационни способности за добруването на хората. Да се запази добрия тон чрез обучение за общуване между хората и живот в групова среда.
Трудна работа във времето наше, още по-трудно е това да стане с нашия Балкански манталитет. Апостоли са нужни за възстановяване на такъв манталитет и обноски, апостоли които ще трябва да забравят спокойните местенца до приспивно мъркащите котки.
Какво по-велико има да отдадеш силите си и да работиш за родината си, която бе държава велика, най-силна на Балканите, а сега разнебитена и пробита отвсякъде. Разнебитена и то не случайно, а планирано, организирано, поетапно и то доста компетентно. Както се казва случайни неща няма. Че кой не иска да накаже непослушния или непокорния. Винаги има по-голям от теб и все си виновен за нещо, или пречиш на някого. На кръстопът е разположена нашата държава, затова много пари се хвърлят за хаоса наш. Че кой наш съсед или голяма държава няма интерес от несигурността на българина и родината наша. Все дължим нещо на някого, все сме виновни за нещо. Винаги има обидени от нашите решения и все сме наказани. Явно нямаме право на самостоятелни държавни решения, което е предпоставка да живеем в хаос и несигурност, защото другите така искат. Те създават хаоса, после създават теории за управление на хаоса и то в техен интерес. Разделението българско е част от този хаос. Единение е нужно на българина, това е нашето спасение. Това е доказано от нашата история. Винаги когато сме били разединени сме губили, включително и територии български. Нашата сила е когато сме заедно и когато сме единни.
Събуди се българино, за единението се събуди. Събуди се майко България, събуди се народе български, за твоята сигурност и бъдеще се събуди. Това са свещени думи и трябва да се повтарят от всеки от нас. Да си спомним за възрожденските ни песни и да пеем „Мила родино ти си земен рай“. За Единение Българско и силна България трябва да пеем, защото ЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА. Да пеем и ратуваме за силна България, за нашата мила родина, за България в която живеем. Да пеем за майките на България, най-милото и скъпо нещо на света. Да пеем за обичта на българските майки, за тяхната сила и всеотдайност. Да се събудим за човешката благотворителност, за уважение към старите хора, за грижата за децата и за хората в неравностойно положение, за уважение към майката и жената. Не може да минеш равнодушно до жена, натоварена с кашони, така че лицето и да не се вижда и то точно на 8 март, свещения ден на майката и жената. С такъв труд тя има надежда да спечели лев или два. Милосърдие ни е нужно. Подай ръка и помогни на тази изпаднала в беда жена, за да ти е чиста душата. Не може да имаш 45 лева в джоба и да не й дадеш поне пет, а защо не и 25 лева, в този ден велик. Съвест и милосърдие ни трябва на нас българите и за тяхното създаване трябва да се обучаваме и възпитаваме. Това милосърдие ще спомогне за единението на България.
Емоция има в тези думи, но как да ги подминем, като става дума за жена. Та нали от жените тръгва нашия живот, не лек, но все пак живот. Християнско милосърдие е нужно за единението българско.
Единението е свързано и с милеене за родното място, за въздуха който дишаме, за нашите красиви планини, буйни реки и кротки езера, за нашето Черно море. За единението трябва да воюваме, ако обичаме България. Наистина съединението на България бе през 1885 година, но единение нямаме. Бяхме разделяни по какви ли не признаци и на какви ли не групи по етноси, на млади и стари, по вероизповедания, на „фоби” и „фили”, фенове на различните отбори, привърженици на сини и червени партии, на военни и цивилни. Истината е само една, всички сме хора на този свят и трябва да живеем заедно, включително и в България. Дойде времето, когато трябва да спрем това разделение, да спрем раздорите, ежбите и личностните дрязги. Трябва да обявим война на фобията, да станем по-добри, защото всички искаме да сме добре. Мъдреците потвърждават тази потребност, като казват, че между добрите хора нещата винаги завършват добре. Ние това и искаме.
Спонтанно възниква въпросът Единение българско, но как?
Отговорът е единение, чрез възпитание и то, чрез обучение в добро поведение, добри обноски и милосърдие. Нужно е обучение както на младите, така и на недотам младите. Цели две поколения са пропуснали възпитаването им в дух на християнските ценности, българските традиции и българския дух, за запазването на човешкото в човека. Трябва да наваксваме пропуснатото във възпитанието за милосърдие.
Наистина да воюваш за единението българско, чрез обучение за възпитаването в добро поведение „Бон тон“ и милосърдие е велика, но и не до там лесна мисия. Това е кауза, която трябва да се отстоява и отвоюва от личности със сърце и способности на апостоли и т.н „мохикани“, които да отстояват, вече позабравени ценности и каузи. За реализирането на това са нужни група хора, които са съидейници и съмишленици по създаването на множество патриотични структури за реализиране на инициативата „Единение българско“. С тази задача сме се заели ние група български интелектуалци.
Ние изхождаме от факта, че за да съществува една нация тя трябва за притежава дух-сила- благоденствие. Кое е в основата на тази триада? Може би духът. Историята е показала, че богати и силни във военно отношение страни са губили битки и войни при липса на мотивация и национална кауза, т.с. липсва могъщия дух на народа. Основна роля за постигането на такава мотивация има интелигенцията на дадената страна, включително и на нашата българска интелигенция. От историята знаем, че всяка власт се стреми първо да унищожи интелигенцията, да я подчини за своите нужди. Все пак винаги се намират будители, които да поддържат духа народен за постигане най-вече на възпитание, което е гаранция за единението. Възпитанието и единението са като скачени съдове.
Духът народен се постига най-вече, чрез възпитание, обучение, наука, изкуство и култура на отделната личност. Наистина на интелигенцията е отредена ролята за отстояване на силния народен дух. Тя е мотора за постигането на минимално необходимото за съществуването на хората и за техния просперитет. Това налага потребността от по-голяма инициатива за вземането на научно обосновани и своевременни управленски решения. Казвам своевременни, защото динамиката на промените у нас и в света налага решения, превантивни и решения в „реално време“ за решаването на проблемните въпроси. Корабът български на който сме качени всички потъва и нямаме право на решения от типа „проба грешка“. Стига вече. Не може да вървим след събитията, не може да гасим пожари, хората се давят и загиват в буквалния и в преносния смисъл. Не знам дали това може да продължи вечно, но знам, че хората искат да излязат от тинята. Ако не им се помогне, те ще вземат нещата в своите ръце и неконтролируемо ще търсят спасение поединично и не дай си боже вкупом. Тогава се получава социален екстремизъм, народът става тълпа, а тълпата е още по неконтролируема. Винаги ще се намери месия, който да ги поведе, незнайно накъде.
Европейският опит показва, че се налага потребността от интелигентно културно управление на държавата, общините и корпорациите, функциониращи в страната. За това са нужни хора интелигентни, умни, мислещи и мъдри. Да наистина кадрите решават всичко, колкото и гръмки да са тези слова. Наука, образование и възпитание трябва на хората и то образование адекватно, опиращо се на последните достижения на науката. Управлението наистина се нуждае от добронамерени интелигентни хора с морални ценности за обществото, патриоти, милеещи за България, за българщината и за българския народ. За културното и интелигентно управление на държавата елитът трябва да притежава, определени лидерски качества и способности. Те трябва да са известни личности, числящи се към елита на нацията, с умения за работа в екип.
Разбира се универсални хора няма по света, няма и у нас. Всестранно развитите личности останаха в далечното минало. Управленския елит наистина трябва да бъде екипен играч, със способности да обединява и направлява екипа си в повереното му направление. Работата в екип предполага, ръководителят да има системно мислене, да е отворен към чуждото мнение, да предлага за обсъждане направените предложения и инициативи, особено, тези свързани със нестандартното мислене. Към това можем да прибавим и способности за работа със съвременни информационни технологии и средства. Да се прилагат резултатите от научно обосновани експертизи, предложени от хората на науката и практиката, това вече се доближава до културното и интелигентно управление. Тук вече няма да има „проба-грешка“, което е недопустимо за малките и бедни държавици.
Така или иначе трябва всички заедно да излезем от тинята. Жалкото съзерцание и цъкането с уста до никъде няма да ни доведе. Държавата ни трябва да функционира, като единен жив организъм, какъвто е човешкия организъм. Призовавам и препоръчвам можещите и знаещите хора най–добронамерено да показват и да настояват да се използват техните способности в интерес на страната, в интерес на българщината. В противен случай има вероятност по вратите на властимащите да се почука с други средства. Не го пожелавам.
В момента в света съществува хаос. Връщат се имперските амбиции в много страни, бивши такива, включително в Англия, Турция, Русия, Германия, Франция, Испания и Китай (не случайно Англия излезе от ЕС, това е заявка и показател за имперските й претенции). Няма да се учудя, ако в сърцето на Европа се възроди идеята за възкръсването на Австро-Унгарската империя. Това са бивши империи, които имат претенция за отнемане на част от световните владения на САЩ, като световен лидер. Тези амбиции предполагат преразпределение на световните пазари и ресурси, включително, човешки, материални и информационни. Това не става по мирен път.
Тази ситуация потвърждава необходимостта от единение на хората в страната. Нужно е интегрирането на усилията и способностите, както на интелигенцията, така и на обикновените трудови хора. На страната ни е нужно културно и интелигентно управление, използвайки най-съвременните технологии, средства и теории на изкуствения интелект.
Предпоставките за активното участие на интелигенцията в управлението на страната могат да бъдат следните:
- В света съществува световен хаос и се връщат имперските амбиции у много бивши империи, което налага необходимостта от адекватно, интелигентно и културно управление на страната;
- Зачестиха дискусиите за неуспешни и некомпетентни лидери, политици и държавници, породени от техни неадекватни изказвания и дейности, както и от техни несвоевременни решения и реакции в реално време;
- Налице са възможности за фалшифицирането на изборите и незачитане на народния вот, което предполага наличие на електронно управление за провеждането на изборите;
- Продължават масовите политически и корпоративни назначения в държавната и общинска администрация (т.н. калинки), които са в основата на планирането, ръководството и управлението на държавата. За изпълнението на тези дейности са необходими компетентни и мислещи хора, притежаващи знания придобити при обучение в най-висшата образователна и научна степен „доктор“;
- Промениха се и хората, несигурността и безверието доведоха до това, че те не общуват помежду си, не споделят, съмняват се във всичко и не вярват на обещания. Намаля човещината сред хората, добронамереността, т.с все по малко стават добрите хора, а без тях няма как да се вършат добри и благородни неща.
- Налага се необходимостта от култура в поведението, управленска култура, както и познаване на етикет и протокол за поведение от хората, оторизирани да вземат интелигентни управленски решения на държавно, общинско и корпоративно ниво. Такива способности трябва да притежават и всички служители, обслужващи ежедневните потребности на хората на национално и международно ниво.
- Проблемни станаха и въпросите по сигурността и отбраната на страната. Възстановяването на имперските амбиции на някои страни доведоха до възможността Балканите отново да се превърнат в място за противопоставяне между тях. Това налага необходимостта от изграждането и функционирането на двустранни и регионални съюзи, гарантиращи, ненамеса във вътрешните работи между съседните нам страни. Двустранните договори трябва да включват възможности за сътрудничество, взаимопомощ и не намеса във вътрешните работи на отделните страни. В тези съюзи, особено в регионалния, трябва да има и клаузата, отразена в Чл. 5 на НАТО, само че на местно ниво. Считам, че тези проблеми вече чукат на нашата врата за разрешаване. Опасявам се, че вече сме закъснели.
Тази ситуация предполага да се направи следното:
- науката и възпитанието да придобият статут на „религия“;
- Да се издигне ролята на БАН, като водеща структура в науката и научните изследвания, както и като гарант за научно подпомагане на управленските решения в страната на ниво президентство, изпълнителна власт, народно събрание, прилагайки теорията за устойчивото развитие;
- Поощряване на работата във всички ВУЗ и научни институти по откриването и функционирането на докторантски училища за удовлетворяването на потребностите на държавата за провеждането на културно и интелигентно управление.
- Търсене на пътища за борба с лъжливите новини, съвместно с пресата, като четвърта власт в страната;
- Разработване на научно обоснована прогноза за състоянието на демографския фактор в страната и иницииране на предложения за търсене на оптимални решения, при необходимост. Основа на тези прогнози е математиката. Наполеон казва „Всичко в живота е математика, единствено чрез известното може да стигнем до неизвестното“. В тази връзка известното е човешка наличност, раждаемост и смъртност, другото е математика и прогноза.
- властовите управленски институции да създадат предпоставки и способности за борба със седемте социални гряха на цивилизацията, дефинирани от Махатма Ганди, а именно:
- политика без принципи;
- богатство без труд;
- удоволствие без съвест;
- знание без характер;
- търговия без морал,;
- наука без човечност;
- преклонение без саможертва.
Казаното от мъдреца не подлежи на възражение. То трябва да се осмисли и с общи усилия да се борим с тези неоспорими грехове на нашата цивилизация.
Ще си позволя да обобщя, че в условията на хаос в който сега се намира светът и при липса на минимално необходимото за съществуването на хората, те хората се превръщат в тълпа. Тълпата е неконтролируема, със способности да се възползва от хаоса и несигурността. Минималното, което им е нужно е да имат възможност да седнат на масата и да си пожелаят „бон апети“. Конфуций потвърждава това и казва, че „човек е човек когато е закусил“, т.с. когато поне има с какво да се нахрани. Никола Шамфор съветва „намалете теглилата на народа и ще намалите диващината му“. Пак в тази връзка ще цитирам Сенека, който казва, че „тълпата е най лошия съдия“, следователно тя съди най несправедливо“.
Не бива да позволяваме хората у нас, пък и в света, като цяло да се превръщат в тълпа. Трябва с общи усилия да осигурим минимално необходимото за оцеляване. Интелигенцията е тази, която ще спомогне за създаването на нови възможности за по-нататъшното развитие на нацията и отделната личност. Това се постига чрез създаването на възможности за възпитание, обучение, отдих и лечение на хората, както и възможности за изява в изкуството, културата, науката и спорта.
В тази дух ще спомена и думите на Франклин Делано Рузвелт, че „потребността не признава закони“. Сенека препоръчва „Законът трябва да е кратък“, освен това законите трябва да са и краткотрайни, гъвкави и да отразяват реалните потребности на отделната личност и на държавата, като цяло. Потребностите на хората са динамични, те искат живот сега и веднага. Те са нетърпеливи в условията на несигурност и хаос.
Следвайки логиката до тук назрява необходимостта в страната да се реализира инициативата за „Единение българско“. Тя трябва да е в съответствие с изпълнението на основната мисия за интегрирането и координирането на способноститена целия български народ, начело с интелигенцията за вземането на своевременни, научно обосновани и културни решения. Заедно с хората от силовите структури и тези на бизнеса, може да постигнем, така необходимата ни триада сила – дух – благоденствие за българската нация. Всички заедно трябва смело да инициализираме, да афишираме, да адмирираме и да показваме своите способности за успешното управление на страната ни и да излезем от тинята.
За изпълнението на тази инициатива сме формирали инициативен комитет на национално ниво и на регионално ниво. Ангажирани са активисти, патриоти по убеждение и симпатизанти, както и известни личности, общественици, които с поведението си са допринесли за запазването на добрия тон и благоденствието на страната.
Скъпи приятели, добри хора, българи, не забравяйте, че часовникът цъка „тик-так, тик-так, ….“, „няма време“, корабът наистина потъва. Посоката на действие е една, а именно единение българско. То няма алтернатива. Там е спасението. Не чакайте държавата да ни оправи, ние сме държавата, ние сме неволята, не чакайте и помощ отвън. Всички заедно ще излезем от тинята и от вечния преход, а за това е нужно единение, милосърдие и „бон тон“.
В заключение ще пожелая попътен вятър на добрите хора в страната. В интерес на България е да дадем шанс за изява на мислещите и мъдрите хора в държавата, включително и на интелигенцията, като част от тях. Очакван краен резултат от това е културно интелигентно управление на Българи, прилагайки система от знания и концепцията на теорията за устойчивото развитие.