Анализ и оценка на неприемливите рсикове в информационната сигурност

Неприемливите рискове за информационната сигурност са тези, които заплашват важни информационни активи на страната и бизнеса.  С масираното навлизане на информационните технологии във всички сфери на обществено-икономическия живот и със заявяването на амбиция за изграждане на електронно правителство основното значение на информационната сигурност се измества към сигурността на автоматизираните информационни системи (АИС). Основният въпрос е, доколко АИС на държавата са способни да поддържат в работоспособно състояние електронните си услуги и може ли да защити информацията си от неправомерен достъп? За определяне на качествата на АИС по отношение на сигурността ѝ от най-вероятните заплахи, се извършва анализ на рисковете. На негова база се определят защитаваните компоненти на АИС и заплахите за тях. Качеството на анализа и управлението на риска е от определящо значение за ефективността на проектираната защита за информационната сигурност.

Основни понятия

Рискът е вероятността за настъпване в определен период от време на събитие, оказващо негативно въздействие върху АИС или мрежа[1]. Той е възможност (измерена количествено чрез вероятност) за реализация на заплаха, т.е. възможност да се използва уязвимостта на АИС или мрежа, за да се компрометира в някаква степен нейната сигурност[2]. С други думи рискът е потенциална възможност дадена заплаха да се осъществи, като се експлоатира уязвимостта, за да се причини вреда. Той e вероятностна величина (PR) и като такава, стойността му е в диапазона [0,1], граничните състояния са 0 – невъзможно е да се случи и 1 – задължително се случва.

Поради това рисковете се групират в следните типове:

•            Риск за физическа повреда при бедствия и аварии;

•            Рискове произтичащи от служителите (измама, саботаж, неправилна употреба на информацията, кражба, нерегламентирано предоставяне на вътрешна информация, тенденциозно разрушаване на данните);

•            Риск от вътрешни и външни атаки;

•            Риск от загуба на информация в резултат на грешки в системния и приложен софтуер.

Най-често рискът се свързва с неопределеността и несигурността относно получаването на резултати от определени действия. Измерването на тази степен на несигурност се нарича оценка на риска. Тя е процес на определяне на приоритетите в управлението на риска чрез оценяване и сравняване на нивото на риска спрямо предварително определени стандарти, целево (приемливо) ниво на риска или други критерии[3].

Фиг. 19. Оценка на риска

Възможните резултати за всеки конкретен риск са: елиминиране на риска, предотвратяване загубата на физически и информационни ресурси,  ограничаване загубата на физически и информационни ресурси до приемливо ниво или приемане на риска при малка загуба[4]. 

Анализът на риска включва:

Управлението на риска включва:

  • Анализ на риска;
  • Намаляване на риска до допустимо ниво;
  • Задържане на риска на допустимото ниво.

Анализ на риска

Анализ на риска – това е възможността да получаваме информация как работят нашите контроли за сигурност[5].

Процес на анализа на риска

Анализът на риска започва с откриването и идентифицирането му. В тази фаза, на базата на откритите уязвимост на АИС, се прави списък на рисковете. Един риск може да съответства на една или няколко уязвимости или на една уязвимост да съответстват няколко риска.

В следващата фаза се дава количествената стойност на риска т. е. определя се PRi .

Определяне на възможната вреда от риска. За да се даде количествена стойност на вредата е необходимо да се определят засегнатите информационни и неинформационни активи и тяхната стойност. Стойността на информационните активи е сума от:

  • Цената на придобитата и разработена информация;
  • Цената за поддръжка и защита;
  • Стойност на информацията за собствениците и легалните потребители;
  • Стойност на информацията за конкурентите;
  • Цена на интелектуалната собственост;
  • Разходите за възстановяване на загубената информация;
  • Загубите от намалената продуктивност, ако информацията не е достъпна;
  • Последиците, ако информацията е компрометирана.

Стойността на неинформационните активи на АИС се определя от:

  • Цената за закупуване на ново оборудване;
  • Стойността на ремонта на повреденото оборудване.

При анализ на риска се попълва следната таблица:

Описание на рискаВъзможен ефектВъзм. вреда (лв.)Вероятност Р (0 – 1)
1. Повреда на сървърЗагуба на достъп до данните и услугите.Загуба на данни50000   7000000.25
2. Заразяване с вируси и троянски конеЗагуба на достъп до данните.Загуба на данни.Компрометиране на данни50000 700000 4000000.50

Таблица 2: Анализ на риска

Анализът на риска е важна стъпка от процеса на проектиране на защитена АИС. За уязвимост при проектиране говорим, когато системата не е проектирана добре и е уязвима от една или повече заплахи. Има възможност системата да е добре проектирана, но да е лошо внедрена, тогава е налице уязвимост при въвеждане в експлоатация.

Типове анализ на риска

Съществуват два типа анализ на риска:

• Количествен анализ на риска;

• Качествен анализ на риска.

Целта на количествения анализ на риска е да се даде количествена стойност на риска. Обикновено в пари се изчислява цената на засегнатите активи. В случаите, когато за определяне стойността на риска използваме качествени показатели, като човешки живот, национална сигурност и др., правим качествен анализ. Той се обосновава с относителни стойности и се извършва с индиректни механизми като експертно мнение, опит и интуиция.

Добра практика е да се стремим да използваме количествения метод. Той е по-обективен, защото се базира на изчисления, предоставящи цена/полза анализ. При качествения, обективността зависи от възможността за разбиране на комплексни процеси и съобразяване на сценарии и варианти, т. е. от персоналните качества и квалификация.

За анализ на риска и определяне на адекватни мерки за противодействие се сформира екип от специалисти по физическа, персонална, документална, компютърна, комуникационна и криптографска сигурност и по защита от електромагнитни излъчвания. В този екип могат да се привличат и представители на проектантите. За сложни АИС или мрежи при възможност се използват автоматизирани средства за оценка на риска.

Управление на риска

Управлението на риска се състои в подбора и внедряването на мерки, с които той да бъде намален до допустимо ниво и задържан на това ниво[6].

  На практика те се изчисляват, както е показно в таблицата по-долу.

Описание на рискаВъзможен ефектВъзм. вреда (лв.)Вероят-ност Р (0 – 1)Превантивни и възстановителни (контра) меркиСтойност на защитатаДопусти-мо ниво Р (0 – 1)
1. Повреда на сървърЗагуба на достъп до данните и услугите.Загуба на данни50000   7000000.25Резерв (огледален сървър)   Архивни копияОколо 20000 еднократно.   Около 1000 за г.0.05
2.Заразяване с вируси и троянски конеЗагуба на достъп до данните.Загуба на данни.Компрометиране на данни50000   700000 400000  0.50Въвеждане на антивирусен софтуер Въвеждане на защитна стенаОколо 5000 едн. Около 1000 за г.   Около 5000 еднокр.0.10

Таблица 3: Управление на риска

Попълването на горепосочената таблица е етап от проектирането и изграждането на подсистемата за сигурност.  Изборът на контра-мерки за риска става по следните параметри:

  • Ефективност на противодействие на риска;
  • Влияние върху продуктивността на АИС;
  • Цена на средствата за защита;
  • Съвместимост с другите елементи на АИС;
  • Стойност на проектирането и тестването;
  • Цена на внедряването;
  • Изисквания за поддръжка и възстановяване;
  • Стойност при употреба.

 Ефективността на противодействие на риска показва дали мярката ограничава риска до допустимото ниво. 

Дали взетата мярка не нарушава функционалността на АИС (дилемата СИГУРНОСТ-ПРОДУКТИВНОСТ) се определя от параметъра “Влияниевърху продуктивността на АИС”.

Тъй като е възможно да се приложат различни мерки за ограничаване на риска,с употреба на различни средства за защита, е необходимо при избора да се вземе предвид и цената.

Ако определената мярка за ограничаване на риска изисква средства за защита, несъвместими с останалите елементи на АИС, то тя е невъзможно да бъде технически приложена.

Стойността на проектирането и тестването, цената на внедряването, изискванията за поддръжка и възстановяване, и стойността при употреба са финансови параметри, които често се пренебрегват при вземане на решение по сигурността на АИС, но в последствие се оказва, че провалят внедряването и употребата на внедрената мярка.

Приетите мерки за ограничаване на риска определят вида на подсистемата за информационна сигурност на АИС. Те трябва да осигуряват следните изисквания към защитата:

  • Мобилност;
  • Унифицираност;
  • Минималност на привилегиите;
  • Самостоятелност;
  • Гъвкавост;
  • Минималност на човешкото участие;
  • Възможност за ъпгрейд;
  • Възможност за контрол;
  • Проверимост;
  • Безкомпромисност;
  • Приложимост;
  • Употребимост.

При внедряване на средствата за защита на определената мярка за ограничаване на риска те не трябва да оказват влияние върху действието на другите елементи на АИС. Това изискване се нарича мобилност, защото ако е спазено, може да се включват/изключват средства за защита без да се нарушава работата на АИС.

Унифицираността е изискване, обуславящо употребата на стандарти и унифицирани механизми за защита.

Минималност на привилегиите изисква да не се дават излишни привилегии/права за работа с АИС. Всеки потребител получава единствено тези, които са му необходими за изпълнение на служебните задължения.

Самостоятелността е изискване към средствата за защита да функционират пълноценно при минимална зависимост от останалите елементи на подсистемата за информационна сигурност на АИС и другите, не касаещи ги, елементи на АИС.

Внедрените средствата за защита трябва да могат да се конфигурират подходящо за всяка специфична необходимост. Това изискване се нарича гъвкавост.

За да се избегне влиянието на субективния фактор при защитата на АИС и възможността за човешка грешка, е въведено изискването “Минималност на човешкото участие”.

При внедряване на средства за защита е необходимо да се вземе под внимание възможността за лесно преминаване към следващи версии, т. е. възможността за ъпгрейд.

Възможността за контрол позволява да се проследява коректната употреба на внедрените средства за защита.

Възможността за проверка на състоянието на внедрените средства за защита, чрез тестване, е изискването за проверяемост.

За да не се доведе до появата на нови уязвимости на АИС при внедряването на определените средства за защита, е въведено изискването за безкомпромисност.

Приложимостта и употребимостта са изисквания, касаещи съответно възможността за прилагане на внедрените средства за защита и лесната им употреба.

Дейността по управление на риска се състои в това да се оцени неговия размер, да се изготвят мерки за намаляването му и да се придобие увереност, че рискът е ограничен до приемливи размери.

В първата фаза всеки член на комисията идентифицира рисковете, които могат да бъдат срещнати при изпълнение на проекта, след което се определя въздействието на всяка отделна заплаха.  Целесъобразно е да се определят не само самите заплахи, но и източниците им. Това може да помогне при избора на допълнителни средства за защита.  След идентификацията на заплахите е необходимо да се оцени вероятността за осъществяването им. Може да се изчисли процент или да се използва тристепенна скала: ниска, средна и висока вероятност, както и потенциалния размер на щетите.

Ръководителите трябва да намерят баланса между провеждането на организационната дейност и взаимодействието с обкръжаващата среда, като се елиминира излишния риск. По време на извършване на тези „дейности ръководителите постоянно оценяват възможните заплахи и преценяват ефективността на осъществявания контрол. По този начин се осигурява и необходимата база за процеса на обучение на целия персонал.

За премахването на слабости, създаващи реална опасност за сигурността, съществуват механизми с различна степен на ефективност. Например, ако има голяма опасност от нерегламентиран достъп може да се задължат потребителите да избират дълги пароли, да задействат програма за генериране на пароли, или да бъде внедрена интегрирана система за автентификация на основата на интелигентни карти.

Оценявайки стойността на защитните мерки, е необходимо да се отчитат не само средствата за закупуването на оборудването и програмите, но и разходите за внедряване, поддръжка, обучение и преквалификация на персонала. Ако по този показател новото средство се окаже икономически изгодно, може да бъде допуснато за по-нататъшно разглеждане.

Табл. 4  Оценка на рисково събитие (Kurri, н.д.).

Произтичащите рискове и заплахи за националната сигурност на страната са очертани в националната отбранителна стратегия[7] и в доклада за състоянието на националната сигурност на Министерският съвет, които посочват, че са налице интензивните чуждестранни опити за разширяване сферата на влияние в икономическото, културното и информационното пространство на България[8].  Риск идва и с това, че държавата все повече разчита на интернет, като канал за предоставяне на информация и услуги на гражданите и бизнеса, както и за прозрачен и широк контакт с обществото. Според едно италианско проучване колкото по-високо е нивото на информатизация на населението на дадена страна, толкова по-използвано е интернет пространството от нейните граждани и толкова по-висока е уязвимостта на държавата[9].


[1] Рискове за интересите на Република България в областта на защитата на класифицираната информация, Държавна комисия по сигурността на информацията, http://www.dksi.bg/NR/rdonlyres/5DB28C7E-7B2B-4DBE-894D-759B7329D913/0/Riskove_za_za6itata_na_KI.pdf [Прегледан на 02.09.2017г.]

[2] Раздел II на гл. 4 на Наредба за задължителните общи условия за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи.

[3] Калчев, К. Измерване на параметри в системите за киберсигурност, Военна академия „Г. С. Раковски“ 2018

[4] Матеев, М. Анализ и оценка на риска при избор на инвестиционни решения, „Стопанство”, С., 2000 г., Стр. 8;

[5] ISO/IEC 27005

[6] ISO/IEC 27005

[7] Национална отбранителна стратегия. София: Министерски съвет на Република България, 2016

[8] Доклад  за  състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. София: Министерски съвет на Република България, 2017

[9] Montagnese, А. Impact of Social Media on National Security.  Roma: Centro Militare di Studi Strategici,  2012