Сигурност на електронното управление и единната среда за обмен на електронни документи в Република България

Идеята за електронно управление възниква като проект за  вътрешно правителствена комуникация и обмен на документи. По-късно правителствените организации започват да разработват уебсайтове и бази данни, които се попълват с информация. С развитието на глобалната мрежа и увеличаване броя на потребителите, постепенно започва да се предлага двупосочен обмен на данни и комплексни услуги, при което не се налага гражданите да посещават офиси, а всичко от заявяването до плащането и получаването на крайния резултат се извършва онлайн.

Същност на електронното управление

Има различни определения за термина електронно управление. В приетата с решение на Министерски съвет № 163/21.03.2014 г. „Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г.“, е посочена следната дефиниция: „Електронното управление (е-управление) е управление в електронна среда на нормативните взаимовръзки, административните процеси и обслужване и взаимодействието с потребителите с използване на информационни, статистически и математически модели и методи на обработка на данни, информация и знания, които осигуряват много по-високо ниво на ефективност на управлението“.

Сред основните цели за изграждането му е повишаване удовлетвореността на гражданите и насърчаването им да участват в управлението. Успоредно с това се повишава качеството и ефективността при обмена на информация между административните звена. Поради тази причина почти всички държавни органи днес разработват или поддържат свой информационни системи с бази данни за населението и за предоставяне на различни административни услуги.

Електронното управление обхваща четири основни направления за комуникация и услуги[1]:

  • “Администрация – Граждани” – съвременни Интернет и интранет WEB базирани решения, съчетани с традиционните средства за осигуряване на широк достъп, които да водят до качествени промени в условията за комуникиране и предоставяне на услуги за гражданите.
  • “Администрация – Бизнес” – съвременни решения, които оптимизират процесите и деловите отношения между администрацията и различните икономически субекти.
  • “Администрация – Администрация” – развитие на информационните технологии в национален и междудържавен аспект с оглед на ефективно взаимодействие между различните административни структури.
  • “Вътрешноведомствена ефективност и ефикасност” – организиране и оптимизиране на бизнес процесите, на отношенията “Администрация – Служители” и на комуникацията в отделните административни структури“.

Ключов градивен елемент за реализиране на електронното управление е изграждане и прилагане на единен информационен модел. За целта се прилагат отворени стандарти, гарантиращи разширяемост и гъвкавост, а използваните технологии и подходи дават възможност за адаптация към промените в средата и въвеждане на нови услуги.


Фиг.29 Модел на функциониране на електронното управление Източник:  Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г. (приета с РМС № 163 от 21.03.2014 г.) стр. 27.  

Инфраструктурата е гръбнакът на е‐управление и е критичен фактор за всички инициативи в тази посока. В стратегията е заложено изграждането на гарантирана високоскоростна комуникационна свързаност между всички администрации. Единният системен интегратор (ЕСИ) е организация, чиято основна функция е осигуряване на непрекъснатост във функционирането на ИКТ системите в държавната администрация. Негова отговорност е да осигури поддръжката и функционирането на автоматизираните информвационни системи в държавната администрация и тяхната информационна и мрежова сигурност.  Със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г.) системната интеграция възлага тази дейност на „Информационно обслужване“ – АД.

За цялостното изграждане на електронното управление и координиране на всички дейности в тази област, със Закона за електронното управление (обн. ДВ, бр. 50 от 2016 г.), към Министерския съвет е създадена Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). Агенцията има за задача да провежда държавната политика в следните области: електронно управление, електронни удостоверителни услуги, електронна идентификация, мрежова и информационна сигурност, инфраструктура за пространствена информация и информация от обществения сектор в машинночетим отворен формат, като за целта е изграден портал на интернет адрес https://e-gov.bg. Данни от Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги в България , който е част от този портал, сочат че през 2019 г. справките за обслужване на гражданите и бизнеса надхвърлят 5,6 милиона, при пълно отсъствие на такива справи в страната две години по-рано. Административните структури на национално и местно ниво общо са извършили над 16 милиона справки за обслужване на гражданите и бизнеса .

Електронното правителство е термин за електронно управление, който обобщава употребата на информационни и комуникационни технологии при предоставяне на публични административни услуги на гражданите на съответната държава. Самото електронно управление се осъществява чрез предоставяне на електронни услуги.

Видове електронни услуги

Електронните административни услуги са следващ етап в развитието на административни услуги и имат за цел да улеснят достъпа на заинтересованите лица до тези услуги. Предоставянето на електронни административни услуги в България е регламентирано със Закона за електронното управление, който урежда дейността на административните органи при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи между административните органи. В чл. 9, ал. 1 е дадена следната дефиниция: „Електронни административни услуги са административните услуги, предоставяни на гражданите и организациите от административните органи, услугите, предоставяни от лицата, на които е възложено осъществяването на публични функции, както и обществените услуги, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства“.

Съгласно приетата и основополагаща „Стратегия за електронно правителство“ и предложеният от Европейската комисия списък на основните онлайн услуги, като индикатори за оценка на развитието на електронното правителство са дефинирани 20 административни услуги – 12 за граждани и 8 за бизнеса.

Административни услуги за граждани

  1. Подоходни данъци: декларации, уведомяване.
    1. Услуги по търсене на работа при бюрата на труда.
  2. Социални осигуровки, помощи за безработни, добавки за деца, медицински разходи, стипендии.
  3. Лични документи (паспорти, свидетелства за управление на МПС).
  4. Регистрации на МПС (нови, използвани, внесени МПС).
  5. Подаване на документи за строителни разрешения.
  6. Декларации към полицията (напр. при кражба).
  7. Публични библиотеки (каталози, машини за търсене).
  8. Свидетелства (за раждане, брачни и др.).
  9. Дипломи за средно и висше образование.
  10. Смяна на адресна регистрация.
  11. Услуги, свързани със здравеопазването (интерактивни съвети относно наличността на определен тип услуги в различните болници; запазване на час за преглед).

Административни услуги за бизнеса

  1. Социални осигуровки за заетите.
    1. Корпоративни данъци: декларации, уведомяване.
    2. Данък върху добавената стойност: декларации, уведомяване.
    3. Регистрация на нова фирма.
    4. Изпращане на данни до Националния статистически институт.
    5. Митнически декларации.
    6. Разрешения, свързани с екологични изисквания (включително докладване).
    7. Обществени поръчки.

Прогресът в предоставянето на тези услуги се оценява в следните 4 степени:

  1. Предоставяне на on-line информация за услугата.
    1. Еднопосочно взаимодействие.
      1. Двупосочно взаимодействие.
      2. Цялостно обслужване on-line, включително доставка и разплащане.

Други електронни услуги

Това са електронни услуги, които не са свързани с електронното управление, но използват същите технически ресурси (компютри, мрежи, лични данни). Такива са:

  • финансови електронни услуги – онлайн банкиране;
  • електронни услуги за публикуване и получаване на информация – сайтове за новини, блогове, форуми и др.;
  • онлайн магазини и аукциони;
  • онлайн развлечения – игри, музика, филми и др.;
  • онлайн залагания и хазарт;
  • социални мрежи;

При ползването на електронни услуги в повечето случаи се изисква въвеждането на лични данни, банкови сметки, пароли и друга чувствителна информация. Не винаги може да сме сигурни в намеренията и коректността на лицата имащи достъп до въведената от нас информация, а безобидни на пръв поглед действия могат да доведат до загуби от различно естество. Затова, при изграждането на системата за електронно управление, следва да се използва модел за информационна сигурност, съчетаващ в себе си добрите практики и най-високите стандарти в областта на кибер-защитата и кибер-сигурността.

Опитът на Естония за въвеждане на електронно управление

Малката балтийската държава Естония се възприема като лидер в областта на електронното правителство. Не случайно нарицателно я наричат “E-stonia”.

От 2005 година във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.

Всеки в страната гласува и плаща данъци онлайн. Използвайки специални лични карти, естонците получават достъп до почти всички публични услуги чрез интернет на специален сайт www.eesti.ee.

Личната картана всеки естонец не само го идентифицира във физическия свят, но и работи в електронна среда, позволявайки на хората да имат достъп до почти всяка електронна услуга, включително тези на банките, компаниите за комунални услуги и дори да плащат билети за паркинг с мобилни телефони или в градския транспорт.

В естонската електронна среда са включени също така полицията и системите на училищата и здравеопазването. Колата на всеки полицейски служител е оборудвана с компютър, има достъп до Интернет, както и устройства, свързани с централен сървър, от който може моментално да вземе информация за дадена кола.

Родителите пък получават информация за успеха и поведението на децата си през Интернет, имайки постоянна връзка с учителите и ръководството на училището.

Ако пострадате и се нуждаете от спешна помощ, вашата електронна карта може да даде достъп на лекарският екип до Електронният ви здравен картон, който съдържа цялата здравна информация за вас – епикризите, рецептите, рентгенови снимки и т.н.

Повечето нотариални услугисе извършват също в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн.

За успеха на Електронното правителство в Естония от съществено значение е и финансовия стимул. Разликата между онлайн и офлайн цените е драстична. Например електронните билети за градски транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. Банките също са премахнали повечето такси за онлайн банкиране, оставайки обаче таксите, за операции на гишета.

Какво обхваща проекта за Електронно правителство в Естония? Нека разгледаме някои от дейностите, реализирани по този проект.

1. Единна информационна система X-Road

X-Road е единна информационна система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите (аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи – ЕСОЕД). Обменът на данни е надеждно защитен. Включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни. За предоставяне на услугите чрез X-Road, към системата са свързани над 500 организации и институции.

Трафикът на X-Roadвключва също и информационните системи на частния сектор (като например банки, застрахователни компании,  телекомуникационни компании и др.). X-Roadсъщо е чудесно решение за свързване на информационните системи на Естония с информационните системи на други страни, като по този начин се създава пространство за международна услуга.

Опитът от въвеждане на електронно управление в Естония показва, че базите данни се изграждат по стандартен начин, но информационните системи са с различен интерфейс[2]. Затова те създават проекта X-Road за обединяване на бази данни и въвеждане на един стандарт за използване. Така различните информационните системи правят заявка към различни бази данни и извличат информация. Стандартния интерфейс улеснява потребителите чрез единна аутентификация и ауторизация за което се използва личната карта на гражданина. Така всеки извлича информация според правата си.  В системата са формирани следните потребителски групи: граждани, администрация и бизнес.

Технически X-Road  включва мрежа от защитени бази данни свързани с Интернет. Използвания софтуер е Oracle, Informix, Progress със стандартни SQL. X-Road изпраща заявки в XML и има обща система за аутентификация.  Проекта има следните компоненти:

  • Софтуер за заявка към базата данни, обработка на информация, ауторизация и идентификация между браузър, потребител и база данни.
  • Множество общи услуги, като е-гражданин.
  • Специална организация, която управлява лицензи.

Архитектурата на X-Road включва:

  • Защитена опорна мрежа за транспорт на информация
  • Информационни системи
  • Хардуер, софтуер, единен портал и бази данни.

2. Лична карта (ID card)

За да гарантира сигурно участие в информационното общество, Естония е въвела електронна лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис.

Заедно с личната карта всеки неин притежател също получава официален адрес за електронна поща под формата на firstname.lastname@eesti.ee. Адресът е предназначен за официалната кореспонденция с държавата. Този адрес е също един вид “официално електронно място на пребиваване” за даденото лице.

С тази лична карта се позволява на хората да имат достъп до почти всяка електронна услуга в Естония (банки, държавен портал, среда на обслужване на клиентите, на компаниите за комунални услуги и т.н.).

3. Мобилна лична карта (Mobile ID)

Като алтернатива на личните карти, Естония има развита инфраструктура за Мобилна лична карта.

Mobile-ID са основно предназначени да бъдат използвани в електронна среда като нейните функции са подобни на електронните функциите на личната карта.

С Mobile-ID хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони по начин, който е подобен на начина, по който те използват личните си карти.

4. Електронно училище (eSchool)

еSchool е лесна за използване услуга, свързваща родители, студенти, учители и училищни администратори по Интернет, като предава цялата училищна информация. Така се пестят много време и средства в образователния процес.

Родителите могат да имат достъп до точна информация в реално време за напредъка на детето си: те могат лесно да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми.

И накрая, но не на последно място, eSchool осигурява ценни инструменти за студентите както при кандидатстването, така и при тяхното обучение.

5. Електронна полиция (ePolice)

Полицейските коли в Естония са оборудвани с компютър, достъп до Интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център.

С помощта на компютър и Интернет, полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road. Благодарение на това, че полицията може бързо да се свърже с всяка една от информационните системи на X-Road, тя бързо реагира в различни ситуации.

Естонските гражданите, от своя страна, няма нужда да носят със себе си шофьорска книжка и застрахователен талон, защото се идентифицират само с личната си карта.

6. Електронно гласуване по интернет (eVoting)

В парламентарните избори от март 2007 г. повече от 90% от всички естонски избиратели са имали възможност да гласуват чрез Интернет с помощта на националната карта за самоличност. Системата еVoting следва всички принципи, характерни за традиционното гласуване като предимството й е, че с електронния вот по трудно може да се влияе на избирателите и да се манипулират резултатите.

7. Интернет банкиране (eBanking)

Електронното банкиране е част от всекидневния живот за повечето естонци, защото естонските банки предлагат цялостно решение, което позволява на клиентите да завършат всички видове сделки с парите си от техния дом, офис или всяко друго място, където има компютър и достъп до Интернет.

Благодарение на Интернет банкирането, с помощта на лична карта (ID card) и Mobile ID, около 98% от банкови сделки в Естония се осъществяват по електронен път. Това води до рязък спад на броя на банковите офиси, тъй като 99% от финансовите транзакции вече стават онлайн.

8. Данъчна служба (eTax office)

Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road прави всички необходими информационни системи на разположение. Системата идентифицира лицата с помощта на лична карта (ID card) , Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни.

Ако пък дадено лице има право на данъчно възстановяване, парите се прехвърлят в банковата сметка на това лице в рамките на няколко дни, при условие, че всички данни в данъчната декларация са точни.

Състояние на електронното управление в Република България

За цялостното изграждане на електронното управление и координиране на всички дейности в тази област, със Закона за електронното управление (обн. ДВ, бр. 50 от 2016 г.), към Министерския съвет е създадена Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). Агенцията има за задача да провежда държавната политика в следните области: електронно управление, електронни удостоверителни услуги, електронна идентификация, мрежова и информационна сигурност, инфраструктура за пространствена информация и информация от обществения сектор в машинночетим отворен формат, като за целта е изграден портал на интернет адрес https://e-gov.bg. Данни от Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги в България, който е част от този портал, сочат че през 2019 г. справките за обслужване на гражданите и бизнеса надхвърлят 5,6 милиона, при пълно отсъствие на такива справи в страната две години по-рано. Административните структури на национално и местно ниво общо са извършили над 16 милиона справи за обслужване на гражданите и бизнеса.

Ресурсите на електронното управление, които са включени в реализацията на Единния модел за заявяване, плащане и предоставяне на ЕАУ са:

  • Единен портал за достъп до електронни административни услуги;
  • Система за електронна автентикация (еАвт);
  • Система за управление на електронни форми (еФорми);
  • Система за електронна оторизация (еОтор);
  • Система за обмен справочна и удостоверителна информация (RegiX);
  • Система за електронно плащане (еПлащане);
  • Система за електронно връчване (еВръчване).

С постановление на Министерски съвет №196 от 08.07.2011 г., чрез интегриране на съществуващите Национална мрежа на държавната администрация (НМДА) към Министерски съвет и Електронната съобщителна мрежа (ЕСМ) към ИА ЕСМИС е създадена Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация с точки на достъп в 28 областни града. Тя пренася едновременно данни, глас и видео с гарантирано качество, като осигурява непрекъснато обслужване и управление на услугите в реално време. Използваните в ЕЕСМ съвременни технологии позволяват виртуално да се обединят в единна национална информационна инфраструктура корпоративните мрежи на министерствата, ведомствата и местната администрация, като се запази тяхната информационна самостоятелност, автономното им управление и се изключи всяка форма на нерегламентиран достъп до пренасяната информация.


Фиг. 30 Интерфейс на единен портал за достъп до електронни административни услуги Източник: https://egov.bg/

Достъпа до ЕАУ се осъществява през единен портал за достъп на адрес https://egov.bg, а идентификацията и автентификацията се извършва чрез квалифициран електронен подпис или чрез единен граждански номер и персонален идентификационен код, издаден от НОИ.


Фиг. 31 Вход в единния портал за електронни услуги

След успешното влизане потребителите имат достъп до персонализирани услуги, справки, системата за сигурно електронно връчване, извършване на плащания на услуги онлайн, както и административни услуги свързани с профила.


Фиг. 32 Меню „Моето пространство“ в единния портал за електронни услуги

Системата за сигурно електронно връчване е услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014. Член 43 регламентира правна сила на услугите за електронна препоръчана поща, а именно:

1. Правната сила и допустимостта на данните, изпращани и получавани чрез използване на услуги за електронна препоръчана поща, не могат да бъдат оспорени като доказателство в съдебни производства единствено на основанието, че са в електронна форма или че не отговарят на изискванията за квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща.

2. Данните, изпращани и получавани чрез използване на услуги за електронна препоръчана поща, се ползват от презумпцията за цялост на данните, за изпращане на тези данни от идентифицирания изпращач, тяхното получаване от идентифицирания получател и за точност на указаните чрез квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща дата и час на изпращане и получаване на данните.

Удостоверяването на времето на изпращане и получаване на документа/съобщението се извършва, като се ползва услуга за удостоверяване на време. Удостоверението за време (Електронен времеви печат по Регламент (ЕС) № 910/20141 ) е електронна квитанция, която удостоверява съдържанието на електронен документ към даден момент. Практическата полза е възможността да се докаже пред съд или друго физическо или юридическо лице, че някакъв блок информация е съществувал преди някаква дата, час, минути и секунди. Правната сила на електронните времеви печати съгласно Регламента са регламентирани в Член 41, който гласи следното:

1. Правната сила и допустимостта на електронния времеви печат като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен времеви печат.

2. Квалифицираният електронен времеви печат се ползва от презумпцията за точност на указаните от него дата и час и за цялост на данните, с които са обвързани датата и часът.

3. Квалифицираният електронен времеви печат, издаден в една държава членка, се признава за квалифициран електронен времеви печат във всички държави членки.

В менюто „Справки за физическо лице“ освен информация за имотно и гражданско състояние, дипломи, дължими вземания, данни за семейно положение и друга информация, лицето може да види списък на всички направени запитвания за достъп до неговата информация.

Електронни услуги могат да бъдат заявени, платени и получени по електронен път като се използват тематичните менюта в единния портал. Броят на услугите които се предлагат и на администрациите непрекъснато нараства и се разширява. Освен посочения по-горе единен портал за ЕАУ, се развиват и платформите за достъп до публични данни в Република България в отворен и машинночетим формат https://data.egov.bg и портала за обществени консултации на Министерския съвет http://www.strategy.bg.

Електронните услуги, които са достъпни през единния портал и са свързани с електронното управление, могат да бъдат групирани по следния начин:

  • (заявяване на услуга, прикачване на документи при необходимост и получаване на заявената услуга)
  • сигурно електронно връчване
  • електронен обмен на съобщения (документооборот)

Електронното връчване е система, която позволява изпращане и/или получаване и съхраняване на електронни документи за/от публични органи, физически и юридически лица. Комуникацията чрез системата за е-връчване замества класическия метод за доставка на писма и е в съответствие с чл. 43 от Регламент (ЕС) № 910/2014, и чл. 26, ал.2 и ал.4 от Закона за електронното управление (ЗЕУ). Услугата представлява електронен еквивалент на препоръчаната поща с обратна разписка. Предназначена е за граждани и юридически лица, за администрации, за лица, осъществяващи публични функции и за организации, предоставящи обществени услуги.

Системата електронна автентикация предоставя единна централизирана услуга за автентикация (SingleSign-On), като издава атестати, идентифициращи потребителите в информационната среда на електронното управление. Със системата могат да се интегрират различни средства за електронна идентификация, които се използват при заявяване на ЕАУ, но някои от средствата предоставят ниво на осигуреност „ниско“ съгласно изискванията на Регламент № 910/2014 г., а именно ограничена степен на надеждност на претендираната или заявената самоличност на дадено лице. С цел да се понижи значително рискът от злоупотреба или промяна на самоличността, да се повиши сигурността на процеса по автентикация се препоръчва двуфакторна автентикация. Тя осигурява потвърждаване на самоличността на потребителя, само след успешно представяне на втори фактор автентикация. Този фактор следва да бъде от категорията „фактор въз основа на притежание“ и от потребителят се изисква да докаже, че го притежава. Може да се избират различни средства за електронна идентификация, които могат да бъдат кратко текстово съобщение (SMS), ОТР/TOTP или еднократна хипервръзка за електронна поща.

Средата, осигуряваща електронни разплащания при предоставяне на административни услуги по електронен път, представлява единна информационно-комуникационна среда, която осигурява автоматизиран и сигурен обмен на информация между участниците в нея, като предава необходимите съобщения за изпълнение на процеса на електронно плащане от момента на неговото иницииране до потвърждението за вече извършено плащане.

За намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, с Решение № 338 от 23 юни 2017 г. на Министерският съвет, са дефинирани съответните удостоверителни услуги. За издаването на удостоверенията се използват справки от регистри, като съдържащите се в тях данни се извличат от администрациите автоматизирано по електронен път. Възможността за предоставяне на тези услуги е реализирана чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), която предоставя възможност за реализиране на интерфейс за автоматизирано подаване и обслужване на стандартизирани заявки за административни услуги по електронен път. С разработените компоненти, необходими за свързване на информационните системи на администрациите, е осигурена възможността за потребителите на информация автоматично да извличат данни от основни регистри, сред които са Национална база данни „Население“, регистър БУЛСТАТ, Имотен регистър, Търговски регистър, Регистър на задълженията към митническата администрация, Регистър на вписаните администратори на лични данни, Регистър на българските документи за самоличност, Единен регистър на чужденците, Регистър на средните училища и детските градини, Регистър на дипломите и свидетелства за завършено основно и средно образование и придобита степен на професионална квалификация, Регистър на производствата по несъстоятелност, Регистър на задължените лица и други.

Създадената възможност за реализиране на вътрешни електронни административни услуги е предпоставка за постигане на една от основните цели на електронното управление – комплексно административно обслужване на гражданите и бизнеса. Към март 2019 г. свързани са 65 основни регистъра, администрирани от 25 централни администрации – министерства и изпълнителни агенции. Реализирани са 168 служебни електронни услуги/справки към регистрите.

Със свое Решение № 357 от 29 юни 2017 г. Министерският съвет задължи административните органи в срок до 1 септември 2017 г. да приведат системите си за електронен обмен на документи в съответствие с единен технически протокол, утвърден от председателя на Държавната агенция „Електронно управление“. Мярката има за цел обменът на електронни документи, които съдържат електронни изявления между администрациите, да се извършва единствено по определения технически протокол. Административните органи трябва да използват само системи за електронен документооборот, които изпълняват този протокол. Задължението за всички администрации да обменят документи помежду си единствено по електронен път е в сила от 1 ноември 2018 година.

Електронни услуги свързани с електронното управление се предлагат на тематични страници в Интернет извън единния портал. Те са изключително разнообразни, но могат да бъдат причислени към някоя от посочените по-горе групи. Тук трябва да се споменат някои от често използваните електронни услуги, като възможността за регистриране на трудови договори в НАП, информация за болничните листове за временна нетрудоспособност, декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ и декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ към НАП, които първоначално се въвеждат с помощта на специализиран софтуер, след което се изпращат по електронен път до съответната администрация.


[1] Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г. (приета с РМС № 163 от 21.03.2014 г.) стр. 3.

[2] Ламбева, М., Драганов, Д., Христозов, И. Оценка на възможността за интегриране на полевите информационни системи за командване и управление. Сп. CIO, бр.7, 2011